Общество: размисли, чувства, позиции

[rex]

    Плосък фб-пасквил. Обаче в него никъде не се открива мнението на този радетел за свободната проява на човешкий дух  относно плагиатството. Какво ли е мнението му спрямо армията на плагиатите? Би било интересно да се прочете. 
     ПП Като гледам качеството на поместваните напоследък в темата "материали", няма да се учудя в скоро време да прочетем нещо и от ... Волгин. 

[KaraKitan]

ЗАПАДЕ, ГРЕШИШ!
Революцията и аз

Мартин Карбовски , 15.05.2022gг.
линк към оригинала: https://www.lentata.com/page_25420.html





Да, тя изяжда децата си.

Няма нищо по-епично тъжно от ревюлюционер, който се опитва да избегне изяждането си жив от същата тая революция, на която помагаше.

Съжалявам, че ви занимавам със себе си, но революцията думка по вратата ми и усещането, че ще бъда отведен не е просто страх. Самотата е страшна. И Самотата на ухапаните от революцията си деца е осезаема.

Кога стана така, че точно аз бивам наречен фашист и насадител на омраза? Сякаш някъде раздадоха разсад на омраза и аз го посадих?

Не, просто революцията се втвърди и настана лек терор, особено в сферата на това какво да се пише и казва. От топлината на някакви стъклени офиси и в атмосферата на една финансирана демократична хунвейбинност се излъчи послание, че аз съм нетолерантен. Имам своите залитания, така си е.

Примерно с разправата си с педофилията наоколо.

Един човек, неслучаен, ми казва: ти няма как да станеш член на СЕМ или на каквато и да е държавна работа след тия си прояви срещу педофилията. Засмях се, абсурдно е. После се замислих.

А църквата?

По едно време ми се струваше, че не е редно в църквата да има паралелен живот на сексуалните деноминации. Сега виждам, че и там любовта е любов. А аз не се изразявам като преди. Така е, революцията ме хапе и словоредът не е същият.

Може би нетолерантен ме прави снимането на обикновения човек, бедния, нашия, малцинствата?

Кой го казва - от стъклените ви офиси с пречистен въздух, платим по идеологически съображения - това ли дойде?

Така нареченият “малък човек” ще се разплаче за мене, ако разбере колко врагове си създадохме на високите нива и бюрокрацията, докато се опитвахме да решим неговия, на малкия човек проблемите. Защото ние не снимахме само, заяждахме се с конака навсякъде. И видях, че не всяка битка с бюрокрацията и конака е обречена. Но малките ми победи колко пък да ме направиха нетолерантен?

Може би нетолерантен ме направиха хората, които пишат под мои и чужди постове, макар че се опитавам да търся баланс?

“Революцията” вече не признава баланс.

Неотменимото волтерианско правило (за свободата на изразяване, с която не съм съгласен) - това ми изигра нелеп номер. Всеки мейнстрийм революционер ме пита - защо ги пускаш тия, каква ти е ползата? Рубли, да?

Те предполагат полза, а аз дори не се замислях да ограничавам, когото и да е. Напротив, колкото повече странни мнения, толкова повече прогрес. И тогава идеята за забрана на мнения не дойде от Изток. Честно. Дойде неочаквано от Запад.

Да де, ама ние сме това, в което ни превърна Западът. Аз се гордея с това, в което ме превърна Западът. И ако Западът почне да греши, аз трябва да му го кажа. Западе, грешиш. Наистина. “Западът” просто не е “Партията”, която трябваше да обичам, дори когато греши.

Опитът на Запада да наложи само едно мнение за една война е сбъркан. Може да си припомните къде е сбъркан, ако гледате американски филми. Примерно “Коса”, защо не?

Но как продължава изяждането на детето на революцията? Ами ето ви изненада - въпреки ясната ми заявка по време на сексуалната революция от 90-те в подкрепа на всякакви сексуални малцинства, техните организации, като по команда ме обявиха за “хомофоб” и нетолерантен. Това беше учудващо. Аз наистина исках да мога да разказвам вицове за гей-хора и за блондинки. Друго нетолерантно нямаше.

Ама сега идва и определението “фашист”. Ще ви кажа кое ме прави фашист. От немай къде и от журналистически инстинкт дадох възможност и на “проруски” мнения да се прокрадват около демократичната ми аура. Хората жаждаха за това, не защото бяха про-руски настроени или искаха война с Европа, а защото нормалният демократичен човек иска да чуе и другата стана. А вместо това чухме, че другата страна е забранена. Нямало вече друга страна. Другата страна трябвало да умре.

Това послание е мой личен кошмар. Ще си позволя да се позова в тая защитна реч на Йосиф Хербст. Журналистиката трябва да е опозиция. На когото това не му харесва - прави лагери. Какво чакате? Лагерите на предишните, които не искаха журналистика -опозиция още не са разрушени. Вие сте на власт, ползвайте си ги.

Кое е онова, което дразни “революцията”? Тя доскоро крещеше с пълен глас, че всички хора са хора, че всеки е различен, че има права, че е свещено право да чуем другата страна… о, боже!

Една война озъби ревюлюционните кучета и се появиха думички като “сган”, “орки”, “под-човеци”, призиви, че всеки който не мисли като “революцията” трябва да бъде гонен, ритан в топките и още, и още терор. При все че повтаряме, че по време на война истината е първата жертва, на нас ни налагат една единствена истина. Засега само на думи. По-спокойно, бе.

Живеем в свят на думите. Млади писатели скачат в защита на “революцията”, не се усещат, че вече тя е в кавички. Изяжда децата си. Дори стига по далеч - младите писатели си позволяват, след като са ме обявили за “фашист”, (мене, който е толерирал тяхното мнение) сега да минат на по-горното ниво на играта, която скоро ще се превърне в местен революционен терор.

Новото ниво е опит да се определи кое на тази територия е народ и кое не е народ. Който е в групата на Карбовски не е народ. Лошо. Страшно. Така ли ви учат в училище?

Затова и пиша тук. Моята лична съдба е неважна, но да обявиш за “не-народ” половин милионна група в социалните мрежи вече е лош знак. Как ще продължите, знаем. Знаем от учебниците по история, и немски, и руски, и еврейски.

Тук вече трябва да настръхнем. Не защото се виждаме от едната страна на бодливата тел. А защото пътят към Ада е постлан с ентусиазъм и превелико разделение. Усещам, че няма да мога да се разбера с тях. Защо? Ние сме гледали едни и същи филми, и слушали една и съща музика. Всеки от нас е бил ангажиран с някакви разкошни идеи за демокрация, свобода и слово. Е, как така аз се озовах в траншеята да доказвам с биографията си моето плуралистично разноообразие? А вие в другия окоп да се опитвате да ме забраните, блокирате, уволните и дори да протестирате ? Протест срещу журналист. Който не ви харесва? Браво, бе, превъртяхте играта.

