Един пример в духа на горната дискусия.
източник:
http://fermer.bg/news/3126/1/sankcionirani-fermeri-osydiha-dfz-i-pak-ne-poluchiha-subsidiite-si.html Санкционирани фермери осъдиха ДФЗ и пак не получиха субсидиите си24.08.2011
Да осъдиш ДФЗ не е невъзможно, но да си вземеш полагаемите пари от там след делото вече е доста по-трудно, според фермери. Доказателство за това са десетките случаи от 2007 г. насам, завършили в полза на земеделските производители. Все още има много стопани, които и до днес не са полуили парите си след съдебните битки.
Дела все още се водят по САПАРД, дела се водят и за неправомерно орязани субсидии, спънати проекти по ПРСР и разбира се заради наддекларирани площи на стопани, попадащи в така наречения Код 6. Един от тези случаи е земеделецът Свилен Радев – „Агробулс” Варна, който след четири години ходене по мъките, заради непризнати угарни площи за подпомагане, поведе борба срещу администрацията на разплащателният органи и я спечели, поне привидно.
Историята на Свилен Радев започва през 2007 г., момент в който вървят реклами, колко много европейски средства очакват българските земеделци, стига да са работливи. Привлечен от сладките обещания, които се тръбяха тогава, с повод и без повод, варненецът, а и много други стопани подхващат техниката и отиват на полето. Едно от обещанията беше, че фермерите ще наедряват и ще стават по-заможни, но трябва да обработват повече и повече земя. Така мнозина изорават парцели, които поне две и повече години са пустеели, тоест угарни площи, и чакат субсидии.
Такива обаче така и не идват въпреки специалните регламенти, първо от страна на Брюксел, а после привнесени и в националното ни законодателство, че такива земи ще се подпомагат единствено след тереннта проверка на Държавен фонд „Земеделие”, акредитиран като Разплащателна агенция, иначе - не.
След заявяването на тези земи, какъвто е случаят при варненския земеделец – около 8 000 дка. от общо 18 000 дка., става гаф при проверките. Оказва се, че администрацията е правила контроли, но пък после на бял свят излизат документи, че проверки са правени не на място, а от бюрото на някой чиновник по данните, които се виждат в системите СИЗИП и ИСАК. Варненският арендатор е отрязан от субсидия, пише жалба и получава мълчалив отказ от тогвашното ръководство на ДФЗ. В търсене на правда земеделският производител започва съдебен спор, тъй като лишаването от субсидия за въпросните площи, означава и санкция за бъдещ период, с което казусът се заплита ужасно.
По време на битката пред Темида изненадващо от фонда представят документи, че земите на Свилен Радев са били проверени на място от експерти и те са установили, че не се обработват.
„Ние нямахме проверка. Имаше заповед на тогавашния министър, че необработваемите земи подлежат на подпомагане само и единствено, ако ДФЗ установи с проверка на място, че те са обработвани в посоения размер, местоположение и граници.
В съда, от фонда извадиха документи от по-късна дата, че са ни проверявали на терен. Съдът не прие, че тези документи са фалшиви, но за щастие не ги прие за доказателство, защото не са съставени по съответния ред. Това е така, защото всяка проверка завършва с контролен доклад. Според този контролен доклад, ако не те поканят да присъстваш на проверката и не установят нарушение няма проблем, но когато не те поканят и установят нарушение - те са длъжни да ти връчат документа и да ти дадат възможност за възражение. В съда не можаха да представят контролен доклад, а само някакви листи и без печат”, разказва стопанинът. Междувременно фондът прави нова проверка, само по документи и затвърждава позицията си, че земите са негодни за подпомагане. Бенефициентът е лишен от хиляди левове.
И до тук опъването на нервите между страните не приключва. За фонда тази битка е важна, първо защото, ако загуби делото въпросните средства, които са европейско подпомагане, ще трябва да се платят по-късно на земеделеца, но ще се вземат от националния бюджет и второ, за да не се покаже, че наистина администрацията е допуснала грешки. За Свилен пък борбата е не само финансова, но и морална.
Делото се точи и през следващите няколко години, въпреки сътресенията около водещите ръководни и политически фигури в МЗХ и ДФЗ и честата смяна на служители. През пролетта на 2010 г. Административния съд в София отменя отказа на ДФЗ към бенефициента за изплащане на субсидиите, но процесът не спира, заради възможност за решаване на казуса на по-горна инстанция. Освен това в решнието е записано, че съдът е анализирал представените по делото снимки от контролния лист, посочил е, че те сами по себе си не доказват необработването на видимите на тях площи и е счел, че на снимките е видимо залесяване по местата, съответни на определението “полски граници (синори)” в работните инструкции. Посочил е още, че тъй като проверката е извършена в самото начало на стопанската година, въз основа на констатациите от 10-15.10.2007 г., дори да съответстват на положението на място, въз основа на тях не може да се приеме, че площите не са използвани през 2007 г. Контролният лист не е бил с печати. Независимо от резултатите от „проверката на място” съдът е приел, че приложението на санкция за над 50 % наддекларирани площи е нeзаконосъобразно още поради лишаването на фермера от възможността да участва в производството пред административния орган, като ангажира доказателства за използването на спорните площи от него – изрично изискване в случаи на нередности.
