През XIX век скотовъдството в широколъшко стигнало пълен разцвет на своето развитие. Причините, допринесли за това били много. На първо място, може би, е било благоприятното съчетаване на летни и зимни пасища. Много важна е била също любовта и привързаността на тогавашните широколъчани и въобще на българите към овцете, непрестанните им грижи и труд, полагани и през най-лошото време, както и придобитата им опитност на много добри овчари. Не по-малко важни са били ценните качества, с които се отличавали родопските българи още от стари времена – честност, сърдечност, трудолюбие, висок морал, благ и весел характер. Благодарение на всичките тези качества, те спечелили доверието на бейовете и агите, за да им поверят гледането и стопанисването на техните стада. Много неща за скотовъдството родопчани са научили и от юруците. Друга причина за бурното развитие на скотовъдството в района са били и сравнително неблагоприятните условия за развитие на земеделие.
Тези четири основни фактора са допринесли най-много за развитието на овцевъдството в този край. В спомените на стария широколъшки учител Дойчо Ст. Каров овчарите в Широка лъка са се делели на обикновени овчари и на кехаи. Овчарите имали сравнително малко овце, а кехаите, освен своите 600, 700, дори над 1000 овце, имали и читашки (аговски) още по 1000 до 2000 овце.
Лятно време овцете пасели тучните пасища на Родопа, а зиме ги връщали в Енидженското поле, където бейовете и агите си имали свои чифлици.
Кехаите били едри, здрави, напети родопчани, винаги спретнати и добре облечени, с най-хубавите коне – атове, заюздени с гемове (юзди), със зенгии (стремена), самарите били покрити с вадени кози кожи, с козени тъкани чулове или красиви кичени халища.
Още от стари времена били определени законите, по които кехаите взимали за отглеждане овце от бейовете. Кехаята имал напълно грижата по отглеждане и предпазване на овцете, пазарял летните паши по планината, както и овчарите и мандраджиите, които му помагали. През лятото доял на мандра овцете и от всяка дойна овца закарвал наесен на агата по 1 ока сирене и по половин ока масло. Всичко това се прекарвало в специални тулуми. Останалата част от полученото производство е било за кехаята. С него той покривал разходите си и имал добра печалба. Освен това, кехаята взимал и ярината – втората вълна на овцата за годината. С нея най-често плащал пàшата. От пролетната стрижба, която е ставала, когато овцете били още в полето, подстрига също оставал за кехаята, а руното взимали агите. За лични нужди, както и за хората, заети в производството на сирене и масло (мандрата) и с овцете, както и за посрещане на гости, кехаята имал право да коли предимно от шилетата и яловите овце. От тях са се приготвяли прочутите родопски чевермета и вкусните кехайски яхнии. В това отношение кехаите са били известни със своята широка ръка, сърдечна гостоприемство и естествена любезност. Кехаите изпитвали особено удоволствие да посрещат и гощават гости, както и да се веселят на волност, което винаги е било съпровождано от прочутите родопски каба гайди, на които са свирили почти всички овчари. За унищожените от хищници овце кехаята е бил длъжен като доказателство да занесе на агата ушите или крак от овцата, а за изгубените в неизвестност, които броели като “кара каип”, само докладвал. Общо през годината кехаята имал право да изразходва около 10% от овцете. Кехаите действително са се чувствали като истински господари на овцете, но достатъчно големи били и грижите им по тяхното отглеждане, запазване и умножаване. Агите се радвали да им се умножават (плодят) овцете, затова имали пълно доверие на кехаите си и не им държали особено тънка сметка, но и кехаите никога не злоупотребявали с това доверие и затова били почитани и уважавани от своите чорбаджии – агите.
Кехаите всяка година наемали за гледане и пасене на овцете овчари – по един на 200 овце. Според наследените от юруците обичаи, всяко здраво и добре развито физически момче, щом започнело 14 години, се е смятало, че е годно да издържи тежките задължения на един специалист овчар. А тези задъ7лжения наистина били тежки. Необходимо било неотлъчно, зиме и лете, ден и нощ, в студ и горещина, да бъде при своите овце на открито. На трима опитни овчари кехаите наемали и по едно такова 14–15 годишно момче, което първоначално не притежавало свои собствени овце, а и нямало опит в отглеждането им. След като изминела първата година, заплатата на тези момчета била 4 женски шилета, втората година - 5, третата - 6 и т.н., докато се стигнели 12 шилета. Така, след 7-8 години, това младо 14-15 годишно момче вече притежавало собствено стадо от 80–100 овце и ставало специалист-овчар. Това много радвало младите, те обичали както своето стадо, така и стадото на кехаята и вече нищо не било в състояние да ги отклони от избрания път. Тези от тях, които не бързали да се задомят, се отдавали изцяло на овцевъдството и достигали над 300 глави собствено стадо. Такъв овчар бил провъзгласяван от кехаята за “енкехая” и бил евентуалния наследник на кехаята в случай на смърт или старост, или пък ставал кехая на собственото си стадо.