Как стана така?

Ще ви кажа как - революцията, на която помагахме - залита. Тя се превръща в идеология, зад нея са геостратегически, военни и икономически интереси. Някой в тая революция има интерес от война, от която аз нямам интерес.

Революцията, превърната в идеологически терор, словесен засега, ползва ентусиазма на светли умове и нелоши хора. Настройва ни от спор към палеж. Терорът прави първите си крачки - или си с нас, или си против нас.

Трябва да го кажем така, спокойно и нестрашливо - не залитайте! В историята всяка една революция ще изяде децата си, ясно, но ако запали неугасим пожар? Неугасим пожар, познат само от близкото минало? На някои хора, далеч от тук, идеолози на терора, им се иска ние да живеем в пожар. А аз винаги съм искал да живеем в спор. Има разлика.

След опита за определения коя агитка и коя фейсбук група са народ и кои не са народ - следва раздаване на знаци за палтата на тия, които някой интелектуалец е обявил за не-народ. Ако сте грам революционери и демократи - трябва да спрете раздаването на тия знаци.

Моята революция свършва там, където вие се опитвате да я превърнете в терор. Няма да ви обиждам на фашисти. Вие ще станете такива в деня, в който сте на вратата ми. И на другите, обявени за “не-народ”.

Аз на вашата врата няма да дойда.

[KaraKitan]

ПРИ ВАС КАК Е?

Мартин Карбовски
линк към оригинала: https://www.lentata.com/page_25464.html






В царството на политкоректните слепци, едноокият прогледнал е фалшива новина.


Проверете тия дни няколко факта, първия:

⁃ Германия ще плаща ли на Русия въглеводороди в рубли? Ще плаща. И не само тя. Срещу този факт и възможност, определен от икономиката и географията, политкоректните слепци виеха и извиват още глас. Не, не трябва да си путинист и рубладжия, за да разбереш простотата на географията и несъстоятелността на идеята, че от утре можете без руски газ. Диверсификацията си остава добра идея, няма никакъв спор.

Друг факт:

⁃ батальонът "Азов падна", Мариупол беше превзет. Срещу този факт новинарската съпротива беше дотам извратена, че предаването в плен беше наречено “евакуация”. Свива ми се сърцето, като знам, че евакуацията на тия украински момчета ще е в ужасен руски затвор. Но няма да пренебрегна и данните, че идеологията на "Азов" е близка до фашистката. В интернационалната им бригада тлееше расистка омраза, документирана от много журналисти. Срещу фактите да се бориш е като да усукваш светлина - не става, хвърляш само сянка с действията си.

Факт три:

- всички политкоректни хора си взеха заплатите, грантовете и в биографията им ще пише как може да се разчита на тях. Говоря за журналисти, на които може да разчита всеки нов голям брат на България.
Ако някой ден Китай стане наш по-голям брат - имате списък на хората, на които може да се разчита. Вземете го от амерканците, те го имат от руснаците.

Оставаме няколко човека, недолюбвани по тази причина - някои ненавиждаме големите братя на България още от 1985-та.

Факт четири:

- екипът на Карбовски, който не направи нищо друго, освен да се усъмни в едностранната дезинформация вече два месеца и половина е оставен без работа и обявен за проводник на фалшиви новини.
За съмнението награда няма и никой не е очаквал. Всяка инсинуация, че съмнението се плаща от руснаците е проста презумпция и тя е, че ние, както и политкоректните сме платени отнякъде. Това може да си го мислят само платените отнякъде.

Факт пет:

- хейтърство и национализъм: давате ли си сметка, как последните десет години у нас се заклеймяваха хейтът и националните послания. Това сигурно имаше своята логика. Но от няколко месеца трябва да си дадете сметка за говоренето с омраза срещу обикновените руснаци и тяхната култура, както и че украинският ултранационализъм се оказа ужасно приемлив за политкоректното говорене, докато последните тридесет години същата политкоректност забраняваше и подиграваше, примерно, българския национализъм.

Правете разлика между полезен на амерканците национализъм и вреден за амерканците национализъм, две фактически явления, разделени само от делтата на Дунав.

Сверяването на факти може да продължи дълги години, то е процес, не е акт.

С написаното искам само да се отбележи за протокола, че на фона на една информационна война, която не показа нито един украински танк (разбит и победен такъв) - ние в този сайт стояхме срещу вълната и се опитвахме да се съмняваме. Нито повече, нито по-малко. Не в победата на едната или другата страна, а в това, което ни се представи като новини и журналистика.

В това съмнение няма нито героизъм, нито предателство.

В това съмнение имаше само великата идея за свобода на словото, с всичките й грешки, която познаваме от няколко американски филма.

При вас как е в тоя филм с героизма и с предателството?

Осъзнавате ли нещо смразяващо просто: наспорти идеята на Андрей Райчев, че преходът е завършил - преход нямаше. Ние не сменихме системата, сменихме само Големия брат.

Децата на същите хора, които подкрепяха СССР днес громят Русия заради САЩ, новия идеологически работодател.

Смразяващо просто.

[rex]

В. Шендерович: "Руската империя" ще умре скоро и това вече е съвсем очевидно

Източник: https://www.dw.com/bg/%D0%B2-%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%89%D0%B5-%D1%83%D0%BC%D1%80%D0%B5-%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BE-%D0%B8-%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BC-%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%BD%D0%BE/a-61993015

