Форум КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ
News: Национална изложба на Каракачански кучета, 11 ноември 2023г. гр.Казанлък.  Резултати и фотогалерия
 
*
Welcome, Guest. Please login or register. November 09, 2024, 21:53:22 PM


Login with username, password and session length


Pages: 1 ... 11 12 [13] 14 15 ... 66
  Print  
Author Topic: Общество: размисли, чувства, позиции  (Read 415015 times)
0 Members and 4 Guests are viewing this topic.
KaraKitan
Administrator
Hero Member
*****
Posts: 3356



« Reply #180 on: April 09, 2012, 23:00:59 PM »

България търси дъно

Любослава Русева
Сп. „Тема“ (31 март 2012г)

Американският режисьор Джеймс Камерън (“Титаник”, “Аватар”) стана първият човек от 50 години насам, който се спусна до най-дълбоката точка на земята – Марианската падина в Тихия океан. Това се случи само преди няколко дни с подводницата Deepsea Challenger, а световните медии съобщиха, че пътешествието му отнело над два часа.

Само за сведение: Марианската падина е най-дълбоката в света и по тази причина е смятана за неговото „дъно“. Наричана е още четвъртият полюс на планетата, а измерването й продължава до днес, като засега се приема, че данните от японската сонда Kaiko са най-точни – 11 022 м. Когато през 1960 г. в нея за пръв път се спуска батискафът „Триест“ с швейцареца Жак Пикар и американеца Дон Уолш, двамата откриват различни форми на живот, макар до дъното й да не достигат слънчеви лъчи, а налягането да е размазващо.

Постижението на Камерън е безспорно, защото той се хвърля в непрогледния мрак сам-самичък, пък и управлението на подводницата изисква сериозни познания и подготовка. Представете си го наистина: той слиза бааавно в нещо като царството на Хадес, като преодоляването на всеки от тези 11 километра е извоювана победа за смелостта и професионализма. Последните 22 метра вероятно са най-вълнуващи – „кацането“ наближава, пулсът се ускорява и… изведнъж се озоваваш на абсолютното дъно!

„Дрън-дрън!“ – секва възторга ми един познат. С него водим дългогодишен спор, който ще ви опиша накратко:

Той твърди, че ние тук сме пропаднали фатално и вече няма мърдане. Аз му опонирам, че изобщо не е вярно. „А това не е ли дъно?“ – продължава да ми задава уж реторичния си въпрос при всеки публичен скандал, докато аз също продължавам да му се ежа с ехидното: „Не е, можем още!“

Е, сега моят познат стигна и до дразнещата крайност да оспорва успеха на Камерън. Абсолютното дъно, разправя, било покорено от българите много отдавна. Развива ми даже теорията, че ако режисьорът беше пристигнал у нас, щял да се ужаси от формата на живот, която мърда тук, напук на всичко. „Много е лесно да се напъхаш в подводница и да заснемеш няколко мариански еуглени, нали? Ами заповядай в България, драги ми господине, и си развърти камерата наоколо, за да видиш как живеят хората, когато налягането ги размазва!“

Моят познат говори свободно осем езика и има докторат по финанси, но е безработен, отчаян и озлобен. Проблемът му е, че тежи 160 килограма и непрекъснато се поти, та когато се явява на интервюта за работа, очилата му се запотяват на секундата и цялата му риза подгизва. А кой има нужда от дебел и потен служител, който непрекъснато си бърше очилата?

Разказвам ви този частен случай по две причини.

Първата е, че наскоро в шоуто Britain`s Got Talent (“България търси талант” е по лиценз за FremantleMedia и британския формат – бел. ред.) се появи 17-годишният Джонатан. Заедно с 16-годишната Шарлът той изпя песента The Prayer, популярна от дуета на Селин Дион и Андреа Бочели, а циникът на журито Саймън Кауъл му нареди: „Зарежи я!“ (имаше предвид красивата, но не особено талантлива Шарлът – бел. ред.)

Знаете ли обаче как изглежда Джонатан?

Ами… ужасно. Той е огромен и непрекъснато се поти. Преди да излезе на сцената дори споделя, че наднорменото му тегло предизвиква подигравки и заради това няма самочувствие, но все пак иска да опита, убеден в таланта си. Говори толкова искрено и увлекателно, че престава да ви прави впечатление внушителната му телесна маса. Да, той е дебел и грозен, но какъв глас изважда после, Господи!

