Форум КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ
News: ПРЕДСТОЯЩО!  Национална изложба на Каракачански кучета, 31.10.2020г. гр.Казанлък
 
*
Welcome, Guest. Please login or register. October 22, 2021, 00:28:28 AM


Login with username, password and session length


Pages: 1 [2] 3 4 ... 8
  Print  
Author Topic: Каракачанското куче - публикации в БГ  (Read 65690 times)
0 Members and 1 Guest are viewing this topic.
milkojor
Sr. Member
****
Gender: Male
Posts: 349



« Reply #15 on: January 30, 2009, 21:45:09 PM »

Прав си detective


А това каква порода е?


ти кажи нали разбираш?
Logged

Балкана ражда Хора,Полето Тикви !!!
milkojor
Sr. Member
****
Gender: Male
Posts: 349



« Reply #16 on: January 30, 2009, 21:45:35 PM »

Прав си detective


А това каква порода е?


ще се радваме да разберем   lol
Logged

Балкана ражда Хора,Полето Тикви !!!
KaraKitan
Administrator
Hero Member
*****
Posts: 3194



« Reply #17 on: January 31, 2009, 12:53:56 PM »

Ето цялата монография посветена на каракачанското куче в списание "Моят приятел Кучето, брой(март-април 1995г.)
"Пастирско, овчарско или каракачанско"
 
Първата статия "Легенда и реалност" с автор Стефан Попов.










« Last Edit: November 30, 2012, 02:35:05 AM by KaraKitan » Logged

"All truth passes through three stages.
 First, it is ridiculed.
 Second, it is violently opposed.
 Third, it is accepted as self-evident"
                         Arthur Schopenhauer
                                     /1788-1860/
KaraKitan
Administrator
Hero Member
*****
Posts: 3194



« Reply #18 on: January 31, 2009, 12:59:33 PM »

Ето и втората статия "Българското пастирско куче- древно, диво и вярно" с автори Димитър Драганов и Мирослав Арсенов.







« Last Edit: November 30, 2012, 02:33:15 AM by KaraKitan » Logged

"All truth passes through three stages.
 First, it is ridiculed.
 Second, it is violently opposed.
 Third, it is accepted as self-evident"
                         Arthur Schopenhauer
                                     /1788-1860/
KaraKitan
Administrator
Hero Member
*****
Posts: 3194



« Reply #19 on: January 31, 2009, 13:14:06 PM »

Кучетата илюстриращи втората статия на членовете на "Национален клуб Каракачанско куче", София са както следва:

Стр 21 горе - Янтра и Чобан на Дойчин Дойчинов, Банкя. Развъждане са на Иван Ишлямски -Ишлямо. Снимка Ст. Василев

стр.21 долу - Горан на Димитър Драганов, София. Разъждане на А.Ляцев. Снимка Ст. Василев

стр.22 горе - Кучилото на Рени и Китан. И двете кучета са от Иван Ишлямски -Ишлямо. Снимка А. Седефчев

стр. 22 долу - Китан на С. и А. Седефчеви, Перник. Развъждане на Иван Ишлямски -Ишлямо. Снимка А. Седефчев

стр.23 горе и долу - Китан на С и А Седефчеви, Перник. Развъждане на Иван Ишлямски -Ишлямо. Снимка С. Седефчев

стр.24 - Найда на Димитър Драганов, София. Снимка Ст. Василев



п.п. Както се вижда в самата статия, Д. Драганов нахално си е приписал авторство на всичките снимки в статията.
« Last Edit: May 16, 2009, 20:31:47 PM by KaraKitan » Logged

"All truth passes through three stages.
 First, it is ridiculed.
 Second, it is violently opposed.
 Third, it is accepted as self-evident"
                         Arthur Schopenhauer
                                     /1788-1860/
milkojor
Sr. Member
****
Gender: Male
Posts: 349



« Reply #20 on: January 31, 2009, 19:58:18 PM »

да и аз ги имам тези броеве
Logged

Балкана ражда Хора,Полето Тикви !!!
milkojor
Sr. Member
****
Gender: Male
Posts: 349



« Reply #21 on: January 31, 2009, 19:58:40 PM »

благодаря за подробната информация
Logged

Балкана ражда Хора,Полето Тикви !!!
Halibryam
Newbie
*
Posts: 25


« Reply #22 on: January 31, 2009, 23:13:17 PM »

Прав си detective


А това каква порода е?


tova  kuche  beshe  na  edin  balgaromohamedanin  "musuncheto"    a  posle   nqloi  go  otkradna i  se  poqvi  po  spisaniqta
Logged
milkojor
Sr. Member
****
Gender: Male
Posts: 349



« Reply #23 on: February 06, 2009, 11:26:31 AM »

http://bg-bg.facebook.com/group.php?gid=47496903388&ref=mf
ето вече и КК ги слагат за кавказци
Logged

Балкана ражда Хора,Полето Тикви !!!
KaraKitan
Administrator
Hero Member
*****
Posts: 3194



« Reply #24 on: February 21, 2009, 23:30:27 PM »

Една статия за каракачанското куче публикувана в интернет преди няколко години. Всъщност това е доработена версия на статията публикувана от същият автор в списание "Обичам те Животно". Доработките особено личат в коментарите в края на статията. В наши дни същият автор вече се кланя на новия Бок.  naughty

ПРОБЛЕМЪТ "КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ"

Николай Атанасов




   1. За произхода на каракачаните.


   Каракачаните са населявали Балканите от хилядолетия. В една от
най-разпространените и актуални в момента научни теории се развива тезата,
че първоначално те са живели в областта Пинтос на Средна Гарция и по-точно -
в планинския масив Аграфа, в региона на гр. Янина. По време на турското
робство каракачаните оказват съпротива на по-робителите, поради което Али
паша (от Янина) ги подлага на масово клане. Тази е причината в началото на
ХIХ век те да напуснат земите си и да преминат към полуномадски начин на
живот.


