Форум КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ

Пуснахме овцете и още с влизането в гората,кучетата се разлаха.Започнаха да въртят(обикалят) около стадото настръхнали......на вълк лаеха.Мина време не спират,лаят въртят на около рият с лапите си.Овцете излезнаха на една поляна и да пасат и се щурат напред назад заради лошото време,дъжд дъжд ще ни удави..По едно време край гората овцете се сплашиха,събират си гърбовете ,тропат с предните си крака....Покрай гората има остатъци от плет(ограда) и по едно време една овца,която е била извън оградата прескочи и се върна при стадото,а вали дъжд като из ведро.
Бай Диньо(даскала ми) вика ,Дънди не ми харесва тая работа,това сплашване.Я иди виж ти си по млада какво става.И аз тръгнах,но в тоя момент гледам покрай оградата едно животно бяга-вълк.Викам Бай Диньоооу вълк бре.Пък кучетата наоколо лаят по дирята му и го изтървали та дошъл при стадото.Развика им се бай Диньо по начин да се сетят ,че нещо става,засвирка им и те за минути,ако не за секунди при нас.Обаче от дъжда не могат да му хванат миризмата на пущиняка.И аз бегом по посока вълка,кучетата с мене.Стигнах до оградата покрай която претича вълка,прескачам,прескачат и те с мен и хоп столил се(легнал,скатал се) до една ела и стои нахалника му с нахалник.Като го видях на 10-тина метра пред мен ми настръхна гърба.Побягна и кучетата по него,а те много гонеха.Шабан,тогава беше кутре на 7 месеца като го видя като котка ,метър се отлепи от земята :biggrin:
В последствие се оказа че овцата дето скочи през оградата има 2 рани на врата,но малки.Бай Диньо вика,тоя вълк нещо му има,хване ли той не повтаря,тоя или е много стар или е нещо болен.
Есента го застреляха ловците и се осаза вълчица,по която и по рано е стреляно и и била засегната долната челюст.сега е препарирана в дома на ловеца който я гръмна.Ама колко ни тормози през това лято.....Много случки има с нея,ще разкажа и за тях.

  Така се случи, замествах си даскала. Единият колега трябваше да дойде сутринта да издоим овцете и да си бега да почива за деня. На кошарите бяхме само аз и колегата-козар. Оправих сутринта каквото имах за оправяне, пих едно кафе и зачаках. По всичко личеше, че няма да дойде помощ за доенето. Не можех да оставя овцете да им напнат вимената, а тъкмо бях почнала да се уча да доя. От две седмици доях редовно - пръстите ми се бяха стегнали и ставите ме боляха. Тъкмо бях почнала да изкарвам към 2/3 от млякото което надояваше даскала ми. Вдигнах колегата и му викам: "То се е видяло, друг няма да дойде. Давай ти да си ги издоим па утре си е за утре." А голям бюлюк е Сидеровия - към 400 овце наброява, да речем 150, 200 от които се доят. Коя тогава се изяловила и пресушила, коя с малко агънце което сме пуснали при тях и т.н. Грабнах ведрата и тръгнах към стъргата. Накарах овцете от мойта страна, заех позиция. Обърнах се към колегата и го подкарах: "Ай колега, давай да действаме, че опече." Бавно и спокойно, с търпение задоих аз.. Добре ама, сам новобранец, не става бързо. Мина час и мен ми се доходи до тоалетната по малка нужда, а още съм наполовината овце. Оттам, като увеличих скоростта другата половина ги изкарах за половин час.  :lol: Оставих млякото на кошарата и колегата да го оправя. Овцете трябва рано да се изкарват като отпочнат жегите, че опече ли и не можеш да ги накараш да мръднат. Козите слънце ги не плаши.  ;) Грабнах си тоягата и тръгнахме. Тъкмо изкачих баира над кошарите и Шарка се спусна в дерето, надавайки вой. На вълк лаеше - един такъв лай е, почва като свързано лаене, вой, нахъсан дето да съобщи че лошия е минал от тука скоро. И е различна тревогата в гласа й когато е минал предния ден, когато е минал нощеска, и когато е минал едва преди час.
  Шарка е кучка, която случайно е останала в бюлюка. Не е заделяна и подбирана от сайбиите. Още когато майка й я отбива, тя влязла в овцете и не излязла от тях. Мислели да я връзват като изпращат стоката по Черната вода през лятото - нали е кутре, как ще държи на ония сериозни условия - баири, мечки и т.н. Но тя избягала и от тогава не се е отделяла от стадото си.
Докато Мърчо беше жив тя му беше като дясна ръка. Той повеждаше във всичко. Негова работа беше да организира останалите - Бабаджан, Меца, Китана, Къшо. Пръв подаваше сигнал и даваше посока. Той си водеше стадото - казваше кой да е в средата, кой отстрани, кой отзад според това което витаеше през деня във въздуха.. Шарка беше негов разузнаваш по дивеча. Често обичаха да ловят зайци двамата, когато наблизо няма опасност. Рядко почиваха тези кучета, та и рядко оставяха другите да почиват. Като отровиха Мърчо и Шарка се промени. Всичко се промени. Малко преди това Китана си беше счупила крака, Къшо почина. Бабаджан и Меца усетиха свободията и решиха да се насладят на любовта си - Мърчо не ги оставяше. Научиха се като е спокойно положението да се скътат някъде и да се радват един на друг.. А Шарка.. Шарка посърна. Сама остана, при стадото си и мъжки прие нещата. Стана някак по-сериозна, по-задълбочена в работата. Започна да води бюлюка, да го провожда през реки и друми. Сама започна да обажда за вълци, мечки и хора. И сама да тръгва, да не чака другите да се появят, а те, вярно, все отнякъде са изниквали и са се притичвали.. Абе кучка е на която винаги можеш да имаш вяра! А без такова куче в Балкана на всеки му е спукана работата.
  Та в оня ден, като превалих баира над кошарите и тя се спусна лаейки. Вълк беше минал скоро, много скоро. Колегата мислеше да пуска козите като оправи млякото по това дере, че е край реката и пашата е паша за тях там, и вода си имат, и сянка, и по е хлад през деня от колкото горе по билото.. Какво нещо са комуникациите - веднага му звъннах и му викам:
- Пусни ли ги тия пущини?
- Не. Квася млякото тъкмо.
- Да знаеш да не ги пускаш по реката към Рабишов андък, че там, по дерето скоро вълк е минавал. Шарка преди малко се спусна. Дано са й на помощ Бабаджан и Меца, че ги няма с мене. Не я знам кога ще се върне. - знам я че гони до дупка като е близо врага и затворих телефона.
  Кучката си идваше при мене, уверяваше се, че всичко е наред и пак тръгваше по прясната следа, там където пътищата й с вълка и моя маршрут който ми беше в главата за изпасването през деня се разделяха, избираше да си е със стадото. Така и не можахме да го хванем натясно, а и мене все ми е мерак  :naughty:.. Кеаята вика: "Стига пък ти си искала вълк да ти скочи бре, те не скачат на такива като тебе дето само това чакат."  :lol:
ЗЛАТНА КУЧКА Е ШАРКА!  :notworthy: Златни кучета все е имало със стадата та да видя само веднъж два вълчи гъза да бягат, но за това ще разкажа друг път.  ;)

(http://dog.bg/forum/gallery/21/8911_28_08_08_11_21_33_0.gif)

  Вечеряхме в мандрата.Имахме гости приятели овчари от съседното село.Сладка чобанска раздумка.По едно време се разлаха кучетата.Лаят на вълк.Викам ей кучетата лаят на вълк бре.Бай Динъо се усмихна и вика -Нека да лаят ние за това ги храним,те си знаят работата.Лаят и не спират.Излезнах на вънка,мен мира ми не дава това лаене,да им свиря за кураж пък кошарата е на 100-тина метра от мандрата ,по една козя пътека се стига до нея която се вие през гората нагоре.Тъкмо бях станала и слушам едно от кутретата дигна страшна врява,а това винаги значи ,че нещо го е стреснало,че е видяло нещо от близо.Значи също,че като чуеш такова лаене белята е станала.Изхвърчах навън и слушам по пътеката надолу тупордия голяма,все едно коне търчат или все едно целия бюлюк се е юрнал към мандрата.Чух шума от металните гривни на куче(на тях има върток с който се връзват и винаги като тичат се чува едно специфично дрънчене),и шум от здавичкване.Има една крушка дето свети пред мандрата та пречи да се види какво се случва в тъмното,а и пътеката е от дясната страна на мандрата.Гледам на светлината края на пътката една овца се влачи на задницата и залита като зашеметена.Олюляваше се и като ме видя залитайки тръгна към мен(търси помощ).В това време гледам зад нея силуети,един на вълка и един на куче-МЕЧКУЛ.Явно беше настигнал вълка(оттам се чу здавичкането) и беше оттървал овцата и сега гонеше вълка.Свиха зад мандрата и се загубиха в тъмното.След минути и другите кучета след тях.
 Гледам овцата кървава и задницата,не я държат краката.Около Педя кожа имаше одрана на хълбока,пробит и беше търбуха.Задния крак и той кърви,вимето също.Всичко това за секунди стана и се развиках-
 - Ставайте ей,вълка ни направи пакост хванал е овца.Като викам аз че кучетата лаят вие нека си лаят.
 Веднага мъжа ми и бай Диньо изскочиха навън
-Къде е хванал овца бре,какво думаш къде е?
 Показах им овцата,която се беше скрила под една дървена скара на която се слагат измитите ведра.
-Накъде хванаха кучетата-пита бай Диньо,защото бе настъпила пълна тишина,ни куче се чува(защото в това време явно са преминавали през едно дълбоко дере което е в близост до мандрата)ни тюмбелек нищо,тишина.
Показах аз посоката и бай Диньо ,въпреки 70-те си години побягна натам.Мъжа ми нагоре към кошарата.Гостите ахнали пред мандрата стоят,викам глейте овцата да не се скрие някъде и аз побягнах след бай Диньо.
В това врем кучетата бяха излезли от дерето и гонеха в отсрещната гора,излезнаха горе на билото и по било по било до един връх -Адаборун.После обратно по билото срещу мандрата ,към един параклис СВ.Пантелемон.В тъмнината единствоно лая им може да те ориентира накъде гонят,къде бяга вълка.Гониха го около час и по едно време се връщат ,лаят по "задна" диря.
Докато слушахме къде гонят кучетата,умувахме от къде точно ги беше измамил вълка(откъде беше влезнал в кошарата) и бе успял да хване овцата.Бай Диньо,за който това е било свого рода всекидневие дълги години каза:
 -Мечкул лае по"задна" диря,сега като дойде,ще "каже" точно от къде е минал вълка и от къде е влезнал в кошарата.По дирята.
Така и стана,кучетата минаха покрай мандрата,точно от същото място откъдето бяха минали гонейки вълка.Макар,че стояхме там не ни обърнаха абсолютно никакво внимание,минаха покрай нас и тръгнаха нагоре по пътеката към овчарника,откъдето дойде и нахапаната овца.Мечкул беше най отпред,хапеше земята ,където беше минал вълка и миризмата му беше съвсем прясна,(Мечкул,а и не сам той винаги го правеше,всичко до което се беше докоснал хищник като да искаше да го удуши,гризаше го)
и точно ни показа мястото в оградата откъдето се беше промушил вълка и ги бе изненадал.
Цялата нощ кучета не млъкнаха и не легнаха.Яд ги беше ,че бяха изтървали вълка.

 От как бяхме дигнали овцете на мандрата,вече  месец всичко беше спокойно.Никаква дивина не се беше мяркала край кошарата.Кучетата отпуснати,не е като да има дивеч който идва често и да са нащтрек.
 Една нощ,около 2 часа беше ни събуди страшнато олелия която дигнаха кучетата.Такъв лай,че все едно черешово топче в пещера гърми.Стреснахме се сънени,търсим свещи прожектори да светнем с нещо,че тъпно като в рог в тая колиба.В същия момент страшен трясък се чу навънка.Трясък от удар.Бай Диньо вика мечка е тва ей,дано не отрепа някое куче.
Лаят на кучетата стана още по страшен и започна да се отдалечава.Бяхме вече излезнали от колибата и слушаме кучетата в дерето яко лаят ,ту се поодалечат ту на място лаят.
 -Мечка е вика бай Диньо,и не ще да бяга ,дава зор на кучетата,ама и те и дават зор.Мъчат да я гонят,но не ще да побегне.
Това продължи доста време,но не могат да я отдалечат.По едно време лаят стана още по силен,мечката и глас пусна,но пусна глас и едно от кучетата, изквича.(в такива ситуации,като изквичи едно от кучетата,не е изключено да се изплашат всичките) но след секунда лаенето продължи.
 На сутринта видяхме че едно от коритата в което се кърмят овцете,дълго около 4 метра и копано от ствола на тънък смъч,съвсем не си е на мястото,беше на около 5 метра от там,в посока овцете и легалките на кучетата.Единия край на коритото беше потрошен и навсякъде се бяха разхвърчали трески.Мечката беше изнанадала кучетата,била е стигнала доста близо до тях,когато те са я усетили и са скочили с лай.Явно че в първия момент се е паникьосала и е хвърлила коритото да се защити.Друго обяснение нямаше на ситуацията.
 Едно от кучетата-МЕЧО,сина на Чакър,влачеше задния си крак на сутринта.(Явно той беше този който се беше изквичал).Пооправи се в последствие,но в останалите три години в които продължи да ходи с овцете си остана сакат(куц)

Жива легенда.
Стопанинът му му говори като на свое внуче и казва, че за нищо на Света не го дава.

Една нощ три вълка влизат в двора на къщата му. Кучето пуснато при овцете ги усеща и без да се замисля скача да им препречи пътя към саята. Вече изяли няколко кучета по селото, тримата натрапници решават и с него да се справят и започват заедно да го "работят". Три вълчи уста го ядяли. Чул стопанина, че нещо се случва, грабнал брадвата и излязъл в двора. Видял че кучето му едва бере душа, но не дава назад. На няколко отскока и със силно рукане се озовал при кълбото, размахал брадвата и натрапниците побягнали. Повече не се върнали. А от тогава - види ли вълк или вълци, откача докато не ги убие.. Хората в селото останали без кучета и всеки ходел да му се моли да даде своето куче, та да не вземат вълците да се върнат и да закачат и от стоката им. Той не го дава.

За да  направим снимки стопанина му го върза. До този момент почти не е било връзвано. Куче, което трудно понася синджира е, както казва Дънди: "има работни кучета дето никога не го понасят - като ги вържеш и все едно им взимаш душата".

