Интересни Книги

[DonKrasi]

Хубава тема
Ето малко интересни книги и от мен

[DonKrasi]

Сори за това мазало със снимките,пак нещо съм сгафил

[Mad Max]

Когато историята се отрича, ампутира и забравя, единствено художествената литература може да разсее заблудите. Нужен е роман, голям роман, който да разкаже за арменския геноцид, който много нации дори и днес упорито отказват да признаят. През пролетта на 1815 година арменският народ се превръща в жертва на планирано и организирано със съвсем ясна цел клане: пълно унищожение. Това е дефиницията на геноцида. Виновниците – членове на турското правителство, което е съюзник на Германия през Първата световна война – биват осъдени задочно на смърт за действията си. Години по-късно част от тях получават своите присъди, но от тайнствена „терористична“ организация, наречена „Немезида“ – по името на гръцката богиня на отмъщението. Но паметта на милион и половина арменци – изселени, изтезавани, изнасилвани, избивани, остава осквернена от покрилото я було на мълчанието. Авторът Жилбер Синуе е роден в Кайро от баща египтянин и майка французойка, чиято баба е гъркиня. Така бъдещият писател израства в мултикултурна среда, възпитала в него дълбоко разбиране и толерантност, следи от които намираме във всичките му книги. Учил при йезуитите, в Ливан и в Париж, той започва да пише текстове за песни на Клод Франсоа, Жан-Клод Паскал, Далида и Жан Маре. След 1986 година се посвещава изцяло на литературата. До днес е написал над двайсет романа, есета, художествени биографии, удостоени с най-големите френски литературни награди и преведени на десетки езици. Жилбер Синуе е историк и романист. Именно като такъв решава да разкрие в романа си „Ереван“ чудовищната истина за историческите събития, за които и до днес се пише и говори съвсем малко.

[Mad Max]

Браво, Краси! Вече се замислям дали да не ти предложа някоя от моите книги на обмен за твоя.. Например, бих ти предложила "Тай Пан", ако не си я чел, пък ти да ми изпратиш "Земя на мамутите"  Какво ще кажеш?

[Mad Max]

Известният роман на Джек Лондон "Белю Пушилката" е карал много поколения да тръпнат от главозамайващите преживявания на един журналист-неудачник, потеглил по примамливите пътища на Клондайк. Клондайк е магическа дума, която означава не само приключения, но и сурово приятелство, непоколебим характер, любов. Преминавайки през невероятни изпитания в търсене на златни находища, Белю открива истинските стойности на живота.

[Mad Max]

"...Шогун беше най-висшия ранг, който някой смъртен можеше да достигне в Япония. Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора."

"... Торанага се усмихна наум... А аз ще се сдобия с истински трофей в голямата игра, започнала в деня, когато тайко умря - шогуната. За това съм се борил цял живот, за това съм кроил планове цял живот. Аз и само аз съм наследник на тази империя. И ще стана шогун. И ще основа една династия. Вече всичко е възможно благодарение на Марико-сан и странния варварин, който се появи от източните морета. Марико-сан, твоята карма е била славно да умреш и вечно да живееш. Анджин-сан, приятелю мой, твоята карма е никога да е напуснеш тези земи. А моята карма е да стана шогун..."

Джеймс Клавел (1924-1994) е един от стоте най-големи писатели на XX век според класацията на "Модърн Лайбръри". Романът му "Шогун" е част от така наречената азиатска сага заедно с "Търговска къща", "Тай-пан" и "Цар плъх".

[Mad Max]

Съдията Ди, главен герой на холандския писател, разкрива мистерии в "Ди Гунан", "Златното божество" и "Загадката на лабиринта". Източният детектив не е измислен от Хюлик. Той е чиновник, живял в Древен Китай между 630 и 700 г., запечатан в старинните хроники като мъдър и справедлив управник. На китайски криминална загадка е "ан", тъй че заглавието "Ди Гунан" означава буквално "Криминални загадки, разрешени от съдията Ди".
Робърт ван Хюлик е холандски дипломат, световноизвестен специалист по история на Древния изток, колекционер и ерудит. Дарбата му да твори замайващи повествования го нарежда до такива майстори на жанра, като Артър Конан Дойл, Агата Кристи, Джеймс Клавел.

[DonKrasi]

Браво, Краси! Вече се замислям дали да не ти предложа някоя от моите книги на обмен за твоя.. Например, бих ти предложила "Тай Пан", ако не си я чел, пък ти да ми изпратиш "Земя на мамутите"   Какво ще кажеш?

Ми по принцип може,но специално "Земя на Мамутите" и "Борба за огън" не са мой,съквартиранта ми ми ги беше давал да ги чета.Навил съм се да ги търся и да си ги купя,ама по-нататък като свършат изпитите,че сега си имам за четене достатъчно
Колкото до твоята книга,аз си падам само по такъв тип,като тия дето съм качил,все за животни и/или природа става въпрос,други книги не чета,не ме грабват просто.А грабне ли ме веднъж някоя книга-чета я за норматив,примерно по "Белият зъб" толкова се бях захласнал,че с мъка ме вдигаха дори за да ям,не можех да отделя очи от книгата.От него и от "Дивото зове" мога да ти рецитирам наизуст като стихотворение  

П.П. А щях да забравя,падам си и по ловни разкази,а от българските автори съм фен на Йордан Йовков и Елин Пелин,някакси са ми по-земни,по-народни ако щеш.Техният стил най ми допада,за българското село за истинския живот в най-чиста форма,отрудени хора,стока,кучета....абе въобще "на село" както се казва,идилия,която ме омагьосва
Опааа,пак се отплеснах,айде бягам че лекциите ме чакат,а никак не ме запленяват като по-горе посочените книги по-късно ще пиша пак

