Туркмен Ити. Алабай.

[Mad Max]

Туркменски Алабай. Породност.
„Възпроизводството на дарба е породност. Да предадеш нататък щафетата.”
/статия изготвена и публикувана от Николай Събев; източник: http://www.martenbg.com/f/index.php/topic,170.0.html /

История:
  Дадена група кучета са изпълнявали конкретни задачи с особена лекота, с което са били от особена полза за собствениците. Собствениците са установили, че тези,  които са изпълнявали лесно определени неща, са били много близки и по външно описание. Решили, та го описали. Така е произлязъл Стандарта на дадена порода. За да могат по външни белези (фенотип) да различат кое куче за какво може да се използва. Установили са също, че ако се кръстосват с кучета от друго предназначение, това може да даде куче с различен вид /трети/ качества. Опитвали са и ако тези „трети” качества са били от особена полза на хората, да ги фиксират чрез селекция. Следователно, давали са предписание как при кръстосването да се закрепи това трето качество (разбира се за сметка на загуба на първо, второ или и двете). Така се е създавала нова порода. Тя, разбира се, е била също описана в Стандарт.
Как по външни белези да разпознаем тази породност (тези предполагаеми качества):

1. Еталонът е Стандарта.
  Това е първото описание на чобанско куче от Средна Азия. После по него съставили Стандарт. Без много изменения и той сега е в сила. Мазовер описва "туркестанска овчарка" през 50-те години на миналия век /тогава все още този ареал голям е бил наричан Туркестан/. Средище на занаяти, търговски път, чергарство и всичко свързано с този бит и култура на общуване. В архивите на Мартен БГ е и първото издание на книжката "Туркестанска овчарка" от Мазовер. Труда му свидетелства, че туркмените, съвсем практичен народ, използват разумно малкото блага, които тогава им е оставила природата: извеждат каракумската овца, ахалтекинския кон и тяхната си овчарка като национална ценност, защото са годни да издържат на работа в такива условия, малко ядат и са много ефективни, тоест, работоспособни. Качеството на породата се съдържа в породността. За да отговори на такива изисквания един тип песове, коне и овце са могли да просъществуват. Типът, това е породата. Това е историческото наследство. Постарах се да извадя малко дати относно създаване на Стандарта САО:
  През Септември 1924 г. на съвещание на работниците от държавните школи -питомници на служебното кучевъдство в СССР е поставен въпросът за привличане на обществеността за развъждане и прилагане на служебните кучета за нуждите на отбраната и стопанството. В началото на 1925 година вече е оформена секция на любителите на доберман-пинчери към към Всесъюзния колхозен и ловен съюз. Тази секция става основа и на създаването на ОСОВИАХИМ. Декември 1925 година на Първия Всесъюзен конгрес на кинолозите в СССР са приети и утвърдени Стандартите на много породи. Този всесъюзен съвет, избран на Първия конгрес на кинолозите се оказва неработещ. През 1928 година  се свиква Втори конгрес, който се състоял в Москва през Декември 1930 година. В програмата на конгреса влиза раздел "За Стандартите на кучетата". През 1931 година излиза в печат "Стандарт и особености на служебните кучета", съставен от Вайсман В.Л., председател на комитета на служебно кучевъдство към ОСОВИАХИМ. В този стандарт са за пръв път публикувани отличителните признаци на отечествените породи кучета на СССР:
1.1. Туркменска овчарка
1.2. Кавказка овчарка
1.3. Южноруска овчарка.
И най вече - отборът на алабаи, на които "зъбчатката на задната скорост е счупена". Просто не познават заден ход.. Стандартът отличава визуално една порода от друга. Той е в помощ на породността, а не обратно. Това е много важно да се разбере. Още повече, че историята на Стандарта на която и да е порода е доста неясна. Малко са въобще, специалистите по породата, които могат да си служат със Стандарт при оценка породност. Другите не си служат, а го ползуват неумело.
Годината, в която почват систематизация на породата в Туркмения е 1972.
  Екстериорът е визуализиране на поведенчески качества. Пример: високо поставените уши означават повдигнат темперамент. За азиатците не е характерен повдигнатия темперамент. Втори пример: скъсения круп не дава икономичност в движенията. Кучета със скъсен круп нямат необходимия естествен разкрач и правят повече движения за да свършат определена работа. Неикономичността не е типична за азиатците.
/N.B. При селекция не всички кучета от едно кучило са със супер качества. Затова се бракуват тези, които имат отклонения от типичността на екстериора, следователно и на поведението. Всеки селекционер трябва да търси в комплекс с поведенчески и екстериорни качества, които се доближават до идеала.
  Подборът по поведенчески качества се извършва чрез разнообразни тестове.
Кучешките Шампионати за битки не са тестове. Това си е целева програма за селекция, подбор и работа в едно единствено направление – бойни кучета. Не забравяйте, че смяната на направление на работа/селекция, подменя породата!/

Не може да очакваме от всеки любител да е запознат в тънкости с проблематиката и оценяването на породността на туркменският алабай. Не е и необходимо това, ако не е селекционер. За селекционер на азиатци непознаването на детайлите е непростимо.
  Това, на което един начинаещ трябва да обърне внимание е, че Азиатците, представяни за породни, трябва да приличат на своите прадеди с доказана породност. Публикувани са много снимки на легендарни азиатци. Най-ценни са тези, правени през 90-те години. Вземате снимки на сегашно куче и старо куче - негов прапра дядо и сравнявате. Ако видимо въобще няма прилики, то налице е отклонение от породност. Ако има видими прилики, но в разглежданото от вас кучило, резултат от възпроизводството на сегашното куче няма еднотипност, то пак е налице отклонение от породност.