Ако Русия настоява да има имперско бъдеще, тя ще умре много скоро и като империя, и - за съжаление - като държава и култура, казва пред ДВ писателят Виктор Шендерович.
Защо руското общество не реагира на това, че руски войници масово гинат в Украйна, не реагира на тяхната бруталност, нито на очакваните сериозни икономически несгоди заради санкциите? ДВ разговаря с руския писател и публицист Виктор Шендерович.
ДВ: Наративите, които разпространяват руските власти, много напомнят Оруел: санкциите са атака срещу Русия; Украйна организира Гладомор, опитвайки се да изнася зърно, макар да то да не стига за собственото ѝ население; войната е мир; мирът е война. Откъде дойде това?
В. Шендерович: Като казваме "Оруел" имаме предвид определен идеологически инструментариум, който е описан подробно и е пробван многократно. По-интересният въпрос е защо работи толкова успешно в Русия. През 1984-а година светът въздъхна с облекчение когато разбра, че това е само литература, и че описаното от Оруел в "1984" не се е случило. Докато в Русия виждаме това постоянно.
Като че ли божията заповед "Не убивай" не се отнася за нас. При Иван Грозни например царят може да бъде убиец. Църквата му казва: "Нищо, че си убиец. Това е в името на Христос, в името на Русия, а Русия е над всичко."
Това е основният извод: Русия е над всичко. При това Русия е точно такава - отделена от света, с отделна етика, отделен морал, отделен Христос. Това е специален, държавен Христос, при който държавата е над личността, църквата е с държавата, убиецът може да бъде цар и това е нещо нормално.
Та нали диктатурата на пролетариата беше официална доктрина. Правото да убиеш другиго заради това, че е различен, беше официална доктрина. След това се появиха перестроечно-реформаторските двусмислия, заговори се за социализъм с човешко лице. Но преди това - при Ленин и Сталин - си беше точно така.
Това е и основната ни грешка от 1990-те години - усещането, че сме победили, защото сме победили комунистите и сме махнали сърпа и чука. Но нямахме дистанциран поглед, нямахме общ план. Просто бе имало комунизъм, ГУЛАГ, Сталин, Ленин. Той (комунизмът, б.ред.) бе разобличен, неговата нечовешка същност бе разкрита и през август 1991-а година той бе победен. Следва многоточие. Защото мислехме, че свободата на Европа идва и при нас в Русия, че влизаме в свят, където християнството е това на Лутер, където е имало Реформация, в един свободен, просторен свят. Но след като свали червеното знаме и надяна трикольора, Русия установи, че се е върнала назад.
Струваше ни се, че сме възприели общочовешките ценности, но след кратка пауза се върнахме обратно към руския традиционен византийски манталитет. Върнахме се във Византия - просто се преоблякохме, при положение, че ДНК-то ни, метафорично казано, си остана същото - историческото ни ДНК, осъзнатият ужас на нашата имперска, месианска матрица. Така днешното "налагане на злото", което за европейското и за цивилизованото око с основание изглежда като абсолютна морална деформация, при нас е идеология, стъпваща на разбирането, че наистина имаме специален морал и специални права да учим света как да живее.
Струва ми се, че това е същността на случващото се: с каква лекота огромно количество съвсем некръвожадни, привидно нормални хора се съгласиха, че е възможно да се пролива кръв в името на нещо. Че може да се пренебрегне волята на някой друг в името на своята правилна воля. Че на света могат да бъдат наложени своите собствени правила. Че има нещо, което е по-важно от човешкия живот. Това е същата тази Русия - византийска Русия, империя, месианска страна.
А месията нали затова е месия, за да не държи сметка на щетите. Може всички да загинат, но пък след това ще бъде Царство Божие. Вече минахме през това с поколението на нашите баби и дядовци, които преживяха първата половина от живота си точно така: с вярата, че ще умрат няколко хиляди или дори милиони, но след това ще настъпи правилен, прекрасен, нормален живот.
Бяха погубени милиони, но правилният живот така и не настъпи - матрицата само бе укрепена. И именно в тази матрица Оруел е много удобен. Защото вътре в нея мирът действително е война, а лъжата в действителност е истина. Защото има по-важни и по-ценни неща от човешкия живот. Кои са те ли? Точно така - Русия. Това е ужасът на руснаците, за който самите те плащат много повече от всички околни страни. Защото никой не пострада от това месианство, от Иван Грозни, Сталин и Путин повече от руския народ, който просто бе унищожен в няколко фази.
И това унищожение продължава. Днес в Русия управлява именно тази византийска матрица и това, което виждаме днес: буквата Z и неочакваната за мнозина готовност на милиони хора да се отъждествят с нея и да я припознаят като своя.
ДВ: Да не би руснаците просто да не са имали друг избор, защото всичко е било предопределено още от времето на Иван Грозни?
В. Шендерович: Няма предопределеност, има тенденции. Това е като болест: смъртта не е предопределена, но има болест, която трябва да се лекува. Тогава и шансът за летален изход е по-малък. Няма фатализъм - има руска матрица, руско съзнание.
Когато се раждат деца, те не се раждат с Византия в главите, но не и с академик Сахаров. Въпросът е какво ще вкараме в главите им. Виждаме как ги строяват, слагат им шапки и ге карат да образуват буквата Z - налагат им тази норма. Едни ще успеят се преборят с нея, но у други тя ще пусне дълбоки корени. Важното е тази чудовищна норма да не се възпроизвежда, а да се напомня, че има и друга.
ДВ: Дали това е възможно в близко бъдеще?
В. Шендерович: Може би. Случилото се на 24-и февруари рязко ни приближи към смъртта на "Руската империя". Тя ще умре скоро и това вече е съвсем очевидно. Динамиката ясно показва, че империята умира. Тази "руска Византия" достигна кулминацията си при късния Сталин. А следвоенният свят, поделен между комунистическа Русия и Америка, пък беше другата връхна точка.
Оттам нататък нататък, като напълно нежизнеспособна формация, тази "Руска империя" започна да се разпада: първо отпаднаха така наречените страни от социалистическия лагер, след това и така наречените съюзни републики. Сега сме свидетели на една от последните войни на империята за провинциите. Това е класика, историята го знае: всички тези победи завършват с Атила, с Аларих и с краха, смъртта на този "Рим". Срещу това не може да се направи нищо - само може да се намали цената за разпада на империята, т.е. да се направи така, че този процес да не въвлича няколко поколения. Така могат да бъдат спасени  животите на десетки или стотици хиляди хора, дори на милиони - ако вземем предвид и ядрената заплаха. Така значително би се намалила чудовищната цена за една напълно безсмислена цел.
Ако обаче Русия настоява да има имперско бъдеще, тя ще умре много скоро и като империя, и - за съжаление - като държава и култура. За нашата апатия има лекарство и в това отношение нито едно усилие не е излишно. Само трябва да осъзнаем, че сме болни. И да започнем да се лекуваме.

ПП И като ще се цитира този "апотеоз на безпристрастната истина" - Карбовски, не е зле да се запознаят (най-вече цитиращите го) с по-ранните му писания. Примерно в списание Егоист - какво лелеене на Запада беше, какво чудо! Па после да го цитират, нали ...

[KaraKitan]

Винаги съм се удивявал от нашенските ФилиФоби. Взорът им е прогресивен и все гледа надааалееееч. Толкова надалеч, че е извън границите на собствената им скромна страна. И докато нашенските филифоби се джавкат ентусиазирано и ожесточено заради световните дела или заради чужди държави и интереси, то родната им държава и територия е оставена извън техния интерес. Всъщност, не съвсем. Защото те използват родината си просто като тепих, върху който развиват филифобските си боричкания. И са готови да се отрекат дори и от най-близки хора само защото не споделят ентусиазирано тяхната филифобия.