   Каракачаните се срещат от Пелопонес през Тесалия (Средна Гърция) и
Северна Гърция до България, днешна Република Македония, Албания, Одринска
Тракия, земите на Мала Азия.


   Самото название "каракачан" също говори за историята на тези
прокуденици. Съставено е от двете турски думи "кара" - черен и "качан" -
беглец.


   За историята на "черните бегълци" има и друга версия. Те били
последните защитници на Константинопол, които са го напуснали през 1453 г. и
той паднал под турско робство. Тогава старейшините на каракачаните решават
да се изразява дълбока скръб с носенето на черни дрехи. Черният цвят се
пренесъл и върху стадата, от които били изклани всички бели овце.


   Най-твърдо наложилата се теория около каракачаните и тяхното появяване
в земите на днешна България е, че още около ХVI в. от подножието на
планината Епир, насевер към България започва глобално придвижване на
пастири, определяни като "каракачани". От ранна пролет до късна есен те
обикаляли със своите овце планинските пасища на България. С настъпването на
зимните студове отново се завръщали в Южна Тракия. Постепенно започнали да
се установяват в българските земи и да стават част от местното население.


   Интересен е фактът, че фамилните имена на каракачаните се срещат
навсякъде, където живеят представители на този етнос, което е поредно
доказателство за единния им корен.


   Една от слабостите на историческата фактология е, че тя може да се
тълкува доста свободно и дори да се манипулира съвсем съзнателно. При
извършване на антропологически измервания картината се очертава в доста
по-различна светлина. Изследванията са научно мотивирани и доказуеми.
Известният гръцки антрополог Арис Пулянос, въз основа на изследванията на
метрични, морфологични и биологични белези, а така също анализи на кръвта,
на определящи се като каракачани хора от територията на Гърция и България,
недвусмислено доказва че те са с общ произход не само исторически,
етнографски и лингвистично, но и антропологично. Изследването на Пулянос е
разширено и в последствие се предлага още едно интересно и научно мотивирано
твърдение: каракачаните обитават целия Балкански полуостров и са най-древния
народ на Европа. В подкрепа е добавен и фактът, че някои от елементите на
сватбата при каракачаните се срещат още в произведенията на Омир и Еврипид.
В песните на Омир са открити над 500 думи, които и днес се използват в
каракачанския език.


   Известният английски учен проф. Дж. Кембъл в своята книга "Чест,
фамилия и патронаж", пише, че днешното съществуване на каракачаните доказва
историческо минало не по-различно от това на гърците ("...the Sarakatsani,
as they exist today, provide no evidence of a past history that was ever
anything but Greek").


   Нашите разсъждения нямат за цел генеалогията на каракачаните. Ние не
сме историци, лингвисти или антрополози. Желанието ни е да представим
сравнително безпристрастна и научно мотивирана обосновка на продължаващата
вече десетилетия полемичност около каракачанското куче. От няколко години
като гъби след дъжд се появиха толкова много, един от друг "по-компетентни"
познавачи на породата, че вече наистина е по-лесно да се пишат всевъзможни
творения, които са по-близо до емоционалната лиричност и ниво на невежество
на авторите им, отколкото до това, което изискват каноните на животновъдната
наука, за да се правят логично издържани твърдения за нещо, което е почти
непознато.


   2. За кучето на каракачаните.


   Първите по-сериозни проучвания относно стандартизацията и
интродуцирането на породата са правени от доктор Тодор Гайтанджиев. За
съжаление работата му както за гончетата по нашите земи, така и за
каракачанските кучета, не намери достойно признание. Трагизмът на този
забележителен учен бе, че не успя да се пребори със закостенялата
бюрокрация. "Стратезите"  на българската кинология не само, че не отдадоха
заслуженото му уважение, но се отнесоха с презрение към това, за което той
посвети немалка част от своя живот.


   Днес всички по-едри кучета със среднодълга космена покривка и увиснали
уши се наричат "Каракачански". Те не са стандартизирани и официално като
самостоятелна порода не съществуват. По време на научни конференции, в София
през 1987 г. и по линията на ТНТМ във ВИЗВМ-Стара Загора през 1988 г., на
каракачанските кучета бяха приписани качества, неподкрепени с доказателства,
лишени от научно съдържание, предизвикващи снизходителна насмешка. На
Национални изложби по кинология те се допускат до участие и премират с
отлични оценки. Това е в противоречие с правилниците на Международната
федерация по кинология и с основните принципи на науката за кучета. През
последните години в научнопопулярните списания се появиха редица публикации
и дори една дипломна работа за присвояване на бакалавърска степен по
животновъдство. Написаното е заинтригуващо, но лишено от научност,
завоалирано чрез обобщаване, без конкретни обяснения.


   На сцената се появиха и сериозни ентусиазти като братя Седефчеви и г-н
Светлин Стоев, чиято дейност заслужава уважение, но и с някои препоръки,
които не можем да дадем, тъй като никога не са ни искани.


   Базирайки се на стари литературни данни и на разкази на пастири, през
периода 1985-1988 г., а по-късно от 1990 до 1992 г. извършихме проучване
върху 50 кучета на възраст над 18 месеца. Отглеждането им бе както в
равнинни, така и в планински условия. След обработка на данните бе
установена височина при холката 69 см (хср = 69,14 см). По отношение на
височината при крупата не се установиха достоверни резултати поради
надстроеността на някои от животните. Това е типично за голяма част от
кучетата с азиатски произход, макар че се счита за недостатък според
стандартите. Не бяха установени зависимости между едрината и географските
условия на отглеждане. Екстремумите във височината при холката са 65 см и 77
см. Обектът на нашите изследвания се отличаваше с ръст над средния според
приетите класификации за определяне едрината на кучетата. Ако ги приемем за
каракачански, можем да направим следното екстериорно описание.