Горе-долу по същото време в нашето аналогично шоу се случи следното:

На сцената се появява една от водещите, за да съобщи, че заради предстоящия номер децата трябва да бъдат изведени от залата. Тя предупреждава, че се задава нещо уникално, невиждано и направо страхотевично, при което в единия ъгъл на екрана веднага цъфва червена точка с надпис 18, а камерата показва как дори журито се пули удивено.

Излиза мъж, който започва да се съблича. Илия, както се казва участникът в „България търси талант“, остава само по прашки, като те са малко по-особени, защото отпред нямат плат. Налага го естеството на номера – Илия ще демонстрира как влачи автомобил с… члена си.

Там, където е оръдието на труда, телевизията все пак слага квадратче. Но на публиката е отказана подобна деликатност: тя вижда всичко и е изумена, сащисана, потресена, отвратена, само че и донякъде възторжена, чак аплодираща факта, че татуираният мъж наистина успява да дърпа колата…

Впрочем в предишното издание на шоуто същият Илия си набута в гърлото нещо като самурайски меч, а моят познат пак твърдеше, че това е дъното. „Не е, винаги може повече!“ – помня, че му казах тогава, и ето, че се оказах права.

Което не ме радва, разбира се. Защото така, както преди година този мъж промуши вътрешностите си, а сега разголи и интимните си части, утре със сигурност няма да се поколебае да направи нещо още по-отблъскващо. Той вече е получил достъп до публичността, при това два пъти. За него, но и за зрителите, публичността отдавна означава само сеир. Тя не изисква някакъв специален талант, труд и отговорност – достатъчно е да си свалиш гащите.

Изваждането на члена е знак, че всичко вече можеш да си позволиш. Всяка простотия и всяко извращение са добре дошли на сцената. И ако досега в българската публичност куцо и сакато разголваше празната си душа или напращелия си, но все пак дантелено завоалиран задник, оттук нататък гнусотата ще среща единствено отворени врати, стига да съумее да навира в лицето ни талантите на своя дванайсетопръстник.

Уви, дъното не е стигнато и моят дебел и потен познат за пореден път губи баса. Нашето пропадане в дълбоката бездна ще се окаже безкрайно и тъкмо това би ужасило Камерън, ако някога реши да се спусне и в българската падина. Като режисьор, изкушен от историята на „Титаник”, той няма как да не забележи тукашния Джонатан, сврян в каютата на отчаянието с осемте си чужди езика и доктората по финанси, докато оркестърът продължава да извива мелодии в миксолидийски лад за радост на кълчещата се по палубата трета класа…

„Титаник” може и да е клиширана метафора, но преди няколко години един изследовател – Рей Бостън, се спусна до останките на лайнера и смело обори баналната версия за неговото потъване.

През 2008 г. тезата на Бостън беше публикувана в сериозния “Индипендънт” и наистина звучи правдоподобно:
„Титаник” се е самовзривявал много бавно, със съзнанието на собственика и капитана, че е обречен да избухне. Фаталният сблъсък с ледената планина е провокиран от пожар в един от въглищните трюмове, докато корабът се движи с пълна пара през потенциално опасните води на Атлантика.
А ето и най-любопитното: пожарът избухва още при скоростните изпитания на лайнера в Белфаст… десет дни преди да започне презокеанският му курс. Собственикът на “Титаник” Джон Пиърпонт Морган обаче решава да не отменя първото му плаване, надявайки се, че пожарът ще спре от само себе си. Самият той се досеща какво би могло да се случи и в последния момент не се качва на кораба. Вместо това Пиърпонт нарежда на капитана да пресече океана с максимална скорост, така че да стигне до Ню Йорк преди възможния взрив.
В нощта на катастрофата (14 април 1912 г.) дежурен оператор е най-големият некадърник в екипа – Джон Филипс. В 22 часа той получава 6 предупреждения за плаващи айсберги, но не показва шифрограмите на капитан Смит, защото не може да ги разчете. Едва в 23.40 ч. първи офицер Мърдок, вече много пиян, съзира ледената планина и, таралянкайки се, хуква да предупреди капитана. Но вече е късно. “Титаник”, както уточних, се движи с бясна скорост. Няма време за маневри. Няма шансове за спасение. Само след 37 секунди айсбергът ще се вреже в кораба и ще разцепи корпуса му на две.
Останалото си го знаем. Потъването продължава 2 часа и 20 минути, докато оркестърът не спира да свири “Към тебе, Боже, се обръщаме за помощ”…

