Актуална информация за ситуацията от БАБХ.
"Епизоотична обстановка относно синия език по преживните животни към 18.8.2014 г. и мерки за ограничаване и ликвидиране на болестта"http://www.babh.government.bg/bg/news&article_id=1421.html(19.08.2014) Синият език (СЕ) е вирусно, трасмисивно, неконтагиозно заболяване по домашните и дивите преживните животни (говеда, овце, кози, биволи, сърни и елени), предавано чрез кръвосмучещи насекоми-куликоиди. Инфектирането става само след кръвосмучене от тези насекоми, които преди това са хапали заразено преживно животно. Не може да се осъществи заразяване с храна, вода и по въздуха. Месото, млякото, труповете и транспортните средства не са фактор за разпространението на СЕ. Хората са абсолютно невъзприемчиви към тази инфекция. Болестта се характеризира с треска и възпаление на лигавиците, копитния венец, сърдечния и скелетните мускули. Езикът е едематизиран, изпълва устната кухина, често с мораво син цвят (“син език“). Причинява се от вирус.
Установени са 24 серотипа на вируса като всеки от тях предизвиква специфичен доживотен имунен отговор, който не предпазва животните от инфекция с останалите 23 серотипа. В района Средиземноморието циркулират серотиповете 1, 4, 9 и 19, а през 2006-2011 г.в Западна и Централна Европа е разпространен серотип 8. Клиничните признаци най-често се наблюдават при овцете. Говедата и козите боледуват рядко, но са вирусоносители , като при говедата носителството на вируса продължава до 80 дни.
За първи път СЕ е установен в България през 1999 г. (серотип 9). Засегнати са три области в югоизточна България – Бургас, Ямбол и Хасково, като вирусът проникна на разстояние 40-45 км от турската граница. Умират около 1 000 овце. През 2001 г.страната е засегната от втора епизоотия (серотип 9), обхванала 6 области в Западна България – Благоевград, София, Перник, Кюстендил, Монтана и Видин. Трето проникване е констатирано през есента на 2006 година в района на община Малко Търново, където са засегнати овце в три селища. Констатиран е само имунен отговор, без да бъде изолиран и типизиран вируса. Не е наблюдавана клиника и с понижението на температурите, заболяването е локализирано само на територията на община Малко Търново.
През последните 15 години навлизайки многократно в Европа СЕ се превърна в континентален проблем, обхващайки все по-нови географски ширини и територии, като някои области от Южна Европа (Италия, Испания, Гърция) са вече ензоотични (постоянно присъствие на заболяването). Считаше се, че тази болест не може да проникне в Централна и Северна Европа, но се оказа, че това не е така. През 2006- 2010 г.заболяването (серотип 1 и серотип
обхвана Западна, Централна и дори Северна Европа (Норвегия, Швеция), поради това, че в механизма на предаване взеха участие нови видове куликоиди, които обитават до 70° северна ширина.
Настоящето четвърто проникване на СЕ в България е констатирано на 30 юни, 2014 г. в с. Мандрица, Хасковска област, на границата с Гърция. До този момент за Гърция има данни, че СЕ (серотип 4) е установен в областта на Пелопонес на около 400 км от България, но не и в граничещите с България префектури.
Към 18.8.2014 г. СЕ е установен в 241 населени места в 22 области в страната. Регистрирани са 1241 умрели овце. По данни от други страни скоростта на разпространение на болестта е от 15 до 30 км седмично. У нас тази скорост е значително по-голяма. Вземайки за начало на епизоотията първоначално обявеното огнище в с. Мандрица (на границата с Гърция) на 30 юни 2014г. до 18 август,
СЕ е констатиран в областите Хасково, Ямбол, Кърджали, Бургас, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен, Смолян, Благоевград, Кюстендил, София град и София област. Най-много епизоотични огнища има в Хасковска и Кърджалийска област. За първи път на север от Стара планина СЕ е установен на 21 юли в с. Риш (на 187 км от с. Мандрица), Шуменска област (седмична скорост на разпространение около 60 км). В Северна България са засегнати още областите Габрово, Ловеч, Велико Търново, Варна, Търговище, Силистра и Разград. На 30 юли СЕ е доказан и в Р. Македония на границата с Благоевградска област. Тези данни показват, че разпространението на настоящата трансмисивна инфекция е много по-бързо от описаното досега в други страни. Особено неблагоприятен фактор са огромните количества валежи над цялата страна, които са решаващи за масово намножаване на куликоидите,като за широкото разпространение на заболяването помогнаха и бурните ветрове, които преминаха през страната.
Опитът в борбата с това заболяване показа, че не е възможно в етап до достигане на максимално епизоотично разпространение на вируса да бъдат взети ефикасни мерки за ограничаване на заболяването, включително и прилагането на ваксини. Ситуацията в България е подобна. БАБХ предприе мерки за ограничаване на разпространението чрез забрана за придвижване на възприемчиви животни от засегнати територии, забрана на нощната паша (куликоидите са най-активни при изгрев и залез слънце) и провеждането на дезинсекции (унищожаване и отблъскване на куликоидите). В случая провеждането на дезинфекция е неефективно. До областните дирекции на БАБХ е изпратено „Указание за извършване на инсектицидни обработки при ограничаване и ликвидиране на синия език по преживните животни“. Препоръчва се симптоматично лечение на заболелите овце в началния стадий срещу високата температура и ограничаване на вторичните бактериални инфекции с използването на нестероидни противовъзпалителни средства. Със заповед на изпълнителния директор на БАБХ е създаден Национален кризисен център за ликвидиране на болестта. Със заповед на министъра на земеделието към министерството е създаден Координационен щаб във връзка със СЕ с участието и на представители на асоциации по овцевъдство и говедовъдство.
