Проза

[Mad Max]

Признание

Творци на вицове и сплетни,
шумяхте вие до зори,
присмивахте се над Вапцаров
и с Ботев спорехте дори.
Един за друг крещяхте браво"!
Лютеше от тютюнев дим.

Вбесявах ви, но ме търпяхте,
защото бях необходим.
Ръцете ми лежаха тежки
като прекършени крила,
но аз с очите си ви плашех,
сразявах ви с усмивка зла.

Георги Джагаров

[Mad Max]

...
Ще бъда аз корен,
заровен дълбоко в земята,
мъзга под кората на стволите крепки,
ще бъда светулка
през хладния мрак на гората,
и топла роса
върху вашите клепки ...
...

Георги Джагаров

[Mad Max]

* * *
На какво се учудвам, не зная -
нищо повече от смъртта.
Ще ухая с липите в безкрая,
ще се качвам, ще слизам с дъжда.

Ще се качвам, ще слизам с дъжда,
ще обличам и храня дървото.
Нищо повече от смъртта.
Нищо повече от живота.

 Добромир Тонев

[Mad Max]

* * *
Смърт, често те наричат Адска паст,
но ти не се гордей, не си такава.
Косата ти телата покосява,
но да убиваш всъщност нямаш власт.
Дори сънят, на теб подобна гледка,
те надминава, вярвам, по наслада.
Умирайки, добрият дух не страда,
а само хвърля костната решетка.
Слугиня на крале, крадци, зла слука,
ти шестваш сред отрова, чума, битки,
ала от мак упойните напитки
приспиват по-добре. Недей се фука!
Смъртта е миг на сън, след туй съзираш
безкрайността. Не аз, ти, Смърт, умираш.

Джон Дън

[Mad Max]

ВЪЗРАСТ

Старея вече. Времето подсеща
да се въздържам повече сега.
Завържат ли се спорове горещо,
полека да отстъпвам. Без тъга.

Полека всичко аз да намалявам -
и виното, и хляба, и солта.
Големи крачки вече да не правя,
защото си отива младостта ...

По дяволите късните съвети,
по дяволите мъдростта дори ! -
Предлагам аз отново на сърцето
в пожарите от чувства да гори.

Предлагам ветрове неукротени
и пътища с далечен, звезден бряг.
Предлагам му аз цялата вселена
и искам всичко да улавя пак.

И стане ли му тясно зад стените
на лявата ми пазва в късен час,
като зърно да се взриви в гърдите,
поискало да пусне житен клас.

Евтим Евтимов

[Mad Max]

ПРИМИРЕНИЕ

Примириш ли се, пристига старост.
Примириш ли се, пристига мрак.
Примирявах се. И не изгарях,
както някога, при първи сняг.

И си казвах тихо : есен иде.
Забрави горещите слова.
Но когато вчера чух обида,
закипя отново в мен гнева.

Запламтяха кротките зеници,
блесна огън в тихия ми глас
и ударих яростна плесница
на един подлец, израснал с нас.

Ей така. Пред всички. Без пощада.
Стига подлеци на тоя свят.
Тръгнах си направо през площада
и усетих, че съм още млад.

Евтим Евтимов

[Mad Max]

Само плодни дървета се брулят.
Безплодните – не.

Мевляна Джеляледин Руми

[Mad Max]

* * *
Не всяко „Браво!“ е достойно.
Не всяко „Долу!“ е позор.
Не всеки химн - заупокоен.
И не хвалебствен - всеки хор.
Не всички лаври са победа.
Не всяка загуба е крах.
Не всяка истина - последна.
Не всяка грешка - смъртен грях.
Не всяка прошка е пощада.
И не надгробен - всеки кръст.
Най-истински когато пада
човек доказва своя ръст.

Надежда Захариева

[Mad Max]

ЕГН
Войната, която вчера беше при другите, днес е при всички
— Gigia Talarico

Родината е само мит,
отживелица незрима.
Гражданите на света
са само номера без име.

ЕГН - това е всичко.
То не е личност, няма дух.
Без корени, като лиани,
живеят същества на "уж".

Отскубнати от дом и вяра
и разпилени по света,
като бройлери, от рано,
оставени са без крила.

Нима човешки същества
едва прочитат свойто име
и с поглед вперен във носа
напред вървят, без род, без смисъл?!