   Главата е масивна, широка и заоблена. Мозъчната част на черепа е
по-дълга от лицевата. Муцуната е среднодълга, но не е заострена. Носната
гъба е черно пигментирана, с широки ноздри. Зъбите са здрави и гланцовобели.
Захапката е ножицоподобна. Очите са дълбоко поставени, тъмни на цвят и
изразителни. Ушите, които често са купирани (в повечето случаи овчарите
подрязват само част от едното ухо), са високо поставени и висящи. Кучетата
като цяло са компактни, с леко удължен формат на тялото. Шията е здрава и
широка. Дължината й е приблизително равна на дължината на главата. Поставена
е под ъгъл около 400 спрямо мисленото продължение на гърба. Гръдният кош е
широк и дълбок. Стернума е малко под нивото на лактите. Ребрата са умерено
извити, без да са плоски или бъчвоподобни. Холката е добре изразена.
Свързана е плавно както с шията, така и с гърба. Гърбът е здрав, прав и
широк. Поясницата и кръстеца са среднодълги, здраво свързани помежду си и не
са провиснали. Крупата е широка, с нормална постановка. Опашката достига до
скакателните стави. Предимно е извита сърповидно или на кравай над линията
на гърба. Крайниците са прави и успоредни. Лактите са в близост до гръдния
кош. Скакателните стави са добре изразени и стегнати. Космената покривка е
средно дълга до дълга. По лицевата част на главата тя е къса. При много от
кучетата ушите също са с къс косъм. По-къси са космите в дорзалната част на
предните крайници и в областта от подрамената до лапите. Подбедрата от
средата надолу и метатарзусите също са късо окосмени. Воларната повърхност
на подрамената и плантарната повърхност на бедрата е окосмена с дълги
осилести косми. Пуховият слой е плътен и обхваща цялото тяло с изключение на
късоокосмените области. Цветът на космената покривка е разнообразен.
Половият диморфизъм е добре изразен. Движенията са привидно тежки в не много
широк тръс. Това се обуславя от сравнително големите ставни ъгли, особено на
задните крайници.


   Нашите проучвания върху няколко десетки животни, обобщаването на
данните и екстериорното описание, което сме направили съвсем не ни дават
право да заживеем с научно неподплатеното самочувствие, че сме "открили"
породата Каракачанско куче. Ние определяме 4 основни признака, които трябва
да се преследват в развъдния процес. Това са: характер, екстериорен облик,
структура на космената покривка, окраска. Нужно е да се обособят няколко
линии на разплодници, които да бъдат в родствена и териториална
отдалеченост. Както мъжките разплодници, така и женските кучета трябва
фенотипно да се доближават до направените екстериорни описания. След
значително увеличаване на популацията може да се пристъпи към стандартизация
на наличните кучета. Стандартността като понятие включва в себе си не само
характерни екстериорни особености и конкретни работни качества, но и тяхното
твърдо предаване на потомството. За консолидация на породата ще може да се
говори едва след като се установи висока наследственост на преследваните
признаци в поне 5 последователни генерации. През целия период на
породоформиране е необходимо да се провежда много строг отбор и подбор.
Необходимо е да се въведе сериозна документация по развъдния процес. Тя
трябва да е изключително прецизна и подробна.


   Не трябва да се забравя, че мястото на каракачанското куче е във
фермата, сред животните, а не вързано на двора или вкарано в жилището като
домашен любимец компаньон.


   /продължава/




Logged

"All truth passes through three stages.
 First, it is ridiculed.
 Second, it is violently opposed.
 Third, it is accepted as self-evident"
                         Arthur Schopenhauer
                                     /1788-1860/
KaraKitan
Administrator
Hero Member
*****
Posts: 3194



« Reply #25 on: February 21, 2009, 23:32:44 PM »

3. Селекционни процеси по обособяването на каракачанското куче като
самостоятелна порода.


   В рамките на породата ”каракачанско куче”, еволюиране е възможно
единствено, ако настъпи изменчивост на наличните признаци, наследствена
обусловеност на тази изменчивост и провеждане на строг отбор.


   Изхождайки от факта, че изменчивостта е обща (фенотипна), наследствена
(генотипна) и ненаследствена (паратипна), посветилите се на каракачанското
куче, трябва да наблегнат върху генотипната изменчивост. Тя от своя страна
се разделя на мутационна и комбинативна. Комбинативната изменчивост е тази,
която не създава нови гени, но чрез комбинациите между тях ще се образуват
нови генотипове.


   Наследствеността е свойство на организма, при което през редица
поколения се повтарят еднакви признаци, благодарение предаването на
наследствените заложби. По този начин ще се промени генетичната структура
при породоформирането на каракачанското куче.


   Отборът е процес, при който за размножаване се предпочитат конкретни
каракачански кучета пред други. Чрез целенасочеността на изкуствения отбор
ще се доведе до изменения в размера, екстериорния облик, цвета и структурата
на космената покривка, разнообразие и затвърдяване на работните качества.


   Отборът предимно се провежда по определени видими признаци (по
фенотип), но тъй като фенотипът в голяма степен се определя от
наследствеността (от генотипа), отборът по фенотип е косвен отбор по
генотип. Предпоставка за ефективността на отбора е наличието на генетично
разнообразие сред каракачанските кучета, между които той се провежда.


   Отборът по даден признак (признаци) ще доведе до известни изменения на
гените, които го обуславят. Това може да стане видимо при отбор, който се
води в продължение на много поколения, тъй като само след продължителен
отбор гените, които обуславят признака постепенно преминават в хомозиготно
състояние. Генетичното разнообразие постепенно се изчерпва и ефектът от
отбора намалява. Количествените признаци, които са обект на селекцията се
определят от множество гени, поради което варират в широки граници. Проявата
на количествените признаци до голяма степен зависи и от влиянието на
външната среда.


