Форум КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ
News: Желаете да станете член на МАКК?  Вижте тук!
 
*
Welcome, Guest. Please login or register. June 06, 2020, 16:41:48 PM


Login with username, password and session length


Pages: [1]
  Print  
Author Topic: 24 май - По повод празника...  (Read 5148 times)
0 Members and 1 Guest are viewing this topic.
В. Динчев
Administrator
Jr. Member
*****
Posts: 99


« on: May 24, 2016, 19:25:29 PM »

И невежеството има своите университети

Тони Филипов, д-р

«Ако си мислите, че образованието е скъпо, пробвайте с невежеството.»
(Дерек Бок, президент на Харвард 1971–1991)


Имам идея. Всъщност, роди ми се преди десетина години, но все отлагах да я съобщя, защото се надявах нещата да се променят. Но те не само, че не се променят, ами се и влошават. И идеята ми става все по-актуална. Тя е много проста идея. Да обявим нулева година по отношение на 24 май. Нямаме повод да празнуваме деня на българската просвета и култура. То е все едно да празнуваме българската авиация! Имаме бол поводи да го тъгуваме тоя ден.  Да тъгуваме за образованието, за образователите, за образованите… Да тъгуваме за изпадналите букви от азбуката, за забравените думи, за изгубения смисъл на изреченията. За вчерашните и днешни поети, за пропусналите да се родят писатели. За ненаписаните български книги и за много от написаните. Да тъгуваме за прогонването на езика свещен на нашите деди от медиите и превръщането им в царство на първичната неграмотност. Да тъгуваме, че социолектът на нискочелата посредственост стана езикова норма. Цяло културно събитие е да чуеш политик да говори на книжовен български. Един има диалектна редукция на “е” в “и”- “все ощи”, “данъцити”… Друг използва твърда съгласна преди глаголното окончание” - “потвърдът”, “подкрепът”... Трети има проблеми с променливото “я” - “щеха”, “беха” „пеха” и се „смеха”… Четвърти говорят купешки -  „не съм комуникирана”. (Е и тя вече е кумуникирана, ако имаме предвид едно и също, де…) И празнодумци като Лютви Местан обират овациите за красноречие.

И тоя химн… „Върви, народе…” Време е това „върви” да се махне и на негово място да се сложи „Спри се, народе!” Вървиш в грешната посока, вървиш след простите и неуките, които дори и да искат, не могат. А те и не искат. Спри се и се огледай! Все трябва сред теб да е останала малко мъдрост или поне рефлекс за оцеляване. Спри и потърси на спокойствие. Поне опитай! Пък, ако не намериш, върви, върви на… манифестация.

Приличаме на гиляките, за които разказва Чехов в „Остров Сахалин”. И до днес те не разбират смисъла на пътищата. Дори и там, където има прокарани пътища, те вървят през тайгата, газят през крайпътните тресавища.

В есето си „Кирило-методиевско” Георги Марков пише: „Невежеството има също своите училища, има своите университети, своите институти и академии, чиято единствена цел е да култивира, развива и насърчава с всички средства невежеството. Те имат и своята култура, имат своите писатели, имат своите художници, имат своите режисьори и актьори. Използвайки силата на страхотния си съюз невежите си създават царство на неграмотността.”

Да беше жив да видиш пък сега какво е… Те си имат още повече, а ние оставаме и без малкото, което имахме. Но и това още не е краят.

Простотията е заразна. Научен факт, доказан от психолозите експериментално. Съставиха групи от глупави и умни, които да живеят няколко месеца заедно. За да оцелеят в компанията на мнозинството глупаци, умните почнали да прикриват интелекта си, спрели да четат книги и загубили предишните си интереси и затъпели.

Емпиричният ни опит потвърждава тези изводи. И да ви кажа честно, все по-често се замислям дали си струва да се съпротивляваме повече. Само си тровим живота. Дето викаше колегата Волтер, ако бях прост като толкова други, щях да бъда щастлив като тях…

Мисля, че веднъж ви споменах за американският рекламен специалист Бил Бърнбах. През 1959 г., годината, в която е роден вашият премиер, Бърнбах е нает да рекламира смешния малък бръмбар на „Фолксваген” в Америка, където колите обичайно са като тристайни апартаменти… Извинете, че казах „вашият премиер”, но не ми се обръща езика да кажа „нашият премиер”. От край време се стремя главно към интелектуална собственост… Та Този Бърнбах измислил „снобизма с обратен знак”. Озаглавил рекламната кампания така: „Мислете на дребно!” Точно по същия начин вашият премиер ви продава обратното на образоваността и интелекта. Ако снобизмът изисква да си чел, да знаеш, обратният му знак е: „Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме.” И колкото и да е странно, продава го много успешно, на опашка.

