Форум КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ

БЪЛГАРСКИ КИНОЛОЖКИ КЛУБ ЗА БЪЛГАРСКО ОВЧАРСКО КУЧЕ

СТАНДАРТ НА БОК

І. ПРОИЗХОД НА ПОРОДАТА – БЪЛГАРИЯ
Група – ІІ
Секция – 2 - молосоиди
Подсекция – 2 – без изпитания за работа

ІІ. ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА
Българското овчарско куче е една от най-старите породи в Европа. Кучето е автохтонно (местно, аборигено). Установено е, че подобни кучета със сходен морфологичен тип по нашите земи са отглеждали още древните илири и голяма част от местните тракийски племена. Нашето куче е отглеждано от българи скотовъди от ранни зори на развитието на скотовъдството. Тази порода се е съхранила и развила през вековете охранявайки стадата и имотите на българите. Българското овчарско куче влиза смело във бой с вълци, мечки, и прогонва крадци, рискувайки си живота само да може да опази стадата и имотите на собственика си. Тази порода се е запазила и до днес. Чрез установените правила за развъждане, БКК за БОК се стреми да запази и съхрани породата, нейните ползвателни качества, хармонични форми и пропорции, отговарящи на съвременната кинология, без да опорочава, а да доразвива незаменимите й работни качества.

ІІІ. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, ПРИЛОЖЕНИЕ, СПОСОБНОСТИ И ПОВЕДЕНИЕ
1. Предназначение
Българското овчарско куче е селско-стопанско охранително куче, за компания и за охрана на къщи и дворове в селски и градски условия.
Българското овчарско куче охранява всички видове селско-стопански животни: овце, кози, говеда, коне и птици, от дребни и едри хищници (лисици, чакали, вълци и мечки) посредством зорко наблюдение чрез гласово дистанционно облайване, чрез прогонване чрез лай, преследване и в краен случай – атака.
Охранява стадото от непознати злосторници и грабители – гласово –дистанционно, след което следва директна атака с лай и с явна демонстрация на заплаха.
Охранява къщи, селско-стопански имоти, ферми, обори и егреци.
- при вързано състояние – блок-пост – гласово-дистанционно;
- при свободно състояние – гласово-дистанционно, прогонване със лай и чрез явна демонстрация на заплаха;
- персонална охрана на собственика – предупредително ръмжене, облайване и директна атака с лай.

ІV. РЕГИОНИ НА ПРИЛОЖЕНИЕ
Всякакви местности и терени при които се практикува селско-стопанско животновъдство – ферми, егреци, къщи и дворове, където е възможна поява на хищници, злосторници и неприятели.

V. НАЧИНИ НА РАБОТА
По единично и в група. Най-добре му се проявяват работните качества при работа в група.
1. При охрана на стадата – постоянно наблюдение извършващо се в стационарно състояние в обсег на зрение до 2000 метра.
През деня охранява следствие силно развито зрение, обоняние и слух.
Пред нощта охранява посредством силно развито обоняние и слух.
2. При охрана на имоти –
А) при вързано състояние – чрез зрение, обоняние и слух, чрез гласово оповестяване;
Б) при свободно състояние – чрез зрение, обоняние, слух, гласово оповестяване и атака с лай.

VІ. ПОРОДНО ПОВЕДНИЕ
1. Силно развито зрение (за типично охранително куче) с далечина, острота и диференцираност до 2000 метра;
2. Силно развит слух за нощна охрана;
3. Силно развито обоняние към хищници и непознати;
4. Ръмжене - дълбок гърлен глас “като идващ изпод земята”, ниско-предупредителен, усеща се с диафрагмата на човек;
5. Лай – мощен, дълбок, поривист, чува се до 500 метра. При атака гласът става по-висок и по-продължителен. Влиза в битка с лай.

VІІ. ПРЕОБЛАДАВАЩА РЕАКЦИЯ
- активно-отбранителна с нисък праг на дразнимост;
- силно агресивно форма и борба до победа.