[Mad Max]

[Mad Max]

[Mad Max]

Понятието "Параграф 22" е създадено от Джоузеф Хелър в този роман -един от големите литературни шедьоври на XX век. Най-общо означава парадокс в закона, правилата или действителността, който прави човека жертва на собствените му действия, независимо какви са те.
В произведението става дума за обикновен наглед абсурд. Ако един летец е луд, той може да престане да лети. Трябва само да откаже. Но ако откаже, значи е нормален и трябва да продължи да лети. Параграф 22.
След излизането на романа това префинено и ужасно определение е употребявано много след излизането на романа. С него е и злоупотребявано много. То се е превърнало в символ на противоречията в "развитото общество".
Неизбежно съпоставят всички книги на Джоузеф Хелър след "Параграф 22" с нея. Ала когато му казват, че после не е написал нищо по-добро, той отговаря просто: "Защо, кой друг го е направил?"

[Mad Max]

Турските пословици са едни от първите в света, които са събрани и публикувани още през 1074 г. Махмуд Кашгари съставя в Багдат първия турски речник Diwan-I Lugatit Turk, в който включва и 290 пословици. Сред тях са например "Един гарван зима не прави" (не губи надежда от едно нещастие), "И петте пръста не са еднакви" (отхвърляне на утопията за човешкото равенство) и много други.
Турските пословици се отличават и с голямо тематично разнообразие - за лъжата и истината (На лъжеца обещанията и на чама смолата свършек нямат), за бедността и богатството (Лудият и богатият каквото си щат, това правят), за приятелите и враговете (Приятел, с който си се сдобрил, ти е двоен враг) и т. н. В тях се долавя ирония (Парите пари печелят, юнакът лозе копа), с нотки и на примирение (Изкарали умовете на пазара, всеки пак своя ум си купил); здравият разум надделява над фатализма (Вържи си здраво камилата, пък после я остави Аллах да я пази), но нищо не може да разколебае недоверието към жената (Огънят изгаря ръката ти, жената - живота ти). От колкото и стари времена да идват, тези пословици няма да изгубят ценността си и в модерната епоха, защото както казва една от тях - "Който не се вслушва в пословиците, няма да избегне грешките".

Borçlu güle güle gider, ağlaya ağlaya gelir.
Борчлý гюлè гюлè гидèр, аалайя аалайя гелир.
Длъжникът си тръгва с усмивка, а идва със сълзи на очи.

Fazla mal göz çıkarmaz.
Фазлà мал гьоз чъкармàз.
Повече имот очи не вади.

[Mad Max]

[Mad Max]

Един от вечните символи на японската култура са самураите. С масивните си брони, страховити мечове и строг кодекс на честта те отдавна са се превърнали в легенда. Днес митичните войни продължават да вдъхновяват и Изтока, и Запада. Самураите заемат почетно място в популярните романи, комикси и филми, но каква е историческата истина за тях?
В настоящата си книга известният изследовател и пътешественик Джон Ман пресъздава реалния образ на бойците и краха на феодална Япония чрез историята на последния истински самурай – Сайго Такамори. От раждането си в подножието на вулкана Сакураджима до ритуалното си самоубийство той е пример за съвършения воин. Въстанието, предвождано от Такамори, слага край на 250-годишната изолация на Япония. А смъртта му бележи разпада на стария ред и раждането на нова епоха.
На фона на личната съдба на последния воин Джон Ман майсторски разкрива същността на самурайските разбирания, традиции, обучение и култура.
Това е историята на Сайго. Това е историята за раждането на съвременна Япония.

Джон Ман е историк с подчертан интерес към Далечния изток. Запленен от богатата история на България, той е посещавал страната ни два пъти и е осиновил българче. Ман е автор на "Чингис хан", "Кублай хан" и "Теракотената армия", които са преведени на над 20 езика.

[Mad Max]

"Сенки по пътя на коприната" е пътуване из най-грандиозните места по света. Пътешествие през сърцето на Китай, през планините на Централна Азия и Северен Афганистан, Иранската равнина и кюрдската част на Турция. Авторът Колин Таброн пътува от града на Жълтия император (митичният родоначалник на китайския народ) до древното средиземноморско пристанище Антиохия, като изминава 7000 мили за осем месеца в едно от най-опасните и трудни пътувания, правени някога.

Запазена марка на Таброн като писател и пътешественик е неговата прекрасна проза, както и дарбата му да общува с хората. "Сенки по пътя на коприната" се сблъсква с ислямските страни в тяхното многообразие. Представя промените в Китай след културната революция, показва повърхностния национализъм, който поставя не географски и политическа граници, а граници между различните хора - езикови, религиозни и етнически.

Пътят на коприната - така е наречен древният търговски път, свързващ Китай със Средиземноморието. Коприната, която дълго време е произвеждана само в Китай, е най-важната и ценна стока, която се транспортира по този път. Той е гигантска мрежа от артерии, които разцепват Азия надлъж и нашир. Преминаването по тези маршрути е не само пътуване, а цяла религия.

Колин Таброн е признат майстор на пътеписния жанр. Първите му произведения са посветени на Близкия изток - Дамаск, Ливан и Кипър. През 1982 г. пътешества из Съветския съюз и бива преследван от КГБ. От този ранен житейски опит се раждат първите му големи пътеписи, посветени на необятните територии и колоритните народи на Русия и на цяла Азия: "Сред руснаците", "Отвъд Стената", "Изгубеното сърце на Азия", "В Сибир" и "Сенки по пътя на коприната".