O, sancta simplicitas! Свещена и неприкосновена!

По телевизора видях един запис, на който премиерът говореше нещо за Станишев. И накрая обобщи: „Това ли ни е бил премиер 4 години?! Не го е срам! Деба и нещастното копеле, деба!”

В друг клип културният Му министър прави откритие: "Аз даже се изненадах, не знаех, че Иван Вазов е роден в Карлово..." Артистът Христо Мутафчиев го поправя: „Сопот, Сопот…” Вежди замазва: "Е, от региона. Аз не ги деля на Карлово и на т'ва".

Загиваме, братя! В интелектуално отношение загиваме!  Всъщност, във всяко отношение загиваме.

Пловдив, „Европейската столица на културата 2019”, за едната бройка отърва позора да слуша пошлите песни и да гледа как възпитаничките на Митко Пайнера развяват голи задници из Античния театър…

Пайнера е новият Кирил и Методий. А възпитаничките на Пайнера, членестоногите от „Левски”, ЦСКА, „Лудогорец” и т.н. получават месечно толкова, колкото един университетски преподавател получава годишно. Мога да дам и други примери за неинтелигентни форми на живот, които са на почит в наше време, но сигурно и вие можете.

Холистичният подход обаче ни задължава да разглеждаме народа и културата като един организъм. По времето, когато Великата френска революция почнала да си руча децата и Робеспиер на свой ред трябвало да си тръгне от историческата сцена с «главата под мишницата», Жак-Луи Давид почнал да рисува една голяма картина – «Сабинянките». С нея той искал да подтикне съгражданите си към консенсус. Месеци я рисувал и цял Париж следял с трескав интерес как напредва работата, а на всеки две седмици се издавал специален информационен бюлетин.
Искам да кажа, че когато има Париж, ще се намери и Давид. Но когато народът търси културни хамбургери, Давид ще ходи гладен...

За годините на „преход” сме затворили над 2000 училища. 250-300 хил. деца са пораснали без изобщо да стъпят в училище. Около 20 хил. всяка година отпадат от средното образование. Деца с изгубено настояще, които ще създават общество със съмнително бъдеще…

И както казах, това още не е най-лошото. Проучване на учени от Амстердамския университет показа, че средният коефициент за интелигентност на западните народи е паднал с 14,1 пункта за последния век. Оглупяването се дължало на това, че по-умните жени предпочитали да имат по-малко деца, докато тези с по-нисък интелект се размножавали повече. Представяте ли си ние с какви темпове оглупяваме?! Интелигентната българка ражда едно, неграмотното Айше ражда откак почне да може, та доде мане да може… Отделно дето интелигентната българка каквото произведе незабавно го праща в чужбина. Да не говорим за това колко останаха интелигентните българки сред българките…

Мъка, мъка… Само с алкохол се преглъща. Без просвета животът е низ от кръчми. (Да прощава Мураками.) Момче, сипи, ако нема донеси! Какво викаше оня от Карлово? От Калофер, де, ама аз не ги деля на Карлово и на т'ва… „Пиян аз дано забравя…” Падението на българската просвета. Мизерията на българския учител. Невежеството на масовия българския ученик. Бракониерстващите из науката полуинтелигенти…

“Върви народе…”

И ние вървим, вървим… и няма край, и няма край…

Sancta simplicitas

Невежество! Тълпите непорочни

блажено спят под тъмната му стряха.

А грешници убиваха пророците

и боговете праведно мълчаха...

Невинни ли са живите апостоли,

щом слепи покрай кръста преминават?

(Весела Димова)

Апостолите? Да, бе, а къде са апостолите? Къде се изпокри българската интелигенция? Няма я! Ама толкова я няма, че почваш да се чудиш дали я е имало изобщо…

Интелигенцията се отдръпна не само от политиката, но и от обществения живот. И остави съдбата на нацията в ръцете на политическите парвенюта, на интелектуалната макулатура, на хора с тежки морални малформации, на тарикати и откровени престъпници…

Между интелигенцията и народа зее огромна пропаст, която вече не може да бъде запълнена. Тя е пропаст не само на различни интелектуални и социални възможности, но и пропаст от недоверие, подозрение, дори може би и омраза… И подкрепата, която получи и продължава да получава Борисов, е само едно от нейните проявления.

Бившият министър на просветата Сергей Игнатов каза веднъж: "Част от политическата класа има интерес от нискообразовано общество, защото се управлява по-лесно. Тогава и популизмът върви по-лесно.”