БАБХ информира периодично Европейската комисия за епизоотичната обстановка в страната. Проведени са три работни срещи с ветеринарните власти на Р Гърция, където се обмени информации за епизоотичната обстановка и предприетите мерки за ограничаване и ликвидиране на заболяването в съседните селища по границата. В Охрид е проведена среща на представители на ветеринарните служби на България, Гърция, Македония и Албания.
В момента животновъдите от страната задават въпроса защо не се използва ваксина? Това може да стане само след прекратяване на епизоотичното разпространение на заболяването и изясняване, кои са засегнатите и незасегнатите територии на България и при наличие на ваксина. Ваксината не е лечебно средство и е противопоказно да се ваксинират заразени животни. Проблем създават говедата и козите, които не показват клинични признаци, но са вирусоносители и не бива да бъдат ваксинирани. Ваксинирането на такива стада е предпоставка за разпространение на вируса.
След 1998 г.в Европа се използват ваксини за намаляване на икономическите загуби от животинска продукция, за редуциране циркулацията на вируса и да се позволи безопасно придвижване на животни от заразени региони. През 2005 г.е разработена моновалентна ваксина серотип 4, която и досега се използва в Испания и Португалия за ваксинация на овце и говеда. Ваксината се понася много добре от овцете. Рядко има локално възпаление, изчезващо обикновено от 3 дни до 2 седмици. При кравите ваксината се понася много добре и не са наблюдавани местни или общи реакции. Няма жалби от страна на фермерите за странични реакции Всяка страна прилага ваксинация според серотипа на вируса, географското разпространение на болестта и наличието на ваксини. Прилагат се живи и инактивирани ваксини. Живите ваксини създават стабилен и продължителен имунитет, но често предизвикват странични неблагоприятни реакции.
Относно ефективността на ваксината, проучванията показват, че две дози инактивирана ваксина, приложени през 3-4 седмици дават едногодишна пълна защита от развитието на виремия и клинични признаци при овце. При кравите двукратната ваксинация с инактивирана ваксина през 24 дни също предпазва от виремия. Въпреки, че еднократното аплициране на инактивирана ваксина създава имунитет предотвратяващ виремията, то не може напълно да предотврати инфекцията. Инактивираните ваксини са по-скъпи и се с прилагат два пъти през 3-4 седмици.
На 21 август 2014 г. ще се състои извънредно заседание на Постоянния комитет по хранителната верига и здравеопазване на животните към Генерална дирекция САНКО на ЕК, на което ще се разгледа ситуацията за синия език в Югоизточна Европа. На 3 септември 2014 г. в Брюксел ще се проведе Техническа среща в Брюксел между представители на Европейската комисия и БАБХ за обсъждане на мерките, които трябва да се вземат за ограничаване и ликвидиране на СЕ в България, където ще бъде поставен въпросът за ваксинация срещу СЕ. Специално внимание ще бъде отделено на използването на инактивирана ваксина. След техническата среща се очаква решение за евентуалното изпълнение на ваксинацията.
ЕК финансира 50% от стойността на ваксината. Сегашната епизоотична ситуация, непрекъснатите валежи, бързото териториално разпространение и установен СЕ в Гърция и Македония не позволяват прилагането на ваксина да започне през тази година.В медиите непрекъснато се дават оценки, че прилаганите мерки са закъснели и неадекватни. Досега няма европейска държава, която на такъв етап на епизоотично разпространение да ограничи разпространението на СЕ. За ликвидирането на епизоотията във Франция (серотип
чрез ваксинация са били необходими 5 години- от 2007 до 2011 г, а в Чехия 4 години – 2008- 2011 г. На практика при първоначалното проникване на СЕ в Западна Европа през първите 1-2 години са прилагани само ограничителни мерки, но не и ваксинация.
При сегашната епизоотична обстановка (вероятно до края на септември ще бъде обхваната територията на цялата страна) извършването на ваксинация е неизпълнимо и от техническа гледна точка-за доставка на ваксината са необходими поне два месеца и наличие на около 3 000 000 дози. През тази година епизоотията ще затихне с понижаване на температурите. За периода ноември 2014 г. - февруари 2015 г. трябва да се проведат разширени серологични изследвания и епизоотологични проучвания за установяване на засегнатите и незасегнатите територии. Обикновено с настъпването на зимата епизоотиите от СЕ се прекратяват, но е възможно при по-мека зима, вирусът да презимува в единични бременни крави. В такива случаи епизоотията може да започне отново. Най-добре е ваксинацията да обхване всички възприемчиви животни,като се извърши през март и април (преди летежа на куликоидите). При ограничен брой ваксинални дози може да се ползва опита на Франция, където са ваксинирани само овцете за предотвратяване на клинични признаци и смърт. По тази причина в Южна Африка ваксинират само овцете. В Португалия първоначално са ваксинирани само овцете, но след две години са обхванати и останалите възприемчиви животни. Използването на ваксина се разрешава от Европейската комисия.
СЕ е изключително трудна за овладяване инфекция, защото мерките прилагани при повечето от заразните болести тук са неефективни. За съжаление ролята на природните фактори- валежи, дневни температури и ветрове са водещи и не се поддават на контрол. А лятото на 2014 г.е уникално и изключително подходящо за разпространението на векторно преносимата инфекция СЕ. От друга страна, ако в Гърция и Македония не се предприемат адекватни мерки, то крайният резултат за България е съмнителен.
Dilber MC Theme by HarzeM