STARTER
|
|
« on: August 16, 2008, 13:54:16 PM » |
|
Каракачанското куче се уреди с клуб в САЩ
роф. фил Споленберг от Технологичния университет на Вирджиния е сред най-големите фенове на българската порода.
* Мир БОГОЕВ
Клуб на феновете на каракачанското куче се появи в Щатите. Той обаче няма нищо общо с разбираемата за нашенеца носталгия по шкембе чорбата, гроздовата ракия, лютеницата и луканката, защото членовете му не са БГ американци, а до един са истински янки...
„В началото, когато те потърсиха контакт с нашата Международна асоциация „Каракачанско куче", трудно включих, че интересът не е от наши имигранти там, разказва доц. д-р Венелин Динчев, отговорник по селекцията в асоциацията и автор на нашумялата "Световна енциклопедия на кучета" на издателство "Труд".
Нещата се изяснили бързо, защото той получил мейл от проф. фил Споленберг, световноизвестен специалист по генетика и патология. Освен преподавател в Технологичния университет на Вирджиния той от години се занимава с изследвания настари породи кози и овце, събрани от цял свят. Част от тези животни се отглеждат на стада от университета, но други професорът е взел и в своята ферма. За пазенето на старите породивинаги са били ползвани и овчарски кучета. Досега за животните са „отговаряли" пазачи ст породите голям пиринеец, маремано абруци и тибетски мастиф. Проф. Споленберг обаче видял материали в интернет и за нашенското каракачанско овчарско куче. После изследователят потърсил контакти и след известни перипетии си взел едно наше пале. Когато то почнало да работи на терен със стадото му, ученият бил сащисан! Тогава потърсил пряк контакт с българските си колеги и се свързал с Международната асоциация.
„Щом започнахме кореспонденция с него, той не спираше да хвали работата на каракачанката си, но поиска да дойде в България, за да види и други пастирски Дойде през май 2007 г. и остана седмица. С него обиколихме Родопите и Пирин, но професорът така и не можеше да се нагледа на нашенските овчарски кучета. Поне 20-30 от тях той проучи най-внимателно, а накрая, когато го питахме какви са му впечатленията, се разбра, че си тръгва за САЩ с още 4 каракачанки!", сподели доц. Динчев.
Днес, година по-късно, в Щатите вече има Клуб на любителите на каракачанското куче. В него членуват около 100 души, но най-интересното е, че нито едно от животните не е домашен любимец, а всички са действащи пастирски кучета. Щатските фермери били направо във възторг от издръжливостта, верността и качествата на пазач на нашата порода. Сега те искали съвети от български специалисти, за да провеждат селекцията строго по правилата. Вече имало племенна книга на животните им и тя се водила абсолютно стриктно. А връзките с експерти от родината на любимите им кучета се поддържала по Интернет.
* Характер на овчарското куче
Има уравновесен нрав, но е отличен пазач както на стадото на стопанина си, така и на него и членовете на семейството му. Много важна особеност е контролираната му злоба. То винаги преценява ситуацията, дори когато напада и му предстои да се бори с вълк.
Затова за него се казва, че може да реши и да не влезе в схватка, но тръгне ли, или побеждава, или загива.
* ДОЦЕНТ ВЕНЕЛИН ДИНЧЕВ:
* Проучваме гените на породата
- Доц. Динчев, какво е най-впечатляващото в каракачанското куче?
- Може би това, че то остава напълно работоспособно до 15- 16 години. На тази възраст всяка друга порода е много зле. Виждал съм и каракачанско куче на 21 г. което е няколко пъти столетник, ако употребим човешката мярка. Освен това породата е много устойчива на заболявания, а на всичкото отгоре, се задоволява с най-проста храна - ярма, попарено царевично брашно. Мит е, че на тези кучета им се дава чисто планинско мляко и затова са така здрави. Понякога те получават цвик, но млякото е ценно за пастирите и те го продават.
- Значи тези огромни, силни и смел и животни се хранят с ярма?
- Да, при това те имат работна седмица от 7/24 часа, както сега е модно да се казва. Те винаги са със стадото, денем, нощем, зиме и лете! Ето защо започнахме съвременното им генетично изследване.
- Кой го прави и какво вече се знае?
- Изследването е на Института по зоология към БАН. Това, което вече е установихме, са някои хромозомни особености при породата. Взимаме костен мозък само от работни по-стари животни, за да видим по-чисти гени. Част от пробите запазваме в течен азот за бъдещи изследвания с нови по-съвършени методи. Това е много важно, защото сега вече има и доста кръстоски на каракачанки с кавказки овчарки, мастифи и дори нюфаунд ленди и санбернари...
- Колко време ще продължи проучването?
- Това е дълъг процес и с него се надяваме да получим отговори на много въпроси.
- А сега какво е ясно?
- Например, че каракачанското куче е сред най-старите известни на човека породи. В това отношение то е близо до кангала, кавказката овчарка, средноазиатската овчарка и е сред най-старите молоси. Вече знаем, че то е много по-старо от тибетския мастиф, може би с хиляди години.
- Да очакваме ли скоро и признаване на българската порода от FCI - Международната киноложка федерация?
- Не, там породата отдавна щеше да е призната, ако не бяха нашенските си разправии.
* в-к Труд
|