VІІІ. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ДОМАШНИТЕ ЖИВОТНИ
1. към поверените му за охрана: дружелюбно, подчертано внимателно, грижливо и осигуряващо продължението на рода;
2. към чужди животни: дистанциращо и прогонващо посредством лай.

ІХ. ТИП ВИСША НЕРВНА ДЕЙНОСТ
- Мощен, силен и умерено-подвижен тип с лек оттенък на меланхолична нервна дейност.
- Със силно преобладаване на възбудни процеси и бавно продължително угасване на възбудата;
- Добра адаптивност към битови и атмосферни условия. Непретенциозен към хранене.
- Трайно доверие към признатия от него собственик и неговото семейство, изградена любов и доверие към децата в семейството.
- Изразено недоверие към негови познати и приятели;
- Силно недоверие към непознати.

Х. ОБЩ ВЪНШЕН ВИД
Едро масивно куче с горда осанка, излъчващо самоувереност и жизненост, хармонично развито с добре свързани части на тялото. Мускулатурата му е мощна, костите са масивни с обилно космено покритие. Видът му излъчва сила, увереност и внушава респект. Половият Диморфизъм е силно изразен.

ХІ. ТИП КОНСТИТУЦИЯ
Груб и здравогруб.

ХІІ. РЪСТ
1. За мъжки кучета – от 68 до 78 см
2. За женски кучета – от 62 до 68 см

ХІІІ. ПРОПОРЦИИ НА ТЯЛОТО
1. Костен индекс
А) мъжки – от 20 до 23
Б) женски – от 19 до 21
2. Индекс на разтегнатост (формат - от 105 до 109)
3. Индекс на дългократост – от 51 до 53
4. Индекс на масивност – от 116 до 120
5. Индекс на дългоглавост – от 39 до 42
6. Индекс на широкочелост – от 55 до 60

ХІV. ГЛАВА - Пропорционалана-обемна
1. Черепна част- широка, масивна. Челото слабо и изпъкнало, почти плоско със забележим задтилен издатък, надочните дъги са слабо изразени.
2. Стоп – слабо изразен;
3. Муцуна – обемна, слабо стесняваща се към носа, тъпа и дълбока;
4. Носна гъба – голяма и добре пигментирана, ноздрите са широки. Ностното гъба и видимите лигавици са черно пегментирани, а при кафяво-белите кучета може да са в кафяво-пигментирана гъба;
5. Устни – дебели и прилепнали – горната покрива долната, тъмно пигментирали с дълбок прорез;
6. Зъби – здрави, големи и бели с нормален набор 42 броя, в горната челюст – 20, а в долната – 22 броя. Захапката е ножицовидно и клещовдидна. Резците са разположени в лека дъга;
7. Уши – висящи, поставени на нивото на очите, триъгълни със заоблен връх, средноголеми покрити със дебели и плътни косми. Допустима дължина на ушите - +- 2,5 с от вътрешния медиален ъгъл на окото. Допускат се поставеност на ушите – 2,5 см под или над линията на очите.
8. Очи – малки, дълбоко и косо поставени като латералните ъгли стоят по-високо от медиалните. Формата на очите е от кръгъл до бадемов като се препоръчва бадемовата форма. Цвета на очите е тъмно или светло кафяви в зависимост от окраската на косъма, ръбът на клепачите е тъмно оцветен, погледът е самоуверен, излъчва твърдост на характера.
9. Шия – мощна, среднодълга, добрезамискулена с леко заоблена линия на тила, видимо разширяваща се към трупа поставена под ъгъл от 30 до 35 градуса. Кожата по шията е еластичноподвижно свързана но не образува гънки.