   Генетичното разнообразие има сложна структура. Обуславя се от адитивни
и неадитивни генни действия.


   Адитивно действащите гени са тези, които проявяват еднакво действие
независимо каква е генотипната среда. От гледна точка на селекцията те имат
ценност, понеже позволяват да се направи точна преценка на генотипа на
каракачанските кучета въз основа на техния фенотип.


   Когато ефектът на гените се влияе от действието на други гени (зависи
от генетичната среда), такива гени се наричат неадитивни. Действието им е
свързано с много обстоятелства, поради което често се наблюдават грешки при
селекционерите, които очакват линейна връзка между проявявания фенотип и
генотип.


   При каракачанското куче целенасоченият отбор трябва да се проведе в 3
етапа:


   - Предварителен отбор. От наличните кучета да се набележат тези, които
са най-ценни по произход, имат отличен екстериор, доказани работни качества
и поведенческите им реакции отговарят на изискванията на породата.


   - Основен отбор. При него предварително отбраните кучета трябва да се
проверяват по потомство. Фенотипната (външната) преценка на разплодника се
допълва с преценка на неговия генотип (наследствеността).


   За по-голяма обективност при преценката на мъжкото куче, в
размножителния му план трябва да се включват разнородни кучки. Техният
екстериор, работни качества и поведение трябва да са изявени по-лошо, за да
може да се прецени дали мъжкият е подобрител, влошител или неутрален. Рядко
се срещат разплодници, които могат да бъдат подобрители по няколко
показателя. В селекционния процес трябва да се използват тези каракачански
кучета, които са подобрители по основните показатели и неутрални по
несъществените.


   - Заключителен отбор. Достигналият до този етап разплодник трябва да се
провери за наличие на рецесивни (скрити) и летални гени.


   Основният и най-важен генетичен параметър за успешно провеждане на
развъдноподобрителната работа е коефициентът на унаследяемост (h2). Той
служи като критерий, по който се определя съответствието между фенотип и
генотип. Колкото е по-висок коефициентът на унаследяемост, толкова
по-ефективен е отборът, който се провежда. Коефициентът на унаследяемост ще
насочи селекционерите при избора на методите за отбор При висок h2 добри
резултати ще се получат при отбор по фенотип. Ако h2 е нисък трябва да се
разполага с по-обстойна информация относно произход, родственици по
странична линия, по-томци и т. н. Коефециентът на унаследяемост се използва
за прогнозиране на ефекта от отбора (т. нар. "генетичен прогрес").
Стойността на h2 може да служи като критерий за определяне характера на
линиите. В известна степен h2 може да бъде ориентир при прогнозирането на
инбредната депресия, хетерозиса, взаимодействието генотип-среда. Признаци,
които имат по-нисък h2 са по-чувствителни при използването на инбридинг и
инбредната депресия при тях се проявява по-силно.


   Както отбелязахме по-горе, един разплодник може да даде много добри
потомци с определени кучки и в същото време, при съешаване с други -
резултатите да са отчайващи, без да има видими причини. Това изисква да се
обръща особено внимание на резултатите от различните съешавания между
кучетата, с оглед на най-ефективното им използване в бъдеще.


   Подборът е съставяне на план за съешаване на определен разплодник с
определена (определени) женска с цел получаването на каракачански кучета с
желани качества. Отборът и подборът са взаимосвързани. Чрез отборът се
решава съдбата на конкретни разплодници, а подборът прогнозира качествата на
потомството. Сред новополучените кучета, в определен етап от развитието
отново трябва да се проведе отбор, който е основа за следващ подбор и т. н.
Ако се наруши тази корелативност между отбор и подбор, разплодните кучета ще
започнат да дават некачествено потомство, което неминуемо ще се отрази на
по-нататъшното състояние на породата.


   Когато се извършва подбор трябва да се спазят следните основни
принципи:


   - Целенасоченост - За да се създаде каракачанско куче, по-добро от
изходните родителски форми, селекционерът трябва да е изградил конкретна
представа за това, което очаква. Чрез подбор на разплодници, стоящи
най-близо до идеала на селекционера, със следващ отбор сред приплодите ще се
осъществи генетична комбинация, която постепенно се доближава до
набелязаното изискване. Съчетаването на отбора на най-добрите каракачански
кучета с подбора на най-подходящите разплодни двойки е висша творческа
дейност от страна на селекционера, която, комбинирайки се с научно-издържана
компетентност може да допринесе до еволюиране на селекционния процес:


   - Доминантност на мъжкия разплодник - Мъжките каракачански кучета
трябва да превъзхождат женските, с които се съешават;


   - Регулиране на родственото съешаване - Умелото и компетентно
използване на инбридинг играе положителна роля, затвърдявайки ценни
родителски качества, обособявайки групи от кучета с повишена комбинативна
способност;


   - Приемственост на подбора - При съешаване на определена двойка не
винаги може да се гарантира, че полученото потомство ще е обединило точно
тези качества, които селекционерът очаква. Неадитивните генни взаимодействия
и влиянието на външната среда често са причина за несъответствие между
поставени цели и получени резултати. За да бъде сигурен в крайния ефект от
поставената цел, селекционерът трябва да провежда отбор по дадено качество в
рамките на няколко последователни поколения. Съмненията за ефективност на
отбора само след едно поколение са нелогични, защото могат да се дължат на
различни случайни причини.


   При съставянето на план за съешаване между разплодни двойки,
селекционерът трябва да се съобразява с фенотипните особености на кучетата,
наличие и степен на родство, работни качества, възраст и др. В зависимост от
тези показатели подборът се разделя на еднороден и разнороден.


