Форум КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ
News: База данни за кучетата от породата Каракачанско куче.
 
*
Welcome, Guest. Please login or register. November 28, 2022, 13:25:47 PM


Login with username, password and session length


Pages: 1 ... 42 43 [44] 45
  Print  
Author Topic: Български Автохтонни Породи  (Read 432370 times)
0 Members and 1 Guest are viewing this topic.
Garu
Full Member
***
Posts: 215



« Reply #645 on: December 19, 2013, 16:29:28 PM »

Български средиземноморски бивол

 Отглеждането на биволи в България започва още през 7 век, когато се създава Първото Българско Царство, но официално за тяхното съществуване се споменава в известния Сюлейманкьойски надпис, издълбан върху мраморна колона. В него се съдържа текст от сключения между Омуртаг и Византия през 814г. мирен договор. В клаузите за размяна на пленници се съобщава, че Омуртаг е искал по два бивола за връщането на някои от византийските пленници. Това показва, че още по онова време бивола е бил високо оценяван.
По късно сведения за наличието на биволи в нашата страна се срещат във връзка с войните на латинците с българите при цар Калоян и Борил. Описвайки тези войни през 1206г. френският летописец Вилхардуен съобщава,че император Хенри е лагерувал два пъти край Берое/Стара Загора/ и войниците са му вземали като плячка голям брой добитък вкл. и биволи. Сведения за съществуването на биволи се срещат и по време на татарските султани от рода на Кримските гереи, които в края на VІІ век са се преселили в Югоизточна България. През 1702г. най-видния представител на този род султан Селил Герей е пътувал от Ямбол до чистия извор Кушбунар с кола, която е била теглена от 50 биволи.
За съществуването на биволи в българските земи, намиращи се под турско робство, се съобщава и от Марсили, който в проучването си за военното устройство на българските земи, през 1732г. описва биволите, като яки животни, които се движат бавно, но носят тежки товари. Той съобщава също така, че по това време биволите се срещат край Дунавското крайбрежие, в цяла България, Тракия и Гърция. Биволите са били широко разпространени у нас през периода на турското робство, но няма официални данни за техния брой.
Особено силно развитие е имало биволовъдството през ХVІІІ и ХІХ в., когато с бързи темпове е започнало развитието на занаятчийството и оживяването на търговията между Изтока и Запада. През този период биволите са били предпочитани пред воловете и широко използване за превозване на различни товари и транспортиране с коли на търговска стока. Киджийството с биволски колие съставлявало поминака на цели села и особено на планинските селища в Северна България. Те са били отглеждани в големите градове, където камъни, тухли, дърва, каменни въглища и други товари са били прекарвани само с биволи. По това време са били създадени и много легенди, умотворения и над 100 народни песни за бивола. Известна е ролята на бивола като теглителна сила във войската, по време на проведените няколко войни след Освобождението. за това свидетелства и скулптурната фигура на В. Лазаров “Те победиха”, изобразяваща стоящите един до друг срещу врага бивол и войник. Биволът е бил включен, като теглителна сила дори при изграждането на Димитровград, през периода на бригадирското движение. Българският средиземноморски бивол е бил използван в комбинирано направление – за транспорт и работа, за месо, а в последствие и за мляко. С това си всестранно използване, в продължение на векове, той напълно е задоволявал потребностите на нашия народ.
Тъй като местният бивол е бил широко използван предимно за впрягане, за разораване на целини, за други селскостопански дейности и транспорт, в продължение на векове народът е извършвал отбора предимно по отношение на признаците, характеризиращи неговата работна и теглителна сила. Селекцията за повишаване на млечната му продуктивност е започнала около 20-30 г. след турското робство. Тя е била провеждана от народа стихийно и то предимно в равнинните райони на страната и край големите градове, където биволите са се отглеждали за задоволяване нуждите на градското население от прясно и кисело мляко и чисто масло. Липсвала е държавна и обществена организация, която да насочва развъдната политика в областта на биволовъдството. Първите стъпки в това отношение са били направени в Садовско земеделско училище, където се заражда идеята и се поставя началото на контрол на млечната продуктивност. Едва през 30-те години на ХХ век се появяват и първите наченки на обществени форми на развъдни организации, когато по примера на говедовъдните дружества започват да се изграждат и биволовъдни дружества. Едно от тях е създаденото през 1935-1936г. биволовъдно дружество в с.Дерелии сега с.Горна Росица – Габровска област, което има разработен и съответен устав. С тези дружества се поставя и началото на бъдещата организирана работа при биволите.
Сведения за млечността на местните биволи в миналото са твърде малко. Едни от първите данни след Освобождението сочат, че развъжданите в Садовското училище биволици през 1891-1892 г. са давали средно от 2-7 кг. мляко на ден а в отделни случаи и повече. Те са били доени по два пъти на ден заедно с малачетата, тъй като без тях те не са давали да бъдат издоявани. Били са капризни животни, своенравни и в някои случаи злонравни, като допускали да бъдат издоявани само от човека, който ги е отглеждал. По късно през 1912г., 5 от контролираните общо 9 биволици в земеделската опитна станция в Садово са достигнали средна млечност на І и ІІ лактация от 1400 до 1700кг. с масленост 7,5 – 11,1%. Контролираните биволици в Земеделското училище на Балтов в Пловдив са имали средна млечност за лактация – 1500кг.
