Форум КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ
News: База данни за кучетата от породата Каракачанско куче.
 
*
Welcome, Guest. Please login or register. October 24, 2017, 09:02:08 AM


Login with username, password and session length


Pages: 1 ... 39 40 [41]
  Print  
Author Topic: Общество: размисли, чувства, позиции  (Read 84641 times)
0 Members and 1 Guest are viewing this topic.
KaraKitan
Administrator
Hero Member
*****
Posts: 2571



« Reply #600 on: October 23, 2017, 12:32:31 PM »

Разпищолената държава

Иван Димитров

връзка към оригинала: http://www.dnevnik.bg/analizi/2017/10/23/3063051_razpishtolenata_durjava/

Разпищолена държава е държавата, която е управлявана от разпищоления човек, който на свой ред назначава на повечето държавни длъжности други разпищолени хора. Който създава такава образователна система, която да произвежда нови попълнения от разпищолени хора. Който насърчава такава популярна музика във владенията си, която да сее разпищоленост сред населението. Който смята всеки неразпищолен за свой пръв враг и за опасен противник. Нищо, че неразпищоленият човек, е далеч по-малко агресивен от него.


Разпищолен човек е човекът, който каквото и да прави (или вече е направил) се държи на "висотата" на своето положение. И да е сгрешил, той обръща думите си така, че да прехвърли вината на другите. Дори нещо повече – вместо да се извини, той наставлява, размахва гневно пръста си като учителка пред ученици. Обича да кара другите да му се извиняват, защото смята, че всички са му длъжни. А ако трябва и напада. С цялата сила на липсващите си обноски и с цялото знание на скромното си образование. Той претендира, че е загрижен за общото благо, докато в същото време се държи презрително към всеки и всички. Вече свикнал да управлява, той навиква, че към него се отправят празните шепи на просителите. И затова смята всеки, който се изпречи на пътя му, за просител.


Когато сгреши, той ще се засмее. Ще го обърне на шеги и забава. Дори когато изобщо не е смешно, а направо е трагично. Когато го попитат защо не е свършил нещо, той ще отвърне: "А вие защо не направихте това и това?". Когато го питат защо не дава пари за нещо, той прехвърля топката към това как някой друг не е дал нещо друго. Изобщо, ако може да се каже, че този известен с безпринципността си човек има някакъв основен принцип, това е да прехвърля топката. Когато му искат оставка, той уволнява. Когато го критикуват прекалено, той налага наказания. Когато го упрекнат, че е бръкнал с ръката си прекалено навътре в меда, той хваща чуждата ръката и независимо дали тя иска или не, опитва се да я топне в меда. Най-големите си критици, той се опитва да подкупи с назначения, постове, службички.


Разпищолен човек е този, който така се е облякъл с власт, че вече не може да съществува, без да е вечно прав. Той си има армия от съветници и поклонници, които не спират да го уверяват, че той е най-великата и светла личност в държавата, която управлява. Които не спират да го тупат по рамото, да го прегръщат, да изпускат пред него фалшиви сълзи на благодарност. Които дори когато той е чисто гол, го уверяват, че на тая земя няма по-хубаво облекло от неговото.


Разпищолената държава е държавата, която е попаднала в ръцете на разпищолените хора. В техните редици всеки си има пряк началник и отговорността винаги се прехвърля нагоре, докато по тази верига не се стигне до върховния лидер. Затова и в тази държава малко се върши, защото никой не се чувства отговорен за делата си. Винаги има кого да натопи, да обвини. Винаги може да оправдае своето бездействие чрез неговото бездействие.


Разпищолената държава е държавата, която до голяма степен не е държава. Защото в своята разпищоленост тя е забравила, че трябва да съблюдава за функционирането на държавата. За това целият този механизъм да работи по най-ефективен начин. А ако някое зъбчато колело се счупи, то веднага да бъде сменено. Тъй като погледът на разпищоления човек рядко се спира в тези детайли, обикновено държавата му трака, тресе се и сякаш всеки момент ще се разпадне. Но винаги по някакво небивало чудо успява да оцелее.


Поправка – разпищоленият човек има един-единствен принцип и това е личната облага.
Разпищолената държава е държавата, в която цари олигархията на шуробаджанащината. В която чрез роднински връзки и приятелства всичко може да се постигне. В която хората се назначават и уволняват по принципа на шуробаджанащината. В която няма значение дали някой си върши работата добре или зле, а има значение дали той е "наш" или "ваш". В която няма значение каква ти е заплатата, като и без това получаваш основната си надница под масата. И не стига, че ти го правиш, но се грижиш това масово статукво да остане. Защото когато почти никой не е чист, е по-лесно да съществуваш като мръсник.


В разпищолената държава цари такава централизация, че населението й е навикнало на нея и много рядко проявява самоинициатива. Вместо това то предпочита винаги да обвинява за своето състояние и за състоянието на държавата тези, които са "горе". Населението просто е забравило (ако изобщо някога го е знаело), че за да има права и свободи, то трябва да ги отстоява всеки ден. В противен случай демокрацията твърде лесно се превръща в тотална и всеобхватна олигархия. И тогава се получава парадоксът, че вместо както в нормалните държави държавата да си има мафия, мафията започва да си има държава.


В разпищолената държава не може и няма как да се появи истински нов пророк. Появяват се десетки пророци-ментета, чиито образи биват напомпвани от медиите. Които се издуват като културисти, благодарение на стероидите, които им бият техните собствени пиари.


В разпищолената държава повечето медии са разпищолени, тъй като медиите отразяват духа на времето, а когато времето е разпищолено, медиите просто няма как да бъдат различни. Те са следствие, а не причина. Въпреки че биха могли да бъдат и средство за подобряване на положението на същата тази държава, стига да се научат да не гонят личния си интерес, а да отстояват общите блага.


В разпищолената държава почти липсват интереси, които не са лични. Поданиците на тази държава не спират да се оплакват от политиците си, които вместо да мислят за общите блага, действат по силата на личните си интереси. В същото време обаче поданиците на тази държава отстояват почти и изцяло единствено личните си интереси. Те забравят да работят освен за себе си и за благото на другите.


В разпищолената държава лекарите често биват бити. Учителите често биват бити. Деца се убиват едни други. Журналистите са заплашвани и често уволнявани, ако се опитват да се възпротивят на това общо течение. В такава държава всеки, който се опитва да надигне глава от блатото, в което се е превърнала тя, бива незабавно оплют и наричан "враг на народа".


Разпищолената държава е управлявана от врагове на народа, които същевременно са пряко следствие на разпищолеността на същия този народ.


Разпищолената държава престава да е разпищолена, когато управлението й престане да бъде в ръцете на разпищоления човек и подопечните му разпищолени хора.


Това става като гласоподавателите гласуват за някой неразпищолен човек.
За да гласуват гласоподавателите за неразпищолен човек, трябва самите те да са неразпищолени хора.


За късмет децата се раждат неразпищолени. И единствено времето решава какво ще стане от тях. Както и самите те. Чрез действията си.

Logged

"All truth passes through three stages.
 First, it is ridiculed.
 Second, it is violently opposed.
 Third, it is accepted as self-evident"
                         Arthur Schopenhauer
                                     /1788-1860/
Pages: 1 ... 39 40 [41]
  Print  
 
Jump to:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2015, Simple Machines

Valid XHTML 1.0! Valid CSS! Dilber MC Theme by HarzeM