Заявленията са подавани при неуточнени предварително условия и поради това последващото несъответствие на заявленията с по-късно определените условия не може да бъде основание за налагане на санкции, които в тези случаи не служат на целта, за постигане на която са предвидени. Съдът е посочил, че автоматизираната система ИСАК не гарантира законосъобразност на актовете, постановявани от РА, защото нейна отговорнос е да поддържа актуалността на информацията и адекватността на програмните ресурси по начин, който да гарантира достоверност на данните и правилното прилагане на правните норми при фактическите обстоятелства за всеки отделен случай. Като краен извод от изложеното, Административен съд София – град е заключил, че процесният отказ е постановен при допуснати при издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същият е в несъответствие с материалноправни разпоредби и целта на закона.
От друга страна, не може да се отказва субсидия само защото земеделския стопанин случайно не е попаднал в избраните за проверка въз основа на анализ на риска 5 % заявления по чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП. Затова Указанието на Министъра на земеделието и горите с № 93-4423 от 04.06.2007 г. за определяне на избираемостта на заявени площи по Схемата за единно плащане на площ, че площите, които попадат според начина на трайно ползване (НТП) в КОД 6 – „Друга земеделска площ” подлежат на подпомагане само в случай, че нарочна проверка на място от страна на Разплащателната агенция е установила, че въпросните територии наистина се обработват в посочения от кандидата размер и местоположение е незаконосъобразно и правилно е било отменено впоследствие, но след издаване на обжалвания административен акт.
Едва тази година на последна инстанция случаят се разплита пред Върховния административен съд, който на 19 Май 2011 г. признава решението на Административен съд – София. Въпреки поражението, което преживява земеделския фонд изплащане на субсидиите към бенефициента няма. Нещо повече, на 1 Август т.г. Свилен Радев получава уведомително писмо от ДФЗ във връзка с решението на Върховния административен съд, с което се отменя отказът на фонда да изплати субсидията, че извършва нова административна проверка. Тоест фондът отново прави това, което съдът е сметнал за неоснователно.
Абсурдното, което се посочва в писмото, подписано от новия директор на ДФЗ Румен Порожанов гласи: „Тъй като в решенията на съда се приема, че РА не е спазила процедурата при извършената проверка на място на кандидата, резултатите от нея няма да се взимат предвид при преразглеждането на заявлението на „Агробулс" ООД и фонда извършва нова проверка на заявлението само въз основата на резултатите от извършените административни проверки в СИЗП, като регистър на ИСАК”, което буквално означава, че слуаят поема по пътя на омагьосан кръг, защото се признава само един малък парцел. Последната проверка установява, че общият размер на недопустимите за подпомагане площи, който е установен въз основата на окончателните резултати от извършените административни кръстосани проверки по заявлението на „Агробулс" ООД е в размер на 789,46 ха или процентът на наддеклариране е в размер на 67.01% от установената за подпомагане площ.
На тази база фонд „Земеделие” отказва финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ по подаденото заявление в размер на 204 330.74 лв., тъй като кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Отказва финансово подпомагане по Схемата за националните доплащания по подаденото заявление в размер на 81 501.41 лв., тъй като кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по чл. 47, ал. 1. Накрая налага санкции за бъдещ период в размер общо на 114 690 лв.
От тук пък следва жалба на арендатора до министъра на земеделието, премиера, еврокомисаря по земеделие, парламентарния шеф на комисията по земеделие в НС, прокуратурата и омбуцмана. „Моля, да разпоредите на поверената ви институция ДФ „Земеделие” - РА да спази законовите норми, като изпълни разпорежданията на съда и да ни изплати сумата по СЕПП и НД за 2007 г. в размер на 285 832.15 лв. в едно със законната лихва в размер на 122 185.36 лв, считано от 18.02.2008 год. до днешна дата, сумата по наложената ни санкция за бъдещ период- 2008 г. в размер на 114 690. 24 лв., ведно със законната лихва в размер на 26951.72 лв., считано от 04.06.2009 год. до днешна дата или общо 549 659,47 лв.”, пише още Свилен Радев.
Страховете са, че заради калпава администрация европейските средства си отиват от България, а грешките ще се плащат от националния бюджет и джоба на всеки гражданин. И тъй като вече е уведомен и ОЛАФФ, за този и други подобни случаи, на България, може да бъде наложена санкция е друг от възможните варианти.
Dilber MC Theme by HarzeM