Форум КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ
News: Национална изложба на Каракачански кучета, 11 ноември 2023г. гр.Казанлък.  Резултати и фотогалерия
 
*
Welcome, Guest. Please login or register. September 16, 2024, 21:44:13 PM


Login with username, password and session length


Pages: 1 ... 5 6 [7] 8
  Print  
Author Topic: Екстериорни особености на главата при КК  (Read 98094 times)
0 Members and 1 Guest are viewing this topic.
kennel Vucho
Global Moderator
Hero Member
*****
Posts: 4315



« Reply #90 on: March 01, 2014, 22:56:51 PM »

Вано, глави ама има разлика. Забележи запълнеността в областта под и напред от очните орбити, преминаваща в основата на муцуната. При кучетата от втората и последната снимка се наблюдава отлична запълненост!
Logged
vano
Guest
« Reply #91 on: March 01, 2014, 23:32:08 PM »

Вано, глави ама има разлика. Забележи запълнеността в областта под и напред от очните орбити, преминаваща в основата на муцуната. При кучетата от втората и последната снимка се наблюдава отлична запълненост!

Така е, затова е добре да се показват различните типове и да се обяснява кое е добре и кое не толкова Smiley Не че на изложбите не се акцентира на това, но все пак да има и какво да си дискутираме по форумите Smiley
Logged
Habits
Hero Member
*****
Gender: Male
Posts: 520



« Reply #92 on: March 02, 2014, 20:34:34 PM »

Вано, глави ама има разлика. Забележи запълнеността в областта под и напред от очните орбити, преминаваща в основата на муцуната. При кучетата от втората и последната снимка се наблюдава отлична запълненост!

Така е, затова е добре да се показват различните типове и да се обяснява кое е добре и кое не толкова Smiley Не че на изложбите не се акцентира на това, но все пак да има и какво да си дискутираме по форумите Smiley

Да не говорим, че има значение кучето в какво състояние е когато се снима.
Logged

"За величието на една нация и моралния и прогрес може да се съди по отношението й към животните" - Махатма Ганди
kennel Vucho
Global Moderator
Hero Member
*****
Posts: 4315



« Reply #93 on: March 02, 2014, 21:53:05 PM »

По принцип пропорциите между лицев и мозъчен дял не се влияят особенно от моментното състояние на животното. А запълнеността е свързана с развитието на костната тъкан и подкожната съединителна тъкан на лицевия дял на главата. Колкото и да е нахранено едно куче ако няма генетично обусловени тези екстериорни признаци то те няма да са проявени. А добрата запълненост на муцуната е пряко свързана с плътна здрава конституция при общия строеж на тялото.
Logged
Garu
Full Member
***
Posts: 215



« Reply #94 on: October 06, 2014, 18:04:47 PM »

За формата на главата

Както е тръгнало - докато се уточни стандарта и името на българското куче, то ще "емигрира" и спорът ще стане безпредметен. Всички развъждачи и радетели на породата пишат, и даже, за разлика от чукчи, се четат. Всички призовават да се сложи край на крамоли и да се постигне компромис. Но до това не се стига. Сп. "Моят приятел Кучето" според един досади на читателя с темата, според други - много добре правим, че даваме възможност да се чуят различните становища. Защото поне кучето не може да бъде приватизирано. Поне така се надяваме.

Изглежда, че е необходимо да се публикува още информация, която да изясни някои дискутирани детайли от произхода, екстериора и характера на Каракачанското куче. Напоследък четем информация, която смея да кажа е неточна, а от това най-малко се нуждае породата в момента. При мен все по-често идват любители на породата, които или много малко, или никога не са обикаляли, за да наблюдават аборигенните Каракачански кучета и да разговарят с възрастните и опитни овчари. Това, разбира се, е нормално като се има предвид нарастването популярността на расата през последните няколко години. В тези хора забелязвам (без да искам да ги обидя) известна ограниченост във виждането за породата. Съзнавам факта, че много малка част от любителите са запознати в дълбочина с темата, също и с най-близките до Каракачанското куче породи, а именно пастирските кучета на средна Азия.

