KaraKitan
|
|
« Reply #26 on: November 17, 2021, 14:24:43 PM » |
|
Спомени на очевидец на национализацията на стадата на каракачаните и насилственото им усядане през 1958г
“...Растяхме свободни, като птиците, волни като конете, верни като нашето куче - каракачанското. Но после нещо се случи, бащите угрижени, нервни, майките и те мълчаливи . Трябвало да слизаме, къде и защо, не разбирахме и тихо се сгушвахме до по-големите, но май и те не разбираха. Ставаше нещо, започнахме да се придвижваме по непознати места, стадата намаляваха, бащите отсъстваха за по-дълго . И един ден, за нас децата, се случи нещо непонятно, нашите опънаха „чатури” (палатки) в края на града. Бяхме сковани, страх, уплаха от неизвестното. Със сетивата усещахме ,че нещо се случва, нещо, което ще преобърне всичко в нас. Блуждаещо търсехме бащите с овцете, конете ги нямаше, само малките кончета и кучето Мурджо. Не си спомням по-тъжен и мъчителен момент в онези години. Започваше нещо непознато. Поглеждахме страхливо наоколо, но в края на града само градини, ниви и някой заблуден човек, когото гледахме подозрително и с уплаха. После се появиха някакви хора, цивилни и униформени, придърпаха кучетата и воят им се сля с воя на майките и бабите ни. После взеха и кончетата, ние тичахме след тях, не знаехме къде ги водят, а те право в кланицата. Плачехме, жените нареждаха и ридаеха, бащите гневно захвърляха гегите и говореха нещо, което не разбирахме. Нашият стар свят си отиваше…”
/спомени на Атанас Димитров Чанов/
|