Перелик

(http://dog.bg/forum/gallery/21/8911_27_08_08_1_09_32.jpg)

Перелик е златно куче.Само,че каго го вържеш се сниши,свие,все едно не тоя същия дето е толкова наперен и горделив като ходи с овцете.В селото в което живее,почти винаги е имало вълци.Преди година,есента вълците принудиха стадата да слезнат и пасат край селото.И овчарите пак даваха жертви.Само стадото с което ходеше и охраняваше Перелик,остана горе в планината и не даде жертва.С него ходеше само една черна кучка,зощото и един кусур си има Перелик,не допуска други кучета с него,дави ги.И ги дави да край.Но такъв си е.

Чакър...Всъщност,трябваше да го кръстя Чобан,защото беше,като овчар,куче човек.Като му говорех ,все едно ме разбираше.Бай Диньо ми го подари като кутре задето му помагах.Като дойде в село овчар бай Диньо,непознаваше добре пашата,та почти цяло лято ходех с него.А и стари познайници бяхме с него и приятели. 20-тина овце имах тогава,пролет и есен ги напъждах край село да пасат и Чакър ги пасеше.Не се отделяше от тях,развеждаше ги из ливадите,не даваше ни крава,ни кон да ги плаши и гони.Пък и овцете го следеха,като да ги мамеше с хляб.Станеше ли време да се прибират вечер,Чакър си ги довеждаше.Като по часовник.В село никога не го връзвах.Затворех ли вратата на саята,лягаше пред нея и там си оставаше до сутринта.Никога в живота си това куче не тръгна из село да обикаля из махалите,винаги си беше покрай стоката.
 Не му вървеше обаче в началото като кутре.Все нещо му се случваше.Първата пролет,като грябваше да иде на мандрата,предишния ден едно момче беше с овцете.Срещнал се с едно друго стадо с което ходеха доста кучета.И Чакър се беше отделил от стадото ,защото се разлали ония кучета.И така го бяха давили,че здраво място нямаше.Вечерта си дойде преди овцете и много му се ядосах.Мислех си да го "шамаросам",защото си е зарязал стадото и е задминал,но като го видях целия в кръв,едва се влачи се смилих.А на другата сутрин трябваше да се качват овцете на мандрата.
 Обадих се на бай Диньо и му казвам какво се е случило,а той вика:
  -Дънди нищо му няма,трябва да свиква.Пускай го с овцете на мандрата и утре като дойда (Бай Диньо ни беше овчар и на другия ден щеше да докара овцете от другото село и да си поеме цялото стадо,наедно с нашите) ,ще видим какво ще го правя.Или ще става Куче или мекушавници няма кой да ги търпи.
 На другата сутрин го пуснах с овцете и Чакър на три крака(единия дупка до дупка от зъбите на ония кучета) върви с овцете.
 Изпратих овцете и трябваше да вземам разни неща,необходими за мандрата.
 На обяд като отидох първи дойде бай Диньо.Дойдоха и нашите овце и викам на тоя дето ги пасеше:
  -Чакър къде е бре ,иде ли с овцете?
  -Абе той иде,ама е като пребит.И зор му дават мухите с тия рани та се крие по сенките повече.
И така се кри около 20 дни.Нощем като няма мухи,беше край мандрата и тогава го хранеше бай Диньо.През деня го нямаше,завираше се някъде и като да потъваше вдън земята.

 :notworthy:  :in_love:  :flowers:
http://www.youtube.com/watch?v=Wcu8JLNhFis

Страхотно клипче :naughty:,невероятна песен :notworthy:,но наи-вече прекрасни кучета  :clap:  :in_love: :in_love: :in_love: :in_love:

Дани, разказвай ни още.  :notworthy: Много увлекателно, направо се докосвам до историите.  :cheers:

  Един ден Бой Джордж /както казваме на бай Георги/ се прибира с овцете.. Както обикновено накарва ги по тъмно. Аз бях на кошарата и тръгнах да го посрещам, както обикновено - да му помогна да ги накараме в кошарата, да го разпитам срещал ли е вълци, как му е минал деня и т.н. Гледам го, този ден беше различен - бързаше към мене.
  Лицето му беше бледо и угрижено. "Сигурно са били вълци" си помислих и с нетърпение да чуя тръгнах към него. Докато качвах баира, не откъсвах очи от лицето му. А той, колкото повече ме наближаваше толкова по-тревожен ставаше. Огледах овцете и потърсих кучетата с поглед. Видях Къшо, Шарка и Меца. Мърчо и Бабаджан липсваха. Забързах си крачката и спирах на всеки 20 метра да ги видя да не би случайно да превалят сега баира отгоре.
  Като наближих Георги извиках:
- Къде са Мърчо и Бабаджан бре?
- Крисоо, беля стана! БЕЛЯ! - очите му се напълниха със сълзи и тръгна да тича към мен.
- Каква беля бре? Къде ти е акъла такива работи да думаш??
- В ловджийски примки се хванаха кучетата! Горе, на Полена, в Арнаутския андък! - това е родното място на бай Георги, той много обича да ходи там и често пашува, макар че е на десетина и повече километра от селото. - Сега ке ги УБИЕ! Ке ги изтрови! И те нищо нема да могат да сторят.. Или по-зле с пушката ке им пука!
  И го обзимаше някакъв страх, който му изкривяваше физиономията още повече. Вече почти се беше мръкнало. Малко оставаше съвсем да се почерни небето.
- Тоя Героо.. Ах, тоя Геро само да ми падне! - вайкаше се Георги и не знаеше що да стори.
- Спокойно. - му казах. - Дай сега да накараме овцете, да нахраня кучищата, да подоя агнетата и ще ида да ги прибера. То така или иначе мръква.
- Къде ке идеш бре? Ти откачена ли си? Ни го знаеш андъка, ни знаеш ков е Геро!
- Дай да си свършим работата, ти казвам. Ти на мен сметка не мой ми държиш! Андъка ше ми го кажеш де е, а Геро.. И той ме не знае! Дишай.. - а си бяхме само двамата в селото. Козаря по-рано накара козите и слезе до града дрехи да си вземе. Каза че сутринта ще се върне за пускане.
  Свърших си работата и се обадих на Сидер. Разказах му какво се е случило и какво възнамерявам да правя. След два дена трябваше да идва в селото и нямаше как да го стори по-рано. Разтревожи се. Вече минаваше десет.. Вика: "Ти сама не тръгвай. Обади се на Тодор и ми звънни да ми кажеш какво е станало."
  Тошо е сина на бай Георги. Познава планината, знае кой къде какво залага. Още повече, че работи като горски към парка. Ортак е на Сидер.
  Обадих му се аз, каза, че идва до половин час. И ние с Георги зачакахме на масата. Беше гробна тишина - никой от нас не продумваше. Всеки беше потънал в мислите си, дори не вечерахме.. Подпряни на лактите си сме заспали.. Събуди ни лай на кучета. Погледнах часовника - беше дванайсе и половина. Излязох да видя какво става и видях служебната джипка на Тодор да се приближава към къщата.
  Тръгнах да си стягам връзките. Грабнах фенера и брадвата и се засилих към него.
- Що стаа? - ме посрещна.
- Как що? - викам. - Нали ти казах по телефона. Давай да тръгваме, че ще съмне, а мене работа ме чака.
- Виж сега.. Стана много късно. Сега нема да ги найдем. Дай ако искаш събалям да тръгнем рано на зазоряване. По-бързо ще я свършим.
  Това беше капката която ми изкара целият яд от случилото се:
- КАК СЪБАЛЯМ БРЕ ТОДУРЕ! НОРМАЛЕН ЛИ СИ? НАЛИ НЕ СА ЯЛИ КУЧЕТАТА, ТИ КАК ЩЕ ЗАСПИШ? - се разкрещях и разтреперах. И продължих: - СЛУШАЙ, СЪС ИЛИ БЕЗ ТЕБЕ АЗ ТРЪГВАМ!
  И тръгнах.. Ако ще и цяла нощ да се налагаше да обикалям.
  По едно време настига ме Тодор с джипа.
- Качвай се, че е много пътя.
  Ядосана му бях ама се качих. Смръщих вежди, скръстих ръце и свих устни. Хич не ми се говореше с него повече.
  Не мина много време и стигнахме Полена. Пътят до там е черен и кален, на няколко пъти бяхме ..аха.. да закъсаме. Решихме да продължим пеш.
  Слизайки от джипа Тодор викна по имена кучетата. И зачака отговор. Като не чу лай отново се осъмни.
- Кристино, сега няма да ги намериш. Ако бяха тука, щяха да се обадят. Те ми знаят гласа.
- Теб да не те е страх бе, горски? - троснато казах. - Мъжко сърце носиш.. - добавих с ирония и тръгнах към андъка, както ми го беше обяснил бай Георги. С ъгъла на окото си погледнах назад по едно време, да се уверя, че Тодор ме настига. След мен вървеше.
- Сопри се малко бре! - извика. - Ни знаеш къде са пътеките, ни де слагат примките.. Тръгнала ми тя, напреш да води.. Кучета да дири.. - и ядосан демонстративно ме блъсна с рамото си като ме задминаваше.
- Аз само да ти кажа Тодоре.. Ако и двамата са в примки Мърчо ще е по-горе от Бабаджан. Той куче да го преварва не дава, пък и Бабаджан все по него си ходи..
- Като вълк можеш ли да виеш?
- Мога.
- Вий тогава! Те ще залаят. И по-тихо ходи, какво си се разтропала?!
  Извих като вълк аз и зачаках, но отговор не последва. Започнах да ги викам по имена, никой не се обаждаше. Така вървяхме около час. По едно време пак извиках и чух лай.
- БАБАДЖАН! - зарадвах се и хукнах към мястото откъдето чух да идва гласа му.
  Ни пътека следях, ни нищо. През дървета, клони, храсти, драки и трънаци. Пак му викнах, пак отвърна. Намерих го! Беше се хванал в примка дето залагат за диви прасета. Лошо се беше заклещил - през кръста и я беше затегнал здраво. Зачаках Тодор да му връча брадвата, да пресече металния капан..
  Дойде той и я взе. Като тръгна към Бабаджан и той го заръмжа. Спря се Тошо и ме погледна.
- Такъв си е той, кво ме гледаш? По-добре от мен трябва да знаеш, че на всеки фучи..
  Обърна се и пак тръгна към него. Бабаджан продължаваше да ръмжи. В момента в който замахна с брадвата Бабаджан скочи да хапе.. И той се отказа. Свали я долу.
- Така няма да стане. Тебе не те ръмжи /после ще ви разкажа и откога и защо не ме ръмжи/. Помъчи се да го изкараш от тая примка.
  Отидох при него, а той като малко дете ми се радва и гали.
- Къде се хвана бре, лудетино? Та сега да ме вдигаш уморена да те търся.. - заговорих му и тръгнах да разширявам примката. Много трудно беше и мъчно. Но с упоритост я разхлабих малко. И така, малко по малко, направих място да му избутам задника и той хукна. Сякаш почувствал свободата си за първи път. Правеше победоносни кръгове и идваше да ми се радва и хвали, че е добре вече.
  Тошо отсече примката да я вземем с нас за доказателство. Още час и половина търсихме Мърчо, но нито се обади, нито го открихме. Скарахме се накрая и бях принудена да тръгна с Тошо към селото без да сме го намерили.
  Като се върнахме Бабаджан вече беше на кошарата и чакаше да му сложа да яде. Сипах му и легнах на пейката, зачаках да съмне. Да се събуди Георги, та да му предложа да ида с него с овцете.. Да минем там, откъдето предния ден, та Мърчо като чуе чановете да се разлае и да го намерим. Той да си е с овцете, аз да търся кучето.
...
  И тъй съм задрямала.. По едно време се разбуждам - таман се съмва.. Цялата на пейка съм станала.. Подоих агнетата, проверих има ли нови - нямаше. Тодор беше тръгнал. Козаря още не беше дошъл, а бай Георги спеше. Разбутах го аз и му казах плана си. Прие го и стана да се стяга. Отлъчихме агнетата и той пусна овцете. Аз им сложих сено, зоб, да иамт и тръгнах да го настигам. Стигнахме Полена, обходихме всички места, по които е минавал, но следа от Мърчо нямаше. Намерих една вълча следа на черния път, който продължава от Полена към връх Баба. Помислих, че може да е надушил гадта и да е тръгнал след него. Не спирах да го търся. Наставаше следобяд. Обадих се на Сидер и му казах къде съм, какво правя и че няма резултат. Заръча ми да се връщам да сложа на агнетата и че другият ден ще дойдат двама студенти дето работят за жена му, да запишат и проследят вълчата следа, та ако искам с тях да ида отново да го потърся. Щели да ми помогнат.
  Върнах се пак на кошарата и се захванах за работа, но сърцето ми не мирясваше..
...