За да не се чудят тези, които не ме познават, кой е автора на настоящата публикация, ще спомена, че вече 10 години аз и моят брат активно работим за опазването на породата. Резултатът от това са 25-те кучета, които поддържаме в нашия развъдник "КараКитан", повече от 4000 фотоса на каракачански кучета и Хибриди с такива, нашите проекти за опазване и реинтродукция на тези кучета, фотоизложбите, работата ни по стандартизацията и популяризирането на расата и мн. др. Разбира се, не е толкова важно колко време си работил, а как.

Един от гореспоменатите посетители, чието име няма да споменавам, изрази мнение, което, както самия призна, му беше споделено при посещение в развъдник "Горан на Драганов". Той попита, не трябва ли нашето куче Буян да се изключи от разплод, защото е рижо-бяло. Подобни стъписващи "логики" ме подтикнаха да напиша поредица от статии. Това, което казвам в настоящата, е предназначено главно за "феновете" на Б.П.К., с надежда в бъдеще да не отъждествяват типа на Б.П.К. кучетата (т.е. тези на г-н Д. Драганов) с оригиналното Каракачанско куче. Надявам се, че самият той ще проумее някои неща, без да очаквам да си го признае. Ще се радвам и ако написаното от мен бъде от полза на моите големи приятели от гр. Ст. Загора.

Недопустимо е чрез "модата" по черно-бялата окраска да стане така, че да изкривим и променим типа на порода, съществувала хилядолетия преди нас. Основна причина тази окраска да стане "модерна" е популяризирането й напоследък от някои развъждачи. Аз лично нямам нищо против отделни хора да поддържат определен тип кучета (в случая окраски). Това е въпрос, касаещ политиката на всеки развъдник и е тяхно право. Не е никак коректно обаче и то главно спрямо породата, черно-бялата окраска да се представя като единствената най-типична. По такъв начин тези хора отричат миналото на кучетата, с които разполагат и от там - част от собственото си минало. Именно заради своето минало обаче черно-белите родители рано или късно дават и различно оцветено потомство. Трябва ли тези потомци да бъдат обявени за брак и дори за нечистопородни. Трябва ли те да бъдат укривани своевременно, след като знаем, че рано или късно някой ги намира и за всички става ясно кой ги е произвел.

Проблема с цветовете не стои така за хората, прекарали живота си сред тези кучета. Вярвам, ще се съгласите, че стари овчари като бай Иван Ишлямски - Ишлямо, Юсуф Кьоров, Никола Дурчов -Крокодиле, Манол Главеников, Карафеиз, Петър Раков - Лиаро, Спас Тунин, Митьо Кисяка и мн. др., са безспорно наясно с този детайл от екстериора на Каракачанското куче. Всеки един от тези потомствени овчари на възраст между 60-80 години има огромен принос за съхраняването чистотата на породата. Безспорна е тяхната роля за запазването и утвърждаването на характерни типове (джинсове) в породата. Нито един от тях обаче не е известен с това, че е отглеждал само черно-бели кучета, нито пък с кучета с остроклиновидна форма на главата, за което ще стане дума по-долу. Не мога и да не кажа, че всички те знаят тези кучета като Каракачански, чобански, овчарски и никога не са чували името Българско планинско куче. Изобщо определението "българско" никога не се използва от овчарите, за планинско" да не говорим.

Всички гореспоменати овчари споделят, че в избора на куче определящи са работните качества, а те нямат пряка връзка с окраската, разбира се освен това, че петнистото куче е много по-лесно различимо във всякакви ситуации, което е негово преимущество. Личните предпочитания на всеки един по отношение на екстериора са на второ място. Ще ми се хората, "залитащи" по черно-белите идеи на г-н Драганов, да погледнат нещата по-мащабно и вместо сляпо да вярват, сами да проучат нещата.

Но да се върнем на Буян. Признавам, че рижо-белите и жълтобелите кучета са моята слабост и като гледам как се движат нещата ги уважавам все повече. Именно за тези окраски ще стане дума в настоящия материал.