ХV. ТЯЛО
1. Горна линия – хоризонтално права.
2. Холка – Мощна, добре зомускулена, леко излизаща над линията на гърба.
3. Гръб – среднодълъг, здрав, прав и широк.
4. Поястница – къса и тясна при мъжките кучета, а при женските дълга, замускулена с прибрана коремна линия.
5. Крупа – среднодълга, широка, леко наклонена, заоблена и мускулеста. При мъжките кучета е сравнително тясна, а при женските – по-широка.
6. Гръден кош – широк, дълбок и достига нивото на лакътната става. Гръдната част е добре изразена, а ребрата са широки и заоблени. Допустима дълбочина - +-2 см от лакътната става.
7. Долна линия и корем – коремът е е мускулест и стегнат, леко прибран.
8. Опашка – поставена не много високо – достига до скакателната става, но се среща и допуска вродено къса опашка. Опашката е покрита с дълги и груби косми с много обилен подкосъм. В спокойно състояние виси отпусната с навита на кука край. В движение е повдигната над гръдната линия навита сърпообразно или в кръг.

ХVІ. ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ - Прави и успоредни помежду си и широкопоставени
1. Рамо – дълго и широко, здраво свързано с трупа и покрито с масивна мускулатура. Ъгълът между лопатката и раменната кост е от 100 до 110 градуса.
2. Лакти – насочени назад и успоредни;
3. Подрамо – среднодълго с масивна кост и развита мускулатура;
4. Китки – масивни, сравнително къси и почти отвесно поставени, допуска се лек наклон.
5. Метакарпуси – широки, силни с лек наклон;
6. Лапа – голяма, закръглена със сухи прибрани пръсти и сводеста. Богатоокосмена. Възглавничките са еластични и тъмни, ноктите са дебели и здрави, за предпочитане тъмни на цвят;

ХVІІ. ЗАДНИ КРАЙНИЦИ
Прави успоредни погледнати отзад със силно развита мускулатура.
1. Бедра – среднодълги, широки с масивна мускулатура;
2. Колена – със слаба изправени ъгли;
3. Подбедра – пропорционални и добре замускулени;
4. Скакателни стави – силни и здрави – ъгълът е от 140 до 150 градуса;
5. Метатазуси – среднодълги, масивни и отвесно поставени. Често срещан белег на породата е допълнителен пети и шести;
6. Лапи – средно големи, с овална форма, с прибрани пръсти и окосмяване между тях. Добре засводени, здрави ноктки. Възглавничките са твърди и тъмни;

ХVІІІ. ДВИЖЕНИЕ
Рационални, неизразходващи излишна енергия , свободни с широка крачка. Характерен е спокойният лек ход и прожиниращ тръст.

ХІХ. КОЖА
Плътна, еластична и прилепнала, необразиваща гънки с изключение на слабо развит гердан, разположен надлъжно в долната част на шията.

ХХ. КОСЪМ
Различават се два типа кучета по отношение дължината на косъма –
1. дългокосмести – с дължина над 10 см
2. късокосмести – с дължина до 10 см
Допуска се минимум дължина на косъма при холката – 7 см.
Косъмът е прав и твърд с много добре развит подкъсъм.
3. цвят – окраската е двуцветна
Предпочитат се големи, ясно очертани тъмни петна на бял фон или големи бели петна на тъмен фон. Тъмният фон може да бъде – черен, сив, кафяв и червен.

ХХІ. НЕДОСТАТЪЦИ
- Незначителни отклонения от посочените индекси.
- Недостатъчно широка и масивна глава.
- Ярко изразена медиална бразда.
- Издължена или недостатъчно широка муцуна.
- Недостатъчно развит гръден кош.
- Тясна постановка на крайниците.
- Провиснал или изпъкнал гръб.
- Малко по-висока задница от холката.
- Изкривени предни или задни крайници.
- Отпуснат или подчертано прибран корем.
- Леко отпусната кожа в шийната област.
- Тънки или леко висящи бърни.
- Високо поставени уши, неприлепнали към главата.
- Недостатъчно окосмяване на опашката и задната част на крайниците.
- Дребни и редки зъби и резци разположени извън основната линия (некоректен фронт).
- Зъби с нарушен или оцветен емайл.
- Меки и разпуснати лапи.
- Скъсени тежки и тромави крачки.
- Незначително отклонение от правилните движение.