Поради голямото търсене на пазара на биволското чисто масло, първоначално народната селекция била насочена за повишаване на маслеността на млякото. Стопаните са оставяли за разплод предимно млади животни, чийто майки са имали по-гъсто мляко, от което се е приготвяло качествено масло. По-късно, тази народна селекция е била насочена към повишаване на млечността на биволиците. За резултатите от тази селекция може да се съди от факта, че биволовъдната ферма в ДЗС”Кабиюк”, създадена със закупени от личните стопани биволици, е имала през периода 1935-1938г. средна лактационна продуктивност от 1686 до 2361 кг. млечност с 8,51 – 8,96% масленост. Изключително висока млечност е демонстрирала закупената през 1934г. от с.Светлен – Поповска околия, биволица Ария. В условията на подобрено хранене през 1936г. за 354 – дневен лактационен период е дала 4004,2кг. мляко с 8,45% масленост.
Благодарение на повишената млечност, броят на отглежданите биволици започва постепенно да се повишава за сметка на работните биволи. Докато през 1905г. използваните биволици за мляко са съставлявали 35,4% от общия брой на биволите в страната, а този на работните биволи – 29,5%, то пропорцията на биволиците за мляко е била увеличена до 52,5%, а тези на работните биволи до 14%.
В периода след освобождението ни от турско робство, до 60-те години на ХХ в., когато се поставя началото на породното преустройство на българския средиземноморски бивол в млечно направление, размерът на националната ни популация от биволи варира в твърде широки граници. Статистическите данни сочат, че при първото преброяване на селскостопанските животни през 1893г. в България са били отглеждани 342193 биволи, от които 119970 биволици. Най- голям е бил техният брой през 1905г. – 476872 биволи, от които 168904 биволици. В следващите десетилетия броят на биволите(с малки изключения) постепенно намалява, като през 1939г. той е бил 326720 глави. През годините на Втората Световна война броят на биволите в България намалява незначително(с около 10 хил.), след което той се увеличава отново и през 1950г. достига до 388981 глави.
Рязко намаление на националната ни популация от биволи настъпва през следващия период, свързан с масовото коопериране в нашето селско стопанство. През1955г. този брой е намален до 259947, през 1960г. до 173737, през 1966г.- до 126595, а през 1971г. той вече е рязко снижен до 74293 биволи. Само за две десетилетия, през периода 1950 – 1971г. броят набиволите у нас е намалял с 314688 глави.
В периода на масовото коопериране на нашето селско стопанство, в почти всички райони на страната бяха създадени голям брой биволовъдни ферми в новоформираните ТКЗС и ДЗС. В тях се концентрираха най- високомлечните биволици, отглеждани до тогава в личните стопанства на нашите селяни. По- нататъшното развитие на биволовъдството бе възможно предимно в рамките на тези обществени ферми, тъй като наложените ограничения за броя на отглежданите домашни животни от селяните не позволяваха да се увеличат биволите в личния сектор.
По- голямата част от биволиците на новосъздадените биволовъдни ферми бяха включени в системата на контрол на млечната продуктивност и при тях се поставя началото на организирана развъдна дейност.
С навлизане на механизацията в селското стопанство, постепенно отпадна необходимостта от използването на бивола, като работно животно. В резултат на това след 1960г. е преустановено отглеждането на рабонти биволи. В новите обществени биволовъдни ферми, създадени по подобие на тези в говедовъдството, не бяха взети под внимание биологичните особености на местния бивол. Своеобразния нрав на местния бивол и по- слабата му приспособимост към промишлените технологии на производство, в този начален период, създадоха затруднения в организацията на труда в тези ферми. Някой от тогавашните ръководители, а дори и учени, прибързано обявиха бивола като “примитивно” животно, което не се поддава на машинно доене като кравата, поради което не може да намери място в новите условия на отглеждане. След кратко съществуване много от тези ферми бяха ликвидирани. За това допренесоха и изкуствено наложените ниски цени на биволското мляко, които не само че не стимулираха, а правеха икономически неизгодно отглеждането на биволи.
В запазените биволовъдни ферми с успех продължи отглеждането на биволите при новите промишлени условия на производство. Животът опроверга всички онези, които подцениха и прибързано обявиха бивола за “примитивно” животно. Оказа се, че биволите могат да се доят машинно и в тези големи ферми да се създаде организация на производство и внедрят промишлени технологии, които са сходни с тези в говедовъдството.
Проучванията на Полихронов (1956г.) показват, че отглежданите през периода 1951-1954г. местни биволици са имали средна лактационна млечност 1537кг. с 8% масленост. Същият автор установява, че отглежданите през 1955 – 1965г. биволици от ИЖ – Шумен, ДЗС”Врани кон” и още пет кооперативни ферми на Габровски окръг, лактирали през периода 1960 – 1965г. са имали средна млечност 1020 – 1298кг. за І-ва лактация, 1147 – 1484кг. за ІІ-ра лактация и 1309 – 1690кг. на ІІІ-та и повече лактации. Средната масленост е варирала от 7,64% до 8,86%. Този етап от развитието на Българското биволовъдство е не само изключително продължителен по време(над 11 века), но той е свързан и с големите приноси на местния български бивол, в преминалите редица стопански и политически епохи в изграждането и утвърждаването на България и най- вече в стопанскота и икономическото развитие на ограрното й производство.
http://www.abb-bg.info/bivolovadstvoto-v-bulgaria-otglejdane-na-bivolite-v-minaloto.php?act=2
Logged
Happy dog
Newbie
*
Posts: 38