Бащата на Буян е Китан, произведен от Ишлямо, който доскоро отглеждаше рижо-бели кучета, трицветни кучета, а също жълти с черно седло и бели лапи. Мисля, че няма човек, който е имал щастието на живо да види тези мощни кучета, да не ги е харесал. Не съм чул също някой да се е съмнявал, че това са истински, автентични Каракачански кучета. Майката на Буян е Гизда, произведена от Ваклин Сугарев. Един от нейните чисти кръвни братя е Балкан (Форс), произв. В. Сугарев, соб. Д. Драганов. Друг неин брат беше известното рижо-бяло, кьораво куче, чийто последен собственик беше г-н Петър Шарков. Така че и бащата, и майката имат аборигенни, рижо-бели роднини.

За съжаление, малко хора знаят кучетата от бившите ТКЗС. Дупнишкия край, например, бе известен с едни от най-грубите и силни кучета, за жалост те почти изчезнаха. Най-характерното за тях беше болшинството рижо-бели, жълто-бели и сиво-шарени в различни оттенъци на тези цветове. Черно-белите кучета бяха малък процент. Също така последните най-качествени кучета от този район не бяха черно-бели. Познавам овчари от Дупнишкия край, които казват, че черно-белите кучета не са добри и че най-качествени "злобни на гад и на ора" са жълто-белите със сини очи, (което в случая значи светло кафяви). Естествено е добрия опит, който тези овчари са имали с жълто-бели кучета да е причината за едно подобно мнение. Кафяво оцветените нос, устни, ръбове на клепачите, кафявите нокти и възглавнички, също по-светлите очи при рижо-белите и жълто-бели кучета не значат, че те са недобре пигментирани. Това е нормалната пигментираност при истински "рижите" кучета. Тази пигментация е нормална и се среща и при много други породи, като Средноазиатска овчарка, Аляски маламут, Сибирско хъски, Доберман и др. Пигментирането в "червено" (рижавост) се среща и при хората и при много други бозайници. "Червената" пигментация при Каракачанското куче се среща при оцветяване на косъма вариращо от тъмно червено (наситено керемидено), до нюанси на жълто и розовеещо сиво. Много характерно за рижо-бяло оцветените кучета е изсветляването на цвета на главата по посока към носа, вместо да стигне до черен (черна маска), както при Кавказката овчарка и Санбернара. Тази характерност е правило и при всички останали окраски, характерни за чистопородните ни кучета при положение, че цвета прелива. Черната маска не е характерна за Каракачанското куче и обикновено е признак за хибридизираност. Безспорно показателно за съществуването на рижо-бялата окраска при Каракачанското куче е написаното от големия български етнограф и изследовател на бита на каракачаните, Васил Маринов, в една негова научна публикация. Там е споменато, че каракачаните са имали специално наименование за техните рижо-бели кучета - това е "Маджер".

Много важно е подробно да бъдат обяснени детайли като черната маска, тигровата окраска, липсата на бели петна и др., но това ще стане в следващата статия, третираща типичните и нетипични окраски.

Тъй като Буян е известен и с изключително грубата си, мощна глава, с каквато малко други породни каракачанци могат да се похвалят, искам да се спра накратко и на въпроса за типичната и търсена глава на Каракачанското куче. И тук в пълна сила важи подбора по работни качества и личните предпочитания на всеки отглеждач. Така че р-к "Горан" има пълно право да селекционира в посока на клиновидната форма на главата с изострена муцуна, но пак ще кажа: не е допустимо това да се пропагандира като единствената допустима форма на главата. Многообразието от типове в породи като Средноазиатска овчарка е тяхното богатство и преимущество пред "модернизираните" пастирски породи като Кувас, Пиренейско планинско куче и др. Това разнообразие е резултат от специфичния (отчасти естествен) път на селекция през хилядолетната история на тези раси. Много важно е да осъзнаем, че селекционирането на Каракачанското куче не би могло да се повтори, затова най-големия ни успех ще бъде, ако успеем да съхраним породата в цялото й разнообразие от типове. Основна предпоставка за това е в никакъв случай да не се допусне вливане на "чужда кръв". Това ще съхрани неповторимото съчетание от работните качества и екстериора на автентичните кучета. Уеднаквяването на поголовието е неоправдано и само ще намали интереса към нашата порода от страна на световната кинология.