И полека-лека, кои съзнателно, кои интуитивно, цялата политическа класа стига до този извод. Колкото по-прост е народът, толкова по-лесно им минават номерата. Ама, казват, прост народ, слаба държава! Че на кого му е изпотрябвала силна държава?!

Редно е след толкова черни мисли да се посочи и нещо оптимистично, някакъв възможен изход. Редно е, но не е възможно. Няма как да кажа, че ще полетим, когато е видно, че падаме. През некраткия си живот сме имали научното щастие да установим преки корелации между невежеството и оптимизма и затова… Медиите са в ръцете на тези, които имат интерес от опростачването ни. И парите са концентрирани в тях. За властта вече казах. Трябва да стане някакво чудо, целокупно да се потресем от духовната мизерия, в която сме пропаднали, за да се промени нещо. Но чудеса не стават сами. Чудесата ги правят народите. Будните.

Сетих се нещо оптимистично. Новите поколения ще са много по-невежи, но вече няма да преживяват невежеството си. Те ще страдат от т. нар. „двойна слепота – няма да знаят, че не знаят. И няма хич да страдат. Защото, както е казано още в Библията, познанието носи печал...


Текстът е публикуван по повод 24 май 2015 г. във в."Ретро"

източник - http://reduta.bg/v2/
Logged
KaraKitan
Administrator
Hero Member
*****
Posts: 3093



« Reply #1 on: May 24, 2016, 22:51:57 PM »

Верно и тъжно.

И в допълнение един великолепен текст на Георги Марков, излъчен по радио "Дойче Веле" през 1974г. и пубикуван днес в "Дневник"
Линк към оригинала:
http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/05/24/2765156_kolko_opasno_e_nevejestvoto/


Колко опасно е невежеството

Върви, народе възродени,
към светли бъднини върви.
С книжовността, таз сила нова,
съдбините си обнови

Слушали ли сте нестройните гласчета на децата от предучилищна възраст, когато се мъчат да произнесат дългите непознати думи, гледали ли сте смутените им личица, когато объркат мелодията или се запънат на "книжовността", и светлината в очите им, когато всичко тръгне плавно и в нестройния хор звънне още едно гласче?

Слушали ли сте звуците на многото ученически музики, близки и далечни, свирещи едновременно разни части на мелодията, всяка ехо една на друга, като че цялата тази музика, гласове и шум извират отвред, от простора, от слънцето и от дъжда. Не ви ли е къпал този толкова чест Кирило-Методиевски дъжд? Забелязали ли сте, че това е денят, когато природата е най-зелена и слънцето е най-весело. Мислили ли сте, че целият този оптимизъм и светлина винаги идват като някакво начало, макар че учебната година е пред края, вие не можете да избегнете чувството за начало.

Начало на узряване, начало на възмъжаване, начало на учене, начало на живеене

С чудната песен на Панайот Пипков вървяха и вървят децата, учениците, студентите, всички, които се учат, и ония, които ги учат, вървят ония, които знаят, и ония, които не знаят, и сигурно няма възрастен българин, който този ден да не види себе си в някакъв отдавна забравен Кирило-Методиевски ден. Това си е чисто български празник, роден, наш и прикаченият му днес етикет, че бил ден на славянската просвета и култура, е малко нещо обиден. Може би това обяснение е нужно за съветския посланик в София, но то не е нужно на нито един българин. Както не ни е нужно да знаем дали братята Кирил и Методий са били гърци, българи, славяни или китайци. Важното и чудесното е, че с азбуката, която те са ни дали, народният поет е написал мъдрото си пожелание:

С книжовността, таз сила нова,
съдбините си обнови.

С книжовността. Не с меча, не с куршума, не с юмрука, не с дивата физическа сила, нито със слепия фанатизъм, не с покорната неграмотност, а с книжовността! И това не е ритмическо хрумване на поета, а отглас на вековната и дълбоката народна вяра в "книжовността, таз сила нова", отглас на една толкова рядка и странна любов към знанието и просветата. Съвсем не искам да кажа, че у нас винаги е имало само ученолюбиви хора (вероятно те не са повече или по-малко, отколкото при всеки друг народ), но духът на ученолюбието е бил винаги най-уважаван гост. Ако тръгнем назад в историята, ние ще го срещнем още в самото начало, още при Климент и Наум, чуйте словото на Йоан Екзарх и толкова целомъдрената и чиста реч на Черноризец Храбър, минете през робството и вижте как един език буйно и стремглаво расте от Софроний Врачански до Вазов, вижте неподражаемата светлина на читалищата, болезнената привързаност към училището, особеното място на българския учител и огромната любознателност на българина към света, към познанието, към собственото преосмисляне на житейски факти и чужда мъдрост.