[Mad Max]

Обърнете внимание на следните точки:

Т.1. Азиатецът в главата не трябва да наподобява сходни породи:
- Кавказка Овчарка
/Кавказоидността се открива най лесно в профил - там линията на черепа е издигната нагоре. При азиатците линията на черепа е почти права (отчитайки леко извиване около надочните дъги). Долната линия, започваща от долната челюст също е с характерен наклон, поради много широкия щипец на кавказците. В профил кавказоидите са близки до трапец. В анфас, обема на муцуната на кавказец заема 1/4 от обема на главата. Тоест погледната отпред муцуната е тясна в сравнение с много широкия череп. Обемът на муцуната на азиатец заема до 2/3 от обема на черепа./
- Санбернар
- Булмастиф
- Кане корсо
- Стафордширски териер
- Ротвайлер
- Немски дог
…
T.2. Не търсете прилика в цвета на козината, а в типа на главата.Указано е, че алабаят може да има различни разцветки, с изключение на тази на черен дроб или "синя".
  Много аборигенни късокосмести и дългокосмести овчарски кучета са чисто бели, жълти, шарени.
  Различията са в типа, тоест в главата. Не в цвета.

T.3. Азиатецът расте много бавно.
  Това е видно не само от Стандарта, но и от всички издадни досега писания по повод породата. Точно тук историографи, специалисти и развъдчици никога не са стигали до конфликт. Няма нито едно мнение дадено от специалист, че азиатецът е бързоформиращо се куче.
  В противовес на горното, доста хора в България изпадат в радост като видят осем месечно пале, пък било то и годишно, да изглежда вече като завършен як мъжкар и в учудване, че един 12 месечен породен азиатец изглежда още скоклест, слаб и не замускулен така, както би бил в четвъртата си година..
  Така или иначе, развъждането на азиатци е свободно, достатъчно либерално и може да се практикува от всеки.
  Поради факта, че алабаите "зреят" късно, те не са удобни за тези собственици, които искат да получат бърз резултат. Да се похвалят още в десетия месец най-късно с едро яко куче. Също така, реална, истинска, работа от азиатците можем да очакваме едва след втората година от растежа им. До тогава те са компаньони, достатъчно инатести и вироглави, с което създават допълнителни неудобства за тези, които не биха искали да се позанимават по-сериозно с възпитанието на кучето.
  Колкото и да не ми се иска, налага се да приема име на развъждането си "Туркменски алабай", а не САО поради вече очевидните разлики в типа, породност и най-вече харктер.
  За да запазим автентичният азиатец  не бива в никакъв случай да се смесват двете генерални линии на развъждане - САО за изложби и Туркменски алабай. Не е тук мястото да коментирам защо се е получило такова раздалечаване - следствие на смесване на различни породи ли е, или по-специални предпочитания в селекцията. По всяка вероятност всяка една от двете причини има своето действие при САО. Факт са и съобщенията, официално публикувани в Русия за продажба на кучета "Отечествен вълкодав", откровено смесени от няколко породи- САО, Кавказка овчарка, осетински и други породи. Тук поне липсата на породност е откровено обявена, а не вървят само съмнения между развъдчиците.

T.4. Породността носи в себе си качеството на работа на дадено животно.
  Разказано просто, първо в съзнанието на човек се вписват качествата: страшен, силен, голям, свиреп, след което идва снимка или виждане на такъв екземпляр. Първо на детето му разправят колко е страшен Кумчо Вълчо. После детето го вижда в зоологическата градина и незабавно свързва вида на вълка с неговото качество "Страшен". След това му показват друго животно и го питат: "то страшно ли е?" Детето отговаря :"не, защото не прилича на Вълка".
  Примерът е достатъчно опростен, за да стане ясно правилото.
  С две думи - ако някой на улицата за пръв път види странна порода куче и за нея кажат, че това е средноазиатска овчарка, то в съзнанието на човек непременно става следната връзка -"снимка" на песа - това е САО - друго куче - това не е САО.
  Точно заради тези елементарни, но задължителни, мисловни връзки в съзнанието на хората при представяне на даден вид животно е задължително да се говори за породност и какви качества носи в себе си. Да се показва максимален снимков материал, както и да не се говорят „врели – некипели” за качествата на породата. Както всъщност наблюдаваме напоследък. Ако един човек има проблем с управлението на песа си, не е правилно околните да правят аналогия с качеството : "неуправляемост"  като присъщо на ЦЯЛАТА порода.

Т.5. Когато екземпляр/и/ от породата се различават значително от оригиналите, то те не съдържат в себе си основните породни качества.