По-леката клиновидна глава съществува като вътрепороден тип. Факт е и че съществува още един тип на кучета с мощни глави, с много обемни, завършващи тъпо муцуни. Бай Иван - Ишлямо казва, че кучето трябва да е "... дигнато, преседлесто...сурлесто и барлесто...". Юсуф Кьоров определя доброто куче като "главесто...тупесто, с големи бръндзи...". За съжаление напоследък все по-често се виждат кучета с леки глави, подобно на Бордер коли, което не е никак добре. Тъй като структурата при Каракачанското куче по правило е в пряка зависимост с работните качества, рискуваме да се окажем с порода, която не става за нищо. Кучета, твърде хилави, за да се противопоставят на хищници като вълкът и мечката и разбира се, без характерните качества на "овчарските кучета" (от І-ва FCI група). Не трябва да забравяме, че Каракачанските кучета са селекционирани да бъдат способни да защитават стадата от хищници и злосторници и ако погледнем разказите, легендите и песните, в които народът ни не случайно е възпял тези кучета, изглежда, че са се справяли безапелационно с тази задача. Най-известните в момента със своите работни качества кучета са мощни, с къси вратове и тежки глави. Това е съвсем логично, защото освен че са по-силни, те са и по-уравновесени. Това значи, че при тях няма рязка смяна на настроенията, което пречи едно куче да бъде целеустремено в действията си и от там да не може да се разчита на него. От личен опит знам и че грубите кучета са дори по-издръжливи от техните по-леки братя и сестри. Всеки, който е имал опит с такива кучета знае, че едно мощно, уверено в себе си куче с лекота се справя с 5 или повече кучета с лабилни характери най-вече заради стабилната си психика. В отношенията между кучетата и вълците това важи в пълна сила. Когато вълците усетят несигурност у кучетата, те са много по-решителни и обратно. Аз лично съм виждал такава решителност, която можем да наречем и непукаизъм у спокойните мощни кучета, които в битка изненадват със скоростта и експлозивността си. По правило Каракачанското куче е с хармонични пропорции, така че мощната муцуна (глава) върви с мощен врат и атлетично телосложение. Не искам никой да си помисли, че говоря за сурови, трудно подвижни санбернардоид- ни кучета. Едно от най-характерните качества на чистопородните екземпляри е това, че независимо от типа конституция те са изключително подвижни и с перфектни движения.

Много хора не са наясно с основните типични характеристики на главата на Каракачанското куче, които важат независимо от това, лека или тежка е главата. От там и това, че с лекота се бъркат прекрасни чистопородни кучета с мелези и обратно.

Сидер и Атила Седефчеви
Списание "Моят приятел кучето", февруари-март 2000 г.

http://bgdogs.net/forum/index.php?topic=27.msg49#msg49
Logged
Garu
Full Member
***
Posts: 215



« Reply #95 on: October 06, 2014, 18:05:55 PM »

Анатомични и екстериорни особености на главата при Каракачанското куче

Настоящата статия на д-р Вучков от Аграрния университет в Пловдив, Катедра „Животновъдство", разглежда типичните характеристики на главата при Каракачанското куче, откроява вътрепородните типове според развитието на лицевата част и посочва някои насоки за по задълбочени научни изследвания. Изнесената информация се базира на многобройни наблюдения върху чистопородни каракачански кучета и черепи от аборигенни екземпляри.

Екстериорният облик на главата е специфичен за всяка една порода кучета в света. Смело може да се твърди, че тя представлява "запазена марка" на съответната порода. При разглеждане на екстериорните части, всеки стандарт започва с подробно описание на главата. Безспорно е, че анатомичният строеж на черепа е в пряка връзка с екстериора на главата, той дава представа за типа конституция и степента на развитие на костите на животното.

Главата на Каракачанското куче притежава своеобразни особености, придаващи му уникалност и самобитност, които го отличават от сродни породи и в същото време има сходство в строежа на главата, причисляващо породата към групата на овчарските кучета с древен азиатски произход. Характерно за породата е силно изразеният полов диморфизъм - женските екземпляри са със значително по леки глави в сравнение с мъжките.