   При еднородния подбор се съешават каракачански кучета, които са сходни
по отделни или по комплекс признаци, представляващи интерес за селекционера.
Целта е да се запазят ценните качества на родителите в потомството. Колкото
по-сходни са съешаваните кучета и в колкото повече поколения се прилага
еднородния подбор, толкова по-добри резултати се получават. За целта е
необходимо селекционерът да познава особеностите на разплодните кучета, за
да е в състояние да състави научнообоснован план за съешаванията.
Еднородният подбор е възможен при селекцията по няколко признака. Той е
особено ефикасен, когато се цели затвърдяването на нов признак. Крайна форма
на еднородния подбор е родственото съешаване (инбридинг). Негов продукт са
кучета, които имат повтарящи се родители както в бащината, така и в
майчината половина на родословието. Основният генетичен ефект от инбридинга
е повишаването на хомозиготността на кучетата по отношение на наследствените
заложби на повтарящите се в родословието родители. Инбридингът увеличава
хомозиготността по отношение на всички гени.


   При родствено съешаване най-много се засягат тези признаци, които са
свързани с жизнеспособността на кучетата: плодовитост, натална и постнатална
смъртност, устойчивост спрямо неблагоприятни условия на околната среда и др.
При привеждането на много алелни двойки гени в хомозиготно състояние започва
да се проявява действието на нежеланите рецесивни гени, което предизвиква
инбредна депресия. В редица случаи системното повишаване степента на родство
повишава инбредната депресия до определено ниво, след което при по-нататъшно
увеличаване на хомозиготността, депресията не се увеличава.


   Изключително важно условие инбридингът да има ефект е, той да не се
прилага между посредствени животни. Целта е да се създадат генетично
еднородни групи кучета с повишена хомозиготност, които при съешаване с други
подобни групи да дават потомство със силно проявен хетерозисен ефект по
комплекс от биологични и работни качества.


   Инбридингът е високо ефективен селекционен метод, но неговото прилагане
(особено близките вариации) в масовата практика е недопустимо. Той може да
има стойност само, когато се използва при вече утвърдени високо племенни
кучета, при които селекцията се провежда от компетентни, подплатени с научни
знания селекционери.


   Еднородният подбор има и някои отрицателни последици. Най-същественият
е, че поради наличието на корелации каракачанските кучета със сходни
достойнства ще имат и сходни недостатъци, които се затвърдяват в следващите
поколения. Освен това, стремежът за затвърдяване на конкретен признак, в
процеса на селекцията може да доведе до преразвитост и изнеженост на
потомците, което неминуемо се отразява на техните работни качества.


   При разнородния подбор се съешават каракачански кучета, които
значително се различават по редица биологични и ползователни качества. Целта
е да се получи потомство с нови, по-ценни качества, които впоследствие могат
да се затвърдят чрез прилагане на еднороден подбор. Целта на разнородния
подбор е да се отстранят недостатъците в потомството и да се придобият нови
качества, отсъстващи в единия от родителите. Потомците са с повишена
жизненост, но с не особено устойчива наследственост. Необходимо е да се
познават родословията и на двата родителя. Понякога липсват общи
недостатъци, но някои от тях се срещат в прадедите от по-задните родословни
пояси и се предават чрез участващото в развъждането куче. Разнородният
подбор може да се приложи на малко по-късен етап от консолидирането на
породата.


   При съставянето на плана за съешаванията, селекционерът трябва да
разполага с достатъчно брой кучета от двата пола, на различни възрасти.
Най-добро потомство се получава от родители на зряла възраст, а
най-неблагоприятни са резултатите от съешаванията на възрастни кучета.
Въпреки това, независимо че честотата на рецисивните гени при възрастните
кучета е възможно да бъде повишена, селекционерът не бива сляпо да се
придържа към правилото такива животни да не се използват за разплод. В много
случай кучета с ценни качества при запазена конституция и добро физическо
състояние могат да се използват до максималния предел.


   Индивидуалният план за връзка е най-висша степен на творчество при
планирането и създаването на нови генотипове и фенотипове. За целта
селекционерът трябва да познава качествата на разплодните каракачански
кучета.


   Ефектът от селекцията зависи от умението на развъдчика да отбере от
общия масив и да съеши помежду им тези каракачански кучета, които притежават
най-ценни наследствени заложби. За да бъдат открити такива индивиди,
кучетата трябва да бъдат подложени на преценка, която цели да се опознаят
наследствените им възможности.


   За генотипа на преценяваното каракачанско куче се съди по неговия
фенотип или по фенотипа на родствениците му. Преценката по собствен фенотип
включва: преценка по конституция, преценка по служебни качества, преценка по
фенотип на родствениците, преценка по произход, преценка по странични
родственици, преценка по потомство.


   Когато дадено каракачанско куче е преценено по всички изброени методи,
се говори за комплексна преценка, а когато преценката е извършена само по
някои от изброените методи - преценката е едностранчива. Едностранчивата
преценка не дава реална представа за племенната стойност на кучетата.

Logged

"All truth passes through three stages.
 First, it is ridiculed.
 Second, it is violently opposed.
 Third, it is accepted as self-evident"
                         Arthur Schopenhauer
                                     /1788-1860/
KaraKitan
Administrator
Hero Member
*****
Posts: 3194



« Reply #26 on: February 21, 2009, 23:33:35 PM »

4. Развъдна преценка на каракачанските кучета.


   - Преценка по данни за произхода (по родословие):


   Най-ранната преценка на развъдната стойност на всяко каракачанско куче
може да се направи въз основа на данните за неговите родственици по права
линия.


   Преценката по произход има и някои недостатъци: Много признаци са с
ниска унаследяемост и понижават ней-ната точност. Комбинативната изменчивост
при съешаване на хетерозиготни родители е голяма. Средната хомозиготност е
около 5-6%. Това означава, че различните потомци получават от родителите си
различни алели и притежават различни генотипове. Родителите и прародителите
са представители на различни поколения, различават се по възраст и по
условията, при които са отглеждани. Това може да повлияе върху фенотипната
проява на признаците и върху точността на преценката.