[KaraKitan]

Десетилетия преди М.Карбовски един друг български интелектуалец пише цитирания по-долу текст. И ако авторът му беше наш жив съвременник, то той със сигурност щеше да бъде остро заклеймен от вечно нагаждащата се армия от посредствени въртиопашки.


...струва ми се, че между мене и всички тия радиоорганизации съществува точно същия вид разминаване, което съществуваше между мене и българските партийни организации. От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например. Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства, плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото „таралежовъд“. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза, освен своята проста и ясна кауза – да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности. Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата.

     Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а главното деление, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи – на творци и на паразити. Има различни видове творчества, както има и различни видове паразити. Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т. н.. Но оттук започва най-голямата драма на хората. Творците и особено талантливите от тях никога не се съюзяват. Първият белег на един талант или на един гений е неговото несъгласие с другите. Много пъти съм казвал, талантът е независимост. И затова всички истински творци поради вътрешната си сигурност, поради устройството си винаги са в пълно разногласие по всички големи въпроси. В замяна на това паразитите или ако щеш посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците. Администраторите най-много ненавиждат през живота си творците и творчеството, защото всяко нещо, създадено на този свят, им казва, че те не могат да създават, че те са просто паразити.

Георги Марков, писмо до Димитър Бочев, 18-22. 02.1977 г.

линк към цялото писмо: https://www.bulblog.com/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D0%BE-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B1%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%82/

[rex]

     Да се цитира Георги Марков в подобен контекст и в защитата на подобна теза е кощунствено дебелоочие. Особено в  светлината на фактите – от кого е убит и заради какво.
     Както е кощунство и сравняването му с пишурка като Карбовски.


ПП Но ако все пак някой приема въпросния Карбовски като интелектуалец, това си е негов проблем. Или по-точно оценка на собственото му интелектуално ниво.

[KaraKitan]

И от кого точно е убит писателят Георги Марков? Има различни тези, но нито нашите нито британците излязоха с категорична официална позиция. За нашите е ясно, ДС побързаха да унищожат досиетата свързани с Марков. Но въпросът е защо британските служби се ошмулват.
Възможна хипотеза е да са знаели за готвения атентат, да са можели да спрат извършителите, но да не са го направили защото като жертва Георги Марков им е е бил по-полезен в голямата политическа игра.


p.s.  Някога, в края на XXI век, някой си вероятно ще се възмути, че някой друг е направил сравнение между размислите на свой съвременник за свободата на личността и написаното от М.Карбовски в далечната 2022г.  C'est la vie...

[KaraKitan]

Да си приомним едно интервю с Любослава Русева от 2021г.
Казаното в него звучи съвсем актуално една година по-късно.

------------------------------------------------------------------------

Журналистката Любослава Русева: Действията на "Има такъв народ" приличат на комедия от Бранислав Нушич
Таня Анастасова, 04.08.2021

Линк към оригинала:
https://liberta.bg/%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2-%D0%BD%D1%83%D1%88%D0%B8%D1%87?fbclid=IwAR3gvRMM1EjpwHf6DM0Y_S5Z7JfNcZrOpvnFuZ3Ey-poX_OzNgqWaEE_cVA


Нейните коментари и анализи предизвикваха всеобща възхита в социалните мрежи, когато сайтът "Редута" все още не беше спрян. Потърсихме Любослава Русева с коментар на най-щекотливите събития от политическия делник - реденето на правителство от ИТН, договорките, пазарлъка и онова, което ни чака.

Любослава Русев пред LIBERTA.BG...

- С отминаващото време все по-осезателно се чувства липсата на вашия колега Стойко Тонев. Какво би казал Доктора за днешните политически игри при сформирането на правителство и дали ще му е до блага критика и елегантна ирония, или сарказмът му ще е на пълни обороти?

- Права сте, непрежалима е загубата на Тони Филипов, особено сега, когато ситуацията и типажите направо „плачат“ да бъдат описани от неподражаем автор като него. Години наред „Делниците на един луд“ в сайта „Редута“, в който имах честта и радостта да участвам с текстовете си, се очакваха от хиляди читатели, защото Стойко притежаваше не само изключителна сатирична дарба, но и смелост, и почтеност. Усещаше се обаянието на свободния човек, което няма как да бъде подправено – трябва да го носиш в себе си, то е като остроумието. И не толкова сарказмът го отличаваше, колкото културата и съвестта. Зад текстовете му стоеше огромна начетеност, той можеше да се позовава на стотици автори и да свързва отдалечени във времето събития, които винаги се оказваха актуални и поучителни за днешния ден и подвизаващите се в него герои.

Разбира се, и нашето време е благодатно за сатира, но не е достатъчно просто да осмиваш – мнозина се пробват, но, с редки изключение, не успяват да предизвикат дори бегла усмивка, камо ли искрен смях. А Стойко успяваше, и още как, някои от „смешките“ му се превърнаха в крилати фрази. Колегата Ясен Бориславов май най-точно разбули загадката: „С един преднамерено простоват език, редуващ ту диалектна орнаментация, ту изящна и елегантна фраза, той поднасяше житейски наблюдения и истини, които официалните публични ментори нямаха нито кураж, нито доблест да поднесат“. И пак казвам – зад това стоеше много четене, работа, ум, талант и онази толкова важна съставка, наречена свобода. Тяхното отсъствие се усеща болезнено, няма и не знам дали някога отново ще се появи такъв силен глас насред овладяната от посредственост и зависимости публична среда.

- Как така се случи, че чалгата, освен начин на поведение, стана част от политическия живот и ще определя бъдещето ни?

Мисля си, че припевът на песента „Нема такава държава“, както за известно време се беше нарекла и партията на Слави Трифонов, казва достатъчно:

„Пак ли ще живееш в лъжа?

Нема такава държава.

Пак ли ще търпиш и докога?

Нема такава държава.

Няма смисъл от това,

И последната илюзия умря,

В тая страна на власт е глупостта.“

Един ден този рефрен може да се превърне и в химн на Република България, понеже да разчиташ на такива спасители вече над 30 години си е тежка глупост. Но големият проблем е, че всяко статукво гледа да се опази, да се самообгрижва, и затова често ражда „алтернативи“, чиято задача е да попречат да се появи някоя истинска. Глупавите няма как да ги разпознаят, а талантливите, квалифицираните и моралните извръщат погнусено глави - не им се ще да имат нищо общо. И да, „толкова е гнусно, че не ми се коментира“, както пееше самият Слави. Ами... браво за откровеността, нали?