  Спала, недоспала пак ставам. Трети ден го няма Мърчо. Изпратих Георги, заредих на агнетата и пак тръгвам към тая пуста Полена. Хем ме е яд, хем ми е притеснено, хем ми е тежко - отговорна съм за всяко едно животно, ако да съм чирак, като ги няма сайбиите.. Как щях да погледна Сидер в очите и да му кажа - ами не ти намерих кучето Сидере, не знам къде се е погубил - следа не намерих от него. Туй може да се случи на някой, но не и на мене. И бързах пак да стигна това място, да го видя и тоя Геро дето ми го представяха като страшилище - да му разчета в очичките дали не е сторил нещо на нашия Мърчо. Но уви, не си беше в тях.
  Пак прекосих дерето няколко пъти. И пак се качих до Баба. Дойдоха момчетата. Разделихме се с тях и пак обходихме съседните андъци.. Навсякъде обърнахме. Всичко научих в тая местност наизуст и го нямаше кучето, и това е!
  Започнах да си мисля най-лошото. Посърнах. Стана ми криво и мъчно. Дорева ми се от бяс, че нищо не мога да сторя. Тъй както мразя безсилието нищо друго не мразя.
  Прибрах се на кошарата да нахраня животните. Вечерта пристигнаха Сидер и Ели - жена му, с Дарко. Със Сидер и дума не си продумахме. Какъв беше смисълът да му обяснявам колко и къде и как съм го търсила и мислила, като него го нямаше сега там и не го бях намерила. Само се разминавахме, без даже да се поглеждаме..
  Вечерта рано се прибрах в стаята си. Нямах настроение за нищо. Убито ми беше. Заспала съм от умората.
...
  Събуждам се рано сутринта и пак оглеждам да не би да се е върнал.. Нямаше го. Георги стана и с него се разминавахме като сенки.. И на него му беше каквото и на мене. Помогна ми за агнетата и пусна овцете.. Заредих хранилките и тръгнах да паря ярма на кучищата. Да паля огън. Сидер оправяше нещо по кошарата, ковеше. На всички ни беше криво..
  По едно време както съм на огъня, с периферното си зрение видях нещо да се движи по баира, да слиза към кошарата /набито око имам и всичко ме дразни/. Обръщам се и кого да видя? МЪРЧО!
  Ухилен и изморен, пристига нашият Казанова..
- КЪДЕ ХОДИШ БРЕ МЪРЧО? ЩЕ ТЕ ПРЕБИЯ, ДА ЗНАЕШ! - извиках и се втурнах към него. Сидер дойде, видя го и се ухили.
Решихме, че сигурно е ходил по кучки, а Бабаджан му се е вързал на акъла и се е хванал в примка..
  Вечерта всички се смяхме и радвахме, че всичко е приключило добре.
...
  Този път..  :crybaby:

(http://dog.bg/forum/gallery/21/8911_27_08_08_10_02_56_1.jpg)

Никой не остана да спи на мандрата през ноща.Кучетата бяха останали да се оправят сами.Те си знаеха работата.
На сутринта бай Диньо мина през къщи да ме вика да доим овцете.До тая мандра на която бяха тогава овцете се стига по една пътека нагоре през ливадите,стръмно е и се върви бавно.Вървим ние на горе по пътеката и като наближихме мандрата,слушаме кучетата лаят.Лаят ама по един специфичен начин.
 -Дънди,нощес май сме нахранили мечката,син.Бързай да видим какво е станало-рече бай Диньо.
 Забързахме нагоре,а кучетата лаят ли лаят.Стигнахме мандрата,а от там се вижда кошарата дето са затворени овцете.Гледаме едното куче, сиво едно като вълк на цвят Мечо ,на 14 години беше,клекнало в средата на овцете и лае ли лае.Итиваме ние и що да видим,до него една овца,цялата и глава в кръв,до нея локва кръв.Хванахме я и гледаме,задран и врата и 4 дупки(от ноктите на мечка).Обиколихме кошарата и откъм гората гледаме в оградата м/у двете ритловици козина от мечката.
 -От тука е бръкнала та е хванала овцата,искала е да я изкара от тука,но са я оттървали кучетата.
Чакър тогава млад още,кутре,в гората лае от там от където беше дошла мечката.От тогава почна все да лае нощем.Обади се някъде от гората,след време пак се обади от някъде,имах чувството ,че цяла нощ обикаля кошарата и лае,като да каже че е там.Такъв си остана до края.
 Заляхме ние раните на"ранената" овца с препържено парливо масло,за да заздравеят,издоихме и бай Диньо преброи овцете на портата,всички си бяха там.Нямаше други жертви.Какво се бе случило и как,само кучетата знаеха,но не можеха да ни кажат.
 Пуснахме овцете на паша,а Мечо остана в кошарата там където си беше продължавайки да лае.Чакър остана и той в гората да лае.Настигнаха ни по късно.
 -Чакърееей,учи занаят от дядо си Мечо ,та да станеш куче.
 -Мечо,какво бре приятел,яд те е че те измами мечката нощеска,затва ли лайш а?
 Говореше им бай Диньо,както винаги правеше с тях(а и на овцете говореше понякога),все едно че му бяха деца,с такава любов.И кучетата го гледаха,все едно го разбираха какво им казва.

  Вече втори месец бях чирак на Седефчевата кошара. Пристигнах във Влахи на втори декември. Овцете тъкмо бяха започнали да се агнят. Зимата едва сега идваше. Сидер твърдо мислеше, че тая работа не е за момиче, което и идея си няма от нея, и сякаш вярваше, че бързо ще се откажа и ще си тръгна.. Та гледаше да използва момента и да свършат някоя друга работа по града с брат си и да си види семейството. Така си ги обяснявах тогава нещата, може би и сега така ги виждам.. Тъкмо "или да ставам човек, или да хващам гората"..
  Два месеца агнене на овце, ярене на кози, кучета, хранилки, чистене, мъкнене на бали, зоб.. Нагоре надолу по тези пусти пирински оголени чукари с остри камъни, дето никому не прощават, а само грозно стърчат да те сещат да внимаваш, че паднеш ли.. Трудно ще се изправиш..
  За това време всички животни бяха свикнали с мен, дори и магарето - само Бабаджан не спираше да ми се ерчи /тогава още го нямаше Шаро - вторият такъв случай/. Такова куче си е Бабаджан. Тачи си колегите, стадото, има поносимост към един-двама човека и до там. Всичко останало, колкото е по-надалеч от него, толкова по-добре. Насюва работа.  :lol:
  Аз го доближавам с тенекията - легнал до коритото пред портата на кошарата, да им сипя на всички да ядат, а той ръмжи, става и тръгва към мене.. Та все трябваше да изсипвам ярмата с бързината на нинджа и възможно най-безшумно да се оттеглям от покоите на кучетата. На два пъти почти ме ухапа и да си призная, беше ми грабнал уважението.. Някакво страхопочитание изпитвах към това куче, позволявах му да ме приковава на място и той постепенно все повече ми се качваше на главата.
  И ето ти, Атила слезна за няколко дни да види как е положението, справям ли се, да помогне с работата на кошарата.. Бяха станали много животни, много гърла, много работа.. Към 130 агнета, стотина ярета и прочее и прочее.. А мен така ми беше мерак да ида с овцете, та да ги погледам през деня. Да видя как им танцуват кичурите на песента на вятъра.. Споделих си мерака и нали е Приятел /и то какъв!/, разбра ме. Тръгнах без да се замислям с бай Георги.
  Добре, ама.. Още стотина метра не бяхме изминали и ей го Бабаджан - деби ме отстрани да ме дави. Кой знае какво си е казал - "сега ми падна.. взех ти страха!"  :lol: И аз, нали съм край Георги, бутам го и му викам:
- Напъди си кучето, че ще го фрасна. - и се обръщах към Бабаджан - Уууъ! Твойта кожа неблагодарна! - и все повече ме хващаше яд, че му отделях толкова внимание..
  Георги се хилеше и само отвръщаше:
- Тцтцтц.. Ке ми направите вие некоа беля, ама..  :lol: Шилешка работа.. Оди напреш тука край мене и той нема да те закачи..
  И така си вървях край него и слушах разказите му - беше много доволен, че има на кого да разказва. Дори от време на време объркваше историите.. Гледах овцете и слушах за живота му и все с моето периферно зрение го гледам тоя гявол как ме дебне.. Мина обяд. Хапнахме. Хвърлих му малко хляб, а той го ръмжи. Не ще да го яде, изцапан е все едно с мойта миризма.. Това вече съвсем ми дойде в повече, станах аз:
- Абе аз що не ти разкажа играта, ами цял ден тука с тебе ще се занимавам!! И два месеца, един подир друг.. - Грабнах едно камъче и го метнах по него. Наведох се за следващо.. Тръгнах към него съвсем уверено. В тоя момент и той се наежи, изнерви се че го целя с камъни и тръгна към мене фучейки.. Затичах се аз към него, затича се и той. Както се движех ми падна пердето пред очите, направо ми пречерня от яд. Усещам се едва го виждам как скача към гърлото ми, срещу мене и даже не разбрах как протегнах ръце и го хванах зад ушите за кожата на врата.. Едва после разбрах какво се е случило.
  Той се мяткаше и се опитваше да се освободи, а аз здраво си бях вкопчила пръстите в него и не го пусках. Бях го заковала. Не можеше да ме захапе и това го влудяваше.. Гърчеше се в ръцете ми като бесен. Събори ме на земята, но аз не го пусках - бях си изпънала ръцете и го държах здраво. Чух, че Георги вика и го чувах все по-ясно, значи идваше насам.. Направо откачаше Бабаджан и това адски ме вбесяваше.. По едно време както му държах главата я шибнах в един камък и продължих да я държа..Той закова за секунди, сякаш въобще не беше очаквал това.. И пак тръгна да се боричка. Видяла резултата го шибнах още веднъж, втори път и легнах с цялото си тяло отгоре му, та въобще да не може да мръдне повече..
  Така си бях стиснала зъбите от бяс, че чух изчътъркване - изпилих си леко върховете на кучешките.. Почнах да му говоря през зъби:
- Ти да не се имаш за центъра на вселената бре, та да посягаш на тоя дето те храни и още ще те храни.. И то дълго, помни ми думата.. Дрисльо с дрисльо такъв! - най-вече ми беше болно. И го отблъснах с всичка сила - Махай ми се от очите! Не искам да те виждам! - а той вече търчеше към другите..
- Ееей, спирка нямате - смеейки се, едва измълви Георги.
- Какво се смееш бе? Ако ми беше отгризал гръцмуля, ти щеше да ме носиш на майка ми.. Дорде дойдеш знаеш ли колко неща можеха да станат.. - опитвах се да си изкарам беса на Георги..
- Що ке стане бре? Та вие сте си лика прилика! - и продължаваше да се къса от смях.
  Аз обидена вървях на 50 метра от него до края на деня. Бабаджан от другата страна на стадото на 50 метра. Не смееше да ме погледне.
  Не мина много време. Атила си отиде. Пак си заехме старите длъжности. Съвсем не си обръщахме внимание с кучето, той спря да ме ръмжи, за мене все едно не съществуваше.. И тъй си кретахме спокойно.
  Една вечер дойде брата на Ели от отсрещната страна на реката, нещо да пита, вино да търси и цигари от нас.. Кучетата го познават него и по принцип не реагират, или и да реагират, не е някак буйно, само предупреждават, че идва съселянин.. Добре ама какво ми посегна - да ме потупа ли, да се пошегува ли.. И Бабаджан откъде изскочи, гризна го по задника и закова на място ръмжайки го. Бай Георги гледаше от пейката. Отиде си Камен по живо по здраво, малко се стресна, то си е и за стряскане.. И бай Георги не се стърпя:
- Ееее, край вече! Другари сте за цял живот! Ей сега ако го извикаш и ке си умре от кеф..
  Почервеняха ми бузите /там не е често някой да ти каже добра дума - та се научаваш и нея да цениш, даже повече все някой за нещо ти рука, че нещо си сбъркал/ и ми стана интересно.. Извиках го с огромна радост. Хубаво ми беше станало, че се намеси в оня момент, че иначе аз трябваше да го фрасна. Бабаджан дойде при мене и се загали. Оттогава като ме види и се превръща в кутре-лигльо.. Все едно не е оня чешит и темерут който си знаем всички.

(http://dog.bg/forum/gallery/21/8911_27_08_08_10_53_41_1.jpg)

Оставил беше Бай Диньо един селски да му пасе овцете за 2 дни,та да иде да види баща си и майка си за Илинден.Чеверме да изпече на рода им.Много обичах и аз да ходя там,да слушам разказите на баща му,ходил беше и на Бяло Море кото дете с керваните овце навремето.Овчарският му стаж около 60 години.От дете до старост все това беше правил,овце да пасе.Кучетата за които разказваше имах чувството че са безброй.Случки,случки патила....Обичаше да разказва и се радваше,че и тримата му сина бяха наследили овчарския занаят....
 Върнахме се ние от Илинден,а сменника на Бай Диньо загубил 26 овце.Пределил ги предния ден,защото много бягали на гъба,минали долу през реката и емнали отсрещния скат към върха.(на овцете все нагоре им дай да вървят).На другия ден,аз останах със стадото,бай Диньо отиде да ги търси.Един ,два ,три дни няма ги.Отчая се бай Диньо.Бре тия овце в дън земята ли потънаха.Знае им той тертипите,къде трябва да излезнат,но....няма и няма.По цял ден обикаляше ,връщаше се вечер скапан от умора,пък и годините му не са малко.
 -Бай Диньо утре идвам с тебе,ще ти стане лошо някъде ,после тебе трябва да търсим.Стадото ще оставим на тоя дето ги загуби.Редно е да ги пасе,плати му надница по голяма от твойта,а не намерим ли загубените ти трябва да ги плащаш.
 И на другия ден,взехме по една тояга и тръгнахме.Чакър като взехме тоягите и той с нас тръгна,по навик.Ама като подминахме кошарата се спря,чуди се кучето.
 -Дънди,мами Чакър да видим ще дойде ли с нас.Кучешки нос си е това.И почна да го вика Бай Диньо:
  -Нааа Чакър,на,айде с нас.
 -Почнах и аз,да го мамя и кучето като че ли разбра,тръгна с нас.Но върви на разстояние,няма го стадото му,а ние не спираме да го викаме.Хляб носеше бай Диньо,та и хляб му мяташе.
По едно време тъкмо минахме Чифлика,слушам тюмбелеци,идеше стадото от съседната мандра,с него 4 кучета имаше.
 -Бай Диньо,кучето,сега ще го сдавят тия кучета.
 -Остави го Чакър,той няма да им се даде,ще се оправи.Ти върви с мен и не обръщай внимание.
Ама аз страх ме е за Чакър,сам е,ония 4.Но вярвах на Бай Диньо,щом тъй е казал ,той го познава по добре,повече време е с него,познава и съседските кучета.
 Усетиха ни кучетата и се спуснаха към нас.И гледам аз какво ще стане.Чакър отиде край пътя и легна на нещо като стар мравуняк,на по високо от пътя.Дотърчаха тия кучета и към него,а той не мръдва,ръмжи и показва зъби.Тия лаят ,обикалят го,но не смеят да го яхнат и давят.
-Айде Дънди ,път има да вървим,казах ти Чакър ще се оправи.Той ще ни настигне.
Дойде овчарят на съседното стадо и си побъбрихме за минута.Знаеше ,че имаме загубени овце,но каза че и следа няма от тях,нищо не беше виждал.
 Продължихме си ние пътя.Доста време мина докато ей ти го Чакър,под пътя в гората иде.Успокоих се накрая.
Не мина много и Чакър по едно време се разла,изправи му се козината на плещите и сякаш стана по голям.Лае,носа му в земята,ту под пътя,ту над пътя.Вървим ние бързаме,че върха е далече,а кучето там върти се настръхнало и лае ли лае.
Подминахме доста,а кучето остана.Настигна ни по едно време и пак обратно с лай.Така на няколко пъти идва връща се.
Чудя се аз какво става,ама трая,притеснено ми е за овцете дето вече колко дни ги няма.
 Бай Диньо вика лае сигурно по дирята на ония кучета дето щяха да го давят.
Продължихме.Обикаляхме много,но нищо.Седем часа вървяхме.Като търсиш загубени овце,все ти се причува че някъде тюмбелек дрънка или овца блее и бързаш ли бързаш.Върнахме се на нашата мандра по тъмно.
 На другия ден казаха,че през деня от съседния бюлюк е липсала една овца.
 Замисли се бай Диньо и вика,кажете им на Многото хармане да търсят изпашата(остатък от изядена овца,най често кожа,който служи на овчаря да докаже,че овцата е убита от дивеч).Там трябва да е.
Точно там лаеше Чакър предния ден като минахме.От там беше минало и съседното стадо преди да се срещнем.
Намерили бяха кожата на овцата там изядена от мечка.Отърва се колегата да плаща.
 -Дъндииии,"казваше " ни Чакър вчера ,че нещо има там,ама пусто бързане да търсим ношите овце.За три дена станах като будала.А трябваше да се сетя ,че не лае кучешка диря.Косъма дето изправяше на плещите е за диво,не за куче.Казваше хайванчето,връщаше се,ама кой да го слуша.
И на нашите загубени овце(на повечето) намерихме изпашите само.Къде ние,къде колегата от съседната мандра.4 плати бай Диньо на собствениците им.