   - Преценка по качества на потомството:


   Потомство, това са приплодите на женско или мъжко каракачанско куче,
получени от няколко последователни генерации (поколения). Потомството на
едно куче от едно поколение е еднородна група с еднакви родствени връзки.
Особеностите на отделния потомък не могат да се приемат за точен критерий за
развъдна стойност на родителите му. При съвкупност от значителен брой
потомци от определен родител може да се получи сравнително точна информация
за неговата развъдна стойност. Колкото по-голям брой потомци се включат при
преценката, толкова по-малка е вероятността от грешки.


   Нито една друга преценка не може да даде толкова точна представа за
качествата на разплодника, както преценката, която се извършва на база на
данните на произведените от него кучета.


   Един от основните недостатъци на преценката по потомство е, че може да
се проведе през по-късен стадий от живота на преценяваното куче.


   - Преценка по конституция:


   Конституцията е съвкупност от анатомичните, морфологичните и
физиологичните особености на организма като цяло, обусловени от
наследствеността и от условията, при които протича онтогенезата, които
определят характера на качествата, здравословното състояние на
каракачанското куче и неговата реактивност спрямо факторите на околната
среда. Конституцията представлява съвкупност от екстериорните и интериорните
особености на кучето.


   Основните фактори, които влияят върху формирането на конституцията на
дадено куче са наследствеността и условията на околната среда. Развитието на
каракачанското куче започва от момента на възникване на зиготата, в която са
програмирани възможностите за индивидуалното развитие на организма. В
зиготата се съдържа унаследената от прадедите способност на организма да се
развива по определен начин, да създава свои индивидуални качества, да
реагира на въздействието на външните фактори. Върху формирането на
конституцията оказва въздействие изкуственият отбор, провеждан от
селекционера при определени условия на хранене, обучение и отглеждане.
Щателният отбор и подбор на родителските двойки за осигуряване на
възпроизводството, както и направляваното отглеждане на младите кучета са
основно средство за производство на индивиди с желан конституционален тип.


   а) Преценка по кондиция;


   При преценката на кучето по конституция е необходимо да се вземе под
внимание и кондицията, в която то се намира в този момент. Кондицията е
временното телесно и физиологично състояние на каракачанското куче, при
което то е най-подходящо за определена работа или за включване в развъдния
процес. За разлика от конституцията, която е сравнително постоянна,
кондицията може да се променя по време на онтогенетичното развитие и е
зависима преди всичко от храненето, начина на отглеждане, степента на
натоварване и работата, която извършва кучето. Каракачанските кучета трябва
да са физически здрави, средно охранени, замускулени, спокойно приемащи (без
нервност) промените на обстановката около тях, с величествена импозантна
външност.


   б) Преценка по екстериор;


   Екстериорът характеризира здравословното състояние на кучето, отразява
половия диморфизъм, показател е за растежа и скорозрелостта, дава представа
за възрастта, служи за определяне на породността, помага за идентификация на
кучето, дава представа за неговите работни способности. Експертът по
каракачански кучета трябва да познава много добре изискванията, които се
предявяват към отделните екстериорни части, а така също и към общите
пропорции в телосложението както на породата, така и към всяко конкретно
преценявано куче. Това, което при едно куче се приема за нормално, при куче
от друг тип, пол или ползователност може да бъде сериозен екстериорен
недостатък. Поради тази причина експертът трябва да познава много добре не
само стандарта на породата, но и допустимата степен на всички възможни
отклонения без това да е фатално за състоянието както на бъдещето на
преценяваното куче, така и за еволюирането на самата порода.


   От написаното по-горе става ясно, че порода не се създава, консолидира
и поддържа само на базата на зрителни въображения как трябва да изглежда тя,
а на задълбочени познания и използване на всички научни методи за изследване
на наследствеността, доказване на генеалогичната принадлежност, мотивиране
на различията спрямо други, близки както в родствено, така и териториално
отношение породи.


   Апологетите на Каракачанското куче не трябва да се впускат в безплодни
самодоказвания кой колко е по-велик и компетентен. Вместо да се наддраскват
по списанията и саморекламират в ИНТЕРНЕТ да влязат в лабораториите, да
направят ДНК и други анализи (за които би трябвало да знаят) и вместо да
пишат за "българската легенда", за "най-древната порода на Балканите" да
съпоставят строго научните резултати с тези на Карпатското овчарско куче, на
Гръцкото овчарско куче, че дори и на доста обстойно проученото Шарпланинско
овчарско куче.


   За да бъде истински възстановена и успешно използвана тази ценна
автохтонна порода, е необходимо сериозно отношение от страна на
компетентните научни институции. Докато нейното популяризиране продължава
чрез немотивираните емоционални публикации на лаици, тя ще съществува
единствено като безвъзвратна историческа отминалост. Дори признаването й от
МФК няма да я направи по-стойностна от това, за което са я представили
нейните "познавачи" според рамките на своята некомпетентност.




Николай Атанасов

Logged

"All truth passes through three stages.
 First, it is ridiculed.
 Second, it is violently opposed.
 Third, it is accepted as self-evident"
                         Arthur Schopenhauer
                                     /1788-1860/
KaraKitan
Administrator
Hero Member
*****
Posts: 3194



« Reply #27 on: February 21, 2009, 23:38:46 PM »

А ето и любопитните кометари на хора прочели статията тук :naughty:http://bgbook.dir.bg/ptext.php?sID=158


Мнения за тази работа

joro <> -
abe sigurno e hubavo iszledvaneto , ama za6to mi se struva 4e tozi sait e za hudojestvena literatura?Huh?!!!!!!?Huh?

Pantalei <> -
bbau-bau...

didi <> -Botevgrad
Publikatsiata e mnogo interesna i mogat da se nautshat mnogo nesta>Pozdravlenia!