Слави беше пред очите през всичките тези години и е странно човек да повярва, че точно той би могъл да е носител на промяната. Беше на пост и през 2001 г., когато Симеон Сакскобургготски дойде на власт покрай бляна за надпартийно управление, а говорещите глави в студиото му ръсеха мъдрости за вредите от двуполюсния модел. И четири години по-късно, когато се появи „Атака“, за да нарита „грухтящите прасета" в парламента, но услужи на преялия с власт антипод ДПС, чийто лидер в неговото шоу се хвалеше, че назначава бизнесмени „само с моя усмивка“. Пак Слави и прословутите му сценаристи бяха и сред онези, които утъпкаха почвата за появата на генерал Борисов, в чиято харизматична фигура населението следваше да припознае и „човека от народа“, и „силната ръка“. Трифонов беше първият идол на мутрите, той до голяма степен наложи тази култура, а джипа му красеше лепенка с надпис „Добрите момчета отиват в рая, а лошите – където си поискат.“ Само въпрос на време беше да даде заявка за личен политически проект, какъвто и започна - с референдума, който уж целеше смяна на системата, но идеше да обслужи точно най-големите партии и крепители на статуквото.

Това всъщност е обяснимо: казанът с „алтернативи“ изглеждаше изгребан до последната капка, щом Слави – посърнал, изхабен, чак омръзнал до болка и, твърди се, със сериозни здравословни проблеми, тръгна да стъкмява партия. Че дори направи кастинг за „талантливите, квалифицирани и морални българи“, което, в комплект с него, е забавен оксиморон. Междувременно и един близък до ДПС сайт започна да ни подгрява за задаващата се „промяна“ - пазя една удивителна дописка от 7 юни 2018 г. със заглавие: „Слави вече е решил окончателно - прави партия! Шоуменът тръгва на битка със статуквото“. Най-смешно обаче беше подзаглавието - че енергията и обществените очаквания към тв водещия ТРЯБВА да бъдат трансформирани в политически проект. „Трябва“, с големи букви, понеже ДПС явно беше решило, че Борисов вече е кауза пердута, ненужна за поредния популистки буламач на шеф-готвача от Сараите.

И все пак, 657 000 българи са гласували за „Има такъв народ“ въпреки всичко това... Явно действително „има такъв народ“, който все още се забавлява с изтъркани смешки, и по-лошото – успешно се заблуждава, че Слави и сценаристите му са хора със свободна воля, носители на новото, на по-доброто.

- Все повече наблюдатели твърдят, че предсрочните избори са с близък хоризонт. За добро или за зло ще е, ако това се случи и кой ще е по-големият губещ - партиите на промяната, или останалите?

- Сещам се за една статия на карикатуриста Райко Алексиев от 1933 г., публикувана във в. „Щурец“. Озаглавена е „Пътеводител за България – пътища и безпътие“ и често се върти из сайтове и във Фейсбук, като написана вчера сутринта е... „Държавата се управлява от хора, според случая. Случаите пък се управляват от случайни хора“, пише Алексиев, а преглеждайки състава на предложения кабинет няма как да не се съгласим. Самата партия ИТН е абсолютно неясен политически субект, с някаква надраскана на коляно програма, а за министерски постове напред са изтикани предимно случайни хора, което говори и за оскъдна кадрова банка. Това усъмнява сериозно в управленския потенциал на тази формация, която още не разбира къде е попаднала, и цялата работа прилича на комедия от Нушич, примерно „Д-р“ (каква ирония е, че има съмнения около научната степен на кандидата за премиер!) или „Г-жа министершата“ (доколкото арогантността е отличителна черта на тази компания).

Ако ставаше дума просто да се направи продуктово позициониране на американската фирма за плавници посред жегите, това би се приело за успех, поне на нейния служител с философско образование, лансиран за министър-председател. Но тук говорим за управление на държава, и то „завладяна държава“, така че предсрочните избори, мисля, не само не са заплаха, а са по-скоро спасение. Спасение, защото каква промяна носи една Мая Манолова, бивша социалистка и бивш национален омбудсман, издигнат лично от Бойко Борисов? Или Корнелия Нинова, която провидя в уж общите „политики“ шанс да се завърне във властта след печалния изборен резултат на БСП? Ако и ДПС играе с кворума, за да бъде гласуван такъв кабинет, в който около бъдещия вътрешен министър вече витаят съмнения за научно плагиатство и връзки с офшорки, каква промяна наистина ще е това?

Поредното „безпътие“, но този път със Слави на диванчето и преторианската му гвардия, на която какво ли не липсва, по стария виц – и култура ли, и талант ли, и политически опит ли, само не и арогантност, да повторя, да спуска ултиматуми. По-точно – да ги препредава от името на истинските сценаристи. Ами че на следващите избори те, същинските драматурзи на тази трагикомедия, спокойно могат да ни пробутат някой Пого, онзи рисуван герой от комиксите на американския карикатурист Уолт Кели, който бил „кандидатиран“ за президент на президентските изборие през 1952 година...

- Да, всеки мислещ човек вижда, че държавата ни боледува тежко и не може да се отскубне от пипалата на мафиотско-олигархичните зависимости. Искахме промяна и се борихме за нея, но сенките на тъмнината пак ни подведоха с ментета. Виждате ли оттласкване от блатото, в което ГЕРБ остави страната, и кой е пътят?

- Не песимистичният, а реалистичният ми отговор е, че моделът „Борисов" – с извинение за това додеяло клише – е жизнеустойчив, припознат като нормален и все още харесван, както се вижда, от мнозина. Самият Борисов е далеч от състоянието на политически труп, нещо повече – има големи шансове да се завърне триумфално.

Припомнете си: през 2013 г. само три месеца бяха напълно достатъчни, за да се забрави какво остави първото правителство на ГЕРБ. А два месеца, през които управляваше служебен кабинет, назначен от президента Радев, бяха напълно достатъчни, за да се забрави и второто правителство на ГЕРБ. Уви, колкото и да ни се иска това да е краят на политика Бойко Борисов и на цялата му граблива и некомпетента кохорта, днешната ситуация работи в тяхна полза. Та, Господи, на фона на този хаос той какво предлага? Ред! Когато Тошко Йорданов заплашва за пореден път, че ако не мине кабинетът на ИТН, отговорността ще носят онези, които не са го подкрепили, налице е нова порция разочаровани от „промяната“. Хората остават с впечатлението, че „онези“ ламтят за постове, хората са уморени до краен предел, а още едни избори в рамките на година ще ги отблъснат допълнително.

Наивно и претенциозно ще е да давам рецепти за оттласкване от блатото, както казвате. Огледайте се наоколо и вижте в какво живеем – ако в двора на кооперацията ми пак е пълно с боклуци, въпреки че вчера беше изчистено, значи на мои съкооператори – съдейки по количеството боклук, немалко на брой – им харесва да си живеят така. Не ги тревожи мръсотията, не ги притеснява грозотата, както години наред не ги тревожеха и притесняваха Бойко и още куп „спасители“ преди него. Напротив, свикнаха да живеят по този начин, приеха, че е в реда на нещата тинята да се възпроизвежда наволя. С тяхна помощ.