« Reply #646 on: March 06, 2014, 23:01:33 PM »

 confused
Logged
DonKrasi
Hero Member
*****
Gender: Male
Posts: 2582


мераклията


« Reply #647 on: December 02, 2014, 17:55:57 PM »

Едно въпросче се сетих и мисля, че това е подходящата тема да го задам. Та - каква е средната дневна млечност на Ваклите маришки овце? И едно подвъпросче - каква е разликата в млечността без и със допълнително подхранване?
Не ме интересуват отделни изключения, а като цяло как стоят нещата, на средно ниво.
Logged

Няма Големи и Малки има ДОСТОЙНИ и ЖАЛКИ!
Д-р Тодор Гайтанджиев: "Каракачанското куче не се връща от бой с подвита опашка-то или побеждава или умира!"
"Всяко куче заслужава дом, но не всеки дом заслужава куче!" - Cesar Millan
trayko.asenov
Hero Member
*****
Posts: 2879


ТОРЛАК


« Reply #648 on: December 02, 2014, 23:04:22 PM »

Защо точно вакла маришка овца, бре? Кво си намислил? confused
Logged

"Да бъдеш себе си в свят, който
постоянно се опитва да те
направи нещо друго, е
най-голямото постижение."

Ралф Уолдо Емерсън
vano
Guest
« Reply #649 on: December 03, 2014, 09:30:10 AM »

Защо точно вакла маришка овца, бре? Кво си намислил? confused

Сигурно е намислил да прави стадо Smiley
Logged
DonKrasi
Hero Member
*****
Gender: Male
Posts: 2582


мераклията


« Reply #650 on: December 03, 2014, 10:47:23 AM »

Quote
Защо точно вакла маришка овца, бре? Кво си намислил?
Все едно аз да те питам защо точно Плевенска и Каракачанска  biggrin
Харесвам тази порода и реших да се поинтересувам за някои показатели, да не карам само на предположения.

Quote
Сигурно е намислил да прави стадо
Аз много работи съм намислил, но засега само си ги мисля Roll Eyes
Logged

Няма Големи и Малки има ДОСТОЙНИ и ЖАЛКИ!
Д-р Тодор Гайтанджиев: "Каракачанското куче не се връща от бой с подвита опашка-то или побеждава или умира!"
"Всяко куче заслужава дом, но не всеки дом заслужава куче!" - Cesar Millan
trayko.asenov
Hero Member
*****
Posts: 2879


ТОРЛАК


« Reply #651 on: December 03, 2014, 11:39:49 AM »