ЧАКЪР
(http://usera.ImageCave.com/dundee/DSC01710.JPG)






 

 

  Слънцето беше се търкулило точно по средата на небесната шир и не мърдаше. Като че някой го бе заковал. Гюргя отвори очите си, за да види дали скоро ще се премести. Замаяна, опечена до костите си, наведе смирено глава и отново я положи под сянката, която образуваха последните няколко останали дракови листенца на храста където беше вързана. Бельо и Шаро се спогледаха, хвърлиха по едно око и към Канджа - старата кучка, която им даскалуваше. Видяха че се е проснала под дебелата черница, успокоиха се и заровиха глави в гюбрето под стряхата на стария козарник.
  Средата на поредното лято. Жегата пълзеше неуморно и събаряше каквото й се изпречи на пътя. Сетне сякаш спогодила се с останалите твари - червеи, мухи, бълхи и кърлежи, оставяше жертвите си в ръцете им безмилостно. Земята, като смъртен олтар - прашна и песъклива, чакаше жадно всяка капка какво и да е.. Кошарата, все по-често забравяна от сайбията си беше зарината до колене в кози борбонки - рай за гадините и пъкъл за стоката.
  Той обеща, че ще дойде най-късно в десет и ще изкара стадото на паша, но уви.. Все по-рядко удържаше на думата си и все по-малко милееше по стоката.
  Бельо светкавично сдави поредната коза, която се бореше за намаляващото с всеки миг скривалище от огненото кълбо. Най-накрая излезе под слънцето и легна върху чергата от собствени изпражнения.
  Пълно мълчание, никакво движение и абсолютно безвремие. Бръмченето на мухите пореше въздуха като с нож. Жесток е тоя балкан през всичките си сезони. Не прощава никому - и в подножията си, и във висините. Да се чуди човек защо им трябваше на тия хора точно тук да се спират и да се доверяват на нечий акъл и "мерак" за ортаклък.
  Сидер по това време обикаляше да търси козар. Знаеше, че Тошо няма да свърши тая работа, а така стоката не можеше да гледа.. Да се мъчи, когато навсякъде има паша..
- Колко е часа? - попита ме козаря, сякаш не знаеше, че прекалено закъснява..
- Пладне е! - отговорих с неприязън и добавих - По-добре ги отвържи тия кучета и ако ще пускаш козите, най-хубаво го стори по реката. Жадни са. Не ги ли чуваш като си блъскат рогата? А! И две яренца спирам. Болни - ще ги познаеш. Едното може и да върви днес. Пооздравя да му се ненадяваш..
- Ела хвани другото тогаз и го затвори на сянка. - с това разговорът приключи. Нямахме какво повече да си кажем, едва се търпяхме..
  Дълго гледах след него и стадото. Гюргя и Бельо се въргаляха от кеф че са пуснати. Изкъпаха се в реката и се сборичкаха. Отвреме на време намесваха някоя друга коза или яре в играта си и отнасяха или по тояга, или по псувня. Стегнат се за кратко и после пак се подхванат. И не само защото са кутрета! Каракачанското куче не е родено за синджир - свободолюбиво и своенравно е! Работата ще си я свърши, но предадеш ли го, не забравя..
...
  След тях едва-едва пристъпваше Канджа. Въпреки многото си години още може да напълни душата на човек мераклия за стока и кучища. Набита, не много висока, но широка кучка с дебели крака и плътен глас. С малки, дръпнати очета, тъмни като борова кора. Цялата покрита в сив плащ и небрежно нахлузила бели чорапи на ногата си. С груб и остър косъм като нрава й. Тази стокарка бе посрещнала и изпратила много хора, животни и вълци - на нея можеше да се вярва. Да разчита човек, че и да се отлъчат някъде кози, или ярета - тя ще остане при тях и няма да ги зареже докато не се появи някой да ги накара към кошарата. Като я погледна и всеки път ме побиват тръпки. Сякаш беше събрала целият ни свят в себе си и всичко й беше ясно, и до болка познато..
- Само веднъж съм я удрял.. - заразказва ми веднъж бай Георги. Тя си е негова и на Тошо кучка. Взели са си я от Сидер преди години, когато още Георги е пасял ткзс-арските овце. - С овците бях по високото. Канджа взе че се окучи в корените на един бор, близо до реката. Една заран, как си оставаше при кутретата, като ме виде да пускам стоката и почна да лае. А на нам, а на вам - търчи и лае.. Викам си на акъло - сигур й се доожда с овците, та иска да ми кажува дека не мож да остави челядта.. Убу ама.. Ет ти след неколко часа падина дожд. Ама дожд да видиш! Ум да ти зайде! Не мога да си върна овците. Реката придойде, а саята от другата страна. Найдох я една плитчина, ударих магарицата и оооп, по нея излезнаа всичките овци. Прибирам ги по темно и я мокър, влазям в колибата и гледам кутретата на Канджа си цицат от майкя си там де я спия. Яз я пъдя, тя ръмжи; я я пъдя, тя ръмжи.. Стопанка ти и мечката! Удрих я една тояга и тя бега отвонка. От там фанах та изкопах една дупка на кутретата, заслах я с найлон и що имах парцале и дрипи, навес им сторих и ги изкарах всичките. Кажи сега как е усетила че ке зайде таков дожд? И йоще ми е грех, но що да сторя.. Яз отвонка ли да легна?
...
  И с умиление всеки път, като разправя тая история допълваше как куче от Канджа ли беше родено, израствало Куче-мечта на всеки чобанин. До скоро освен тези кучета дето изброих по-горе, стадото вардеха и двама нейни сина. Гривчо и Мечо. На тях и Канджа и хиляда глави добитък не би им било много. Какви кучета бяха, не е за думане! И двамата бяха червени, огнени и бяха като едно. Така се сработваха, като юмрук. Е такова нещо да не те застига, ако си чужд и злонамерен. Колко вълци са прогонили, а и колко удавили и изяли - само те си знаят, понеже козаря дето ги чуваше /ако изобщо неговото можеше да се нарече чуване/ много пиеше и често оставяше стоката на самотек. Кучета от-до! Често се шегуваха със Седефчевите, че са точно като тях. Но завидяха им, и на тях, и на кучетата - та ги отровиха. И аз с глас плаках. Не заслужаваха да умрат по този начин.. Вълци да ги бяха удавили, друго щеше да ми е на сърцето - макар да не съм чувала до сега в бой да загива седефчев дамазлък.
  Така и не се разбра кой ги е отровил. Тайно в себе си имах подозрения, но ги зарових дълбоко, понеже без доказателство не беше право да лепя обвинения и приказки. Всеки път като погледна козите и ме хваща яд. По-голямо зло от двукракия вълк няма, това е истината! Заедно с братята, убиеца беше затрил и тартора на кучетата дето бранят овцете - Мърчо. И той беше куче, та Куче!..
  Най ми е болно, че вместо да си отиват в борба, или от старост, то двукраки ги ядат с пушкала или отрови.
...
  Добре, че Шаро се разла, та ме върна към реалността, че толкова работа ме чакаше..

(http://dog.bg/forum/gallery/11/8911_15_03_08_10_23_15.jpg)

Браво Mad. Та ти си имала поетични наклонности  :clap:. Ще ви разправя и аз невга някоя моя история от Рила планина.

  Ееей, тия като бяха мънечки и заедно, четиримата, не пропускаха ден дето да не ме изкарат от кожата ми. Струма, Тунджа, Бурката и Ураган. Вдигаха всичко на главите си. Единият ден ми сядат метлата, на другия ми разпердушинят вълнените чорапи, дето съм си простряла, все нещо ще разсипят - манджа, кофа със зоб.. Или тъкмо заспят агнетата и те ги подгонят, на игра все ги караше.. А когато съвсем нямаха какво да правят и вече бяха изредили всички бели, които е можело да се сетят на територията около кошарата - отиваха да лаят по Медо и Въчо. И все така ги правеха бъркотиите, че не можех да ги хвана на момента, та да им отпера по един бой. Дебнеха ме къде отивам и с каква задача и знаеха колко ще се забавя ако отида да побивам конете, или да ги поя; ако отивам да посрещам бай Георги; ако отивам да нося зоб и т.н. Бяха ми прочели програмата и си гледаха кефа както само те си знаят - волни и щастливи, господари на селото..
  Изпращам си Георги и слагам вода на огъня да ври, та да забъркам качамака на кучетата за вечерта, да може да се сгъстява цял ден и да изстива, да не им попарвам гърлата като се върнат. И докато ври водата, отивам да побия Пена с малкото, Мърчо и Черньо да си пасат. Заведа ги на чешмата, напоя ги с вода и ги закарам на място дето съм го намислила още от предния ден. Тъкмо ги връзвам и тръгвам към центъра на селото /а то така е разположено - цялото село на деретата на две реки, между тях центъра, а чак след второто дере, като го изкачиш на края на селото е Седефчевата кошара, последна, най-нависоко, гледа към селото/ и чувам ужасен вой : "Кввиииииииииик! Квииииик! Ауууууууу!".. Затичах се аз, ще ми се откъснат краката - да стигна поне центъра, та да видя какво е станало, а квичането не секва. Стигам и какво да видя - Струма търчи на горе по баира, хванала гората и крещи та се къса.. Брех да му се не види  :eek: сега пък какво е станало?
  Отивам на кошарата, гледам ги останалите трима едни се снижили - по-ниски от тревата са станали, не смеят да мръднат. Въобще не доближават до мене. Гледат едно виновно - да ти се скъса сърцето. Гласът на Струма продължава да се чува как се отдалечава все по-бързо.. В тоя момент ми текна на мене - обръщам се към огъня и гледам едната тенекия с водата - обърната на земята и празна, поглеждам ги другите - по-кротки от ангели.
  "А сега да се научите на ред! С ваще гяволии обърнахте селото!" и си продължих работата..
...
  Вечерта Струма идва да яде - по едно и също време им слагам. Гледам я - целият й гръб без кожа, един розов, попарен и кожата готова да се отлющи всеки момент. Ужасна гледка беше. Тогава се научи да пази себе си, в последствие и другите около себе си. Всеки който дойде и я следи нея къде е - взима им страха на хората от раз.
...
  Сега раната заздравя, остана само едно голо място колкото дланта ми от дясната страна на пояса й, да ни напомня за щуротиите й.  :smile:
...
  С мен пък почнаха да се шегуват..  :biggrin: Като разкажа тая случка и все подхвърлят:
- Аха.. Кой те знае - ядосала те е и си й одрала кожата.. Даже вече си представяме с голи ръце си я смъквала..
  Или :
- Да бе.. Заляла се кучката сама. Чувай Станчо! Нещо ти е кипнало та си й ливнала тенекията с врялата гора отгоре й..
  И ми се смеят с глас като се вържа и като зарипам.. :lol:

(http://dog.bg/forum/gallery/21/8911_30_08_08_11_24_01.jpg)