Очевидно е,  че трябва да се появи критична маса, на която това да не й се нрави, но като гледам статистиките, според които 46% от младежите са функционално неграмотни, ме обзема страшно черногледство. И понеже в началото ме питахте за Стойко, спомням си един негов текст, в който написа: „Бягайте от тази страна на фалшиви герои и истински престъпници. Потърсете си друга родина! Слагайте една снимка на Бойко в джоба и като ви домъчнее, я изваждайте…“.

Е, сега може Бойко да се замени с Тошко. Но да оставим горчивата шега, защото е ясно, че няма да ни се получи колективното бягство. В крайна сметка, ние не можем да избягаме от нещо много по-опасно – от самите себе си.

[В. Динчев]

"КАК да станем Граждани...

Наблюдавайте какви ги вършат партиите и винаги се интересувайте ЗАЩО, когато нещо ви впечатли.
Не бързайте да си правите изводи, преди да сте проверили поне още една гледна точка.
Не се пристрастявайте към каквато и да било партия, защото всички са или крадци, или недостатъчно подготвени за работата, за която сме ги пратили там и им плащаме дебелите заплати.
Тъй като ако не гласуваме, задължително помагаме на партиите с твърди електорати да вземат повече места в парламента, се налага да гласуваме, за да предотвратим тържеството на най-незаслужилите и вредните.
За да изберем за кого да гласуваме (обикновено — сред всички, които не ни харесват), е нужно да имаме ИНФОРМАЦИЯ от поне 2 различни гледни точки. Ако са повече — по-добре.
Когато 3/4 от гражданите се научим да правим това, ще положим първата основа на Гражданското Общество.
Досега не сме били такова, защото политически активните са твърде малко и обикновено — с ясни цели и интереси.
Това винаги води до възцаряването на малкото политически активни, които налагат своите интереси над политически пасивните хора. Затова крадат милиарди, улиците и градинките ни са неподдържани, инфраструктурата се разпада година след като са я направили.
Активните решават нещата. И никога това не става еднолично.
Пасивните ВИНАГИ плащат сметката.
Бъдете Активни. Гласувайте. Основавайте ваши партии или се включете към вече регистрирана. Търсете внимателно, проверявайте, изпитвайте лидерите им чрез задаване на въпроси. Ако не ви отговарят — не са ВАШИТЕ хора. Вашите Лидери трябва да умеят да държат ЖИВА обратна връзка не само с членовете си, но и с всеки Гражданин, обръщащ се към тях. Освен това, трябва да са адекватни и да разбират от управление на Обществото, да имат зад себе си екипи. Задължително условие — да не крадат и да издържат на заплахи, изнудвания и всякакви изкушения.
Не познавате такива? Намерете ги и ги издигнете.
Ако мислите, че вие може да сте такива — създайте ваша партия и атакувайте властта.
Докато ВИЕ не го правите, винаги ще го правят ТЕ — крадливите, амбициозните комплексари и некадърниците да правят друго, освен да имитират работа и да взимат големи заплати."

Пламен Кирилов - БОЕЦ

източник : https://www.facebook.com/gdboec/

[KaraKitan]

ХАРИ ПОТЪР СРЕЩУ ХИТЪР ПЕТЪР

Веселина Седларска

линк към оригинала: https://kultura.bg/web/%d1%85%d0%b0%d1%80%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d1%82%d1%8a%d1%80-%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d1%83-%d1%85%d0%b8%d1%82%d1%8a%d1%80-%d0%bf%d0%b5%d1%82%d1%8a%d1%80/?fbclid=IwAR3wRCBuvngOuunb5AShSKq-okZm7b-8IFcm9qILAg4w6urV9kYajFug4QA

По онова време имах чувството, че някой е нарисувал на компютъра една средна на възраст жена, със среден ръст, понякога със средно образование, със средна хубост, след което я е размножил на ксерокс в хиляди екземпляри и е поставил такава жена – средна, за да не кажа поСРЕДствена – зад всяко гише в България. Мъжете, също толкова средни, бяха предназначени не за гишета, а за канцеларии. Това не беше точно гише, а рецепция на хотел, но жената беше точно такава. Пред нея имаше компютър и някак от пръв поглед личеше, че жената и компютърът са в неловки опознавателни взаимоотношения. Освен това се виждаше и чуваше, че жената и английският език не са изобщо в никакви отношения. Новият век тъкмо беше започнал, а гостът на хотела пред рецепцията беше англичанин.

Англичанинът казваше нещо, само че служителката не разбираше какво. Хотел „Рила“ чужденците си го харесваха по онова време, сравнително евтин и с чудесна локация. Обаче жената на рецепцията не разбира чужденеца и вече е сериозно изнервена. Мята към невинния клиент погледи, с които могат да се режат твърди предмети, той ѝ е виновен, че не говори на български. В един момент тя се изправя решително, изчезва за малко и се връща придружена от един момък, който сяда на заетия доскоро от нея стол, изслушва англичанина, пръстите му танцуват по клавиатурата и проблемът е решен за около минута и половина. През това време титулярката на стола е права, със скръстени отпред ръце и облегната с едно рамо на стената. Наблюдава момчето.

 Този поглед няма никога да забравя. Някъде някой режисьор си умира да заснеме такъв поглед, но той не може да бъде имитиран. Трябва да е роден от истинска, огромна, изпълваща те до последната клетка първична омраза. Да бе момчето атом, да би го сцепил този поглед. Само че то си беше един млад човек, който жонглираше с английския, с компютъра, с любезността, с бързината. А подпряната на стената, станала за минута и половина  излишна служителка го гледаше с ненавист, желание за мъст, страх и най-вече ужас от това, което това момче може да ѝ причини и решимост тя докрай, до дъх последен да се бие с него за стола.

 Сценка с толкова концентрирано значение не се забравя. Момчето и жената бяха като че ли от два различни човешки вида и самите те все още не разбираха, но отстрани си личеше много ясно, че тези два вида са несъвместими – единият ще унищожи другия. Казах ви, беше началото на новия век и ми мина през ума, че такива гранични времена се бележат от разчистващи битки и че тази битка, която се разиграваше в онзи момент на терена на рецепцията, ще е една от най-важните и най-мъчителните за нашата страна в следващите години. Тези заварени на служебните столове мъже и жени срещу тези порастващи момчета и момичета.