Българският „Титаник” се свлича в бездната по същия начин, защото ежедневното и все по-ожесточено саботиране на усещането за нормалност, вкус и смисъл е тъкмо самообричане на безкрайно пропадане. И господарите на сеира го знаят много добре. С пълното съзнание какво тлеещо въгленче представлява Илия, те го пускат на палубата, за да изстреля сигнална ракета към себеподобните си. Последните вече могат да се разгърнат. След победилата революция на простака отприщването на най-вулгарното тепърва предстои и много скоро номерът с разголения пенис дори няма да ни прави впечатление.

Да се управляват простаци е далеч по-лесно, отколкото такива като моя познат.  Той се възмущава и гневи, а това означава, че тук все още мърдат разни форми на живот, които различават нормалното от ненормалното и смисъла от безсмислието.  Постепенно обаче и последните екземпляри от тази рядко срещана порода ще приберат перките и ще кротнат в пашкулите си, стига последователно и безспирно да бъдат бомбардирани с нелепости. Напълно отвратени, кой от тях би пожелал, камо ли положил усилия за достъп до подобна публичност?

Всъщност ако имаше дъно, щеше да е далеч по-добре. Минати са всички граници, стигнат е предел, след който повече не може да се живее така. Най-долу сме и налягането е размазващо, но оттук нататък имаме възможност да мръднем малко встрани, да се огледаме, да видим какъв свят си сътворихме и да решим дали той ни харесва или трябва да се измъкнем от него час по-скоро.

Обратното – реенето изглежда лежерно и дори весело. В него няма усещане за фаталност. „Титаник” се носи с бясна скорост,  пътниците се радват на айсберги, а от телевизора продължава да се носи кикот от риалити шоута.

Хаха, един там се съблякъл! Пък друг си загасил цигарата в езика (и такъв номер имаше в „България търси талант”). Трети се е надупил от екрана с женски корсаж и изрусена коса, докато Златките водят сериозно публистично предаване.

Майтап да става, сеир да пада! Това е да можеш да се спускаш без подводница и в Марианската падина. Това е и да си въобразяваш, че вулгарното е безобидно, а животът в глупост и неприличие има по-голяма стойност от живота на еуглените на дъното на океана.

Сп. „Тема“ (31 март 2012г)

линк към оригинала: http://www.reduta.bg/?p=2886
Logged

"All truth passes through three stages.
 First, it is ridiculed.
 Second, it is violently opposed.
 Third, it is accepted as self-evident"
                         Arthur Schopenhauer
                                     /1788-1860/
Алекс Христов
Sr. Member
****
Posts: 421



« Reply #181 on: April 09, 2012, 23:12:10 PM »

.........с две ръце се моля да се свърши това спускане, да стигнем до дъното, та белкем почнем да пълзим нагоре..........
Logged

Some people hear their inner voices with great clearness and they live by what they hear! Such people become crazy or they become legends!
Garu
Full Member
***
Posts: 215



« Reply #182 on: April 10, 2012, 00:04:47 AM »

Алекс относно движението нагоре и надолу към просперитета или падението ме наведе на мисълта за възгледите и отношението на съвременните хора към живота като цяло.Може би за някои би била интересна една статия на Мартин Хайдегер "Разделеното мислене и Червеният път".Ето извадка от нея:

