Тази статия е пряка демонстрация за лаишки подход, които струи масово от уж исторически материали във вестници, списания и интернет. Автора си избира предварително теза и си я самодоказва с удобни "факти". Обикновено и "фактите" са на ниво прочетох, че "една жена каза".
Първо явно на автора не му е известно че с находките на коне се е занимавал още доц.Александър Петров. При това изключително професионално.
Второ да твърдиш че Ахалтекинеца е по-близо до първичните диви коне е тъпо. Елементарно е да сравниш Ахалтекинския с Дивият кон на Пржевалски и възстановката на Тарпана на базата на Полския коник. И дете ще хване разликите.
Трето, в изкуството повечето конски образи са в героичини пози, което включва и навит врат и горда стъпка. Само лаик може по стойката на врата в изображения на изкуството да смуче породност. Тази стойка може да видите както в Казанлъшката могила, така и паметници от други епохи изобразяващи съвсем друг тип коне- конния паметник на Верокио от Ренесанса или бароковите картини на Рубенс и Веласкес.
Четвърто, да вадиш заключения за малки или едри глави на база на снимки в силен ракурс е смучене на пръсти. Дали един кон е голямоглав или малкоглав се определя от корелацията между измеренията на глава и ръст. както и от сравнение на номиналните габарити на главата.
Пето, положението на телата в гробниците не е случайно. Това не са жертви на масов разстрел, а погребение на уважаване член на обществото. Конете са поставени в определени пози отново създаващи впечатление за героизъм и красота.
От подобен псевдоекспертен калибър са статиите за кучета на Николай Тодоров от Силистра.