Quote
Защо точно вакла маришка овца, бре? Кво си намислил?
Все едно аз да те питам защо точно Плевенска и Каракачанска  biggrin
Харесвам тази порода и реших да се поинтересувам за някои показатели, да не карам само на предположения.
Не бе, аз знам защо са плевенски и каракачански и съм отговорил. Но както се казва има фейсбук на дормо, така, че рови, интересувай се. Аз така правя. Понеже не искаш предположения, а реални наблюдения ти трябва достоверна информация. А относно дохранването, то няма да качи кой знае колко млеконадоя през времето, когато се доят овцете. Особенно пролетта, когато заради зелената трева пикат, като крави. Но е задължително храненето с царевица по време на бремеността, както и докато бозае агнето или агнетата. Виждал съм много овце, които едната година имат мляко, но след вещото отглеждане на специалисти през есенно-зимния период не дават и наполовина на това, което са давали предната година. Хранене му е майката. Успех и дано намериш търсената от теб информация. thumbup
Logged

"Да бъдеш себе си в свят, който
постоянно се опитва да те
направи нещо друго, е
най-голямото постижение."

Ралф Уолдо Емерсън
vano
Guest
« Reply #652 on: December 03, 2014, 11:51:36 AM »

Краси, в един от броевете на списание Аграрни науки имаше подробна статия за маришките овце, ако ти се рови прегледай броевете, които са онлайн и я намери.
Logged
DonKrasi
Hero Member
*****
Gender: Male
Posts: 2582


мераклията


« Reply #653 on: December 03, 2014, 13:32:17 PM »

Към Трайко: разлика със и без подхранване има, въпроса е какава е при тази порода, нали казват, че всяка порода си има специфики. При каракачанските може и да не е голяма но я си направи експеримент с плевенските, избери си две от твоите, които са с еднаква млечност, и следи коя какво ще ти даде, като едната я подхранваш с концентриран фураж, а другата не Wink Под подхранваш имам предвид лятото като пасе да и даваш и малко зобчица. Ако ги доиш на ръка може да минеш и без зоб, но ако ги доиш машинно? Поне аз каквито системи за машинно доене съм виждал все са с хранилки за зоб, за да ги примамят да влязат и да се наредят.
Ако искаш хубави агнета от плевенките, и в същото време майките да не изпадат много, не виждам как ще стане без да им даваш зоб, за КК овцете може и да стане, не знам.
Колкото до ДОРМО-то досега не съм видял подобни данни там, може и аз да съм ги пропуснал, но когато съм ровил не съм намерил, затова питам тука, все пак темата е за автохтонните породи.

Към Вано: мерси за насоката, ще го потърся това списание smile
Logged

Няма Големи и Малки има ДОСТОЙНИ и ЖАЛКИ!
Д-р Тодор Гайтанджиев: "Каракачанското куче не се връща от бой с подвита опашка-то или побеждава или умира!"
"Всяко куче заслужава дом, но не всеки дом заслужава куче!" - Cesar Millan
rex
Hero Member
*****
Posts: 1499



« Reply #654 on: December 03, 2014, 13:46:56 PM »

Краси, вземи си питай направо д-р Вучков, ако не се лъжа човека има баш по тая тема разработки.

Поздрави,
Logged

По-добре пет дена срам на плажа, отколко цела година мъка у фитнеса!
DonKrasi
Hero Member
*****
Gender: Male
Posts: 2582


мераклията


« Reply #655 on: December 03, 2014, 14:05:56 PM »

Питам тук, защото може и други да знаят smile
Подобна информация мисля ще е от полза и за други, не само за мен, затова нека въпроса си остане тук, темата е открита и всички я виждат, та ако има желание може и той да се включи и да каже. cheers
Logged

Няма Големи и Малки има ДОСТОЙНИ и ЖАЛКИ!
Д-р Тодор Гайтанджиев: "Каракачанското куче не се връща от бой с подвита опашка-то или побеждава или умира!"
"Всяко куче заслужава дом, но не всеки дом заслужава куче!" - Cesar Millan
vano
Guest
« Reply #656 on: December 03, 2014, 14:30:33 PM »