T.6. Екстериорната оценка е необходима, за да се установи до колко даден екземпляр е породен /има характеристиките на оригиналите в породата/, за да можем да гарантираме същите качества в работата на дадено животно.
  Всичко друго са абстрактни интерпретации на хора нежелаещи да разберат смисъла на породността, смисъла на оценяването на екстериора като предварителна оценка за годност в работа. Какви са причините поради които това трудно се възприема?:
  - съществуването на организации за производство и продажба на кучета. Тук предметът на дейност не е използуване на породни кучета, а производство и продажба. Двете цели са различни и са в конфликт. По презумпция.
  - излизане от идеята за породност и създаване на Шоу агенции с предмет на дейност - развлечения на тема "кучета и конкурси". Естествена реакция на агенциите е да промоцират поредното Шоу и да набират участници и зрители за тази развлекателна цел.
  Тъй като нормата на печалба на двете, вече съчетани дейности - "производство и продажба с цел развлечения" у нас е изключително ниска, нормално е в това да се ангажират хора с ниска квалификация и липса на умения вместо да го правят наистина професионално. Това е естествената икономическа логика. Направете преглед на реалните професии, биография и конкретните резултати досега на хората ангажирани с тази икономическа дейност по кучетата и ще стигнете сами до този извод.

Т.7. „Породността означава зоотехническа стабилност и предсказуемост.”
  Стабилност на параметрите на производство и в тази връзка предсказуемост на продукта. Перифраза на изречението "от посадена слива череша не чакай". Бих искал да добавя, че предсказуемостта се търси не само във визия, а преди всичко в работни качества, заради което и са изведени основните породи преди време. В тази връзка опитите да "подобрим" породата разполагайки с песове с лоши качества или непредсказуемо потомство са свързани по-скоро със създаване на нова порода, отколкото стабилизация на параметрите на порода. Получаване на резултат в 60% отличен е един нелош показател за стабилност във възпроизводството. Такава статистика за съжаление не се води публично. Редовно се цитира изречението "не всички от кучилото са Шампиони". Тоест - резултатът от дадена връзка никога не е на 100% отличен на практика. Въпросът обаче остава - какъв е процентът отличници в дадено кучило, за да се счита, че имаме стабилност в параметрите на възпроизводство на породни кучета? За мен, все още условен, процентът е над 60. Съдете сами - много рядко две кучета от едно кучило се показват на бял свят с успешни оценки. Ако сметнем, че нормално израстват по 6 в кучило, то къде са другите? Особено сега, когато интернет дава възможност да се показват поне на снимка и достъпът до интернет вече е достатъчно широк.

  Еднаквостта в кучилото се оценява на два етапа:
1. Първи етап - при актировка  в 45 ден от раждането. Типа глава все още не е оформен до край, но могат да се оценяват породни маркери и видими деформации.
2. Втори етап - при ясно оформяне на типа глава и анатомия след третата година от вързастта на азиатеца.
  Наследствеността се изразява най-ясно когато азиатецът е завършил растежа си и е готов за работа. Тогава е добре да има сравнение на братята и сестрите от едно кучило. Поставени един до друг се виждат ясно разликите в типа, ако е налице смесване на породи. Вижда се ясно и характера им. До колко и как е предаден от родителите. Оценяването  в ранна възраст сочи известни индикации, но точно тогава инпринтингът, запечатването, копирането е в силно действие при младите кучета, особено важи за азиатците.
  Изключително трудно е да се оценява наследственост в характера при млади кучета. В периода им на растеж и формиране, те копират усилено. Но показват наученото в съчетание с наследственост едва след завършване на развитието си.
За това най-добре се оценява потомство след 12-14 месец възраст на цялото кучило. А едва на третата година, се вижда на какво истински е способен чистопородния азиатец. Породността е видна отвсякъде само при навършване на зрялост.
  Бих искал да добавя и следното, защото имаме пресни примери наоколо:
  Много често някой ентусиаст почва да хвали дадено куче за "успехите му", за които чувал от трети лица. Това после подхванато от професионално зает в сферата на продажбите човек - апломби за еди кое си псе, защото било великолепно и прочие, започва да се налага авторитарно и безусловно.
  Възможно е всичко да е така както го казват двама - трима почитатели. Но тук, вече научени що е породност, как се проверява, как и защо дадена порода е полезна, си зададем следните въпроси:
- импортиран е възрастен пес в България. Хвалят го. Очевидно е, че е импортиран като племенно животно и ще бъде използуван в разплод. Нека да се види какво потомство е давал преди да се внесе в страната ни и какви са резултатите на потомците му?
- трябва да се огледа ЦЯЛОТО потомство което е давал даден "племенник" за да преценим разсейки и отклонения, както и с кои женски това е постигано. Къде са данните?

Т.8. Кожата на чистопородният азиатец е много дебела, плътна и еластична.

Т.9. Козината на чистопородният азиатец е груба, права и дебела.
  Наблюдаваните  екземпляри САО имат копринен косъм. Тънък, мек, нежен на допир, като коприна.

T.10. Изследователите на породата са описали така китките: къси, широки, леко наклонени. В местното развъждане САО виждаме често малки лапи, тесни китки и силно изправени. Лекия наклон на китките осигурява амортизация на движенията. Лекота. А лекотата и гъвкавостта са присъщи на алабая. Нормално е при тежки лапи, в бебешка възраст китките да изглеждат халтави. Което се нормализира след шестия-осмия месец на растежа на песа.