Всичко голямо, хубаво и красиво в нашата история е дошло "с книжовността, таз сила нова"

И обратното – всички нещастия са тясно свързани с невежеството, глупостта, злобата и душевната нищета, които са прогонвали духа на книжовността или са го заменяли с някаква обидна злоупотреба с азбуката на Кирил и Методий.

Наистина от другата страна на историческия кантар стои с цялата си тежест невежеството, стоят духовните потомци на ония, които преди десет века са смятали Кирил и Методий за гръцки идеологически диверсанти и които наистина са предпочитали да се изразяват с езика на конете или кучетата, стои мракът на средновековния фанатизъм на покорството и преклонението, стои злата ирония на духовното еничарство и на така разпространеното в ново време интелектуално ибрикчийство. Опразненото място на мислителя винаги е било заемано от бича на изпълнителя.

Мисля си, че култът към знание и просвета, така разпространен в нашия народ, идва като естествена реакция и противопоставяне на жестоките злини, които ни е нанесло невежеството. Наистина нищо друго не е докарало повече злини на България, отколкото честите триумфи на отчайващото невежество особено на ония, които гаврата на историята е посочила (или назначила) за водачи

Конфликтът е по-стар от света. Това е конфликтът между светлина и мрак, между Бог и Дявол, между огън и вода, между сътворение и разрушение. Но в житието на нашия народ този конфликт винаги е бил много остър, непримирим. Равносметката, която днес можем да направим, не е съвсем розова. Не става въпрос само за това, че невежеството е въведено (както се казва) като официално оръжие и е поощрявано като най-драгоценно качество от съществуващата политическа система, а става въпрос за тази стихия на черни сили, която докара до отчаяние един Пенчо Славейков, за да моли Бога в Брунате да не остави костите му в "онази варварска страна".

Хората, които прогониха Пенчо Славейков, не бяха съвременни партийци, а българи. Българи бяха тия, които изгониха Захари Стоянов, ония, които дори не си свалиха шапките при смъртта на Любен Каравелов, същите, които убиха Гео Милев, Христо Ясенов и Вапцаров. Българи бяха всички ония, които преследваха любовта към светлината, всички ония, опиянени от властта си нещастници, които мислеха и мислят, че с изгарянето на книги, забраняването на филми и пиеси, унищожаването на картини ще постигнат хармоничния мрак на собствената си стабилност.

Но кои са облаците в Кирило-Методиевския ден? Кои са черните ангели на невежеството?

Кои са силите, които стоят на пътя на цял народ и създават неговата собствена драма?

Невежеството най-напред е самоотказването на човек да се учи, което е самоотказване на човек да разбира. Има си такъв вид хора с мънички мозъчета и с още по-мънички сърца, за които цялото познание се изчерпва със знаенето и повтарянето на съответното им "Отче наш" – преди и след ядене. Хора, които многообразието на света, седемте цвята на дъгата и ръста на пространството – плашат. Не зная доколко това е наследствено и доколко е придобито, но явно ние си имаме достатъчно от тях. И понеже тъкмо страхът от света и живота е основното чувство у тях, тези невежи граждани търсят закрила у други като тях – и така възниква голямото страшното общество на невежите, партията на невежите, обединени от някакво друго "Отче наш". Отказът да се учиш е отказ да разбираш другите, е отказ да разбираш и себе си. Тези граждани нямат никакви сериозни проблеми освен един – как да продължат да бранят дуварите на своето невежество. И най-резултатната стратегия на тази отбрана е – като се заставят и другите да не учат, тоест като се поощри невежеството във всичките му форми

Може би звучи прекалено парадоксално като кажа, че невежеството има също своите училища, има своите университети, своите институти и академии, чиято единствена цел е да култивира, развива и насърчава с всички средства невежеството. Те имат и своята култура, имат своите писатели, имат своите художници, имат своите режисьори и актьори. Използвайки силата на страхотния си съюз невежите си създават царство на неграмотността.

За разлика от първите турци, сломили Второто българско царство и просто избили цялата българска интелигенция на онова време, съвременните невежи работят по далече по-съвършена и резултатна система. Липсата на българска интелигенция през годините на робството доведе до невижданото развитие и създаване на огромния и мощен национален епос, който съхрани живото слово на кирило-методиевската азбука. Днес грешката на турците е избягната. Сеченето на глави не върши работа. Много по-съвременна е системата на онеграмотяването чрез същата азбука, чрез същите слова, чрез училища и учители.