"ЛИНИЯТА И КРЪГА

Тези фигури от геометрията илюстрират всъщност две познавателни системи - едната на ума, подчинена на абстракцията, и другата на човешкото същество като част от природата. Линията е компактен символ - една ос с условно фиксирани начална и крайна точки: в плана на живота - раждане и смърт; в плана на историята - начало и край на времето. Проблемът е, че този линеен възглед се проектира върху всичко случващо се с човека, сегментирайки битието му на участъци. Модерният индивид има една отсечка за кариера, друга за семейство, трета за приятели, четвърта за хоби и т.н. Тези отсечки се разполагат паралелно една на друга и често се възприемат като несвързани, отделни парчета живот. Личността не успява да обедини в едно тези парчета понякога чак до смъртта. Линията имплицира и стремежа към някакво "идеално бъдеще", непостигането на което на свой ред поражда чувство на неудовлетвореност и нещастие. Илюзията възниква там, където нещата бидейки линейно разположени, се считат са измерими, подлежащи на изучаване и контрол. Вярата, че времето може да се измерва, а животът да се контролира, е още една тухла в стената, която отделя технизирания homo sapiens от духовността на цикличния природен свят.

Линията е удобна за ума, затова по всяка вероятност е негово творение. А и в природата рядко са правите линии. Земята е кръг, слънцето е кръг, звездите са кръгли, също както и зениците, в които човекът събира света. Типито е кръгло и огнището е кръгло. Съществуването е едно движение по магическия кръг на време-пространството.

За коренна Америка времето не е линия, удобна за излагане на човешките постижения. В нейния възглед то е "циклично и обновяващо се, отражение на вечността". (14) Времето е кръг - кръг на сезоните, слънцата и луните, на планетите, появяващи се и изчезващи в небето. Пространствеността и темпоралността са включени в повтарящия се кръг на неизменното сега на Майката Природа. Индианците не боравят с крайни срокове и срочни ангажименти. Те разполагат събитията в едно или друго място по Свещения кръг на живота, който е без начало и без край."
http://bgiroquois.blogspot.com/2010/10/blog-post.html#more

Logged
Garu
Full Member
***
Posts: 215



« Reply #183 on: April 10, 2012, 00:43:00 AM »

Статията е от Десислава Драгиева.Извинявам се за неточноста.
Logged
Алекс Христов
Sr. Member
****
Posts: 421



« Reply #184 on: April 10, 2012, 06:57:04 AM »

"Вярата, че времето може да се измерва, а животът да се контролира, е още една тухла в стената, която отделя технизирания homo sapiens от духовността на цикличния природен свят."

                                        clap
   
Logged

Some people hear their inner voices with great clearness and they live by what they hear! Such people become crazy or they become legends!
KaraKitan
Administrator
Hero Member
*****
Posts: 3356



« Reply #185 on: April 12, 2012, 21:57:31 PM »

Кога ще ги стигнем ...германците?  confused
http://www.dnevnik.bg/sport/2012/04/12/1807321_napadatel_vkara_vajen_gol_s_bojiiata_ruka_i_pomoli_da/
Logged

"All truth passes through three stages.
 First, it is ridiculed.
 Second, it is violently opposed.
 Third, it is accepted as self-evident"
                         Arthur Schopenhauer
                                     /1788-1860/
Ariman
Hero Member
*****
Posts: 1383



« Reply #186 on: April 12, 2012, 22:24:21 PM »

KaraKitan, мисля че подобна постъпка(и) засягат предимно индивидуалността - Азът - личния, моралния, говорейки за колективизъм в такива ситуации, би звучало все едно да кажем, че аржентинците не струват заради "Божията ръка" на Марадона, 86г. в Мексико с/у Англия.
« Last Edit: April 12, 2012, 22:25:02 PM by Ariman » Logged

Страхът прави вълка да изглежда по - голям...
KaraKitan
Administrator
Hero Member
*****
Posts: 3356



« Reply #187 on: May 06, 2012, 13:23:01 PM »


Спадът нарасна, растежът спадна

Веселина Седларска

Кое е общото между споровете за Сребърния фонд и дебатите за закона за конфискация на имуществото? А между „Белене” и битовата престъпност? И между „всяко едно от случващото се у нас, за което се сетите” и „всяко друго от случващото се, за което се сетите”? Общото е липсата на доверие. Пълно отсъствие на доверие у всеки за всичко.