Спиридон Костов <> -Тутракан
Добре г-н Атанасов.Браво!!!Работата изцяло е лишена от смисъл.Koнкретизирайте поне малко,за да стане ясно на човек какво терзае душицата Ви!!!

borislav <borislav_1971@abv.bg> -svilengrad
Всичкото е хубаво, но защо сте срещу Св.Стоев и братя Седефчеви. Неса ли те едни от инициаторите за узаконяване на породата и утвърждаване на международно равнище.

Венелин Каравичев <zaraauto@mbox.contact.bg> -Стара Загора
Автора на изследването е положил доста труд и това трябва да се уважава.Голяма част от него са верни твърдения,най вече по отношение на характерните белези на кучето.Какво ме впечатли повече?Предговора,касаещ етноса на каракачаните,невъэмутимо се пренася върху името на кучето,а от там и на евентуалната бъдеща порода.Автора твърди,че малка част от каракачаните днес,живеят в България.Това е верно.Защо тогава до днес,никой в Гърция,която си присвоява всичко антично по балканските земи,не е регистрирал спорната порода.Мнението ми по този въпрос е следното:1.Посочените по горе овчарски кучета,се срещат във всички балкански държави.2.От формирането на спорния етногенезис на каракачаните е минало доста време.Време в което,ареала им на местообетоване е бил и етнически и стопански доминиран от други народи.3.Безспорен факт е,че територията на днешна България се е превърнала в генетичен извор за запазването на характерните особености на овчарското куче.Заключавайки желая да акцентиерам върху следното:Все още няма международно призната порода и е твърде прибързано да се явяват кръстници.Отлеждащите на "едро" тези отлични кучета,както и тези,които ги търгуват в близка чужбина,там където почти липсват,работят за чуждата киноложка наука.При утвърждаването на наименованието на породата,да се има впредвид,че до ден днешен тези кучета,в най чистия си вид са запазени само на територията на България и то ни най малко е заслуга само на населението определящо се ,като каракачанско.За разлика от хората,които по исторически,географски,икономически и други причини,често променят националната си идентичност,то животните/в частност кучетата/са верни продължители на своя род и предани приятели на човека.

Eвгени Петков <vonmilenium@dir.bg> -Хасково
Уважеми читателю.Ти който не си запознат с ПЛАГИАТСКОТО ТВОРЧЕСТВО на лицето атанасов.Това лице се е постарало в типичен си негов дребно-тарикатски стил, да напише много думи-без да каже нищо. Искам да го попитам и от тази трибуна : ЗАЩО УВАЖАЕМОТО ЛИЦЕ атанасов ОТБЯГВА ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ГОДИНА ОТПРАВЕНАТА МУ ПУБЛИЧНО ПОКАНА ОТ г-н.ВЕНЕЛИН ДИНЧЕВ ЗА ОТКРИТ ДИСПУТ НА ТЕМА "КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ" -атанасов(умишленно името е с малки букви)След като се прочу с измамите си при НЕМСКОТО ОВЧАРСКО КУЧЕ, от къде събираш смелост(наглост) да даваш съвети и за КАРАКАЧАНСКОТО ТАКОВА...Колкото и да ти се иска никога нама да "полетиш"Защото роденият да пълзи никога нама да лети. С уважение към всички четящи(без плагиата Атанасов): Евгени Петков

Gergana <Geyj@abv.bg> -
Ти въобще познаваш ли г-н Атанасов или в присъщ за тебе дух на слагачество и злоба, породена от собсвеното ти морално безличие си тръгнал да мъдруваш на места, където едва ли осъзнаваш, че нямаш място. Колко ти плати лицето Венелин Динчев, за да изпълняваш ролята на негов клакьор. Ами сътвори и ти нещо, покажи интелект, ум, умение да интерпретираш, а не само да злобееш и да сипиеш хули и низости. Вярно е, че роденият да пълзи не може да лети. Ти и затова навсякъде успяваш да допълзиш и развониш около себе си.

Костадин <> -
Мн хубаво аз сам каракачанин и се гордея с това и за това уважавам хората които ни уважават БРАВО!!!

Коста <aatanasov2000@yahoo.com> -Sliven
Здравейте. Прочетох написаното по-горе със доста смесени чувства, защото не можех да повярвам на очите си, че един българин ще се осмели да напише истината за каракачаните, техният бит и овчарските им кучета. Е какво да кажем за името им, ами то съвсем естествено си идва на мястото - "каракачанско и овчарско" ще е, няма да е друго я. Но с това до тук. От тук нататък идва интересното. Надават вой (учени - недоучени) "родолюбиви" българи, видите ли щом ние първи сме опитали да го "патентоваме" това име, значи си е наша порода. Да, ама не, защото каракачаните са тук - по тези земи от десетки хилядолетия и са се занимавали с овцевъдство пак оттогава. Хайде опитайте се да се сетите кога са дошли тук славяните, какъв е бил техният бит и култура, хайде сега се опитайте да се сетите за ордата на хан Аспарух и кога са дошли по тези земи. Напрегнете се да добавите и малко траки в тоя компот и чак тогава си създайте порода кучета. Но моля ви не я кръщавайте "каракачанска" без да ни питате, най-малко е проява на неуважение към съседа. Повечето от нас родените на Балканския полуостров, (българи, гърци, сърби, турци и др.-да не изброявам всички народи) за съжаление сме жертви на една безумна политика водена последните 2-а века - политика на яростен национализъм, къде прикрит зад красиви лозунги, друг път с фалшифициране на историята, само и само да държат народите омотани в омраза към съседа и по-този начин да го държат за юлара. А иначе ИСТИНАТА СИ Е ЕДНА - САМО ПЪТИЩАТА КЪМ НЕЯ СА МНОГО, както казват галите. Живеем на Балканите, значи сме балканджии. Е братя балканджии хайде стига сме се надвиквали. Ако имате знанията и можете да боравите с фактите - но истинските а не с измислените по "коминтернски" тертип. Вземете го кучето - ваше да е но му дайте друго име. Както направиха "другарите" с "македонците", така ги подредиха с "история", сега може и марсиански корен да признаят но не и български.