  Мина нова година и някакъв празник беше, ама точно какъв не си спомням. То като е празник се разбираше по това, че жива душа не се мяркаше из селото, а оная вечер доразбрах и от начина, по който светеше града, че почти до там ми се наложи да обикалям..
  Пресен новобранец съм и пак сме си тримата от запаса - аз, козаря и бой Джордж. Нали е зима, рано се стъмва и свие един студ.. Та къс е деня, а работата много и до късно все обикаляш - все някъде някой проблейва, забравил си да погледнеш нечие гърло празно ли е, пълно ли е.. Овца се агни, коза вреска.. Търчиш като изоглавен от кошара на кошара. Ръцете ти до лактите омазани в кръв и плацента - кучета ги ближат и продължаваш. После сбираш дърва, цепиш, вкарваш, гориш, пак по кошарите.. Старите те гледат, че се оправяш някак, накъркат се кой с вино, кой с ракия да се сгреят и легнат си по местата, на топло, съвсем забравили задълженията си.. Спиш къде свариш - я на пейка, я в саята - подпрял се на някоя хранилка, по някое време те настъпи някоя овца, или коза, или те бутне някое куче и ставаш като попарен, все едно току що са били тревога. Сякаш нещо си тръгнал да правиш и си забравил.. Едно ти е мешано в главата - задачи, мисли, търчане.. Умората също казва нейната дума, но нямаш време да спираш. Спреш ли - заспиваш и всичко ти се разбърква, таман си му хванал цаката..
  Дни наред, месец, два, откак пристигнах - такова безсъние и газ до ламарината..
  От метенето на тая кошара - овчарската, не си усещах нито краката, нито ръцете, ни врат, ни чудо. Пък и овлажни ли се гюбрето през нощта почва да тежи, едва се вдига с греблото. Кошарата всеки ден се мете, пропуснеш ли и те като дойдат нагазят старото, изходят ново и после трябва с вила да отлепяш пластовете.. Добре, че Сидер и бай Фильо /баща им/ бяха покрили по-голямата част от пода на саята с тухли, та стигнеш ли до тях, някак по-лесно ставаше и му се виждаше вече края..
...
  Общо взето така ми минаваше деня: Събуждам се някъде пет часа. Тръгвам да оглеждам овце, кози - ако има родилки, подойвам им малките на място, отделям ги някъде да не се мешат със стадото. Връщам се. Цепя дърва, паля огън, топля боба да се закусва. Закуска, обяд, вечеря - боб. И за разнообразие пак боб. И трета световна да избухнеше ние пак щяхме да си пасем овцете там някъде и да мааме боб до скъсване.. Даже когато имахме нещо различно пак си правехме боб, та да не отвикваме - таман сме му свикнали. Георги умира за боб, на Венци /козаря/ му беше все едно що ще яде, важното е да се е напил. А на мене ми беше най-лесно да готвя боб, понеже това е манджа дето сама се прави, а толкова време за изхранването на двукраките не можех да отделям. И тъй, да си дойда на думата.. 
  После накарвам овцете в горната кошара и почвам да им зареждам сено и зоб по хранилките. Първо са тръните и бодилите дето ти се набиват навсякъде – и да си тупаш дрехиоте, не можеш всичко да отупаш все някъде нещо остава. Но карай, свиква им се, пък и нямаш толкова време за себе си да отделяш.. После са кофите със зобта - ако случайно някой не се дозабил по дланите ти, то от тежестта сега на вдигане на чували и разнасяне на кофи да я досвърши. Като екстра идват бълхите. Кучетата с фронт лайн, а по тебе хоро играят. На тях също се свиква. В началото ги трепех, после спрях, а накрая им омръзнах и спряха да ме ядат..
  Оправяне на конете, кончета ако има.. Приготвяне на качамака. Подойване на малките..
  Следва два, три часа метене – къща, кошара. Време за размисъл. Облагородяване на нрава му викам. Като те е бяс – отивай да метеш, да видиш как минава.. Пак зареждане на животни, пак подойване, поене, готвене на манджа.. Ако някой е направил някоя беля да я поправиш.. Дърва да докараш, да нацепиш за вечерта..
  И ето ти, вече се стъмва. Почваш кучета да храниш. Чуваш клумбите отдалече се задават – зареждаш хранилките на овцете и отиваш да посрещаш колегата.
...
  Него ден всичко беше минало спокойно при мене и Георги. Тъкмо се зарадвах, че ще се просна да се наспя по от ранко и гледам на отсрещния баир към двайсетина кози се задават.. Ни козар, ни кучета.. Тръгнах аз натам – помислих, че му се е ярила коза на пасището та носи ярета на пиения си акъл, та за туй са пръснати козите и кой го знае къде криволичи след тях. По едно време се задават още към педесе броя и ей го нашия отзад. Ръцете му – празни. Едва го държат краката, все едно е смъртно ранен и от бой си дохожда..
- Къде са козите бре?
- Рррршшш иуш яссши.. - с невероятно усилие се търкулиха няколко нечленоразделни звука от устата му.
- А кучетата?? – направо пребледнях.. Все едно с ченгел му вадех думите от гърлото..
- Ссс нихь. – и си продължи по пътя към кошарата.
  Останала в недоумение го проследих как едва нацели вратата на къщурката си и се сгромоли на земята, без изобщо да помръдне. Уверих се, че няма да се изправи и все пак, че още диша, грабнах му тоягата от ръката, извиках на Георги докато катерих нагоре да проверява за агнета и тръгнах в посоката от която го видях да се прибира.
  Докато вървя вече се мръкна. Добре че поне небето беше ясно и имаше месечина, та да ми свети. Бях тръгнала без нищо, даже и нож не си взех.. После ми текна, че можеше и звънец да взема – бяхме ходили със Сидер да търсим двайсетина кози веднъж, та той беше взел звънец, белким ако го чуят да се обадят, че те са си малко гяволи. Крият се, легнат някъде и мълчат.
  По едно време гледам пред мен някаква шарена сянка, налегнала нещо и шава.. Мечо, яде някаква умряла коза от тия Венцевите. Зарязах го аз и продължих. Той знае да се прибере по-добре от мене. Малко по нататък, гледам едно яре – годинак, окачено на едно дърво с пригризан гръклян. Пак от Венцевите. Докато го оглеждах и Канджа дотърча при мене и се разлая зачестено през еднакви интервали.. Искаше да ме откара при тея къде са се изплашили и са се скрили. Последвах я, а те като ме видяха и тръгнаха към мен като малки деца. И без да ги карам до селото така си вървяха по мене. И понеже все се обръщам назад да се уверя, че са там и го гледам града как свети. По едно време изгърмяха и пиратки. Значи, че някакъв празник беше, но хич не ми беше до там да го мисля какъв..
  Накарах ги и им затворих портата. Гривчо се беше прибрал с първите, сигурно аз не съм го видяла в тревогата си. Канджа дойде с мен, а Мечо го знаех къде е. Георги не си беше легнал още – чакаше ме да вечеряме и да му разкажа какво се е случило..
- Иииии.. Не е арно туй. Я до сега жертва не съм давал, ама тиa кози – Венци не мож да ги пасе и те гладуват.. Абре накарай ги у дерето па ги запри като мъж бре! А той ни може да им викнe, ни да ги сопре.. И те се пръскаaт.. Та кучетата се чудaт с кои и наде да fанат.. Па и той не си рани кучетата..
- Ти щото много ги храниш..
- Уморен съм ма, Крисо.. Барем през деньо им метам леб и ги мамя яа.. Ти мен не мой ме учи как да си работам..
- Уморен за вино..
  Последва мълчание. Няколко искри. Пак тишина. Преглътна ми капака и продължи.
- Лошо е с тия вълци по туй време. Тъй не се гледа стока. Ама кой ке ти ойде тука, кози да пасе.. Та и неговото се смета на работа.. Две кози са му изели викаш?
- Две. Едната беше качена на чатала на едно дърво. Ама вълци не видях.
- Е как ке ги видиш – те там тебе чекат.. Сигур и те са се заблажили. Утре от зарана требе да видиш там ли са сите, не са ле.. Не че ке разбереш ти, ама.. Поразпитай Венци отдалеко.. – и се пресегна за люта чушка, към боба..
- Има едни хич не мога да ги разбера – като еднакви са ми. От тях и да откраднат няма да разбера..
- Тъй, тъй..Той за туй се е и донапил. Добре, че е мойта Канджа с тия кози, че иначе и тех немаше да найдеш! Тъй да знаеш!
  После всеки се умисли, Георги се просна след като се наяде. А аз тръгнах да раздигам масата. Пак се сетих, че е някакъв празник и че съм забравила да питам какъв. Не че беше важно..
  Тъкмо си тръгвам и аз към стаята и чувам овца блее. Агни се. Кръгом и в саята.

(http://dog.bg/forum/gallery/21/8911_31_08_08_4_53_22.jpg)

Обади се една сутрин бай Диньо в 5.30,още като видях че той звъни по това време разбрах ,че нещо се е случило на овчарника.
 -Дънди,вдигай Кольо да става,нощес нахраних мечката.
Събудих мъжа ми и той веднага тръгна към мандрата.Тръгнах и аз.Отдалече слушаме Мечкул лае,ту приближава гласа му ,ту се отдалечава....
 Разказа ни бай Диньо как дошла мечката към 3 часа и той станал да помага на Мечкул да я гонят,защото Мечкул тогава беше на 3 години,Ваклин на бай Диньо на година,Шабан(нашия) на 8 месеца и едно женско кутре имахме-Кипра на 6 месеца.
Та 1 куче с три кутрета срещу мечката.И беше ги преценила че немогат да я спрат.Скочила през оградата,грабнала една овца и тръгнала да я влачи към гората.Мечкул в нея,мъчи се да оттърве овцата сам,кутретата зад него лаят.На няколко пъти Мечкул се е опитвал да захапе мечката в гръб(по думите на бай Диньо) и тя вика като остави овцата и като тръгна към него и той бяга,пази се,ще го отрепе иначе.Тръгне пак мечката към овцата и кучето пак в нея.И мечката като загребе с предната лапа от земята камъни,клони и каквото и попадне,с такава сила ги хвърля към кучетата,че като удари някой камък в смърчовете все едно бомба гърми.
 -Мъчи се Мечкул до последно да оттърве овцата,ама е сам,нищо не може да стори.Кутретата са малки още за тая работа,лаят ама тяхното си е детска работа.Ако не тая вечер,утре пак ще дойде мечката.Нахраниш ли я веднъж трудно е да я прогониш-рече бай Диньо
 Вечерта тъкмо си влизат овцете в кошарата и предните се сплашиха и назад в другите овце се бутат.Ей ти я мечката,а още не се е мръкнало.Затичаха се мъжа ми и бай Диньо,кучетата и те,а тя мъкне едно шиле и пак същата песен,мъчи се Мечкул да  оттърве овцата,тя мъкне той отзад скача на мечката.Тя остави шилето и тръгне срещу него,той се пази.Тя пак тръгне към шилето той пак в нея,мъчи да я захапе,белким остави шилето.Викат и бай Диньо и мъжа ми да я плашат и помагат на Мечкул,ама нищо не помага.Гледаш го кучето как дава всичко,как не пести сили,но само куче с/у мечка.Скриха се в гората-мечката влачи шилето и кучетата по нея.Чува се как хвърчат камъни клони,трещи,куче изпищи....сигурно умерено с нещо дето е забрала мечката с предните лапи и е хвърлила назад.
 И това започна да се повтаря всяка нощ.Беше късна есен имаше още 4-5 дни до края на пашуването,но щеше да е зорно през нощите.
 Мечкул прегракна ,отслабна за 2-3 дни,посърна.Бай Диньо и мъжа ми почти не спяха,аз също.Нощем ходих на мандрата,през деня готвех в къщи,като не спят поне да ядат.
 Една нощ пак борба,пак се бореха кучетата да оттърват поредната жертва,изпищя едно от кутретата яко.Кипра.Много смела беше тя и много корава за възраста си,но това се оказа погубно за нея.Намерихме я на сутринта до кошарата,едва дишаше.От устата,ноздрите,ушите кръв и беше текло.Заминаваше си.Видяла и беше сметката мечката.
 Следващата нощ изпищя и друго кутре.Изтръпнах ,Шабан.Побягнал беше ,на другата мандра,където бяха овцете като ги дояхапреди да дойдат край село.Чухме че там лае,отсреща.Прибра се на сутринта,но вечерта пак скачаше на мечката колкото може едно кутре ,заедно с баща си Мечкул.
 Дойде и денят в който трябваше всеки да си прибере овцете.Мъжа ми отиде с бай Диньо да го проводи до неговото село с по голямата част от стадото,аз останах  с нашите(на нашто село).Забелязах че Мечкул не е наоколо и почнах да го викам.Появи се той ама едва ходи,потъмнял един.Реши да полегне,тръгне на ляво,изквичи па пак се изправи,после на другата страна -същата история,имах чувството ,че целия е начукан.Бая попара беше ял от мечката.Цял ден не ходеше,а се влачеше след овцете.Последната нощ при посещението на мечката,овцете бяха избили оградадата,имаше една намачкана и една със счупен крак.Но мечката не бе успяла да вземе поредната жертва.Мечкул пак се бе борил да я прогони,но какво му се бе случило?Само той си знаеше.Предишния ден изглеждаше добре.
Месец след като прибрахме овцете в къщи,започна да ляга и става без да издава звук предизвикан от болка.


МЕЧКУЛ

(http://www.photoalbum.org/images/3330/3696/00000061.JPG)

 :notworthy: А какво стана с мечката? Как се отказа да идва за още?

Прибрахме овцете в село и тя се премести в съседно село.И там направи много поразии.Зимата сигурно е легнала да спи,но напролет не се върна.Не знам какво е станало с нея.

 Като малка всяко лято бях карачарче(подкарвах овцете за доене) в АПК-то на заплата.Едно лято на едни колеги дето овчарника им беше близо до нашия започнаха да им изчезват овце от обора нощем.Вратата потрошена,знаеше се че в района има мечка която прави пакост,но бригадира каза че ако не намерят доказателство,че мечка ги е изяла ще ги плащат.Отровили им бяха кучетата това лято ловците,как да докажат.Търсиха наоколо кожи(щото мечката смъква кожите и не ги яде ама нищо.Оплакали се бяха на председателя на АПК-то и той един ден взел че домъкнал граничари с кучета(немски овчарки) да душат наоколо и да покажат следа някаква.Ама тия кучета обучени за друго,ни мечка са виждали,ни има какво да душат та да търсят,нито пък това им е рабатата.
 -Ето виждате ли,нищо не намериха кучетата.Как ще намерят като сте ги заклали и изяли.Ще ги плащате?-рече брегадира.
А бяха 10-тина бройки вече,и щяха да им спрат заплатите.
 Имаше един старец бай Васил,овчар беше дълги години,но се беше отказал защото вече не можеше да следва овцете.Имаше и едно старо куче на двора и то като него старо-Арапа,прочут мечкар е било на младини.
На единия колега му дошло на ум за него
 -Да идем до бай Васил да хванем Арапа,той не чува вече,ама носа му е нос.
През ноща пак им беше липсала овца и те на сутринта право у бай Васил.Разказали му те защо са отишли и той им дал Арапа.
Още с пускането на овчарника и кучето хванало мечата следа.По следата и в един честок(гъста гора) на 300 метра от овчарника намерило къде влачи овцете мечката,кожите там като на склад.
Отърва Арапа колегите от плащането,дадоха 2 овце на бай Васил и го взеха,макар и стар.Взеха още 2 кучета двама братя много серт от един друг колега,Кемал и Киро.И спря да мъкне мечката овце от стадото им

Странно нещо е това природата. :)
Интересно ми е как се плаши мечка от кучетата? С един замах ще ги натроши, пък се плаши. Някой има ли идея защо е така?

@-`-,,---
http://www.youtube.com/watch?v=JwGl-QdyleQ

Странно е наистина,но се плаши и бяга,по пронцип.Колкото и да е силна и голяма,тя си е диво животно и е много предпазлива.Тя и човека с един замах ще го натроши но и от него се плаши.
Един приятел казва-Тя мечката бяга като я гонят кучетата,но недай си боже да не може да бяга(да я вкарат в капан) тогава се обръща и започва да се брани.Тагава тежко на кучетата.

Крис хубав клип с хубава песен :notworthy:Любимата на Кольо.
Много подхожда на тия снимки,израстнала съм покрай Бай Диньо,овцете,кучетата.Като баща ми е,а и той ме нарича дощерко.Липсва ми това време.