2. Гаранция за това, че куче съответствуващо на Стандарта (Еталона) ще може да има определена полезност (работни качества) е неговия произход (расовост, чистота на родословието). Гаранцията се разпростира върху средното ниво на породата, което означава, че някои екземпляри ще са с по-добри (по-изявени) качества, а други с по-слабо изявени.
Тук е мястото на селекционера да търси съешаване между най-добрите.

За мен азиатът означава "Сигурност". Да не му треперя дали му е горещо или студено; дали като не съм го “натъпкал” с минерални добавки, ще израстне здрав; дали ще тръгне напред срещу всеки противник, когато съм в опасност; дали ще е кораво и смело куче, което не ми хапе децата и тъщата; да не си задавам такива въпроси, а да съм сигурен че е  такъв, с "фабрична гаранция". Това е смисъла в породността. Да я наречем "Доказана с годините Марка".
  Става въпрос за общоприети породни белези, охарактеризиращи Туркменският алабай. Кои от тях имам желанието да запазим:
2.1. Висока съобразителност в нестандартни ситуации. Самостоятелно мислене и вземане на адекватни решения.
/Стандартни, често повтарящи се ситуации /като работа в „питринг”/ представени като единствен критерий, по който се води дадена селекция, означават пълната загуба на съобразителността и самостоятелното, адекватно мислене./
2.2. Рационалност в поведението и икономичност в движенията.
/Благодарение на това си качество, азиатците издържат на лишения продължително време, а и максималното усвояване на хранителната стойност от всичко което ядат е водещо. Именно то гарантира висока адаптивност на породата при всякакви природни и човешки екстремуми./
2.3. Работа до неутрализация.
/Според мен, това е едно от най важните качества на азиата. Да охранява активно-отбранително. Това им качество ги прави не само социално приемливи (неопасни за обществото), но и изключително полезни за целите  на използуване - охрана. Тук, този критерий е в конфликт с критерия "победа на всяка цена" от „питринга”. За мен,азиатецът е победил, ако си е свършил работата ефективно, което означава обектът на охрана да остане невредим и след преминаване на опасността./
2.4. Възможност продължително да работи без да прегрява.
/Именно поради това им качество, при селекцията се обръща специално внимание на изключително балансираната нервна система, да издържа дълго време на натоварвания, както физически, тaка и психически./
2.5. Отношение към деца: Туркменския алабай трябва да показва максимална търпимост и благост към всички приумици на детето.
/Това е в основата на породното му поведение. По всички алабаи го проверявам регулярно. Разликата между породно и непородно куче е, че едното учи по-лесно неща, за които е създавана породата, другото по-трудно или никога не може да научи. Малтретиран от деца алабай трябва да показва търпимост към тях и/или да ги избягва, но в никакъв случай да не проявява агресия към човешко дете. Това е правилото. Алабай проявил агресия към човешко дете, независимо от кучешката предистория, трябва да бъде евтаназиран незабавно. Такива са и хилядолетните традиции. Търпимостта и благостта към деца е породен белег, но не само за породата туркменски алабай. Много моля тук да обърнете внимание на следното:
ПОРОДНОСТТА Е СБОР ОТ ТИПОВИ БЕЛЕЗИ В ПОВЕДЕНИЕ И ВЪНШНОСТ. Отсъствието на който и да е от тях вече нарушава тази хармония в породността и извежда животното в графа-непороден. Не бива плоско, едностранно да се разглеждат такива съществени неща,като породността./


Винаги ще реагирам остро, когато без да се усетим навлизаме в територия на подбор на кучета, която в крайна сметка ще подмени породата с нещо друго, което не е годно да изпълнява в комплекс гореизброените позиции.

[Mad Max]

По повод породността и непородността..