ХХІІ. ПОРОЦИ
- Не изразена породност;
- Слабо изразен конституционен тип;
- Рязко изразен стоп;
- Тясна и нежна глава;
- Тънка, лека и остра муцуна;
- Много увиснали бърни и долен клепач на очите;
- Изправени, стоящи или големи уши;
- Значително по-висока задница от холката;
- Агресивност или страх;
- Нестандартна окраска на космената покривка;
- Много къс, мек и къдрав косъм;
- Липса на подкосъм;
- Отклонение от стандартната захапка;
- Липсващи зъби;
- Едностранен или двустранен клиптохизъм;
- Мъжките трябва да имат два нормални по вид, форма и големина тестиси, които да са напълно спуснати в скротулната торбичка;
- Не изразен полов диморфизъм.

“Към пръстоходещите спадат кучетата. Винаги на предните лапи трябва да има пет пръста, а на задните различно – 4,6,7. Каракачанското куче също спада към тях, със сухи прибрани пръсти и закръглени лапи. Също така всички хищници имат различни зъби. Космената покривка е обикновено гъста. Според всички тези показатели разлика между вълка и кучето няма.Но в систематиката документирано е навлязла породата. Чистопородност от систематична гледна точка е свойството на породата от еднакви родители да се постигнат типично породни качества, при което се засилват всичките присъщи на породата положителни и отрецателни качества.
   Международната федерация по кинелогия систематизира през 1990 г. кучешките породи в десет основни групи. В първата група – “Овчарски и пастирски кучета” намира място с още други породи и каракачанското куче. .......
   Каракачанското куче също може да се отглежда в двора като пазач, но за него най-благоприятно е отглеждането високо в планините, където е развито овцевъдството е където условията на живот са по-трудни за човека, но не и за него. .....Свикнало е с чистия и свеж въздух на планините и резките промени на времето не играят роля върху неговото развитие. Влагата и водните пари действа вредно на кучето. Също така кучетата много привличат гръм. ...Когато температурата е под 0о в кожата се съдържа вещество изправящо косъма, който задържа въздуха и с потръпването на  мускулите на кожата го затопля. Вида на почвата не играе роля за отглеждането на каракачанското куче защото не е за предпочитане да се отглежда в клетки или волиери. ....За отглеждането и развъждането на каракачанското куче е необходимо всеки ден да се полагат грижи за здравословното му и техническо състояние. Трябва периодично да се наблюдава състоянието на космената покривка и въвеждане в порядък на отделните органи на тялото. ...Неговите уши са много окосмени и клепнали и е възможно да бъдат запушени с ушна кал и косми, което налага да им се дава твърда храна за да се избутва калта от ушите по естествен път. ....Всяко едно куче включително и каракачанското си има изграден екстериор. ....Екстериора има главно два аспекта – общ и частен. Общия обхваща основните сведения за телосложението и цялостната обстановка на кучето, ......Мускулатурата е гладка, набраздена и мощна. ...При опипване мускулатурата се чете и е без затлъстяване. ...Холката е дълга, мускулеста и добре развита. Тя се състои от първите 5 прешлена на к-то. Следващите 9 са гърба му. “

Тези,към които се обръщам ме разбраха много добре,божи кравичките

Какво бе вие стартер,Велко и т.н сте настръхнали,айде стига вече,че ми пробихте очите,дрън,дрън-глупости колкото искаш. Разбира се,че и в КК има мераклии за кучешки битки и участници в тях,разбира се,че и там е пълно с мелези,чиито потомства се толерират и награждават от капацитети в редиците на сектата,я вижте кви криваци сте окачили с медали,какво говорите,чувате ли се,ние нямаме претенции да сме големи разбирачи,но доматите не ги ядем с колчетата. Яги виж тях-безгрешните,чисти и неопетнени,мили и хрисими :huh:

karakitane da tta pitam ,shtot mai si spomniam da si go kazval ,karakachanite i vlahite edno" pleme "li sa?
pp sloji posta niakyde drygade ako ne mu e tuk miastoto

В заключение, света познава трите каракачански породи за автохтонни български.  ;)

Хем каракачански хем и Български :confused:  Щом каракачаните не са Българи значи и породите неса.А ако са Български защо дане носят и това име? Или това "Бълкарски" е за замазване на очите. :biggrin:


пп.Защо в Германия не кръстят тяхното овчарско куче с някакво по различно име?