Сега, двайсет и две години по-късно, мога да кажа, че почти познах. Битката между тези два вида е жестока и за внимателно наблюдаващите съвсем видима. Само че не познах нейната продължителност. Мислех си до пет, десет най-много години ксерокопираните чиновници ще изчезнат и многознайковците ще седнат на столовете им не за минута и половина, а за пълен работен ден. Не познах. Двайсет и две години по-късно виждам същите две армии да се сражават на всички възможни терени в страната – от най-високите служебни столове в републиката до разкаляното площадче пред селското кметство.

През годините наричах тези две общности с различни имена – млади и стари, източни и западни, отворени и затворени, либерални и консервативни… Но  те все бяха неточни. Защото имаше хора на възраст, които се държаха като младежи, както и млади хора, остарели още преди да пораснат. Винаги имаше изключения от наименованията, но иначе закономерността да са едни срещу други беше неизменна. Едните стискаха палци на учените да сътворят ваксина против ковид, другите ги гледаха с подигравка, защото такова нещо като ковид няма. Едните гледаха с ужас всяка новина от Украйна, другите се кискаха с хилещи се емотикончета под снимките на разстреляната Буча. Там, където едните обвиняваха, другите оправдаваха. Където едните се отвращават, другите аплодират. А най-страшното се случи, когато в един момент фактите престанаха да имат значение. Истината, реалността, животът ни – всичко това се превърна в илюзия, която двете групи оцветяват автоматично според своята принадлежност – едните в бяло, значи другите непременно в черно. Сивото изчезна, както и всички мерки, стандарти, ценности.

В някакъв момент за най-лесно нарекох едните Хари Потър, а другите Хитър Петър. Не само заради звуковата прилика в тези две имена, а и защото характерите на двамата герои почти съответстват на героите на нашето време. И това не е съвсем точно, защото Хитър Петър според всички произведения е беден човек. А нашите хитърпетровци забогатяха. И цялата битка е всъщност за това – да не им посегнат на имането.

Само че народът ни не се замисля в детайли какво и как се случва. Народът не мисли с факти, а в образи – прожектира си филм в главата, без да се задълбочава в субтитрите, защото те го затрудняват. За него е важно, че Хитър Петър е симпатяга. Малко учил, съвсем пък недоучил, но все ще измисли някоя хватка, с която да тръшне много училите. Никой не е по-ловък в хватките от Хитър Петър. Пък и наш човек, тукашен. В каквато и ситуация да го поставиш, ще намери начин – я с някоя лакърдия, я с безсловесно козируване, я с намигване. Ти може даже да го спипаш да си брои кюлчетата, но той така ще те метне, че свят ще ти се завие. Свидетели през девет граници от десета ще доведе, да ти гарантират, че не си видял това, което си видял. А когато фактите вече не са факти, остава само грижата да боравиш с думите: това не е хотел, а подпорна стена, това не е турски, а балкански поток. Хари Потър може да е учил в онова знаменито училище…,как му беше името…, започваше с Х, не, не е Харвард, да, Хогуортс, точно така – Хогуортс, но дали хората ще повярват на магиите му, зависи и от самите хора, от публиката. По нашенско минават нашенските магии, затова Хитър Петър тук вирее по-добре от Хари Потър. Пък и нали е магьосник този Хари Потър, защо не оправи нещата за минути с едно докосване на вълшебната пръчка?

Със славните си победи над попа и бирника Хитър Петър не би се класирал като умник в местата на запад от Виена, но тук, у нас, той е обречен вечно да побеждава. Не вечно, казаха си харипотъровците, и излязоха на улицата през лятото на 2020 г. Тогава се състоя най-видимият сблъсък между тези непоносими една към друга общности. Той продължава и до днес, до този час, до тази минута.

[KaraKitan]

"Сега ние просто живеем във време, в което се случва тектонично движение в развитието на цивилизацията. От една страна технологиите действат разрушително върху човешкия мозък, действат разрушително на подкорието с изобилие от ненужна информация. От друга страна достъпността на информацията убива паметта. Хората все по-малко и по-малко помнят. А колкото по-малко помнят, толкова по-малко знаят. Това се случва  най-вече в европейската цивилизация, където паметта става все по-кратка и по-кратка и по-кратка, а културата на отмяната означава само едно: култура на отмяна на културата, култура на отмяна на отговорностите, превес на правата над отговорностите. И това не се случва в Китай, Индия или Латинска Америка – така наречените ненапреднали, „изостанали“ страни. И поради това има тектонично нулиране на цялата цивилизация."

Андрей Кончаловски, руски режисьор, сценарист и продуцент
автор/съавтор на филмите: Андрей Рубльов, Детство Иваново, Сибиряда, Влакът беглец, Танго и Кеш, Грехът на Микеланджело и т.н.

[rex]

     Колкото и на някои индивиди да им е мъчно за комунизЪма, когато безпаметно зубренето беше нещо похвално - тва няма да се върне, за щастие. Само закостенял мозък може да определи информацията като ненужна. 

     ПП Андрей Кончаловски не беше ли брат на "главния режисьор на Русия" - Никита Михалков, който в последно време кълне, бълва змии и гущери и си къса гащите в зверска пропутлерова пропаганда?

[rex]

     Между другото прави впечатление, че от известно време някои персони се чудят от какви пръсти да изсмучат поне някакъв мижав путинозащитнически коментар. Тъп, смотан – ама в тая посока да е. И Милко Калайджиев да се изкаже положително по темата днеска – утре ще цъфне тука изтипосан, въобще няма съмнение.
     В тази връзка -  същите хора рязко и без време станаха големи фенове на разни пишурки като Карбовски. В предходните има-няма 20 години не бяхме чули и буква да цитират от това „светило на мисловната дейност”, а сега -  с него лягат, с него стават и устата им все с него пълна. Ако не беше жалко, щеше да е смешно, както се казва! 

[KaraKitan]

Бугарите-татари и сръбските генетични самопризнания

Светослав Стамов / 29 ЮЛИ, 2022/
линк към оригинала: https://voinaimir.info/2022/07/serbian-dna-asian/?fbclid=IwAR0zN-8bSb6SKahqJsWFliR7LMRnnsUvfUDWRGeuGyRvJ0q23OFbZ2isaS0


Парадигмата за бугари-татари и антички македоно-славяни е крайъгълна концепция за двувековната сръбска историография. Тя подрежда света на югославянина и по-точно, Балканите, представя централния балкански конфликт и ролята на българи и сърби в него от гледна точка на вечността.

Тази парадигма е част от душата на сърбина и обяснението му за състоянието на балканския свят и каква роля следва да играе Сърбия в него. И обяснява и защо трябва да ненавижда „бугарите“. Останалите обяснения са изключени. Сръбската парадигма е наливана в главите на македонските ученици вече четири генерации, което е предостатъчно, за да формира възприемането на реалността в рамките на сръбската парадигма и сръбското обяснение за състоянието на света.