Според д-р Георги Василев (1947), броят на всичките овчари от широколъшко при кехаите, бил около 600 души на възраст от 15 до 60 години. По-младите, до 20 години, считали за деца, а тези над 50 години – за старци, и затова през годините те нямали отпуск, а били винаги със стадата си. Седенките, веселбите, годежите и сватбите, които ставали в селото, за тях били непознати. По стар обичай 2-3 дни преди Петровден кехаите давали до 1 месец отпуск на 20 до 50 годишните овчари. Те откупвали за своя сметка надничари от по-старите българи, бивши овчари или помаци. По време на отпуска, облечени в празнични носии, запасани с пояси и силяхлъци, въоръжени с огнестрелни и хладни оръжия, които им служели да пазят стадата от хищници или разбойници, те взимали участие във всички сборове, веселби и празненства на селото и само през това време можели да си избират моми на хорото, да се годяват и женят. По природа овчарите били наивни и добродушни, набожни хора, но от друга страна – много смели и решителни, когато е трябвало да защитят свой кехайски или другарски дълг и интерес. Били много предани и привързани към господарите си – кехаите, готови винаги да изпълнят техните искания и желания, като се отнасяли с голяма почит и уважение към тях.
Освен кехайските овце, всяка къща в Широка лъка си имала от 50 до 200 овце и кози, събирани в няколко общи стада. След празника Голяма Богородица откарвали шилетата и йоза (яловите овце) в полето, а след Малка Богородица – сагмала (дойните овце). През пролетта, 5-6 дни преди Св. Константин и Елена, докарвали отново стадата по планината и селските мери за мандруване, като ги събирали общо в няколко мандри. След отбиването на агнетата и яретата, наречено “отбив”, смесвали майките и след 1–2 дни ставало предояването на овцете. Този ден се наричал “предой”. Всеки стопанин предоявал своите овце, а двама души като комисия премервали млякото и го отбелязвали на една специална върлина, наречена “рабòш”. За отличаване овцете се дамгосвали с отделни знаци. Този ден бил истински празник. Мил и весел традиционен обичай. На мандрата отивало цялото семейство заедно с децата. Стопанката приготвяла баница, стопанинът – вино и ракия за почерпка, не забравяли и ведрото за доене. Сядало се на обща трапеза, начело с първенеца на мандрата, правел се курбан и чеверме. Случайно попаднали гости на такова тържество били на особена почит. Гайдите не спирали и след обяда, когато се извивали кръшни хора.
Първоначално мандрите се правели всяка година като леки постройки. По-късно те станали постоянни. Били иззидани и стабилно покрити. Редът на мандруването бил следният (Василев, 1947): най-напред започвал този, чиито овце на “предой” са надоили най-много мляко. Първенецът бил длъжен да уреди и снабди мандрата с всичко необходимо по мандруването, като: казани, бъркални каци, ведра за доене, каци за събиране на суроватката, от която варели отвара и др. Първенецът назначавал овчарите, които да пасат и доят овцете. Тези овчари се наричали “сютчии” и били общи за всички стопани, а мандраджиите вършели всичката работа по преработване на млякото. Обичай било на всеки 100 котела мляко да варят “сюндюрме”. При посещение на гости на мандрата винаги им се поднасяло сюндюрме. Обикновено мандрите свършвали по Илинден. Йозът се пасял от отделни овчари, като им оставяли по 5-6 овце и кози от общите, за да ги доят и да имат мляко за храна. Овцете се доели сутрин и на обяд. Интересно било воденето на сметките за млякото на отделните стопани и за самите овчари. Въпреки че сметките се водели по примитивен начин, никога не ставали грешки, нито се е давало повод за оплакване, което се дължало преди всичко на голямата честност и откровеност на тогавашните хора, които считали за най-голям грях да излъжеш, измамиш или откраднеш. Сметката се е водела на върлини (рабоши), на които овчарите при всяко доене нарязвали колко мляко е надоено. Когато се изпълнело вземането на всеки стопанин, се отдялвало (заличавало) нарязаното от главния рабош. Така се постъпвало и с взимането на самите овчари и при завършване на мандрата сметката била напълно приключена.
В околностите на Широка лъка имало 35-40 мандри, които обслужвали кехайските овце на брой над 70000. За селските овце, които били над 40000, защото всяка къща в селото притежавала от 50 до 200 овце, се откривали още 20 мандри. Общият брой на овцете бил около 110000.