При екстериорното описание главата условно се разделя на две части - мозъчен дял и лицев дял. Мислената линия, разделяща двете части минава непосредствено пред очните прорези и е перпендикулярна на надлъжната ос на главата. Съотношението между двата дяла е респективно: 45% лицев дял и 55% мозъчен дял. Независимо от това, че двете части се разглеждат поотделно, те са взаимно свързани и определят главата като единно цяло.

Мозъчен дял. Костната основа на мозъчният дял е представена от: челна кост - os frontalis, скулова кост - os zygomaticus, теменна кост - os parietalis, междутеменна кост - os interparietalis, слепоочна кост - os temporalis, От значение за плавния преход от мозъчния дял към лицевия е развитието на челните кости и в частност на надочният скулов израстък на челната кост - processus zygomaticus ossis frontalis, При кучета от породите Сан Бернар, Нюфаундленд, Ландзеер и др, се наблюдава силно развити скулови израстъци на челните кости, оформящи ясно изразен стоп или рязък отсечен преход от мозъчен към лицев дял. Прекомерното развитие на тези костни израстъци е нехарактерно за Каракачанското куче. Типично за него е забележим, но плавен преход от челото към муцуната или слабо изразен стоп. Обикновено силно развитите скулови израстъци на челните кости се съпътстват с добре изразена медиална бразда, започваща от междуорбиталното пространство и продължаваща почти до тилния израстък на междутеменната кост - procesus interparietalis. Силно проявената медиална бразда при Каракачанското куче, се разглежда като сериозен недостатък в екстериора на главата. Тилния израстък - processus occipitalis, външното тилно възвишение - protuberantia occipitalis sxterna, нухалния гребен - crista nuchae на междутеменната и тилната кост при черепа на Каракачанското куче са сравнително добре развити. От анатомична гледна точка, тази област има значение към здравото свързване на главата с шията. Тук се намират инсерционните точки (места на залавяне) на едни от най-силните мускули на врата: m. splenius, m. romboideus, m. sterno - occipitalis, играещи роля при отклоняването на главата в ляво, дясно, нагоре и надолу.При поглед фронтално, мозъчният дял на главата при Каракачанеца се характеризира със своеобразна ширина и заобленост на горния контур. Ширината на мозъчният дял на главата се обуславя от зигоматичната ширина на черепа. Силно развитите скулови дъги - arcus zygomaticus на черепа при Каракачанското куче, предполага силно развитие на дъвкателните мускули, обуславящи от своя страна силата на захапката при кучето.

M. temporalis е изключително силно развит дъвкателен мускул при Каракачанското куче. С външния си контур, мускулът придава характерната заобленост на теменната част на главата. Горното инсерционно поле на мускула е локализирано по продължението на външният сагитален гребен - crista sagitalis externa на междутеменната кост. С основната си част изцяло покрива теменната кост, а също и челната кост, зад очните орбити и запълва пространството от горният ръб на скуловата дъга до сагиталния гребен на междутеменната кост. Долното инсерционно поле на мускула е разположено от вътрешната страна на мускулната част на долната челюст - pars muskularis. М. masseter е силно развит, започва от скуловата дъга и завършва във fossa massseterica на pars muscularis на долната челюст. И двата дъвкателни мускула затварят челюстите при съкращаването си.

От гледна точка на екстериора, предимство се отдава на екземпляри с широка теменна част на главата. Срещат се и Каракачански кучета с глави с по-тесни мозъчни дялове. Това се отчита като недостатък, и насоката в селекцията на породата е към кучета с широка и леко заоблена теменна част при поглед фронтално. Ширината и заоблената горна линия на мозъчния дял на главата при Каракачанското куче, се подсилва от ниско поставените уши. Те се залавят за главата на нивото на продължението на линията,която свързва носната гъба с очните прорези.