  Все повече Георги се страхуваше. Че е сам, че нещо може да му се случи - да падне някъде по тоя каменак и да не стане.. Все повече му дотегваше от овчарската самота, от вървенето всеки ден, от магарицата.. Затъжил се бе за внуци, къща, жена, деца.. И все по-често си измисляше причина, че му трябва смяна. Тази година след като изкара известно време горе, под Вихрен пожела отпуск три недели. Ремонт трябвало да си направи на къщата.. Не че умееше нещо да прави, но поне да е наоколо, да всява смут, да дава зор и да почива..
  Какво да прави Сидер, той добре разбираше накъде отиват нещата. Почти всичко му е ясно. Съгласи се и се качи горе в Балкана да го замести. И така – единият брат горе под Вихрен овчарува, другият брат долу около селото козарува. Имахме уговорка да идем с моя колега /бате А,тей!  :lol:/ да сменим Сидер като направи една неделя, че после трябваше да обикаля да търси козар. Така нещата не можеха да продължават – на предела на силите и възможностите на всички, пък и зима идва, трябва да се изхранва тая стока. За да се спечелят пари за заплати на чобаните, за храна на кучета, стада, ти трябва време, а време да печелиш докато овчаруваш нямаш.. Такъв е те тоя кръг.
  Та дойде време аз и бате да се качиме горе да смениме кеаята. Качваме се двамата за пръв път. Ни знаем пътеки, ни къде пашуват овците, ни как е горе в балкана за повече от неделя, нищо.. А мен ми е МЕРАК! Сърцето ми ще се пръсне от радост! Горе вълци, мечки, от всичко има.. И овцете горе, и конете – от кога си мечтаех да пояздя малко, да походя горе по тая трева боса, да запея с пълно гърло на тия овце.. И бързах, нямах търпение да стигнем. В торбата си бях сложила само 2-3 дрешки, ако скинам някоя, да я сменя и толкоз. С мене си карах и кучката, без нея на никъде не тръгвам. А колегата натоварил самаро на коня – кара провизиите – храна за тия дни, якета, панталони, пуловери..
  От село тръгнахме по обяд. Вечерта на смрачаване пристигнахме горе. Хапнахме боб и легнахме да спим всички на нара, наредени като шишета от най-малък до най-голям. Сутринта трябваше да имунизираме овцете – някаква болест се ширеше навсякъде – агалакция, та тръшкаше добитъка от раз и Сидер беше заръчал лекарства , не можеше да чака ще се качи ли или не тая болест горе.. До девет и половина, десет имунизирахме бюлюка. После кеаята отсече:
 –  Криси, ти отивай с овцете, ще дойда с тебе да ти покажа къде почва пътеката към езерата. Брат ми, ти ще дойдеш да прибереш коня, че с него трябва да си смъкна багажа и после ще се качиш на езерата да й помогнеш да приберете овцете тука. – и тръгнахме.
  Набързо си взех едно парче хляб и една консерва, метнах ги на гърба и се затичах да настигна Сидер. Изпрати ме до началото. На довиждане ми посочи горе долу в кои райони ги пасе, къде са пътеките горе-долу /понеже всички са скрити в клека, или минават през някоя гора, докато излезеш на голото/. Хвърли последен поглед всички кучета ли са с мене, успокои се. Даде ми последни заръки:
- Стана късно, късно ще ги качиш на езерата, но пак ще си попасат. Качиш ли се горе – зарежи ги. Те се качват по билото и сами се обръщат. После ги накарай надолу, те си знаят пътеката. Внимавай само да не падне мъгла, че ще ги набуташ в някой клек и после нямат изкарване. Падне ли мъгла – плътно по тях ще ходиш.
...
  И тръгнах аз. Вървяхме два часа докато стигнем до езерата и те там като се пръснаха и като се разпасоха.. Красота! За пръв път стъпвах на тези езера. Побързах да кусам водата. Да се разшетам, да огледам.. Намерих си една подкова, зарадвах се, викам си „на късмет е туй”.. Продължих да си обикалям, оглеждах къде каква трева има, мойто око нали все няма насищане.. Връщам се, пасат си наще - едни се ухилили до ушите, кеф им е.. Някоя друга накуцва със задния крак от инжекциите сутринта, та ме разсмее. Кучетата идват край мене, радваме се, заиграват ме, нахокам ги.. И решавам по едно време да си извадя хлебеца и консервата, че не бях закусвала нищо сутринта и почнах да огладнявам. Погледнах овцете – тръгнали да качват билото, викам си на акъла: „те сами ще се обърнат”. Седнах спокойно и заручах. Докато ям падна мъгла над билото и ми скри овцете от погледа. Скри ги, ама ги чувам, а вече тъкмо съм си напълнила тумбака, а билото едно стръмно, никак не ми се качваше. Запалих цигара и почнах да си приказвам – сама си думам, сама си отговарям: „добре де, ако не се разкара мъглата докато си изпуша цигарата, ще се кача горе”, пуша и ги слушам как проблейват – почват да се наговарят да ходят нанякъде: „ааа, ето ти, обръщат се” и се наместих на един камък, зачаках ги да се покажат. След 5 минути спрях да чувам клумби /чанове/: „Тяхната кожица! Преебаха ме! Прехвърлили са билото и сигурно са тръгнали към Банско!”.. Мене тоя район не ми е ясен, камо ле банския.. Па и само „убави” работи бях слушала за банскалии. Георги изрично ми беше думал от банскалии и от разложани много да се вардя та ми даде и акъл къде да си крия ножа. Беж краченца да ги гоните! Право към мъглата. А горе една мъгла – нищо не се вижда. Все едно си в кацата с млякото. Почнах да викам Бабаджан – поне да го видя откъде идва, та да знам накъде да хвана. Дойде на минутата, но овце не чувам /по-късно установявам че съм била на ат мегдан/. От там продължавам нагоре, на пълен стомах, да тичам към Вихрен и ето ти, по едно време чувам вече в далечината клумба, а Бабаджан ходи пред мене и той като чу се изстреля. Хукнах и аз по него, докато го настигна, та да ги обърна и то мъглата се разкара.. Оглеждам се, ми ние на половина сме качили Вихрен. Гласове се чуват, поглеждам – туристическата пътека отстрани. Побързах да избягам от хората и да си ги накарам на равното между езерата и Вихрен – Ат мегдан, мястото ми беше харесало – няма накъде да идат.. Бавно, бавно и лека по-лека запътиха се те натам. А аз седнах на високото над тях и с облекчение запалих една цигара. И пак почвам да им се радвам, мина ми беса, и изведнъж като се смрачи.. Като сви един студ. Като се почерни това небе.. Загърмя, засвятка – няма къде да се скриеш, къде да избягаш – всичко е голо. Аз като затреперах по тениска и летни панталони и по кецове – пробити отвсякъде, ама ги нося щото са удобни и не се лъзгат.. Като се разтвори това небе – все едно ципа му се е скъсал и като запука един град.. Светкавици падат на 20 метра от мене, от стадото. Те като се скупчиха на едно и кучетата в тях.. Веднага почна да ми се върти из акъла какво са ми казвали Дънди и бай Диньо – ако падне гръм в бюлюка какво трябва да правя.. И чакам най-лошото. Добре, че познавам Георги, та ми дойде и на акъла, че някъде трябва да е скрил някое парче найлон – той да носи отдолу друго освен винце беше абсурд.. Та къде, къде – огледах се, на едно място имаше клек, изтичах, поразрових се, намерих един вързан найлон дето стига да си покриеш главата и раменете, сложих си го на главата, клекнах до един камък на 50 метра от стадото и зачаках да спре. Както чакаха кучетата. Както чакаха овцете. Както чакаше мойта кучка до мене – седнала, замижала, пази ме да не ме открадне нещо.. А то тъкмо спре и захване нова вълна.. Седем пъти валя град! Един след друг, всеки по около двайсе минути. Едно се е стъмнило.. Гледам си по едно време пръстите – дето си държа найлона кожата ми станала набръчкана като стафида, ставите посинели.. Усещам си зъбите как са затракали и цялата съм мокра.. Ама няма що да сториш, траеш и свикваш – това е.
  Еле поотшумя накрая. Останаха само гръмовете и дъжда, та разбутах овцете аз и смятам горе долу кое време е станало, та трябва да хващаме пътя надолу. Лека по лека, тръгнахме ние. Добре ама, за да мина към пътеката, трябваше да ги проводя през реката, а тая река като придошла, на две места я минават /най-плитките/, а и на двете ми е водата до колене. А в стадото има малки агънцета, на по 4-5 недели. Почна да се смрачава, а ние тъкмо стигаме реката. Колегата го отнема. Събра се бюлюка на брега и закова на място. Ръчкам ги аз, не щат да минават – или стоят на едно място, или се обърнат. Пак същото упражнение.. Така няколко пъти. Дорева ми се от бяс.. Текна ми по едно време за магарицата, поогледах се – тя се скатала зад един клек и ми гледа сеира, шибнах я една тояга и тръгна към реката.. Леле що ме е ядосвала тая магарица.. Влезе в реката и по средата закова. Псувах я, ръчках я, тя там седи и не мърда. И овцете не смеят да я последват. Аз вече газя из реката, все едно стъпвам по земята – не знаех река ли е, клек ли е, що е, вече и студ не усещах – тъй се бях ядосала.. Излязох от реката, заебах магарицата и седнах на брега до овцете. Стиснах си тоягата – после като я оглеждах се почудих, че не съм я изкривила в беса си..  :lol: И гледам докато седя и му мисля що да правя, Шарка дойде при мене, погали се и тръгна през реката, пред магарицата. Магарицата по нея. Овцете по тях. Завлече реката две агнета, скочих успях да ги хвана едното бързо, едното по-надолу се запря в един камък. Хвърлих ги на брега. Изчаках всички да преминат и като стъпих и аз от другата страна, направо имам чувството че ми падна цяла канара от сърцето. Побързах да стигна Шарка и като си я загалих, като си я разцелувах.. Златно куче! Кой ме знае до кога щях да тропам там и да се чудя как да се оправя..
  И от там, след два часа в сумрака стигнахме до долу. В пълен състав, невредими. Малко преди това беше спряло да вали и да гърми. Небето се изчисти. Слънцето беше залязло. И бързам към колибата и се навивам: „ей сега такава псувня ще му тегля на бате, че свят ще му се завие”.. /хехе/ и със замах отварям портата на колибата и гледам, него го няма. Но провизиите старателно подредени, колибата зачистена, та като ме напуши един смях и ми мина яда. Запалих си огъня, подсуших се, излязох навън гледам овцете още далече. Извиках си Шарка и й сипах, да й благодаря за това че ми беше опора и отново ми показа, че мога да разчитам на нея, когато не мога на себе си и на другите.

(http://dog.bg/forum/gallery/21/8911_28_08_08_9_55_20_1.jpg)

Оооо Крис,на времето не помня вече кой клас бях,6 или 7 ме пратиха карачар при едни 2-ма дето не изтрезняваха.Пладнина не носиха ама ракия винаги.И като им дойде лесно,издоят овцете сутрин и емнат.Все си намираха работа,а дърва да берат,я сено ще събират,я фураж ще карат и т.н.Знаеха че овцете няма да ги оставя затворени.Пък тогава АПК-то бракуваха доста овце и тия бяха от два бюлюка събрани в един(тия дето са останали годни).Хич не се следеха,деляха се,а и гъба имаше много защото беше дъждовно лятото.По цял ден търчах да ги сбирам,не ми познаваха ни глас ни свирка.Колко съм плакала от яд и безсилие само аз си знам.Търчиш търчиш,неможеш дъх да си поемеш а тия пущини навзели целия баир,събиране нямат.Всеки ден си казвах че това е за последно,че на другия ден не дойде ли някой от овчарите с мене няма да ги пусна да излезнат от кошарата.Ама до сутринта всичко ми минаваше и историята се повтаряше.
Една вечер прибирам ги,обаче единия от големите тюмбелеци не мога да го чуя да дрънка.Носеше го един шарен овен.Търся овена  няма го.Отлеждам се да видя нещо друго да липсва,гледам няма и Ваклин,едното куче.
Дойдоха овчарите да доят и им казвам аз,че ми няма овце,загубила съм някъде пределени.
-Сега ще се стъмни и ще легнат неможиш да ги намериш,утре рано сутринта ще ги търсим като се размърдат-рече бай Стефо(бог да го прости).
На сутринта тъкмо додояхме овцете и ей ти го Ваклин иде по пътя.
 -Ваклине,скору при овцете.Чакай да ти кажа аз къде са ти на тебе овцете-развика се бай Стефо.(тука куче отдели ли се от стадото или да задмине все тъй му говорят,по точно му се карат)
Кучето се спря,подви опашка и тръгна обратно.
 -Ворви син след кучето,то ще те заведе при загубените овце.Спре ли се,скарай му се или го забери с камене.
 Тръгнах аз след Ваклин,върви той и от време на време се обръща като да види следвам ли го.Спря се долу на реката,навиках го и продължи,мина през реката и пое нагоре през гората.Горе на билото под една ела кротко си лежаха отделилите се овце.

 :lol:  :gathering:  :cheers:

Имаше бай Диньо една кучка много люта.Лиса се казваше.Човек да беше минал скоро през гората по диря ходеше да го търси да го хапе.Добре че ме познаваше,защото да си призная голямо уважение и имах(страх си ме беше от нея).Ама и много пазеше,не даваше нищо и никой да безпокои стадото.Куче от съседно стадо мернеше ли се без значение мъжко или женско пердашеше го яко.Имах чувството че по гласа я познаваха всички кучета от околните стада и те като мене и имаха уважението.Имаше и вълци тогава и чуеше ли Лиса,че някъде пролае куче на вълк,търчеше да помага да го гонят,такава беше.И овчарите я знаеха и почитаха.Имаше с нея и двама братя,нийни синове,единия рижав един -Мурджо,другия сиво шарен веждат та Веждьо го бе кръстил бай Диньо.Годинаци бяха и ги учеше Лиса да станат като нея,прочути кучета.
Пратил ми беше бай Диньо хабер да ида да му чувам стадото един следобяд та да си слезне до селото(заради Лиса,рядко се намираше някой да го смени)по работа.Заръчал беше да хвана и овчарската кобила и с нея да се кача че имал багаж.
 Тръгнах аз,яхнах кобилата и нагоре към овчарника.По едно време,наближила бях вече,гледам търчат през голото на Юмера кучетата(овчаря от съседния на бай Диньо овчарник) и лаят,право към мене.Добре че кобилата бе свикнала на кучета та се не плашеше.Скачат тия кучета към нея(мене) зъбят се та очите им светят.
Чула обаче Лиса олелията от някъде и ей ти я и тя иде.Обадих  и се аз да ме познае по гласа,и тя приближила вече завъртя опашка или по точно тумбалката(гуджук беше).Заскача радостно,а тия Юмеровите кучета омекнаха веднага и се снишиха като да и отдадат почит.Тръгнаха си обратно към стадото.Порадва ми се още малко Лиса и тя си хвана пътя към стадото.
 Смених аз бай Диньо,останах  при стадото,а той отиде да товари каквото имаше и с кобилата да потегля надоло към село.Разбрахме се сутринта да сваря качамак на кучетата и да пусна овцете пък той ще ме намери и освободи.
На другия ден обаче дойде брат му(най малкия)Тошо.Серт човек беше Тошкин и към кучета и към хора и се знаеше от всички.Не търпеше ни лигавщини ни неправди.И тъкмо дойде да ме смени идат и горските с джипа.Слиза единия с една пушка и вика:
 -Кое е кучката,ще я трепем,оня ден щяла да схапе колегата.И дигна пушката и се мери ама във Веждьо.
Грабна ми от ръцете Тошкин дряновицата,хвана я с двете ръце и я вдитна над главата на горския
 -Трепи бре,ама падне ли куче ти падаш до него,аз тебе ща трепя.Ти не струваш колкото тия кучета.
Сепна се горския свали пушката.Знаеше че Тошкин ще го фрасне в главата ако стреля,та окото му няма да мигне.
 -Тодоре с тебе и с брат ти ще се разправяме по друг начин в управлението,ще ви науча аз вас.
Качи се на джипа и дим да го няма.