Ако някогашните невежи са настоявали, че Земята е плоска и дъжд вали, докато Господ мие дъските на рая, днешните невежи се съобразяват с безспорното, те са в крак с науката и с техниката, но крилата на мисълта са добре подрязвани, за да не лети далече, за да не изневерява на закона на невежеството.

Винаги съм се питал защо у нас за разлика от целия нормален свят се полагат специални грижи за насърчаване на бездарието

Ако вие сте талантлив в коя да е област, има да минете през хиляди препятствия, за да намерите признание или утвърждаване, но ако вие сте явен или полуявен бездарник, тогава от всички страни се помага да развиете таланта на бездарието си, като обогатите творчеството на бездарниците с още едно произведение. Ако вие сте особено настойчив в невежеството си, вашата кариера е осигурена, вие можете да станете професор, театрален режисьор, писател, журналист, политик, всичко. Нека тези, които смятат, че преувеличавам, се огледат наоколо. Колко много техни познати са направили академична или друга кариера само чрез повтарянето на "Отче наш" и чрез отказа да се учат, да разбират и да видят света "отвъд долната махала".

Казват, че едно дете на петгодишна възраст задава средно осемстотин въпроса на ден. И това е може би най-позитивната черта у човека. Гражданите от стройните редици на невежеството не задават никакви въпроси. Те знаят всичко, те не се интересуват от нищо, те си имат теория на невежеството, която е закачила етикети навред. Етикетите са отговор, който трябва да бъде заучен. Вие просто запомняте тези отговори и всичко е съвсем просто.

Теорията на невежеството ви е снабдила с всичко необходимо, за да ви спести мисленето

Така вместо истинската литература на питащия, на търсещия, на терзания от съмнения и въпроси човек идва псевдолитературата – тази на отговора, който е лозунг. Вгледайте се в цялата ни днешна поезия, тя е просто многогласово повторение на едни и същи лозунги. Литературата на невежеството не разрешава никакви Хамлетовци. Тя дори не позволява милото съмнение на Иванчо Йотата.

И тази литература е написана със свещената азбука на Кирил и Методий.

Но все пак и в царството на невежеството има някакъв първичен, детски интерес (интерес на осемстотинте въпроса), който наивни и невинни глави задават. Как да се убие този интерес, как да се накарат тия млади граждани да не задават въпроси, а да гълтат готовите отговори. Разковничето се нарича полузнанието или полуинтелигентността. Колко пъти, вече не помня, съм слушал тези магистри на полузнанието, тези също съзнателно култивирани интелектуални позьори, чието съществуване само сгъстява мрака на общата неграмотност.

Господи, нашият чудесен, обикновен неграмотен селянин от началото на века е просто светец със своето уважение към науката в сравнение с тези богато окичени със звания (но без призвания) всевъзможни културтрегери, които всичко могат да ви кажат, всичко да ви обяснят и за които няма тайна в света. Да, последното е много характерно – теорията на невежеството не разрешава съществуването на никакви тайни. Тайна – значи въпрос, значи интерес. Следователно – няма тайни, всичко е обяснено "издълбоко и изтънко".

Ако светът на победилото невежество спира развитието на духовните сили на един народ, то какво тогава да кажем за пропастите, които то дълбае между един човек и друг човек, как то стимулира неразбирането на хората и оттам омразата, зложелателството, завистта, подлостта и други подобни добродетели.

Ако разберете един човек, вие не можете да го мразите, независимо колко ви е приятен или неприятен

но омразата е задължителен атрибут на невежеството

Тъжни мисли в един светъл ден. Защото въпросът не е за броя на студентите в университетите или за колко книги е написал тази седмица писателят Стефан Поптонев, нито колко зрители са видели постановката на "Арко Ирис", нито колко пари са отпуснали на издателствата, а въпросът е за "книжовността, таз сила нова".

Въпросът е за човешката необходимост да задава осемстотин въпроса на ден и да иска да знае всичко, и да пита, докато не го научи. Тази необходимост създаде цялата световна цивилизация и тя тласна ръцете на Кирил и Методий да напишат азбуката.

Защото и по тяхна време невежеството бе най-страшната напаст.
Logged

"All truth passes through three stages.
 First, it is ridiculed.
 Second, it is violently opposed.
 Third, it is accepted as self-evident"
                         Arthur Schopenhauer
                                     /1788-1860/
Pages: [1]
  Print  
 
Jump to:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2015, Simple Machines

Valid XHTML 1.0! Valid CSS! Dilber MC Theme by HarzeM