Ние не сме много склонни да обсъждаме неща, които не могат да бъдат докоснати, претеглени, измерени. Само че по време на криза най-важният показател, по който се преценява накъде лъкатуши кризата, е индексът на доверието. Съобщение от печата: „През април индексът на доверието на директорите на предприятия и потребителите в еврозоната се е свил значително, преобръщайки тенденцията след окуражителното начало на годината, предаде АФП, позовавайки се на информация на Европейската комисия.През април индексът за икономическото доверие е възлязъл на 92,8 пункта срещу 94,5 пункта през март. По този начин индексът е паднал на нивото си от декември.” Това с други думи означава, че в изгазването от кризата европейските държави са пак там, където са били през декември. Дори икономистите, които боравят предимно с числа, знаят, че под всичките пластове от причини за започването на криза стои проблем с доверието. Преди да се появят дефицитите от пари и работни места е имало дефицит на доверие.

Симеон Дянков може да извади много аргументи в полза на инвестирането на парите от Сребърния фонд в държавни ценни книжа. Аргументите ще звучат разумно и практично. Сметките ще са направени акуратно.  Но хората няма да подкрепят варианта парите за пенсии да се вкарат в оборот по една много по-важна от всякакви икономически обосновки и счетоводни аргументи причина – хората нямат доверие в Симеон Дянков. Лично в него и в това, което той олицетворява – властта. И няма нищо странно, че в случая си говорим за доверие – на практика Симеон Дянков иска от нас заем.

Дядо ми бил дал заем на съседа бай Халил. Съседът казал, че ще върне парите до сряда вечерта. Или друг ден, не помня, но историята помня добре, защото баща ми я разказа, за да я разказвам на децата си. Свечерявало се,  бай Халил не идвал, а парите трябвали на нашето семейство за следващата сутрин. Баща ми мърморел нервно. Дядо ми бил спокоен и мълчал. Ставало тъмно, баща ми пак предложил да потърсят пари назаем от друг за плащането сутринта, дядо ми пак казвал, че бай Халил ще дойде, нещо му се е случило, нещо му е попречило, не може да не дойде. Халил обаче не дошъл. Нашите си легнали скарани. Събудило ги тропане по вратата. Дядо станал и събудил баща ми да иде да отвори вратата. Той бил сигурен, че това е Халил, който носи парите. Нещо наистино му попречило, но пък и срядата все още не си било отишла, оставало час. Баща ми разправя, че ако дядо му бил казал „видя ли, казвах ти!”, щял да забрави урока. Но той нищо не му казал, само го събудил да отвори вратата. Да нямаш доверие на човек, който го заслужава, е също толкова вредно, колкото да имаш доверие на човек, който не го заслужава. Това беше урокът от тази случка, но аз не го научих, защото научаването не става с разказване, а със събуждане.

Ние нямаме доверие, че парите от Сребърния фонд ще заработят за нас, както обикновено започват да работят пари, които са инвестирани. Не защото не вярваме в ползата от „завъртените пари”, а защото не вярваме на хората, които ще ги завъртят. В България толкова т.н. инвестиции са загробили пари, защо да вярваме, че точно тази инвестиция няма да похаби парите за пенсии – това е логиката на съпротивата срещу това Симеон Дянков да се разпореди със Сребърния фонд. Симеон Дянков ни е поискал пари назаем, ние обаче се съмняваме, че той ще ги върне в сряда вечерта. До този момент Симеон Дянков не ни е дал никакво основание да вярваме, че можем да си лягаме спокойно, защото той стопанисва добре нашите пари. Ние му нямаме доверие.

Нямаме доверие, че законът за конфискация на имуществото ще бъде прилаган към тези, които са натрупали имущество по престъпен начин. Имаме съмнения, че ще бъде прилаган за разчистване на лични и партийни сметки. Нямаме доверие, че решенията за „Белене” се взимат на базата на обективни сметки и точни прогнози, извън отношението към Русия.

Доверието може да работи. Доверието може да създава. Без преувеличение, идеята за Европейски съюз е родена в миг на просветление за силата на доверието. Историята разказвал самият Жан Моне. Знаем го като човека зад новия икономически курс на Де Гол. Но той бил и човекът зад концепцията за единна Европа, която се свързва с Робер Шуман. Моне е стоял зад Шуман, той дори написал собственоръчно декларацията, която и до днес се знае като декларация на Шуман, само защото е била прочетена от него. Моне разказвал, че идеята просветнала в ума му при едно пътуване в Канада. Трябвало да се придвижи от един град до друг и попитал някакъв занаятчия на улицата с какво може да стигне до съседния град. Човекът, ковач, без да спира работата си, му казал, че няма  транспорт в тази посока, тъй че може да вземе коня му. А като си свърши работата, да го завърже пак там.