 

Сядай дяте да ти кажа за Караборун-ми рече веднъж на бай Диньо баща му,бай Васил.
 -„На времето на Мурсалица на Сбирко дядо,бай Тасо имаше два билюка,сагмал и йоз.Големи билюци бяха.Имаше си и негова частна мандра за неговия сагмал.Овчари,мандражии всичко си имаше.Имаше си и 25 кучета с двата билюка,едни шарени с навъртяти опашки,нощно време като задумкаха се чуваха в Мугла чак.Добре ама от де се яви една мечка много лоша.Отрепа му една нощ едно от кучетата,оти я бяха вкарали натясно някъде в скалите и тя като се обърнала да се брани и първото куче което е наближило с една лапа и му е строшила грабнака.Умря на другия ден на Сбирковата мандра.Уплашиха се и другите му кучета.И тая мечка всяка вечер на мандрата и всяка вечер по една овца.
В чудо се видял бай Тасо Сбирко,що да стори.Дочул,че стрико,Кавара Манол се скарал нещо с неговия чорбаджия и си е в Широка лъка.Като оставил бюлюка на чорбаджията си хванал и кучето,Караборун,жълто едно с черно на носа,не много едро но много широко и набито куче.Прочул се беше Караборун,че е мечкар.
И ей ти го Сбирко един ден на двора на Кавара Манол.
 -Манолей,зор имам една мечка ще ме довърши,дошъл съм да пазарям кучето.Какво ще му искаш?
Почудил се стрико Манол пък рекъл:
-4 овци и 40 кила вълна.
-По добре 4 отколкото 40 да ми изяде мечката,ела си избери 4 овце-отвърнал Сбирко
-Не ми се даваше кучето,ама ми е мило да седи вързано и очите му се към баира да гледат,затова ти поисках скъпо,та да се откажеш.Ама...
Отишъл стрико отвързал Караборун и подал синджира на Сбирко с думите:
-Твое е.Сега като го отведеш на мандрата нахрани го и го пусни,не го дръж вързано ,то няма да си дойде в махалата.
Така и сторил Сбирко и още същата нощ ей ти я мечката в кошарата.Изтървал я Караборун,защото бил абанджия(чуждо) и му налитали другите Сбиркови кучета,та се бил свил нейде и тя успяла да влезне в кошарата.Ама като да си рекъл тогава Караборун”Чакай да ти кажа сега ти кому си доведена”.
Тамън измъкнала поредната овца мечката и я завлачила от овчарника надолу я настига Караборун и се хвърля на мечката.Сбирковите овчари тъкмо си мислили че отишло на сайбията им скъпото куче,мечката започнала да реве с пълно гърло все едно я колят.
На сутринта още не се било развиделило хубаво и овчарите отишли да видят какво става.Малко под овчарника гледат Караборун лежи до убитата овца,край него кървища и козина от мечката,а той здрав и читав.
Не се завърнала повече мечката на мандрата,уплашил я Караборун,но след неколцина дни се появила една нощ при Сбирковия йоз,който бил недалеч и почнала там да прави пакост.
Хванал Сбирко Караборун един ден и го завел при йоза,да отърве и него.Още първия път като дошла мечката и се разлал Караборун тя побягнала,познала го е по гласа според овчарите.Не след дълго обаче тя пак се явила при сагмала.Принудил се Сбирко и събрал двата бюлюка на едно място,разделяла ги само една ограда по средата.И така свършили при него набезите на мечката.
Заръчал Сбирко на овчарите:
-От утре като правите ядене за вас,да правите за един повече,за Караборун.

Такова куче син дано и ти си изкутиш-Завърши разказа си бай Васил."

Много пъти още карах бай Васил да ми разкаже за Караборун.Разказвали са ми то и други по стари овчари.С внука на Тосо Сбирко добре се познаваме(той му носи имената) и него съм питала:
-Кажи бай Тасо за Караборун,помниш ли го?
-Помня го как да не то помня,такова куче забравя ли се!Еееййй сега да ми беше Караборун,друго куче не ми и трябва.


Веднъж бях на гости на Сидер и Гривчо,козарския,брата на Мечо, тогава беше малко кутренце и нали и той жълт с черно на носа,та някак от вътре ми дойде и почнах да му подвиквам-Караборун,Караборун.....
По описанието което даваха тия които са виждали Караборун на живо,той е бил като Гривчо.

ГРИВЧО
(http://www.photoalbum.org/images/3330/3843/00000014.jpg)

  Тази вечер ще Ви разкажа как Георги е получил прякора си на младини. Караман.
  Вече няколко години поред са пашували текезесарските овци по връх Пирин и околията, все по двама, по трима овчари. Научила ги мечката, че там ходят и овчари и говедари, и че няма много кучета /тогава двата билюка били с общо три кучета/, настървила се от телетата и тук таме си грабвала по някоя овца. Георги и колегите му не можели да откриват всички кожи, та да ги представят на бригадира и се случвало често и да плащат /пък по това време се били събрали и такава дружина, че много им ходела глътката/. А Гошката е лютак, вит, инат - лек е, сух, ама камъните под ногата му се цепят от бяс.. Още млад - огин. Трийсе години назад.
  "Ядосвах се яз! Говедарето имаа пушки и оти им беха - не знаят кога да пукат. Пукнат па на следващио ден дойде мечката и айдее или теле или овца. Кучетата заквичат, нема кой да ги поведе и се сврат кой къде свари. А нас ни е страх - мечка не бехме виждали до сега, бай ти Балабано - къде му прееба ливадата по Дебел даб се опиваше от страх та да притръпне ако се появи зверо. И другите по него. Една вечер тъй се случи, бехме се събрали на едно и изпихме що изпихме, цяла нощ будувахме - сон не ни лови. От зарана бегам навонка да мочам, стоката изпоналегала: от едната ми страна овците, от другата - говедата, кучетата зад колибата.. И още сонен таков, мочам и гледам по едно време ей тъй на десет метра от мене две мечки късат едно теле. Не сварих да си закопчам панталоно - беж към колибата. От там кат рукнах ДЕ БРЕЕ МЕЧКИТЕ БРЕЕ! наскачаха и другите и се чудят къде да се дянат ДЕ БРЕ ПУШКАТА БРЕ! дорде я намерим те се разбегаа.. Викам им аз на другите - така нема да я караме дълго, оти сме чобани - на мечката ляба да заработваме. А всеки от нас има деца, жени.. Знаехме се с Катевия, ИВАН - голем мераклия на кучета, стока.. Беха му се прочули кучетата по целиот Пирин, та ми текна и на минутата бех тръгнал към Разлог. Знаех къде да го търся и всичко. Зарежах ги другите и пеш до там. Найдох го чак вечерта и му разказах що се случва по нашио балкан. Рекох му Иване, куче ми трябва мечки да бори, половината си заплата на него ке дам, другото ке го заделам за двете си деца. Па после ке му мисла на тебе как да ти се отплатам. "Имам." ми рече "Ама са много малки сега. На трийсе денове кутрета.", а аз без куче не мога да се върна, оти съм бил толко пакь.. Не са малки, му викам, таман са. Давай да избирам, ке ме уволнят ако се върна без куче. Засмя се и ме вкара в кошарата една кучка му се беше окучила. Вързана още, да цицат мънечките от нея. Сите беха убави! Но най пръв при мен дойде един църн таков, с двойни очи.. Фанах го та го разметках, не квикна. Това ке е. Караман! "Грабвай го и да те нема." От там с кутрето на раце, оти не може да оди толко, обратно до нашта кошара. Ранихме го с млеко и леб цело лето. Две недели след като го докарах и тръгна с нас с овците. Те мечките ни измъчиха таа година, ама и то оцеля, умно беше. Другите сите заминаа. Цела зима си го раних и все в него ми беха очите.
  Дойде време пак да качваме овците. Другата година. Караман беше таман годинак. Не се знаеше мажко ли е, женско ли е, ама беше лют и смел за десет, умен за двайсе. Надушваше дивеча и като се разлае с неговиа плътен глас се разтреперваше гората! Като че ли змей имаше с нас, та мечката не смееше да дойде, ала все около нас обикаляше и сон не ни остави да спием. Научи се лани, че при нас се яде и.. все я караше отвътре пак да дохожда. Тъй и не ни сбара. Надушеше ли я моя Караман и отиде на най-гласното место па се разлае секаш айдуци ни дебнат по драките. И зимата дойде.. Толко го беа аресали колегите че всеки си докара по едно кутре.. Да се мерим другата година. Караман ги строи всичките. Водач им стана.
  Мина време, станаа наще кучета. Знаеха си личната стока, сайбиите, дивеча и чуждите къде барат. Изучиха балкана, всичко. Научиха са наедно. Моят Караман се прочу. Немаше друго такова куче и до сега не съм виждал! Все си ми е на сърце, най-големиот мерак в него ми е бил. Най-близък си беше до мене, а знаеш, секой каде има стока си сака на него да си му мяза стоката и по стапка и по поглед и по даржание.. Нищо, че не беше най-едър. То и аз не бех. Сухо куче беше, ама ЛЮТОО! ЛЮТО!! Равен немаше! Много ми завидоха за него та не веднъж съм бил аха да влеза у затворо, но кучето не си го дадох.. Яз що съм прекарал.. Та почнаха да ми викат Караман. Тъй се прочу със смелостта си.
  А сега.. Нема ги вече тиа кучета при Катевите.."
...

Връщахме се с бай Диньо от Чуфаджиица,напасли бяхме овцете и трябваше да ги приберем за
следобедно доене.Кучетата бяха неспокойни,лаеха,въртяха край стадото още откакто бяхме хванали
пътя през гората.Ту хващаха гората над пътя,ту се спускаха в малинока под пътя.
-Дъндии,мами овцете да видим ще ги преброя ли тука на тоя прокар(тясно място което не позволява овцете да се разпръснат).
Замамих аз овцете ,а бай Диньо остана да брои.Кучетата бяха издалечили,почти не им се чуваха гласовете.Половината бюлюк едва ли беше преброил бай Диньо и едно кутре около 8 месечно беше
се разла като че нещо го бе изплашило,дигна голяма врява откъм заднината на стадото.Бай Диньо заряза броенето и се разсвирка на големите кучета,работата беше ясна,беля беше станала.
-Дъндииий,мечката хвана овца,карай овцете към мандрата аз ще те стигна.
Замамих аз овцете надолу по пътя,слушам страшно лаене долу едно дълбоко дере,бай Диньо вика,псува....
Стигнах на Чифлика и овцете се спряха да попасат в ливадите.Слушам свирка бай Диньо и вика нещо,ама от тия тюмбелеци не се чува нищо.Развърнах овцете и тръгнах в посоката дето беше останал бай Диньо,свирнах и аз и гледам бай Диньо тича през гората.Като ме видя рече:
-Остави овцете,те си знаят пътя ще ги стигнем,яла да изнесем овцата от дерето отърваха я Чакър и Мечо,цяла е.
Тръгнах с него и гледам долу овцата и до нея Карабаш,шарен един на един чорбаджия-Бонев.
Разпсува се бай Диньо и хвърли тоягата си по Карабаш.
-Довечера Дънди го връзвам на мандрата и утре Бонев да си го прибира,ортаци на мечката няма да храня аз.Ония двамата Чакър и Мечо в тия клади тука,душата им излезна да оттърват овцата,пък много нападали ели та немогат и да се пазят хайванчетата,а тоя отиде да яде от овцата.Ако беше мой щях да го съсека с брадвата още като дойде на мандрата.
Изнесохме ние овцата и я завлачихме към чифлика да я приберем в една колиба там.Овцете ги нямаше,бяха си хванали пътя за мандрата.
Прибрахме се на мандрата,затворихме овцете.Само кутрето беше с тях,Чакър и Мечо още ги нямаше,Карабаш също.
Вечерта бай Диньо ме прати в село,да кажа на бай Дамян да си прибере овцата от колибата на Чифлика и да кажа на Бонев да дойде и да си прибере кучето докато е още живо.
От тоя ден Бай Диньо намрази Карабаш,който иначе беше много красиво куче.Шарен един,с дълга козина и навита опашка.Млад беше тогава ,към две годишен,и едър за възраста си но.....
Карабаш си остана на двора и през следващите години,не ходеше с овцете,не искаше да чуе за него Бай Диньо.