   Търсите си крем за лице. Вземате каталог, в който кремовете като цяло са разделени на групи. Първа група са за ръце, втора за лице, трета за крака, четвърта за дупе, пета са комбинирани и т.н. Има и кремове които не са описани в световният каталог на кремове, но примерно, вие не сте от хората които биха им се доверили /бай Пеньо си забъркал крем със съставки близки до останалите и на него тоя крем му върши работа, щото дълги години се е мъчил да уцели точното количество на съставките, но дали този крем ще свърши работа и на вас?/, защото не обичате да рискувате, нямате времето и възможността да го правите, напротив – желаете гаранция за това, че избраният от вас крем е именно за лице, че няма да ви създаде допълнителни разходи, проблеми, изненади и че ще свърши това, за което сте си го закупили. Човешката кожа се различава в зависимост от много фактори, които предпочитам да не изброявам. Отваряте каталога на раздел „втора група: Крем за лице”. Там до снимката на всеки един крем за лице има „съдържание”, „начин на употреба”, „срок на годност”, „противопоказания”. Преди всичко вие трябва да познавате кожата си, ако не я познавате никой не може да ви гарантира правилният избор и по-добре за вас е да се обърнете към специалист. Да речем, че вече знаете какъв е типа на вашата кожа, че сте запознати с нея и от представените стотина крема в групата „за лице”, вие сте направил своя избор. Сега обаче идва момента, в който се сблъсквате с пазара и предлаганията на този крем. Различни фирми го произвеждат и макар че навсякъде по света вашият крем носи едно и също име се оказва, че различните компании имат различни рецепти за приготвянето на вашият крем. Например едни предпочитат да сложат първо едни съставки, други предпочитат да ги добавят към края и т.н. Дори има компании които не се интересуват от начина на приготвяне на самият крем, а просто са в „играта” на пазара, само за да дразнят останалите производители на кремове за лице. Вашето търсене продължава. Изключвате фирмите, които произвеждат кремове за лице, ръце и тяло /например/, за да стесните кръга на изследване и започвате да водите вътрешно разследване на фирменият пазар, рецептите по които се приготвят, начина на приготвяне, търсите клиентите им за да се уверите в действието на самият крем върху кожата на лицето. Минавате през хиляди простотии и бюракрации, системи, резултати; дори присъствате на някои места в момента на приготвянето; крадешком извличате информация, която за момента касае само вас;, докато най-накрая не се спирате на даден крем. Отивате и най-безцеремонно си го купувате, или например са ви дали мостра от компанията, която го произвежда. Прибирате се във вас, заставате пред огледалото, внимателно отваряте капачката и си мислите за всичко през което сте минали, за времето, което ви е отнело; правите си равносметка. Скъпо излиза да търсиш това, от което в действителност се нуждаеш в свят като днешния – потребности и потребители. Някога сте си мислили, че е лесно да го установите, че е лесно да го откриеш, че е просто да го използваш.. Нанасяте крема по лицето си, изчаквате времето за действие, указано от производителя на опаковката и виждате желаният резултат. Сега вече знаете, че това е вашият крем за лице и че щом имате нужда да го използвате ще ползвате точно него до края на живота си; освен ако компанията която го произвежда не променя начина му на приготовление, а спазва традиционният, изпитан от вас в този момент. В действителност, ако не познавате кожата си и нейните специфики, както и всичко през което ви се е наложило да минете ще похарчите доста повече средства и ще причините повече вреди на себе си, отколкото сега; или пък ако сте късметлия ще улучите на третия път. Шанс или проверка. Винаги имате право на избор. Именно това е „свободата” на която можете да се насладите в наши дни.

   Породността е нещо, което всеки си обяснява по различен начин, но тази дума преди всичко значи ГАРАНЦИЯ, която не е описана в нито един стандарт, защото е обект на потребителско осъзнаване за необходимостта й и ползването й. Световният пазар на предлагане е достатъчно голям, за да утоли нуждите и опитите на всеки един потребител. Породността не е нещо, което се рекламира; за нея не е лесно да се говори;, тъй като веднъж установена тя прекратява индивидуалното потребителско търсене и притокът от средства на даденият потребител в опитите му да открие гарантираният за него продукт към световният пазар на предлагане. За това никой няма полза от нея. Или поне до момента, в който някой е установил и изпитал нейните ползи.

[Mad Max]

По повод гаранцията и нейните аргументи..

1. Гаранция за съдържание:
  Тук най-голямо значение има спазването на традиционният начин на производството. „Рецептата на приготвяне и съставките”, които се използват за получаване на крайният резултат. Ако знаете как се сглобява BOSCH по традиционният за завода начин и разполагате с немски части за бъдещата машина от въпросната фирма, полученият резултат ще е равен на този в Германия, независимо къде се намирате. Като авторското право ще си е на BOSCH, без значение, че вие сте го сглобили – „рецептата за приготвяне и съставките” са си техни. Ако промените един от компонентите или реда, в който се приготвят спрямо това, за което ще използвате машината, защото не сте могли да си позволите да закупите тази част от въпросният завод и я „побългарите”/както обичаме да правим/ вие няма да имате BOSCH, а просто едно негово подобие.
2. Гаранция за начин на употреба:
  Според направени 100 000 опита /примерно/ с бургия BOSCH бе установено, че при употребата й трябва да следвате инструкциите както са описани по-долу:
2.1.
2.2.
2.3.
...
3. Гаранция за срок на годност:
   Ако вие спазвате инструкциите описани по-горе то фирма BOSCH /примерно/ гарантира, че животът на вашата машина ще бъде минимум 100 000 000 пробити дупки /примерно/.
4. Гаранция за противопоказания:
   Запомнете! Не мокрете машината по време на работа! Не .. и т.н. и т.н.!
   Следват адреси и телефони за обслужване при евентуален проблем, който не е описан по-горе и т.н.
 И всичко това, прилежно описано на листче, което е фабрично сгънато и поставено сред останалите инструкции, описания и т.н. в кутията с вашата бъдеща машина.

   Не съм запозната с науките, които изучават животните и порода куче в частност, и нямам необходимият опит/наблюдения, за да направя обзорен преглед, обобщение, или нещо подобно. Но съм забелязала от споделеното от други собственици на азиатци, че има неща, които са сходни /макар че понякога се изразяват по различен начин/. Тук, по лаишки ще изкажа разсъжденията и хипотезите си, като се надявам, че хората с по-глобални наблюдения, опит и знания в областта на науките ще ме поправят/допълнят/обобщят, като подредят аргументите както подобава.