Моне разказвал, че тогава, когато непознатият кимнал към коня си и така разрешил по неочакван начин проблема му, той осъзнал връзката между неограничеността на пространствата, неограничеността на възможностите и неограничеността на доверието. По-късно Моне успял да направи това, което не се е удавало на нито един политик, философ, пълководец, тиранин – да започне обединяването на пространствата, на възможностите  и на доверието в нещото, което днес се нарича Европейски съюз. Неговата формулировка за  успех е много кратка: „Без хора нищо не е възможно. Без институции нищо не е трайно.”

Новина от печата: „Бизнес климатът се подобрява, обяви вчера Националният статистически институт, основавайки се на редовното си допитване до директори и управители на предприятия. Новината е изненадваща и радваща, защото буквално до вчера ни заливаха коментари, че България влиза в нова рецесия.” След тази новина и сравнението й с цитираната в началото ние трябва да изпитаме доверие, че Европа се влошава, но ние се подобряваме. Когато на пазара си купуваме картофи от Полша, домати от Гърция, краставици от Турция, ние трябва да имаме доверие, че сме по-добре от всички тях. Така щяло да бъде още през февруари, смята ведомството на Симеон Дянков, но тогава “спадът на промишленото производство нарасна до 4% спрямо февруари 2011 г.”, за което били виновни “влошената външна среда и наводненията в началото на месеца”. Забележете: спадът нарасна. Следващият път може би ще бъде: растежът спадна.

Съвсем в духа на финансовото министерство си правим извода, че когато спадът на доверието нараства, налага се растежът на имитациите да не спада. Ние вече сме стигнали майсторство в имитирането, което не може да бъде надминато – повече усилия и време ни отнема да имитираме, че вършим работа, отколкото ако я свършим наистина. Всичко това поддържа равнище на недоверие, което започва да ни парализира. Сребърният фонд? Не, не го пипайте, нямаме ви доверие. Няма да строим „Белене”! Не ви вярваме, щом така го решихте, значи по-добре беше да строим. Не строите магистрали, защото не ви пука, че народът се избива по пътищата! Строите магистрали, защото не ви пука, че народът асфалт не яде! Когато доверието се изчерпи до такава степен, че вече няма полезен ход – каква по-голяма криза от това?

Публикувано във в-к. „Преса”
Logged

"All truth passes through three stages.
 First, it is ridiculed.
 Second, it is violently opposed.
 Third, it is accepted as self-evident"
                         Arthur Schopenhauer
                                     /1788-1860/
KaraKitan
Administrator
Hero Member
*****
Posts: 3356



« Reply #188 on: May 06, 2012, 13:29:53 PM »

KaraKitan, мисля че подобна постъпка(и) засягат предимно индивидуалността - Азът - личния, моралния, говорейки за колективизъм в такива ситуации, би звучало все едно да кажем, че аржентинците не струват заради "Божията ръка" на Марадона, 86г. в Мексико с/у Англия.
Подобна постъпка е признак и следствие на културно етична среда в която индивидът се развива и живее, като и на систематично отсяване на годното. Относно средата си припомнете за колко дребно нещо/според нормите на нашето общество/ германците изритаха президента си. Та би било добре да се опитваме да тичкаме след германците, белким прихванем нещо добро от тях. Впрочем най-креативният период на следосвобожденска България е този в който доста германци и чехи идват тук и работят в различни обществени, културни и бизнес институции.
Logged

"All truth passes through three stages.
 First, it is ridiculed.
 Second, it is violently opposed.
 Third, it is accepted as self-evident"
                         Arthur Schopenhauer
                                     /1788-1860/
Ariman
Hero Member
*****
Posts: 1383



« Reply #189 on: May 08, 2012, 18:03:04 PM »

KaraKitan, мисля че подобна постъпка(и) засягат предимно индивидуалността - Азът - личния, моралния, говорейки за колективизъм в такива ситуации, би звучало все едно да кажем, че аржентинците не струват заради "Божията ръка" на Марадона, 86г. в Мексико с/у Англия.
Подобна постъпка е признак и следствие на културно етична среда в която индивидът се развива и живее, като и на систематично отсяване на годното. Относно средата си припомнете за колко дребно нещо/според нормите на нашето общество/ германците изритаха президента си. Та би било добре да се опитваме да тичкаме след германците, белким прихванем нещо добро от тях. Впрочем най-креативният период на следосвобожденска България е този в който доста германци и чехи идват тук и работят в различни обществени, културни и бизнес институции.