Парадигмата е отдавна част и от македонската колективна душа и да се разбие тази парадигма значи да се разбие душата на македонеца. Има една (съществена) част от индивидуалното ни психе, която е съставена от колективните маркери на племето, от историята му. Разбий го и ще получиш една разбита и непълноценна човешка личност, която е готова за лудницата. Колективното разбиране за миналото е по-важно, отколкото обикновено си представяме. То е по-важно и от фактите в самото минало, за душевното ни здраве и за оформянето на индивидите в пълноценни личности.


Сръбският крал Стефан II Милутин побеждава татарите от Монголската орда, литография от XIX век.

През 2021-а година излязоха резултатите от изследването на антично ДНК от територията на съвременна Сърбия. Графиката е от него. Изследването беше по инициатива на сръбската наука, с десетки водещи сръбски историци, археолози и генетици в него, в партньорство с лабораторията на Райх в Харвард, която извърши секвенсирането.


След излизането на резултатите пред сърбите и техните македонски дудуци имаше две опции:

А. Да полудеят (не става, няма да ги съберат лудниците).

Б. Някак да интерпретират резултатите в рамките на сръбската парадигма за историята.

Да припомня, сръбската и българската историография имат две конкуриращи се парадигми за историята на балканските народи. Според сръбската историческа парадигма, сърбите са продукт от смесване от две етнически групи- късно-антична (предполагаемо илирийска) балканска популация и ранносредновековни славяни, масово мигрирали на територията на Сърбия през ранното средновековие. Това е. Няма трета група, което е и разликата с официалната българска парадигма за историята, която включва три, а не две групи като сръбската.

Да припомня българската историческа парадигма: Българският народ като комбинация от три групи: късно-антична локална популация, мигрирали от север масивна група славяни и – трети компонент, дошли от понтийската степ прабългарски конници. Три компонента срещу два.

Резултатите от секвенсирането влязоха в противоречие със сръбската парадигма – сърбите също са трикомпонентен народ. Третият компонент е същият като у българите – група от степни конници, степен народ, появил се в Сърбия през ранното средновековие от понтийската степ. Това откритие е напълно невъзможно за интеграция в сръбската историческа парадигма и в сръбското обяснение за състоянието на света, що е то да си србин а що – бугарин-татарин, ерго вековен враг и т.н.

В изследването (което още не е видяло формална публикация, а може и да не види никога, има само предпечатната му версия в биоархив) интерпретацията естествено остана в рамките на двукомпонентната парадигма – да, има промяна, но те тези после са изчезнали и средновековните сърби са всъщност комбинация от илири и славяни, в която тези от графиката някак си не участват.

Това обяснение е невъзможно и неубедително, защото изследването констатира изчезване на късноантичната популация от ранносредновековния пласт и смяната и със сарматски (предполагаемо) и германски групи – късноантичните хора от края на римската империя, които са много различни и са със сериозен близкоизточен компонент, надхвърлящ 50% от геномите им, буквално ги няма за близо два века измежду образците. Но това, което може да се създаде от три етноса, може да се създаде и от два, само че не толкова перфектно – което направиха и сърбите, за да запазят двукомпонентната парадигма, т.е. моделираха съвременните сърби като комбинация от антична близкоизточна популация (хм…) и славянски групи от севернокарпатските гори.

Става. Но. Моделът с три групи е далеч по-добър и по-близък до съвременните сърби, генетично и математически. Т.е. изследването им потвърди българската парадигма за трикомпонентност на средновековните Балкани. Та, според сръбското изследване, средновековните сърби приличат най-много на… съвременните българи, а след това на съвременните сърби. Което е малко смешно. Средновековните образци са от VIII, X век, от района на река Тимок.

Повод за този коментар е е цитатът на човек от листата ми във фейсбук, който цитираше негова македонска приятелка, която “ макар и българка, е македоно-славянка, но има и други бугари в България и те са татари“. Всъщност трикомпонентността на народите от централните Балкани и пълната им идентичност през средновековието беше безупречно доказана през 2021-а от сръбските им учители, тези, които им написаха учебниците някога, на база дихтономията бугари-татари/сърбомакедонци славяни и антички балканци.

Тази фалшива дихтономия не издържа. Колкото са татари бугарите, точно толкова са татари и сърбите и македонците, което е – николко, но пък у сърбите се разкри ясен компонент, навлязъл там през ранното средновековие от понтийската степ и подменил и смесил се с късноантичната популация – дали подменил, а дали смесил, е наистина въпрос на интерпретация. Българската парадигма в историята, която е трикомпонентна, няма никакъв проблем с третия компонент, разкрит от сръбските генетици и историци. Той си присъства в учебниците по история на България много отдавна.

П.С. И този компонент не изглежда особено „татарски“. Всъщност никак .Да ползвам сръбската формулировка от изследването, изглежда сармато-понтийски. Това едно. Второ, сармато-понтийски, ама от късно-античната и ранносредновековната понтийска степ, такива са образците от там и те се отличават от сарматските образцци от предхождащата епоха по това, че изглеждат като с 50%-ов компонент от античните балкани, т.е. популацията на сарматите от късната понтийска античност, по една или друга причина, е доста балканизирана. В нея има нещо, което наподобява балкански субстрат, освен азиатския сарматски компонент, който е типичен за предишната епоха и е запазен и у следващата и това е, което откриха сръбските генетици да се появява у популацията в Сърбия през V и VII век.




Още една графика от изследването – в червения кръг са образци от съвременните българи и съвременните сърби. Както можем да видим с очите си, и двата етноса съвпадат напълно с образците от Тимок от IX, X век, т.е. времето на Симеонова България, първото Българско царство. Тях съм обградил със синята елипса.

Куриозно, няма практически никаква разлика между българите от епохата на Симеон Велики и съвременните българи. В тази точка, българският етногенезис е завършен по същество, оттам нататък няма нищо ново, колкото и да е странно – да, малко е странно, но това са резултатите. Сърбите са субсет от средновековния български етнос. На графиката м,ожем да видим, че те са леко изместени по посока славянския компонент, имам предвид съвременните сърби, докато българските образци са леко изместени по посока на… германския компонент, ако ги сравняваме със сръбските образци.

Та, уважаеми приятели, от днес спокойно можете да ни наричате бугари-германци, а не бугари-татари, за да ни отличавате от сърбите. И това е сръбско изследване, не българско. Довиждане.




Линк към изследването:
Cosmopolitanism at the Roman Danubian Frontier, Slavic Migrations, and the Genomic Formation of Modern Balkan Peoples
https://www.biorxiv.org/content/10.1101/2021.08.30.458211v1.full