Хера <deqnira_@abv.bg> -София
Страхотно,г-н Атанасов!Случайно попаднах тук,но определено съм очарована от статията!От днес съм изцяло ЗА, Каракачанското Овчарско Куче!Защото такава порода има!А моето куче е една страхотна каракачанка/жалко,че известно време обяснявах,че е бок/,а се оказа,че не е!Чиста каракачанка!Успех!И все повече такива статии и трудове!

Апостол <schokari@abv.bg> -Sliven
Abe momcheta shte vi kaja kakvo terzae gospodina koito pravi tova prouchvane...fakta che veche na vsqko edno kuche s po dalga kozina i malko s nadnormeno teglo ne vi li govori neshto?Az sam karakachanin i moga da vi kaja che v momenta v balgariq ima ne poveche ot 100 chisti karakachanski kucheta na vazrast ot 3-7 godini... ami izvinete no edno karakachansko kuche ne e syzdadeno za da stoi kato domashen liubimec..karakachanskoto kuche e obucheno da se zanimava s jivotni i po tochno s ovcete..vsichki karakachani koito sa otglejdali ovce sa imali karakachansko kuche.to e bilo veren pomoshnik v predvijvaneto na stadoto ili pribiraneto mu ot pasha.problema e che mnogo malko neshta ostavat s vseki izminal den ot karakachanskiq etnos eto dnes veche i kucheto ni vzehte i go prekrastihte na balgarsko balkansko kuche...emi aide da si imame uvajenieto...tova ne e dostoina postapka a krajba!

деси <dessytos@mail.bg> -sliven
Аз съм КАРАКАЧАНКА и много се гордея от това.Радвам се че сте се постарали да кажете истината за КРАКАЧАНСКОТО ку4е.На който не му харесва че породата идва от нашите предци, моля да не пише смешни коментари-нека си замълчи за да не става смешен.

Яни <> -Сливен
Браво Г-н Атанасов,и ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ,за вярната информация за произхода на каракачаните и за породата каракачанско куче.Да има ги във всички страни на балканскиа полуостров,защото сме били със стадата навсякъде по тези земи.Дори и по комунизма това куче се признаваше като каракачанска овчарка.Да това куче е уникално,и за това някои иска да си го присвои.

Алекс <aleksandra_1985> -София
borislav <borislav_1971@abv.bg> -svilengrad Всичкото е хубаво, но защо сте срещу Св.Стоев и братя Седефчеви. Неса ли те едни от инициаторите за узаконяване на породата и утвърждаване на международно равнище. Аз разбрах защо е против тях.Опитват да кръстят Българска порода куче, на небългарска етническа група, която няма нищо общо с българите. Хайде нека сега художниците да си кажат защо искат това да е така!!! Каква е тяхната изгода от това?

Гошо <> -
Апостол <schokari@abv.bg> -Sliven Abe momcheta shte vi kaja kakvo terzae gospodina koito pravi tova prouchvane...fakta che veche na vsqko edno kuche s po dalga kozina i malko s nadnormeno teglo ne vi li govori neshto?Az sam karakachanin i moga da vi kaja che v momenta v balgariq ima ne poveche ot 100 chisti karakachanski kucheta na vazrast ot 3-7 godini... ami izvinete no edno karakachansko kuche ne e syzdadeno za da stoi kato domashen liubimec..karakachanskoto kuche e obucheno da se zanimava s jivotni i po tochno s ovcete..vsichki karakachani koito sa otglejdali ovce sa imali karakachansko kuche.to e bilo veren pomoshnik v predvijvaneto na stadoto ili pribiraneto mu ot pasha.problema e che mnogo malko neshta ostavat s vseki izminal den ot karakachanskiq etnos eto dnes veche i kucheto ni vzehte i go prekrastihte na balgarsko balkansko kuche...emi aide da si imame uvajenieto...tova ne e dostoina postapka a krajba! Типично циганче от Сливен.Погледнете само e-maila му. Отворко пиши на кирилица!!! намираш се в Бг страница

MAHERAS <> -SLIVEN
БРАВО НА АВТОРА!!! Наи - накрая да се намери човек (и то българин) който да даде точна информация за произхода на каракачаните и овчарското куче !

icokotov <icokotov@abv.bg> -sliven
Браво на този който се е сетил да напише нещто за нас каракачаните аз съм каракачанин и се гордея с произхода си

lyoleva <lyolevaa@abv.bg> -kotel
dam .. super e ;]]

yanko- samokov <ianiss@abv.bg> -samokov
blagodarq na g-n Atanasov za napisanoto, az sashto sam karakachanin i vinagi sam se gordql s tova nikoga ne em e bilo zram da si go priznaq. takav sam i hodq s visoko vdignata glava.
Logged

"All truth passes through three stages.
 First, it is ridiculed.
 Second, it is violently opposed.
 Third, it is accepted as self-evident"
                         Arthur Schopenhauer
                                     /1788-1860/
STARTER
Hero Member
*****
Posts: 755


« Reply #28 on: February 22, 2009, 13:08:30 PM »

Сега не става ясно, темата за публикации за каракачанското куче ли е или за коментари по публикациите.
Според мен на коментарите не им е мястото тук. Само се отклонява вниманието.
Logged
Mad Max
Hero Member
*****
Gender: Female
Posts: 6164



« Reply #29 on: February 22, 2009, 20:25:49 PM »

На мен пък не ми пречат.. Напротив.
Мисля че е по-добре да се оставят, за да не ги повтаряме, потретваме и т.н. до сто и едно и обратно..
Logged

Pages: 1 [2] 3 4 ... 8
  Print  
 
Jump to:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2015, Simple Machines

Valid XHTML 1.0! Valid CSS! Dilber MC Theme by HarzeM