Например, когато човек търпеливо и внимателно изчете романите на Балзак, той лесно ще забележи, че това, което французите като народ и нация са преживели преди 200 години, у нас то се изживява и до ден днешен. Защото живата култура на един народ и на една нация е преди всичко култура на чувствата, а не култура на мисленето.
Чуждите мисли, облечени в изречения и думи, лесно се усвояват, запомнят и даже цитират. Но емоциите, чувствата и страстите са дълбоко индивидуални; те не могат, подобно на мислите, да бъдат родени като чужди, а после да станат наши собствени.Т.е. не знам достатъчно рационално защо стремежът на българина винаги да сравнява себе си с другиго, подписно обикновено с „къде са те..., а ние колко сме зле” може да бъде плодородно...

Съгласен съм и не бих могъл да отрека, че Следосвобожденска България в края на 19 век дължи своето държавно устройство на къде безкористната (къде не съвсем) помощ на руснаци, германци, чехи и всякакви други европейци, положили основите на местното правораздаване, администрация, наука и изкуство. Няма как и да бъде друго в смисъл, че унищожавайки българската аристокрация, прекъсвайки нейното родово възпроизводство, турската власт деградира българската нация и даже българския народ до положението на християнски етнос, който загубва своята историческа памет чак до средата на ХІХ век.

Може би за себе си стигнах до етап, в който ми омръзна да бъда оплюван българин от българи – да слушам как нищо не става от нас, също да чета поредните идиотизми написани от някои и копирани от още 1000 горди иначе българи , обяснявайки ми пак същото... Зле е, не съм откачен националист  със затворени очи, просто ми омръзна да бъда заливан с типично националната ни комплексарщина, поставяща ме къде заслужено, къде не „на дъното на списъка”. Чудя се понякога  кой всъщност пише тези статиики ... ,но после се замислям и си давам сметка, че не мога да направя такова необикновено заключение...
Всяко мнение различно от моето, поднесено добре и аргументирано, за мен е достойно за уважение. Поздрави!
« Last Edit: May 08, 2012, 18:06:40 PM by Ariman » Logged

Страхът прави вълка да изглежда по - голям...
rex
Hero Member
*****
Posts: 1517



« Reply #190 on: May 08, 2012, 18:35:23 PM »

Мишо, все пак в днешно време не ставаме като народ, като общество. Не може да има друго обяснение на факта, че назадначивите румънци, постоянно воюващите сърби, емблемата за изостаналост - Турция и т.н. балкански народи са далеч-далеч пред нас. Безспорно има много  качествени и читави хора в България (голяма част вече и извън нея), но като общество ни няма никакви. А държавата е функция на обществото все пак, не на личностите.
Колкото и да не искаме да сме такива от една страна, неистово завиждаме на успеха на другия, поддържаме реда само ако е в наш интерес, с две думи живота в този невероятен хаос си го харесваме. Същевременно обичаме да се оплакваме, все някой друг да ни е виновен.
Аз лично нямам друго обяснение за хилядите джигити по пътищата, за мръсотията по улиците, за цените на храните и т.н., и т.н.
А политиците се генерират от това общество - затова тяхното качество е същото, тоест никакво.
Съвсем друг е въпросът (мисля преди сме говорили по темата), че след пет века турско робство, временни руски управления и 45 години "развит социализъм", България е била без собствено управление за много дълго време. Това се отразява неминуемо и в момента берем плодовете и на тази "историческо-родова" обремененост, ако мога така да я нарека. Както е видно страната няма истинска политическа класа, която да произвежда истински, качествени политики. Няма я и истинската средна класа, която да генерира политическата класа, като същевременно оформя и гръбнака на икономиката в държавата.
Лично аз се надявам, че на "моисеев" принцип след като не остане никой, на който му е мъчно за СССР, нещата лека-полека ще се оправят. Нека не забравяме, че Следосвобожденска България преживява своя икономически (макар и кратък) разцвет, единствено когато води активна търговия с Германия,налагат ДИН-стандарта и работи с германска и американска техника - някой може да се учуди, но дядовците ни са виждали Кейс, Джондиър и прочее марки далеч преди 1989 г. След което обаче за жалост идва пияния Альоша и след това всички знаем резултата.
Logged