От тука мисля че можеш да си изчислиш среднодневния млеконадой Smiley

Продуктивна характеристика: За наблюдаваната част от популацията е установено, че млекодобива за 150 дневен доен период, в зависимост от стопанската година варира от  113 литра до 154 литра. Оделни овце в някои стада имат млекодобив над 200 литра. Най-висок млекодобив е установен в стадото на Богдан Кошев от град Съединение, където през 1995 година от овца № 231 за 150 дни доен период са  надоени 351.72 литра. Този рекорд до сега не е надминат.  Между отделни стада надоеното мляко варира от 100 до 200 литра от овца.  Анализа на някои качествени съставки на млякото показва съдържание на мазнини - 7.0 %, белтъчини - 5.55 %, лактоза - 4.4 %.  Коефициента на плодовитост е 1.5. Тегло на руното след стрижбата без подстрига - 2.8 kg. Дължина на вълната - 11.2 сm. Нежността на вълната е предимно 44-то - 46-то качество. Наши проучвания върху живото тегло на агнета от Ваклите маришки овце (Вучков и Димов, 2005) показват, че при раждането мъжки агнета единаци имат живо тегло  5.25 kg. При мъжки агнета-близнаци живото тегло е 4,44, при женските агнета единаци 4,84 kg, женски агнета близнаци. До 60 дневна възраст агнетата от Ваклите Маришки имат сравнително висок интензитет на растеж и достигат сравнително високо живо тегло при отбиване: при мъжки агнета единаци и близнаци живото тегло е съответно  26,84 kg и 23,66; при женски агнета единаци и близнаци – 25,51 kg и 22,22 kg. Наши проучвания (Димов 2009) през 2007 година показват, че живото тегло на овце-майки е 78.46 kg, а при кочовете 121.14 kg. Върху живото тегло на Ваклите Малишки овце силно влияние оказва стадото. При различни стада средното живо тегло на овцете варира от 68.21 kg до 90.82 kg.   Рекорд при измерване на живото тегло при Вакли Маришки овце е установен през 2007 година в стадото Аргил Гишин – 143 kg.
Logged
DonKrasi
Hero Member
*****
Gender: Male
Posts: 2582


мераклията


« Reply #657 on: December 03, 2014, 15:18:35 PM »

 cheers
Logged

Няма Големи и Малки има ДОСТОЙНИ и ЖАЛКИ!
Д-р Тодор Гайтанджиев: "Каракачанското куче не се връща от бой с подвита опашка-то или побеждава или умира!"
"Всяко куче заслужава дом, но не всеки дом заслужава куче!" - Cesar Millan
trayko.asenov
Hero Member
*****
Posts: 2879


ТОРЛАК


« Reply #658 on: December 04, 2014, 07:56:38 AM »

Ако ги доиш на ръка може да минеш и без зоб, но ако ги доиш машинно? Поне аз каквито системи за машинно доене съм виждал все са с хранилки за зоб, за да ги примамят да влязат и да се наредят.
Ако искаш хубави агнета от плевенките, и в същото време майките да не изпадат много, не виждам как ще стане без да им даваш зоб.
Зоб за хранилки да, но ако е зала за доене. Ако на стръгата ги доиш на агрегат не ти е нужен зоб. Аз смятам, че стопански породи на България, ако не се подхранват допълнително, то следва по-дълго да пасат, поне 8-10 часа на ден.
Logged

"Да бъдеш себе си в свят, който
постоянно се опитва да те
направи нещо друго, е
най-голямото постижение."

Ралф Уолдо Емерсън
DonKrasi
Hero Member
*****
Gender: Male
Posts: 2582


мераклията


« Reply #659 on: December 04, 2014, 10:47:14 AM »

Не съм виждал агрегат на стръга досега, нали смисъла е не само да не ги доиш на ръка но и да става по-бързо и едновременно да се доят повече бройки, затова вариантите, дето съм виждал, са платформи на които се качват и нареждат в една или две редици(защото знаят че има зрънца в хранилките) и след като им захванат главите един човек минава та им слага агрегатите, като самите платформи са задигнати от земята та тоя дето обслужва агрегата да не е наведен докато го прави, а да си ходи изправен. Поне това е, което аз съм виждал и мисля, че е най-удобно, може и др видове да има, не знам smile
Така или иначе им се връзват по 7-8 часа паша, независимо дали се подхранват или не, нали идеята е през лятото да са максимално време навън и да пасът. Подхранването се прави или заради машинното доене или просто защото искаш повече мляко да ти дават или си голям мераклия и държиш да са ти винаги добре нахранени и т.н. но при всички случаи това не значи, че като ги подхранваш може да си ги държиш в обора и да ги пускаш само да се поразтъпчат, пашата си е паша, подхранването го правиш ако искаш, но то не влияе на времето, през което са на полето, поне по нашия край не съм чул някой да ги спира от паша, защото ги подхранва.
« Last Edit: December 04, 2014, 10:54:12 AM by DonKrasi » Logged

Няма Големи и Малки има ДОСТОЙНИ и ЖАЛКИ!
Д-р Тодор Гайтанджиев: "Каракачанското куче не се връща от бой с подвита опашка-то или побеждава или умира!"
"Всяко куче заслужава дом, но не всеки дом заслужава куче!" - Cesar Millan
Pages: 1 ... 42 43 [44] 45
  Print  
 
Jump to:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2015, Simple Machines

Valid XHTML 1.0! Valid CSS! Dilber MC Theme by HarzeM