[Mad Max]

Физическите и поведенческите качества са тясно свързани помежду си. Наличието на физика /инструмент/, поддържането и нейното развитие зависят пряко от употребата й: 1. психика /основен двигател на инструмента/, 2. човек.

Аргументи на породата туркменски алабай
/съчинение с елементи на разсъждения – тип есе/

-> Приспособимост. Гъвкавост. Пластичност.
„Здрав дух в здраво тяло”

Туркменският алабай е порода куче, което на първо място има здрав организъм, т.е. организъм, който не боледува.
   Способен е да изгражда имунитет за кратък период от време и да извлича/усвоява максималното от средата, в която се намира; от създадените му условия на работа; от предложеното му за поддръжка; и т.н. Не мога да обясня как преценява кое да усвои и кое не. Такъв организъм за мен винаги е като една отворена книга.. Ако туркменският алабай боледува, то значи е насочил енергията на организма си към приспособяване/усвояване/преодоляване на нещо което вие системно му предлагате. Тук като пример се сещам за Хак, който за да запази здравината на физиката си избира „най-малкото зло”, изкривяване на един от предните крайници, като запазва издържливостта и не променя общото състояние на организма. Преразпределение на тежест, мощ и др., и приспособяването на организма му към това, с което разполага /от разказите на бившият му собственик кучето е използвало именно кривият си крайник като оръжие, инструмент за отбрана и др./. Може би това има връзка с бавното съзряване – процес от около четири години, или с бавното наддаване на килограми, независимо от количеството подадена храна – за две години 40 килограма. Предполагам тайната е в метаболизма, но не мога да го докажа на този етап. Тук за пример мога да посоча един личен случаен експеримент: Притеглихме Багира на електронна везна, която отчете че в момента на теглене кучето тежи 36, 200 грама. Два дена по-късно, през нощта тя намира торбата с гранулите си и изяжда почти четири килограма наведнъж. Сутринта се събудих и видях, че се е подула яко. Не беше повръщала, или акала никъде /нито пикала/. Забелязах, че количеството в торбата липсва /на дъното имаше само около десетина гранулки/ и реших преди да я разходя пак да я притеглим. В момента на теглене електронната везна показа 37, 600 грама. Математика? Последва разходка в която имах чувството че бяха изхвърлени поне 10 килограма, след което пак я притеглихме вечерта, преди да се е хранила, резултатът беше същият както преди 3 дена 36, 200 грама.

Едно от най-ценните качества е владеенето на физиката до съвършенство и нейното управление.
Това качество се изразява/доказва по различен начин. Сещам се за два примера: Акбай, който по време на първата си зима в Москва променя косменото си покритие и за Багира, която протестира чрез физиката си при качване в автомобил /предизвиква си стомашни вибрации и въпреки че е изходила всичко възможно, отделя капки диария с изключително силна миризма, които в крайна сметка водят до моментното спиране на автомобила и нейното изкарване от там, както и на всички останали/. Представете си до колко трябва един индивид да познава и владее тялото си, за да може да го използва като инструмент във всяка една ситуация, която застрашава неговата здравина според инстинктивната му преценка. Може би това е обяснението за техничността на алабая по време на игра, съревнование, обучение на други индивиди. Присъствала съм на доста демонстрации от страна на Багира към други кучета, които не са до толкова технични и в играта си често загрубяват, тромаво изразяват емоциите си и т.н. Обикновенно това са по-темпераментни /лесно избухливи/ кучета от нея с всякакви размери и възрасти. Забелязала съм как й доставя удоволствие да не им позволява да я достигнат и в същото време тя стои точно до тях, като сервирана на тепсия и си ги гризка нежно където и както пожелае /не толкова физически, колкото по егото/.

Проявата на интелект /достигането до решение на поставената задача по най-краткият и ползотворен начин/ в случая е феноменална, което потвърждава правилната, реална самооценка, която тази порода демонстрира във всяка една ситуация.
   Майка ми преди няколко месеца, наблюдавайки поведението на Багира каза: „Изумително е каква правилна самооценка има това куче за себе си. На него не му е необходима пряката атака и проявата на агресия. То достатъчно добре осъзнава, че респектира останалите с външният си вид и ако има рискова ситуация /под рискова ситуация разбирам такава, в която останалите са забравили, или подценили нейната физическа сила/, тя просто ще се изправи и по най-добрият начин ще им припомни с кого си имат работа без пряк контакт.”. Предвид факта, че майка ми е човек, който няма професионален поглед над кучетата, думите й ме накараха да се замисля. Света запомня тези кучета, които в двубой със себеподобни /например/ отказват противника си без пряк сблъсък, повече отколкото „биещите се с часове” песове. За едни това се крие в походката, за други в погледа, за трети в силата на предизвиканият респект, показвайки физическата мощ; за мен това е един от аргументите на породността на туркменският алабай. Лично мнение е, че тези кучета са пасивно отбранителни. Проявата на агресия е приом на слабият. „Истинският войн не води сражения”, силата му е именно в това, което ние наричаме „пряка загуба”, характеризирайки го по различни начини. Ще се абстрахирам от изпадане в лирически отклонения /макар че сега ми се е паднало/ относно това, че може би просто искат нас да излекуват от някоя душевна болест /чувство за малоценност, комплекси и всичко свързано с нашата правилна оценка за самите себе си и реално това, което сме; щото пак ще стане въпрос за феномен/..