По-добре пет дена срам на плажа, отколко цела година мъка у фитнеса!
Алекс Христов
Sr. Member
****
Posts: 421



« Reply #191 on: May 08, 2012, 19:03:49 PM »

Абе чета и си мисля че това нашето е ня'къв сорт гаден мазохизъм! Национален спорт е да говорим и ипишем как за нищо не ставаме. Стига бе хора! Рекс теб съвсем нормално си те представям като образ изграден от написаното от тебе. Атила имам удоволствието да го познавам! Стойностен човек! И не съм тръганл да ви четкам а напротив! Всеки един от нас е България! Аз съм патриот! Имало е, има, и ще има много стойностни хора в тази страна!  Що да не си говорим за тях?!
Logged

Some people hear their inner voices with great clearness and they live by what they hear! Such people become crazy or they become legends!
Ariman
Hero Member
*****
Posts: 1383



« Reply #192 on: May 08, 2012, 19:41:20 PM »

Ники, вярно говориш, но вината за днешното ни дередже е на всички, които не се опитахме да заобичаме този народ, а вместо това 22 години му втълпяваме колко е прост и каква робска душа е. Защото никога не съм виждал и чувал нито един представител на друга нация да изразява толкова безпощадно отношение – генерализирано по отношение на своя народ – каквото е характерно за нас, българите, към самите себе си. Що за извратенящина е това?
Logged

Страхът прави вълка да изглежда по - голям...
rex
Hero Member
*****
Posts: 1517



« Reply #193 on: May 08, 2012, 21:25:33 PM »

Мишо, аз продължавам да твърдя, че нещата са взаимносвързани. Не може да не обичаш себе си и семейството си (карайки неразумно, хвърляйки боклуци през балкона), а същевременно да си родолюбец. Разбира се не визирам теб - говоря като цяло.
Корпоративни интереси и лобизъм има навсякъде, но мисля, че това не трябва да се бърка с пещерната култура на българския народ. Аз лично ежедневно се "наслаждавам" на говеда, които ми затварят колата, вместо да извървят огромното разстояние от 100 м и да паркират на свободно място. Или на 18-годишни дриснета, дето ми дрифтят по най-натоварените булеварди в пиковите часове. Като всеки друг предполагам. Такива хора са част от народа, от обществото. И са много. И аз не ги обичам.  smile
Logged

По-добре пет дена срам на плажа, отколко цела година мъка у фитнеса!
Ariman
Hero Member
*****
Posts: 1383



« Reply #194 on: May 08, 2012, 21:47:51 PM »

Изненада ме малко тук, плитко ми дойде - "децата ми берат черешите". Има я мършата в стадото, безспорно, но държа на това, което говоря, може би защото напоследък съм заобиколен от изключително кадърни млади хора, борбени, работещи и реалисти, правоверно мислещи, искащи да свалят розовите очила, когато гледат на запад.
Ники, винаги пишеш умно и талантливо, и съм на твоя страна. Но има неща, с които не бих се съгласил - например с всичко, което трябва да докаже, че българина е тъп и не обича свободата. В случая аз говоря, за хубавите на пръв поглед статии, за подценяването на аудиторията, опитите за манипулиране. Които оставят впечатлението, че някои писачи поръчково захлебват.Много ми се иска да не е така!
В никой случай не приемай началото на поста ми като обида или опит да те закача, просто си смислуваме!
« Last Edit: May 08, 2012, 21:49:06 PM by Ariman » Logged

Страхът прави вълка да изглежда по - голям...
Pages: 1 ... 11 12 [13] 14 15 ... 66
  Print  
 
Jump to:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2015, Simple Machines

Valid XHTML 1.0! Valid CSS! Dilber MC Theme by HarzeM