Като едри скотовъдци – кехаи до Балканската война в Широколъшко са известни (Георгиев, 1947):
1.Тодор Пилтека Сиденкуски;
2.Георги Барган Кехаьов;
3. Тодор Белака;
4. Тодор Гирзилски;
5. Гого Чрньоски;
6. Гругю Кехае;
7. Кара Стоен;
8. Мерджан Кехае;
9. Стайко Сиденкуски;
10. Барган Кихае;
11. Тодор Масурси;
12. Герзил кихае;
13. Волко Кара кихае;
14. Тодор Вълков Тръндафиловски;
15. Манол Вълков;
16. Тодор Ангелов Балабански;
17. Карстан кихае;
18. Драган Кихае Стоилков;
19. Манол Ст. Кушлоски;
20. Георги К Гергюски;
21. Згура кихае Тодоров;
22. Згура чорбаджи;
23. Димо Терзицки;
24. Стоил кихае Учиков;
25. Стайко Терзицки;
26. Волку Карагьоз кихае;
27. Стайку кихае Канински;
28. Тодор Енчоски; 29. Милю Гайдарски;
30. Гего Ташов;
31. Пейко Линджоски;
32. Пейко Карагергюски;
33. Никола Илчоски;
34. Дели Митрю Масурски;
35. Дели Стоил кихае;
36. Пею Коджеилиюски;
37. Илчо Куркюв Узунски;
38. Гего Енчоски;
39. Калин Узунгергьоски;
40. Линджовски Валчен кихае;
41. Стоил Милюски;
42. Куркю Кихае Гльогуски;
43. Манол Коджеилиюски;
44.Туртил кихае;
45. Васил Сурин;
46. Диню кихае;
47. Манол Стоилов Трендафилов;
48. Тодор кихае;
49. Стою кихае Ключко;
50. Ангел Чучурана;
51. Лонго кихае;
52. Димитър Георгиев Барганов;
53. Стоил кихае;
54. Манол кихае.
И др.
Овцете са носили голямо благоденствие на широколъшкия край. Това, обаче, е било някъде до 1912 г. За голямо съжаление, поставянето на границата и отнемането на Беломорието слага край на този цветущ отрасъл.
Тук може би е най-удачно да дадем сведения за броя на населението на широколъшка община по населени места, съгласно официалните данни на Главната дирекция на статистиката (Таблица 3).
От Таблица 3 се вижда, че за 1900 г., когато още е била отворена границата на юг към Беломорието, на около 2500 жители на община Широка лъка са се отглеждали около 100000 овце, т.е. по 40 овце на 1 жител – цифра колосална и никога след това ненадмината
Овцете са носили голямо благоденствие на широколъшкия край. Това, обаче, е било някъде до 1912 г. За голямо съжаление, поставянето на границата и отнемането на Беломорието слага край на този цветущ отрасъл.
Тук може би е най-удачно да дадем сведения за броя на населението на широколъшка община по населени места, съгласно официалните данни на Главната дирекция на статистиката (Таблица 3).
От Таблица 3 се вижда, че за 1900 г., когато още е била отворена границата на юг към Беломорието, на около 2500 жители на община Широка лъка са се отглеждали около 100000 овце, т.е. по 40 овце на 1 жител – цифра колосална и никога след това ненадмината
Таблица 3
№ по ред Населени места Преброено население на 31 декември 1900
година
1946 1934 1926 1920 1910 1905 1900
1 Широка лъка 805 743 709 774 775 803 730
2 Горски дол 41 45 45 77 30 37 49
3 Джуркалица 36 47 47 50 59 59 49
4 Окманица 40 92 91 92 35 36 27
5 Соломоня 53 52 41 50 50 39 34
6 Гела 367 375 256 232 249 12 145
7 Заевите 178 178 166 165 117 112 85
8 Магарджица 118 156 220 184 101 135 117
9 Катранци 180 132 146 - - - -
10 Стикъл 164 187 158 156 128 114 161
11 Махмутрица 136 148 131 123 126 130 127
12 Куковица 92 108 64 91 90 62 127
13 Солища 362 442 386 390 386 418 367
14 Върбово 514 534 524 504 540 630 529
15 Калевище 72 81 49 53 64 56 47
16 Сливово 129 84 81 125 134 54 86
Всичко за община Широка лъка 3287 3404 3114 3056 2884 2867 2491
http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=22&ved=0CCEQFjABOBQ&url=http%3A%2F%2Fradirad.ucoz.com%2F_fr%2F0%2F9047265.doc&ei=nUjWU66PL5DZ4QSDnYGACg&usg=AFQjCNE1X-3D262osV3ZX9NDXqCp5rwkpw
Dilber MC Theme by HarzeM