Забравила съм.
Като бях малка ходех много по дядо. Където идеше той, все го следвах - кога от близо, кога по-отдалече ако ме е нахокал нещо.. И като направя някоя беля ми хакваше един падзатълник /шамар зад врата/ и ме пращаше при баба ми да ме накаже. А тя, лека й пръст, страшно добра жена - как да ме накаже - даде ми куките и ми покаже как се плете. Докато ме учи - дядката се върне вече и я гледа нея грейнала, а аз смръщена, ама плета.. И викаше докато не ми изкараш едни чорапи няма излизане.
Така и не изкарах чифт чорапи. Нямах го това търпение. Все или ще прескоча през прозореца, или ще издебна докато баба се захване с друга работа. И тъй..
Била съм на 7-8 години.. После като идваше време за наказание и вече си знаех, че е свързано с плетене, сама си измислях някакво наказание в полагане на семейно полезен труд, дето да ми опрости греха..