тъпчене на място с ялови размишления за побългаряване на български автохтонни породи.

Всичко е за търговийката и собсидийте.
Не виждаш ли на колко организаций се разделиха МАКК.МОК.БОК,БКК БОК,ГОРАН може и други да има,а кучето е едно и също и само тия люде виждат разликата.

Ти ми прави ДНК тест та знаеш каква кръв тече във венитеми :lol: :clap:
Май сте по близо до македонците и сте наследили техния стремеж да наименуват всичко с името "македонско" Така и ти всичко произлиза от каракачаните и те най-древни били :lol:

:confused:


Ся породата каракачанска ли е или Българска? Или е едното или другото некакси нестава да е и двете.

Ооо Крокодила Дънди много ме засегна не така с рого. :dontgetit:
Нали е форум всеки как иска така се регистрира. А иначе всички останали все със истинските си имена са регистрирани. :lol:

Тъй де,тъй.За това най много ви бива.

Старците преди мене може и византиско да го наричат това мен ме не интересува.  За мене е важно в един глобализиран свят Българската порода да носи Българско име , да се знае че е наше а не гръцко влашко и тн.т Щото некои кнадец много знае каде кои са траки каракачани власи ама знае България.  А пенсите преди години понеже са проследили гените на кучето с векове назат и са много компетентни в кинологията и на всяко с клепнали уши викат каракачанка а на тия с изправените вълчаци  не са точните пичове дето требе да определят името на кучето. Защото сега е важно какво казва  интернета а не Бай Динъо.

Старците преди мене може и византиско да го наричат това мен ме не интересува.  За мене е важно в един глобализиран свят Българската порода да носи Българско име , да се знае че е наше а не гръцко влашко и тн.т Щото некои кнадец много знае каде кои са траки каракачани власи ама знае България.  А пенсите преди години понеже са проследили гените на кучето с векове назат и са много компетентни в кинологията и на всяко с клепнали уши викат каракачанка а на тия с изправените вълчаци  не са точните пичове дето требе да определят името на кучето. Защото сега е важно какво казва  интернета а не Бай Динъо.

:clap: Бравос!! Като няма кво да се каже и хоп - вади се горното клише. Как поне един от тиражиращите го не се помъчи да помисли малко преди папагалски да го повтаря.
За ваше сведение  от над 16 години активно се занимавам с тази порода и само за 1 година като редовен член на МАКК съм получил годишна субсидия за кучетата. А и тази субсидия не е дошла сама от небитието. Каракачанските кучета я получиха защото породата бе призната от Държавната комисия по породи животни към Министерство на земеделието и породата бе включена в Националният генофонд на Р. България наравно с останалите редки местни породи.
Само човек дето няма хабер от селекция на порода може да говори за "търговийка". Но да ви е простено.

българската порода носи българско име "Каракачанско куче"

