Публикувам материал описващ процесите при които преди години, част от популацията на породата Каракачанско куче селектирана в рамките на Национален клуб Каракачанско куче (НККК) бе преименувана на " Български Горан". Подчертани са някои по-важни моменти в текста. 
Линк към оригинала http://www.gorannadraganov.com/5907/ ---------------------------------------------------------------------------------------------------
Как се стигна до името Български Горан ? Преди 20 години българските домове и стада са били охранявани от различни на външен вид кучета, всяко според естетическите нужди на притежателя си - едри, средни, дългокосмести, среднокосмести, късокосмести, с прави уши, с клепнали уши, с полуклепнли уши, с опашки, без опашки, едноцветни, двуцветни, трицветни, сухи, здрави, груби.
По това време Димитър Драганов започва да описва поголовието от кучета, главно в планинските райони на България.
Малко по-късно сред любителите
се заражда идеята за обособяване на национална служебна порода кучета.
С прохождащата в България неловна кинология се появяват първите стандарти на отдавна международно признати породи.
Съобразявайки се с международните изисквания и базирайки се на наблюденията си върху използваните за охрана аборигени, Димитър Драганов съвместно с Мирослав Арсенов написва първият стандарт на национална служебна порода. Разбира се този стандарт е описал “идеалнот куче”, оформило се в тяхното съзнание след продължително наблюдение върху българските аборигени и тенденциозно и задълбочено обследване на част от тях,
наричани от всички тогава “каракачански кучета”. След няколко години същият екип издава единствената по рода си до момента професионална литеретура по този въпрос с публикуван по-подробен стандарт на обследване и развъжданите от тях български кучета. По-късно въпросният стандарт е цитиран в първото и второто издание на “Енциклопедия за кучето”, чиито автор е д-р ВеселинДенков. Именно този стандарт с незначителни допълнения бе приет на 23 май 1997г. от комисията по стандартите към БРФК в състав:
- Янко Тодоров-председател;Веселин Денков;Димитър Драганов;Мирослав Арсенов;Вихра Григорова;Стефан Попов
..След подписване на стандарта от всички членове на Комисията, същият този стандарт бе подписан и от проф.Д-р Стоян Кушлев- председател на БРФК, но вече с името Българско Планинско Куче със синоними Пастирско и Овчарско. Бяха изпратени писма да всички по-известни личности и центрове, занимаващи се с развитието на българското куче, с молба за предоставяне на информация относно създадените от тях генетични линии:
1.Сидер Седефчев - Перник
2.Асен Атанасов - Търговище
3.Атанас Делчев - Хасково
4.Стефан Попов - Пазарджик
5.Светлин Стоев - Стара Загора
6.Димитър Драганов - София
7.Добромир Димитров - Търговище
8.Андрей Мицулов - София
9.Славейко Балджийски - Ихтиман
10.Янко Петров - Хасково
В указания срок (12.12.1997г.) в БРФК бе получен отговор единствено от Димитър Драганов, който предостави информация за осем завършени генетични линии.
На заседание на Комисията по стандартите проведено на 31 май 1998г., Стефан Попов отказа да продължи работа в Комисията.Избран бе национален селекционер на породата Българско Планинско Куче в лицето на инж.Димитър Драганов, председател на Национален клуб “Каракачанско куче”, който бе ангажиран да изготви и изпрати необходимите документи във FCI за международното признаване на породата Българско Планинско Куче. Тъй като минималните изисквания на FCI за признаването на нова порода са именно съществуването на осем генетични линии, бе решено генетичните линии, предоставени от инж. Д.Драганов, да бъдат изпратени във FCI с молба за задействане на процедурата по приемане на нова порода. Молбата на БРФК беше с дата 25 февруари 1999г.
На 30 март 2000г. в сградата на БРФК бе проведено събрание, организирано от Ст. Попов. От страна на БРФК присъстваха проф.Д-р Стоян Кушлев и Борис Василев. Събранието протече без дневен ред, но в хода на провеждането му се доказаха три основни истини:
1.Киноложки издържаното и “обединително име Българско Планинско Куче не е правилно,тъй като кучетата на присъстващите, основно потомсвени овцевъди, се намират в полетата на България, например в полето на Банско.
2.Кучетата, произвеждани от инж.Димитър Драганов са еднакви по между си, но отличаващи се от тези на останалите производители.
3.Кучетата на присъстващите, с изключение на инж.Д.Драганов и Мирослав Арсенов, трябва да се наричат Българско овчарско куче
В края на събранието, изслушвайки всички изказвания,
проф Д-р Кушлев предложи да се създаде Национален клуб “Българско овчарско куче”, който да обедини любителите.
На последното събрание на Национален клуб “Каракачанско куче” инж.Димитър Драганов запозна членовете със създалата се ситуация и напомни следният факт: Кучетата селекционирани в клуба се различават от другите в България по основни породни белези:
#1.Тип конструкция
#2.Форма на глава
#3.Постановка на очи и уши
#4.Дължина и тип на космена покривка
#5.Оцветяване
Според експертите в клуба, разликите между двата типа кучета (произведените в клуба и останалите) са достатъчно големи за да бъдат две разновидности на една порода.
Общото събрание на клуба взе решение разновидността, селекционирана в клуба да носи името “Български Горан”. Това име бе избрано измежду седем други. В последствие ( на 27 октомври 2000г. )
проф.д-р Кушлев одобри молбата на Национален клуб “Каракачанско куче” за работа по национална порода и упълномощи инж.Д.Драганов да представи “Български Горан” на CACIB ZAGREB’2000 CENTRAL EASTERN EUROPEAN CUP - така нареченото малко Европейско първенство.
На 15.03.2001г. беше подадена молба до председателя на ФКС на БРФК г-н К.Литов за включване в дневния ред на предстоящото Общо събрание разглеждането на подготвените според изискванията на FCI документи необходими за международно признаване на порода. Отговор на тази молба не бе получен, а и този въпрос не бе включен в дневния ред на ОС на БРФК проведено на 17.05.2001г.
На 29.03.2001 поради мълчаливия отказ на ФКС, председателя на клуба инж.Д.Драганов подаде молба до проф. д-р С.Кушлев за разрешение за изпращане на подготвителните документи в FCI.За момента отговор няма. Надяваме се, че БРФК ще се докаже действително като българска федерация.
На 13.05.2001г. в г. Ниш, Сърбия, клубът с председател инж. Д.Драганов отново представи “Български Горан” извън границите на България.
/А. Тояганова/
Dilber MC Theme by HarzeM