При поглед латерално, ушите са висящи и плътно прилягат от страни на черепната кутия. Те са сравнително малки с V-образна форма и със заоблен връх. Често при някои екземпляри, като недостатък се отчита недобре прилепналите ушни раковини към черепа, а също и високо поставени уши. Сериозен недостатък и не типични за Каракачанското куче са големите тежко висящи, дебели и месести уши. Друга особеност в екстериора при тази област е характерното окосмяване - покривните косми по теменната част на главата са насочени почти перпендикулярно на мястото им на излизане от кожата и оформят своеобразна „корона", особено ефектна при дългокосместите индивиди. При такива кучета, понякога при поглед латерално се създава илюзия за силно проявен стоп. Задната половина на мозъчния дял на главата при Каракачанското куче е богато окосмена, особено при мъжките екземпляри.

Определящи първичното излъчване и специфичния облик на главата при Каракачанското куче са постановката, цвета на очите и формата на техните прорези. По този екстериорен признак предимство имат екземпляри с широко поставени очи с бадемовидна форма. Разстоянието между очите се обуславя от междуорбиталното разстояние на черепа и обикновено е в право пропорционална зависимост с ширината на мозъчния дял на главата. Типичното разположение на очите при Каракачанското куче е косо на надлъжната ос на главата - медиалните ъгли на очните прорези са по ниско разположени от латералните, дълбоко поставени са, а клепачите плътно прилепват към очните ябълки. Като недостатък се отчитат кръгла форма на очните прорези, изпъкналост на очните ябълки, провисване на долния клепач. Желателно е цветът на очите да е възможно по тъмен, недостатък представлява светлият ирис. Изключение правят рижо - белите екземпляри, като при тях очите са оцветени в различни нюанси на жълтото.

Лицев дял. Представен е от муцуната. Започва от мислената линия, съединяваща медианните очни ъгли и завършва с носната гъба. Костната основа на лицевият дял на главата, се формира от: горно - челюстната кост - os maxilaris, резцова кост - os incisivum, носна кост - os nasalis, долно - челюстна кост -os mandibularis. При Каракачанското куче, горната линия на муцуната, при поглед латерално е права и успоредна на горната линия на мозъчния дял. Долна та челюст е силна и плътна, с добре развита мускулна част -pars muscularis.

Според развитието на лицевият дял на главата, при Каракачанското куче могат да се разграничат 3 вътрепородни типа: кучета с тежка муцуна, кучета с лека муцуна и междинен тип кучета.

Кучета с тежка муцуна (молосоиден тип).

При този тип кучета, при поглед дорзално (отгоре), муцуната почти не се стеснява по посока на носната гъба. Запазва ширината си от прехода от мозъчният дял до върха на носа. При тези екземпляри се наблюдава провисване на горните устни които покриват долните. Характерно е, обаче че устните са плътни и със суха лигавица и не се наблюдава прекомерно провисване в ъгъла на устния прорез, придружено с изтичане на слюнка от него. При латерален поглед, муцуната е с форма на правоъгълник, като горната и линия е успоредна на долната. Кучетата с обемна муцуна притежават голяма рострална ширина на черепа, измерена при кучешките зъби на горната челюст и съответно широко поставени кучешки зъби на долната челюст.

Кучета с лека муцуна (лупоиден тип).

При този тип кучета муцуната е с форма на пресечен клин, при латерален поглед. Горната линия на муцуната не е успоредна на долната, като проекциите им постепенно конвергират по посока на носа. При поглед дорзално (отгоре) муцуната постепенно се стеснява по посока на носната гъба но завършва тъпо. Устните са сухи, плътни и не провисват, както при тежкия тип. Ростралната ширина, при кучетата с лека муцуна е по малка в сравнение с кучетата с тежка муцуна. Сериозен недостатък при Каракачанското куче представлява прекалено заострената, нежна, остро - клиновидна муцуна.

Кучета от междинен тип.

Кучетата от междинният тип притежават интермедиерни признаци между двата типа, разгледани по горе.

Зъбите при Каракачанското куче са 42 на брой - 20 в горната челюст и 22 в долната челюст, големи и бели. Кучешките зъби (dens caninus) са много мощни и здрави. При излизането им от зъбните алвеоли на челюстите са с дебела основа и се характеризират с голяма дължина - при затворени челюсти върховете на кучешките зъби от горната челюст, достигат под основата на кучешките зъби от долната челюст. Като недостатък се отчита липсата на зъби. Най често липсват предкътници - Р1, Р2 или кътници -МЗ, по рядко се наблюдава липса при инцизивите.

