Струва ми се полезно и за млади и за стари
-------------------------------------------------------------------------
от ПРЕСА daily (29 Август 2014 )
Говорещият с кучета
Лоши любимци няма, има объркани стопани, казва зоопсихологът Александър Георгиев
Александър, който е основател на „Дарма дог академи“ (Dharma Dog Academy), през 1984 г. с двама свои приятели основава първата школа за служебни кучета в София. След това заминава за Австрия, където е треньор в школа за обучение на кучета. След като се справя блестящо с проблемното куче на един овчар, го назначават за зоопсихолог.
Лоши кучета няма, има объркани стопани“, твърди зоопсихологът Александър Георгиев, известен сред собствениците на лаещи любимци като българския Сизър Милан. Често може да го видите по централните софийски улици в компанията на два разкошни добермана - Дарма Ливия и Чери Мари Антоанет, а между тях щъпурка изящното чихуахуа Мон Шери.
Много български знаменитости са търсили помощ от него, за да се справят с агресивни любимци или да разберат коя е подходящата порода за тях. Повечето от „говорещите с кучета“ специалисти у нас отказват да коригират проблеми след първия рожден ден на любимеца. Алекс обаче се заема независимо от възрастта, породата и пола на четириногото.
„По-скоро помагам на хората да опознаят кучетата си и да се държат по начин, който не ги променя към лошо.“
Според Алекс една от най-често срещаните грешки е очовечаването на домашния любимец. „Кучето няма абстрактно мислене и като очакваме от него това, създаваме поведенчески отклонения. Вкарваме диво същество в социалния свят и очакваме то да знае как да се държи правилно. А после го пускаме да върви пред нас на повод и то решава, че е водач на глутницата. А в природата кучето може да е Алфа, т.е. лидер, едва след по-ловото си съзряване.
Често срещана грешка е и да се говори на кучето с цели изречения: „Ама защо направи така бе, мило, не е хубаво и т.н.“ Но то възприема само тона и ако той е доброжелателен, решава, че сме доволни и продължава да прави това, без да разбира, че ни ядосва. Има домашни кучета, които изпадат в паника от всичко – автомобили, животни, хора. Ако ги успокояваме с мил глас, те разбират, че това, което правят, е добре, и продължават да се страхуват. Колкото и да не ни се иска да повярваме, се оказва, че кучетата не отдават на думите това значение, което им даваме ние. Лаещите вундеркинди помнят думи, но за тях те са
условен рефлекс
„Ако учите любимеца си да сяда с командата „Стани!“, за него това ще е думата за сядане“, аргументира се зоопсихологът. Любимецът ви не реагира на значението на думата, а на това, какво трябва да направи, щом я чуе.
„Но е добре да говорите на кучето си - така то усеща, че го обичате, че сте привързани към него“, поощрява вербалния контакт Алекс.
Специалистът разкрива, че домашният любимец трябва да знае десетина основни команди, които се казват кратко, точно и ясно и с остър тон. Следва поощрение с приятен тон и погалване. Така кучето ще изпълнява командата отново, защото му носи радост. За разлика от някои свои колеги Алекс е против физическите наказания като метод на обучение. „Руската система в това отношение е доказала – ако кучето примира от страх, ще изпълнява, но няма да е вашето куче. Не може да обичаме някого, ако се страхуваме от него“, убеден е Алекс.
Според него вината за лошото поведение на кучетата идва от отношението на стопаните към тях. Сред фрапиращите случаи, на които е попадал, е агресивен любимец, който хапел всички в семейство с две деца. Оказало се, че майката се отнасяла към него като към дете и го предпазвала от всичко. Това се отразило върху развитието му. Жената не можела да повярва, че грешката е в нея, но след месеци работа осъзнала, че тя трябва да се промени, ако иска да се промени и любимецът й.
Често се срещат проблеми при кучета, които като малки са боледували. Така се отлагат ваксините и съответно излизането навън води до стрес. Зоопсихологът е убеден, че преди да си вземе куче, човек трябва да проучи коя порода е подходяща за него. „Става така, че си взема куче, а след това се запознава с него, и то с лошата му страна. Често
хората избират по външния вид
както някои жени купуват кола заради цвета. Често срещана грешка е вземането на хъски заради миловидната му муцунка. То наистина е много красиво като бебе, но хъскитата живеят в тежки климатични условия. Те са кучета, които могат да вземат самостоятелни решения, животът им е свързан с работа и напрежение, затова имат нужда от разход на енергия. Когато няма къде да я изразходват, тя се превръща в разрушителна. Много стопани на хъски се чудят защо в парка изчезват за часове, а те просто искат да тичат, за да си изразходват енергията.
Повечето породи са създадени, за да служат на хората - има водачи на слепи, други откриват
експлозиви, помагат при лов, теглят шейни, носят товари - както например швейцарския зененхунд, който теглел колички от солни мини. Малко са породите като Кавалер кинг Чарлз спаньол, селектирани да бъдат компаньони. Дори чихуахуа са били ловци - маите са ги използвали да убиват плъхове, тъй като имат по-мощни захапки от котките и могат да прекършат гръбнака на гризача“, обяснява Алекс.
„Когато препоръчвам порода, трябва да знам подробности за начина на живот на стопанина, за времето, което ще отделя за разходки, игра и обучение, за условията на живот. Емоционалният тип на стопанина е важен за избора на порода. Възрастта също е от значение. На един възрастен човек не бих препоръчал доберман, защото е енергичен“, пояснява той.
Кучетата са стадни животни, те живеят в глутница и ако ги изолирате, се чувстват застрашени. По-добре е да се опитате да се справите с проблема“, съветва специалистът.
Според него лоша порода няма, всички могат да бъдат обучени. За Алекс е мит, че така наречените опасни породи не се разбират с деца.
„Синът ми беше отгледан от един от доберманите ми. В Австрия има голямо езеро, което се ползва като плаж. Кучето вървеше до детето, когато беше малко, и щом то се опиташе да влезе във водата, доберманът го спираше, въпреки че никой не го е учил на това. Просто то го възприе като част от глутницата“, обяснява той.
Нина НОРД