-> Търпимост. Издържливост. Мъдрост.
„Ако не можеш да намериш истината там, където си, къде другаде смяташ да я търсиш?”

Дали някой в действителност някога е установявал обема на „енергийният резервоар” на туркменският алабай?
   Аз самата съм се опитвала неколкократно да изтощя до пълен максимум физическата енергия, с която разполага Багира, безрезултатно тъй като до сега се изтощавам преди самата нея. А аз съм много упорито, вироглаво животно и като си навия нещо не се отказвам без да съм го постигнала. Говоря за седмици поред подлагане на изпитания на физиката и психиката й в очакване да се пречупи, да се препука някъде.. Не и не! Още когато се запознавах с тази порода, разглеждайки анатомията и четяйки за поведението им, останах с впечатление, че това са кучета „спринтьори”. По най-краткият начин постигат целите си чрез физиката си, а останалото време използват за възстановяване. Обясняват го по-издължените крайници, аеродинамичната форма, средата в която са се формирали, географските условия оформяли породата хиляди години наред и т.н. Когато четях за поведението им мислено си правех паралел с дивите котки-хищници в природата. За да развият необходимата скорост да достигнат плячката си, те пестят енергия, изключвайки излишният разход дни наред. После си позволявах да сравнявам прочетеното с това за каракачанското куче, което има съвсем различна анатомия /лично мнение/. Правеха ми впечатление на пръв поглед дребни неща като: при алабаят предната част на трупа е по-силно развита, отколкото задната – както е при каракачанското куче. По какъв начин това се отразява в разхода на енергия, който определя начина на работа и тясно се свързва с поведението, темперамента и др. Задавала съм си много въпроси, на които хипотетично отговарях така: 1. Силата на алабая е в късите разстояния; там той е по-бърз от каракачанското куче; 2. Каракачанското куче би следвало да е по-издържливо на дълги разстояния; 3. Разход на енергия при равнинен терен, разход при пресечен?; 4. Логично е каракачанското куче да работи с обекта, а алабаят да спазва дистанция, подобно на кангала; 5. При евентуална заплаха каракачанското куче би преследвало по-дълго разчитайки на умората на противника в няколко евентуални точки на засада; алабаят би разчитал точно на една точка на засада след което би спрял „атаката” с грижа за възстановяване енергията за следващият път и изучаване на неуспеха; и прочее..

По-изумителен за мен остава процеса на възстановяване.
   Понякога имам чувството, че алабаите живеят и се грижат за себе си така, сякаш във всеки един следващ момент ще удари камбаната за тревога, и те спокойно /добре възстановени и отпочинали/ ще пристъпят към решаване на „просто поредната задачка”. Това е достойно за възхищение. Всеки един момент на „незаплаха” е момент на отпочиване и максимално отпускане на тялото. В апартамент, или къща – какво значение има, след като където и да са – щом няма заплаха, те просто релаксират медитирайки. Багира например изобщо не се движи в апартамент, стая, двор, вързана, или свободна.. Просто се превръща в част от пейзажа и наблюдава без да помръдва. Единствените движения които би направила са свързани с поддръжката на физиката й – да се нахрани и да пие вода. След което отново се връща там, където е била до този момент и с безграничното си търпение дочаква моментът, в който аз съм преценила, че вече не искам да чака, за да излезем било на разходка, било по работа, или каквото и да е.. Интересно е как заспалата до този момент флегма се превръща в едно будно съзнание готово да поема още и още от заобикалящото го. Единствената претенция, която има към дадените й от мен условия е от утредоното пространство за отдих да си легне в най-чистият кът. Тези кучета биха изтърпяли всичко, но не обичат нечистоплътността. За това, ако ги отглеждате в двор, или вързани, грижете се за почистването на този двор, освен ако не искате да видите как биха се погрижили те за това. В живота й съм я къпала всичко на всичко три-четири пъти, през останалото време тя достатъчно добре поддържа външният си вид. /а като я изкъпя все едно съм я обидила че не се поддържа достатъчно добре/.

-> Поведение. Изразителност. Интелект.
 „Промяната е в същността на природата. Частта, на която можем да повлияем. А промяната започва когато ние решим.”

Алабай преди всичко значи еталон за държание.
   Умишлено съм искала да изнервя Багира, максималното до което съм достигала е нейната демонстрация на изнервеност с продължителност някакви си секунди и с последвал поглед „сега доволна ли си?”. Определено от всичко написано за тази порода и личният пример, който Багира ми дава е, че това са кучета които добре осъзнават, че човекът е най-страшното животно и предпочитат да му съюзничат отколкото да му се противопоставят. Уважават човека и неговите подобни /млади, подрастващи, стари, болни, криви, уплашени/ и ако не могат да помогнат, то дори не се намесват. Предпочитат да се оттеглят в покоите си и да останат насаме, вместо да изразходват енергия в това да се обясняват. Така правят и със себеподобните си.