Те граждани са на света!
Светът така ги е орисал -
да бъдат птици без крила,
без азбука, без род, без мисъл.

Камен Илиев

[Mad Max]

ЦВЕТНИШКО

В очакване на "новият" спасител,
тълпата е размахала цветя.
"Осанна" викат - божият служител
на избори ще оди пролетта.
Какво от туй, че Лазар е подслушван -
това е само клюка и мълва.
и нек'ви прокурори малодушни
се бъркат у светейшите дела.
Пет сухи хляба сложил във торбата
и две рибета, дето си мълчат,
те тоз "спасител" знае си играта,
ще бъде във властта и втори път.
Народ наивен - пак ще се надява,
че мутрата ще бъде нов Христос,
но нека за закуска магистрала
си хапне вместо топъл вкусен тост,
а после, с изпопадалите зъби,
излезе на централния площад.
Разбойникът Варвара ще пребъде -
Христос ще си остане непризнат.

Камен Илиев

[Mad Max]

* * *
Въпросът е
мълчание,
очакване,
съмнение,
страдание,
зад устните
барикадирано стенание,
околовръстен път,
навярно кален,
здание със хиляди врати,
и изпитание за волята,
терзание,
заседнало във гърлото,
дихание,
оксиморон от преносно вълнение.
Мълчи!
Не питай!
Липсва вдъхновение!
И не мисли!
Въпросът е въпрос,
когато е зададен
/н./а. себе си дори!/

или...
...или?

Ако не питаш,
замълчи!

Камен Илиев

[Mad Max]

ПРИЯТЕЛ

Приятел, казват, в нужда се познава,
но честно, аз не вярвам във това.
Приятел ли е, той ще озарява
с усмивката си твоята душа.
Приятел ли е, ще ти е приятно,
дори да чуеш неговия глас.
Ей тъй да го попиташ - "Как си братко?
Хайде да запалиме по фас.
Кафенце да си пийнем, после сладко
две думи да си кажем, анекдот."
Приятелят се среща много рядко -
и може да го търсиш цял живот.
Приятелят не е линейка, банка,
не е прислужник, нито елтехник.
Приятелската нужда не е жажда,
която със вода да утолиш.
Та казват хора "Има интереси.
Те вечни са! Приятелите - не!"
И истина е туй, но за принцеси,
за истински приятели- не е.

Камен Илиев

[Mad Max]

ГЛАДНА МЕЧКА

Гладна мечка, кучета я яли.
След лъв ловят отбор хиени.
Ако сме в Сахара, мили брате,
всяка капка дъжд ще е безценна.

Всяка болка има пик и праг.
Не боли ли? На кого му пука.
В пръв приятел се стаява враг,
грешката не води до поука.

Безстрашието има си цена.
Плащаш - получаваш доза смелост.
После, ужас, сякаш на шега
виждаш, че въжето се оплело.

Ритваш стола, без да искаш, знам!
Гладна мечка планина повдига.
По-добре да си гладувам сам,
Лъв съм, но не нося лъвска грива.

Камен Илиев

[Mad Max]

ЛАЕЩО КУЧЕ

Когато разкопчана е душата ми
и песента ми е изпята наполовина,
когато любопитно са вторачени
в съдбата ми "приятели" мнозина,
когато ден след ден се осъзнавам,
и времето се килва отмаляло,
когато за провала обвинявам
проклетото си его, посивяло,
когато си мърморя заядливо,
разчоплил съкровените си рани,
когато безпардонно ме подритват
и слагат ми в устата думи разни,
тогава, ми се пишат странни рими,
и стихове, подадени ми свише.
Запалвам папиросата последна
и цялата мътилка с кеф издишам.
Ръмжа настръхнал, сянката си лая.
Пробивам дупка с поглед в небосвода
и казвам ви, че лаещото куче,
дописва често премълчаното от Бога...

Камен Илиев

[Mad Max]

ИСКАМ ДА СЕ НАУЧА

Искам
да се науча
да не се страхувам
от собствената си искреност
и да не се преструвам.
Искам
да се науча,
да вярвам повече в себе си,
да преплувам сълзите си,
да се боря за целите си.
Искам
да се науча
да чета мислите на хората.
не за да споря с тях -
за да им говоря.
За да
мислим заедно
и да се усмихваме.
Не да крещим в душите си,
а да се обичаме.
Не знам ще се получи ли,
но искам да се науча!

Камен Илиев