Допустими при Каракачанското куче са ножицовидната и клещовидната захапка. Като много тежък недостатък се посочва наличието на обратна захапка. Често изниква въпросът, дали да се използва някой разплодник, при условие че е с обратна захапка. Моето лично мнение по този проблем, е че не бива да се пресилва значението на този признак от селекционна гледна точка, и заради него лекомислено да се отхвърля определен екземпляр. Това ще рече, че ако даденият разплодник притежава много ценни признаци и е препотентен по повечето от тях (твърдо предава своите признаци в потомството си), не би било от полза за породата да се изключва от разплод, само защото е с обратна захапка. Още повече, че все още не е напълно установен механизма на унаследяване на този признак. Например, често пъти при съешаване на Каракачански кучета с обратни захапки, в поколението има кучета с нормална захапка и обратно, при съешаване на Каракачански кучета с нормални захапки, при някои от родените кучета се наблюдава обратна захапка.

В този ред на мисли, все още не би било редно да ограничаваме генетичния ресурс на породата, с такава висока интензивност на селекция, че да се изключват от разплод първокласни разплодници, само заради това, че са с обратна захапка. Така че при подбора на двойките за съешаване, трябва да се подхожда творчески и да се взема решение индивидуално за всеки разплодник, а не да се следва сляпо стандарта на породата.

   
д-р Атанас Вучков
Списание "Моят приятел кучето", Февруари 2006 г.

http://bgdogs.net/forum/index.php?topic=27.msg49#msg49
Logged
vergilski
Newbie
*
Posts: 45


« Reply #96 on: April 26, 2016, 12:51:02 PM »

Ето една снимка на чобанско куче с форма на главата, която много ми допада:

Logged
Ariman
Hero Member
*****
Posts: 1383



« Reply #97 on: April 26, 2016, 20:24:47 PM »

Кое е това куче, Вергилски?
Logged

Страхът прави вълка да изглежда по - голям...
vergilski
Newbie
*
Posts: 45


« Reply #98 on: April 26, 2016, 20:47:13 PM »

Незнам как се казва  confused и съм забравил къде съм го снимал, но е някъде в софийско  cheers
Logged
vano
Guest
« Reply #99 on: April 26, 2016, 21:12:21 PM »

Кое е това куче, Вергилски?

Това е Мечо Горан, син на Черния и Ласи.
« Last Edit: May 08, 2016, 17:03:08 PM by vano » Logged
kennel Vucho
Global Moderator
Hero Member
*****
Posts: 4315



« Reply #100 on: April 26, 2016, 21:17:52 PM »

 Wink
Logged
vergilski
Newbie
*
Posts: 45


« Reply #101 on: April 26, 2016, 21:19:27 PM »

Благодаря Вано,
Много хубаво куче  cheers
Logged
Ariman
Hero Member
*****
Posts: 1383



« Reply #102 on: April 27, 2016, 00:58:29 AM »

Благодаря, Вано! Други негови снимки има ли? Поколение давал ли е?
Logged

Страхът прави вълка да изглежда по - голям...
vano
Guest
« Reply #103 on: April 27, 2016, 09:44:15 AM »

Благодаря, Вано! Други негови снимки има ли? Поколение давал ли е?

Снимки нямам, а поколения е давал при Драганов.
Logged
trayko.asenov
Hero Member
*****
Posts: 2879


ТОРЛАК


« Reply #104 on: October 03, 2016, 09:39:39 AM »

Проблем ли са малко по-силно изразените вежди, от например кучето показно по-горе - Мечо Горан?
Logged

"Да бъдеш себе си в свят, който
постоянно се опитва да те
направи нещо друго, е
най-голямото постижение."

Ралф Уолдо Емерсън
Pages: 1 ... 5 6 [7] 8
  Print  
 
Jump to:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2015, Simple Machines

Valid XHTML 1.0! Valid CSS! Dilber MC Theme by HarzeM