Не нападат първи, но когато са нападнати наказват.
   Алабаят определено не е куче, което изпада в крайности. Убийството не е решение на задачата. Разполагат с интелект и въображение да се изразяват по достатъчно различни начини, за да бъдат разбрани без да стигат до крайности. Почти съм убедена, че „прогонването” на един противник завинаги има много по-голяма стойност за тях, отколкото „ликвидирането му”. Понякога дори си мисля, че туй са кучета психолози – те не съдят, те изследват, разбират и ако могат лекуват.. Скоро двама младежи бяха нападнати от глутница улични кучета. Багира по туй време се разхождаше с мен без повод. Движехме се в паралелна на младежите алея, между нас имаше сгради, които ми пречеха да видя какво се случва. Чух само как едно куче излая, и след него започнаха да лаят още, като беше приплетено с гневно ръмжане с пълна уста. Багира се втурна с бясна скорост, а аз догонвайки я чух как изведнъж лаят премина във истеричен вой/плач и когато стигнах до кучето си, заварих следната картинка: гърбът й още беше настръхнал, но застанала между младежите размяташе опашка с присвити назад уши и доволна физиономия, които в този момент я галеха, прегръщаха и благодаряха. После едното момче започна да ми разказва как ги спасила, понеже другарчето му ритнало едното куче и то се обърнало и го захапало за крака, после се появили и другите. Те си помислили да бягат, но било късно и точно тогава се появила Багира която захапала за гърба кучето, което държало за крака въпросният младеж и просто го отстранила от крака му с едно движение на врата си.. После подгонила и другите, колкото да ги изплаши и пак се върнала при тях.

Изумително е, че не спират да търсят начин за комуникация.
   Въпреки че много сме говорили за мимиките, които изразяват с лицата си хубаво е пак да ги споменем тук. Ако не говорят в този момент с тяло, поведение, лай, или нещо подобно, а пестят енергия, то достатъчно е да погледнете лицето, та да разберете иска ли нещо да ви каже кучето или не. Толкова са изразителни и открити спрямо емоциите си, че всичко е изписано там, стига да имате очи да го видите.

„Друг път видях едно дете, което идваше към мен и държеше в ръка запалена факла.
- Откъде носиш тая светлина? – попитах го аз.
То веднага я угаси и ми каза:
- О, Хасан, ти ми кажи къде отиде светлината и тогава аз ще ти кажа откъде съм я донесъл.”
  Хасан Басри

[Mad Max]

Информация за състоянието на различните азиатски породи овчарски кучета през 30-те, 40-те. Начало и цели на подбора на руските кинолози. Най-малко общо кратно описание на различните породни групи овчарки от Централна Азия и околностите. Автор - Мазовер.














Придружено с описание на порода кавказка овчарка и нейното състояние в същият период :

[Mad Max]

Първо Официално Описание на Туркменската Овчарка

[Mad Max]

Таблица със замервания на туркменски овчарки с доказан произход. Началото на 90-те.

По вертикалата:

1. Име на кучето.
2. Височина при холката.
3. Дължина на тялото.
4. Височина на предните крайници.
5. Обиколка на китката.
6. Гръдна обиколка.
7. Широчина на гръдния кош.
8. Дължина на главата.
9. Дължина на муцуната.
10. Обиколка на главата.
11. Обиколка на муцуната.
12.
13.
14. Разстояние между очите.

[Mad Max]

Схеми на продължение и развъдна дейност на част от най-популярните туркменски линии от началото на 70-те до средата на 90-те години.

[Mad Max]

Част от родословието на моята туркменска овчарка  - 52 туркменски овчарки фигуриращи в развъдните регистри на Туркменския клуб по породи и Руската Федерация по Кинология. Публикувам го за пример в целенасочена чистопородна развъдна дейност.

[Mad Max]

Основното предназначение на туркменската овчарка хилядолетия наред:
http://www.youtube.com/watch?v=l0-nqWh_s_k

[Mad Max]

http://www.youtube.com/watch?v=JtJxyHNB5h4

[Mad Max]

Акгуш http://www.youtube.com/watch?v=ag0GJefB0Bc
Анчар http://www.youtube.com/watch?v=IGVrUpXvAwc
Акела http://www.youtube.com/watch?v=1KwTOn0s6ss
Eсер   http://www.youtube.com/watch?v=N-qiWDvegOU
Тохмет http://www.youtube.com/watch?v=npqOyoOscXc
Тохмет http://www.youtube.com/watch?v=GZt6tmp5fHw

Ф. Болкунова http://www.youtube.com/watch?v=VQ8UwzUXs0Y
Г. Кяризов     http://www.youtube.com/watch?v=mCrc5b3WstQ

[Zlatin]

http://www.youtube.com/watch?v=JtJxyHNB5h4

Добре заварили!


Едно въпросче, ако може...

Нормално ли е азиатът да тръгне с овчаря към колибата (палатката), оставяйки стадото?

[Mad Max]

Не знам.

Разсъждавайки за куче, което охранява стадо:
Зависи колко е гладно.
Зависи как е обучено.
Зависи от ситуациите с които се е или не е сблъсквало през деня.
...

Какво разбираш под "нормално"? Често повтарящо се действие, или?