Според мен много неща говорят, че корена на Влахите/както се наричат помежду си хората и двете групи/ е общ - древните Траки. Доказано е от антрополози, че каракачаните(влахо) са идентични с населението на Балканският п-ов от преди идването на елините. Дори гръцкият антрополог Арис Поулянос твърди, че са едни от най-старите етноси на Европа заедно с лапландците и баските. Учени от различни дисциплини считат, че пастирите власи(каракачани) са реликтна тракийска популация преживяла поради специфичният си бит и социална изолация претопяването от прииждащите по-късно на полуострова славяни, (пра)българи, кумани и др. Като автохтонно население на Балканите е нормално да са се чувствали по близки до елинската и римската култура с които са живяли векове преди идването на пришълците. Доказано е, че животните които са селектирали и съхранили тези балкански номади представляват най-примитивните и стари породи в Югоизточна Европа и едни от най-старите в света. Каракачанската овца се счита за най-типичната и първична форма на типа цакел. Интересно е да се отбележи че там където са разпространени цакелските породи овце се срещат и овчарски кучета удивително сходни с нашето Каракачанско куче. Каракачанският кон е бил най добре консолидираната порода местни коне. Според първият му изследовател А. Петров, този кон е бил с много по-добри екстериорни и работни качества от сходните нему породи в други страни - хуцула, коника, босненският планински кон, хафлингера... Бедата е, че докато у нас този кон е бил пренебрегван и прецакван, неговите събратя са били селектирани и рекламирани.
В заключение, света познава трите каракачански породи за автохтонни български.  ;)

Днес съм в настроение. Не мога да не споделя откритието, което направих. Поместения по-долу цитат е от една дипломна работа. Спря ми дъха! Нямам думи! Ще се сетите ли кой е обучавал и напътствал това дете на дивата природа в първите му стъпки към върховете на родната кинЕлогия? Напънете се.
Цитата е набран с оригиналния правопис и предаден буквално, но е силно съкратен. Защо, ще разберете като го прочетете.



“Към пръстоходещите спадат кучетата. Винаги на предните лапи трябва да има пет пръста, а на задните различно – 4,6,7. Каракачанското куче също спада към тях, със сухи прибрани пръсти и закръглени лапи. Също така всички хищници имат различни зъби. Космената покривка е обикновено гъста. Според всички тези показатели разлика между вълка и кучето няма.Но в систематиката документирано е навлязла породата. Чистопородност от систематична гледна точка е свойството на породата от еднакви родители да се постигнат типично породни качества, при което се засилват всичките присъщи на породата положителни и отрецателни качества.
   Международната федерация по кинелогия систематизира през 1990 г. кучешките породи в десет основни групи. В първата група – “Овчарски и пастирски кучета” намира място с още други породи и каракачанското куче. .......
   Каракачанското куче също може да се отглежда в двора като пазач, но за него най-благоприятно е отглеждането високо в планините, където е развито овцевъдството е където условията на живот са по-трудни за човека, но не и за него. .....Свикнало е с чистия и свеж въздух на планините и резките промени на времето не играят роля върху неговото развитие. Влагата и водните пари действа вредно на кучето. Също така кучетата много привличат гръм. ...Когато температурата е под 0о в кожата се съдържа вещество изправящо косъма, който задържа въздуха и с потръпването на  мускулите на кожата го затопля. Вида на почвата не играе роля за отглеждането на каракачанското куче защото не е за предпочитане да се отглежда в клетки или волиери. ....За отглеждането и развъждането на каракачанското куче е необходимо всеки ден да се полагат грижи за здравословното му и техническо състояние. Трябва периодично да се наблюдава състоянието на космената покривка и въвеждане в порядък на отделните органи на тялото. ...Неговите уши са много окосмени и клепнали и е възможно да бъдат запушени с ушна кал и косми, което налага да им се дава твърда храна за да се избутва калта от ушите по естествен път. ....Всяко едно куче включително и каракачанското си има изграден екстериор. ....Екстериора има главно два аспекта – общ и частен. Общия обхваща основните сведения за телосложението и цялостната обстановка на кучето, ......Мускулатурата е гладка, набраздена и мощна. ...При опипване мускулатурата се чете и е без затлъстяване. ...Холката е дълга, мускулеста и добре развита. Тя се състои от първите 5 прешлена на к-то. Следващите 9 са гърба му. “

Ама още от заглавието лъха академичност бре! Хем "пастирски" хем "чобански"! :lol: А и организаторите на ниво: Никому неизвестен "център" и забележете "ФБ групи"!? Да взема и аз да се запиша но нещо тая "частичност" в професионалната квалификация ми идва множко! За пореден път "утепа коня с лопатата"!