Чакър и Мечо
(http://www.photoalbum.org/images/3330/3696/00000075.JPG)

Тъкмо се бяхме навечеряли в мандрата и се готвехме да лягаме когато се разлаха кучетата към гората.Недалеч от кошарата в едно дере лаят ама на място,не гонят.Бай Диньо затича към мястото където лаеха кучетата и по едно време Мечкул край него забяга(това му беше първата среща с мечка).Разпсува се Бай Диньо и си заговори като на себе си:
 -ААа няма да се разберем тъй,да ми биеш кучетата.
И се върна в колибата да търси пушката.През това време Мечкул пак се затича към гората където Мечо,Лиса и Вакльо продължаваха да лаят.Шабан ,тогава кутре на около 4 месеца се разла в гората ,до самата ограда на кошарата.Лаеше сериозно малкия, продължаваха да лаят и големите и бай Диньо гръмна с пушката във въздуха.По лаенето разбрахме,че нещото по което лаеше малкия Шабан се движи навътре в гората,Лаенето и на големите кучета „тръгна” в същата посока,докато все повече се отдалечаваше.
-Мечката сигурно водеше малкото да го учи и него лаеше Шабан.Затова не бягаше от кучетата да го пази-рече бай Диньо.
Прибрахме се в мандрата на приказка и да слушаме кучетата.След около половин час се върнаха и продължиха да лаят по прясната меча миризма.Като дойде диво са нащтрек и лаенето след това продължава дълго.
Уморени от дългия ден легнахме в колибата,трябваше да ставаме рано да доим.Кучета се поуспокоиха. От време на време пролайваше някое като да се увери че всичко е наред.
По едно време тъкмо сме заспали и отново силен лай се чу откъм  гората.Този път различен,не както лаят на мечка.Тоя път се разлаха на вълк.
.-Ееей тоя нощ са се надумали тия пущини и ще ни тормозят-рече бай Диньо ставайки от нара.
Излезнахме навън и гледаме силуетите на кучетата ,бягат през ливадата отсреща,гонят.Луната светеше но едвам се виждаше в тъмното.Скриха се кучетата в отсрещтния  баир и само лаенето можеше вече да ни ориентира къде гонят докато още го чувахме,но като минаха оттатък билото настана тишина.Чуваше се само лаенето на Шабанчо,който беше още малък и не смееше да се отдалечи а и не можеше да настига големите.,но бягаше и той след тях,лаеше колкото можеше.Учеше занаят.
Прибрахме се пак в колибата да лягаме ,времето минаваше,не ни оставаше много да спим.Беше станало 2 часа.В 6 трябваше да ставаме.Но едва ли кучетата щяха да се успокоят вече и едва ли щяха да млъкнат та и ние да се наспим.
Беше почнало да се разсъмва когато мечката се върна.Рано я усетиха кучетата,още от далече, нащтрек бяха.Стана Бай Диньо и тоя път мъжа ми направо взе пушката.Излезна от колибата и почна да гърми във въздуха.Кучетата бяха свикнали с гърменето,сещаха се че по този начин им се помагаше и още по настървено лаеха срещу мечката.Гърменето я плашеше и така  беше по лесно за кучетата да я отдалечат...

-Ставай Дънди,кафицата е готова ,ставай да пием кафе и да доим-все тъй ме будеше Бай Диньо.
Пареха ми очите за сън,ама трябваше да ставам.Почти цяла нощ не бяхме спали.Пихме кафето и седнахме да доим.Кучетата продължаваха да лаят,кое край кошарата, кое някъде в гората.Само Шабан се бе проснал край оградата и спеше.
Оправихме млякото,закусихме  и с Бай Диньо пуснахме овцете.Мъжа ми остана на мандрата да прави сирене на Бай Слави.Като пребити бяхме и ние с Бай Диньо и кучетата.Ако се случеше някое от тях да седне,задрямваше право и стреснато започваше отново да лае като насън.Несмеше да се отпусне.
-Дънди,така  стават кучета кучета,като почнат и на сън да лаят-рече Бай Диньо

Дънди, разкажи за белия кон, ако имаш време и желание..  ;) :biggrin:

Ще разкажа макар че там не става въпрос за кучета но все пак.

Навремето след като пътя към Беломорието  е бил затворен,Родопчани са слизали със стадата си на полска паша или са сваляли стадата си в полето,където зимата не е така люта и с толкова дълга с големи снегове каквато е в планината.Овцете се прекарвали пеша,за няколко дни,понякога седмица.Спяли са където замръкнат,овцете са пасли попътно.Ето и една история за тия преходи разказана ми отново от Бай Диньо.
С баща му и братята му били есента в Пазаржишкото село Черногорово на паша.Точно на 31 декември завалял обилен сняг и започнал да трупа.Нямали нищо в Черногорово,ни сено ни фураж.Всичко което били приготвили за зимата,било в родното им село Гела.А снетът не спирал и не спирал.Точно на връх нова година,като пушките оповестили новата години,баща им казал че трябва да вдигат овцете.Снегът продължавал и нямали време за губене.
Снегът по високото,по билата, където минавал пътя на предвижващите се стада бил дълбок.Един от овчарите които придружавали стадата вървял най отпред да прави пъртина,за да могат да се предвижват овцете наредени една след друга като в индианска нишка.Тъй като проправянето на пътека  и разбиването на снега е доста уморително,овчарите се сменяли.Вървяли без да спират,денонощно,овцете прегладнели напирали да вървят въпреки умората.Гладът е по силен и от нея.Било петия ден вече всички били много уморени.Ред било на бай Диньо да проправя пътеката.
 -Сънувам един бял кон и колкото повече се опитвам да го яхна толкова по голям става.По едно време някой ме бута да ми помага,като да се кача на коня.Пък аз Дънди съм задрямал и изглежда съм спрял,а овцете след мен прегладнели и дърпат да вървят и ме бутат.
Едно момче което били пазарили да им помага в предвижването,преуморено заспало в снега.Добре че след тях вървяло друго стадо та го събудили иначе там е щял да си остане.
По път от Хвойненското ТКЗС успели с хиляди молби да купят малко сено на овцете,но било малко и неялите с дни овце го изяли във въздуха както се казва.
-Какво ли не е минавало през побелялата ми глава-завърши разказа си бай Диньо.

Малко след като намерих Калпазан разстрелян в гърдите с ловджийска пушка, ми дойде реда да ида с бай Георги да му чиракувам. Тогава пускахме всякаква стока - овце, шилета, кочове, агнета, ялова - на едно и общо стадото наброяваше към 450.. Когато агнетата излизат за пръв път на паша е трудно сам човек да ги спира, все теглят напред, настрани.. За туй има и една приказка за въртоглавието..
По едно време като си минаха километрите и се пръснаха, разпасоха се и застанаха на едно място. Деляхме пашата с около стотина говеда и двама говедари от съседното село. Бай Георги като беше сам ходеше да си прави мохабет с тях, че по-бързо да минава времето, да глътне малко винце и да се прибира.. Сигурно мерак му е било да се похвали с новия си чирак, та без да ми каже онзи ден на там ме откара и мене, със стадото.
Единият говедар го беше много страх от нашите кучета, та все ходеше с пушка, лошото е, че и много пиеше.. Същият ден като ги видях /тогава за пръв път ги виждах/ се чудех този човек как носи себе си, та и пушка нарамил.. Вбесих се щото там не ходят много хора - в негово лице виждах убиеца на Калпазан, но като нямам доказателство нищо не мога да направя. Още като ни забелязаха и тръгнаха към нас. Бай Георги ме прати да обърна овцете към пладнището и после да ида при тях, нещо да хапна, та да продължаваме нататък.
Отидох аз да ги обърна и в момента в който тръгнах към дружинката кучетата се спуснаха с мене лаейки - Мърчо, Бабаджан, Къшо, Шарка и Меца.. Не им харесаха новодошлите. Говедаринът не се поколеба, отрами си пушката, стисна я в ръцете си и я насочи към мен, кучетата и стадото, което бавно се придвижваше след нас. Чух ги нещо да се разправят тримата, но нищо не им разбрах - толкова фъфлеха..
Напъдих кучетата с камъни, да си стоят край овцете и като се уверих, че са се върнали в стадото бавно и тихо заобиколих и тръгнах към колегите.. Минах му в гръб на говедаря, който още държеше пушката, но по лабаво; грабнах я и я опрях в стомаха си:
- СТРЕЛЯЙ! - погледна ме недоумяващо и се изплаши.
- Стреляй ти казвам, иначе я взимам и ще стрелям аз!
- Ни мой, Крисо! - побърза да ме прекъсне бай Георги, докато гледаше как мъжките лица на колегите му пребледняват. Кучетата стояха на около 50 метра и лаеха. Очите му мътно се придвижваха от лицето ми към тях и обратно.
Грабнах пушката с ряз от ръцете му и я обърнах за секунда. Опрях дулото в главата му и го питах:
- Що не стреля бе пъзльо? Мене няма кой и да ме потърси..
Извадих патрона от пушката и я хвърлих на земята. Отидох при кучетата да ги успокоя.
Бай Георги ме настигна и рече да продължаваме.. По-нататък щели да пладнуват тоя ден овцете. До края на вечерта не си продумахме. Дори не посмя да ме погледне в очите. Винцето си го върна на кошарата.. А говедарите като ме видеха и обикаляха по отдалече, или сменяха посоката тъй че да не се засичаме повече.

пс. Заради такива идиоти стават белите. И често вкарват поне един човек в грях.

(http://dog.bg/forum/gallery/23/8911_10_10_08_12_59_21_0.jpg)

Spored vas Kolko ot ku4etata koito otglejdate mogat da vlqzat v shvatka s vulk ili izob6to nqkakav hi6tnik?  :clap:

i ako moje snimki na takiva ku4eta

 :confused: :confused: :confused:

Ето куче, убило вълк.
Не е било само, а с няколко други кучета.
Не изглежда нищо особено, нито, като визия, нито, като размер.
Особеното е титлата дето я носи и е защитило. Вълкодав!

(http://images16.snimka.bg/002670216.jpg)

(http://images16.snimka.bg/002670215.jpg)

Всяко от кучетата, които охраняват стадо пасящо в район обитаващ от хищници потенциално може да се сблъска с тях. Но за да се стигне до схватка не е достатъчно само кучето да има хъса и силата да се сбори с нападателя. Хищниците винаги се стремят да избягват директна схватка за да минимизират възможността да получат наранявания. Всяка получена от тях рана може да им донесе тежки последици защото редуцира възможностите им като ловци и ги обрича на гладуване. А в дивата природа няма ветеринар да лекува и стопанин да храни.
Така, че трябва да се подредят редица условия за да се стигне до full контакт между овчарско куче и хищник. Още преди да нападнат вълците наблюдават набелязните стада  на територията си и избират това при което стила на пасене, поведението на кучетата и овчарите подсказват минимално противодействие и съответно минимален риск. Но има и ситуации при които избора е редуциран до едно стадо. Тогава глада е способен да накара хищниците да станат много по- дръзки в атаките си и да нападнат стадо с добра охрана. Най-често тогава се стига да близки срещи от трети вид между кучетата и хищниците.

to moje da vleze v shvatka ako ima dostatu4na smelost a neq ne vsqko ku4e q pritejava

Ако въпроса е за двубой един към един, е друго нещо.
Не вярвам да има куче, което да влезе в  схватка със здрав, зрял вълк и да излезе победител.
Дори да има такова куче, то ще е изключение и не може да се разглежда, като еталон.
За мен силата на каракачанските кучета винаги е била в работата в екип.

Една фраза имаше, че разликата между мъдреца и героя е, че мъдреца никога не би попаднал в ситуация от която да излезе герой.
Това по повод смелостта го казвам.

Куче което няма смелоста да гони хищтник и от там да влезе в схватка с него се отстранява от работната глутница.

Обикновено не се стига да директен сблъсък куче-вълк,куче-мечка.Борбата е по скоро "умствена" или надхитряне.
Хищтниците,а и кучетата избягват контакт(борба).Както е обяснил Каракитан хищтниците внимателно проучват стадото каето смятат да нападнат.Въпроса е кучетата по диря да предугадят хода на хищтника и да предотвратят нападението като го прогонят преди да нападне.По принцип най често се стига до сблъсък при самото нападение или когато хищтникът напада жертвата.
Поне при нас единствено тогава се е стигало до контакт куче-хищтник,някак си улисан да убие и се нахрани хищтникът може да допусне контакт с кучетата.

tova e qsno no imam predvid drugo to moje i da zalae ku4eto ama moje da go e strahda zahape ako se naloji kakto na filma na sharplanineca samo toi udavi vulcite drugite se spuskat ama ne se usmelqvat da zahapqt

da mnogo dobro predlojenie  ;)

Първия път да захапе :smile:,това е най трудно.Тука сред овчарите си има една приказка-НАКЪРВЕНО куче или куче дето е хващало(хапало)Отнася се както за захапване на друго животно така и за хора.Или куче което е накървено(хапало е вече)тръгне ли към човек ще ухапе без да  му мисли,докато куче дето не е хапало може да се замисли,може да ухапе,но може и да не го стори.Може и да не събере кураж да го стори през живота си ,така е и с хищтниците.

Dandi blagodarq za iz4erpatelniq otgovor :cheers:

Не е много изчерпателен Милко :blush:
Много може да се каже по въпроса,но не е лесно.
Не винаги ,даже рядко овчарят има възможност да види какво точно се случва(говоря за при нас-терен пресечен с много дървета).Тук кучетата например гонят и в повечето случаи дори не виждаш какво.Единствено начина на лаене ти подсказва дали става въпрос за вълк или мечка.Слушаш къде лаят,по това се ориентираш и дали гонят самото животно или са открили единствено дирите му.
Понякога чуваш здавичкване,но не можеш да кажеш кое точно куче се е здавичкало,как са се държали останалите,кое куче не се замисля да влезне в схватка с натрапник,и кое няма кураж.Особено пък в среднощтните нападения.
Друго по което се ориентират овчарите е гласа на кучетата.Познавайки гласа на всяко отделно куче овчарят се ориентира кое куче гони,кое какво прави.
Рядко се случва да можеш да видиш какво точно се случва от начало до край.

Другия начин да разбереш, кое точно куче е влязло в контакт с хищника са пораженията по самото куче.
Ако се стигне до такава ситуация кучето почти на 100% ще е наранено.

Dandi razkaji za Me4kul kak e pomagal na vas i stadoto  :smile:

ne taka starter za nahapanoto spor niama ,ma ia si predstavi che kuchetata iurnat vulk nai byrzia s sdawi s nego i se zahapiat i dvamat sled sekundi pa neka i poveche idvat ostanalite edva li shte imat kusmeta da bydat uhapani nenzachi i che ne sa imali kontakt
 

За Мечкул мога много да кажа,но ми е трудно да говоря за тези дето вече ги няма.
Трябва да "преживееш" всичко отново в мислите си за да го разкажеш по начин по който четящите да го преживеят с теб и го разберат като теб.Не винаги ти се иска,невсякога се удава.
Ще разкажа,обещавам,но защо точно Мечкул :notworthy:

emi zashtoto 6tom e vlqzlo vuv boi s mechka zna4i e bilo mnogo dobro ku4e

edvali 6te mu e purvata podobna slu4ka ako moje6 pi6i po to4no ako jelae6 da razkaje6 pove4e za negovite podvizi :smile:

Е, значи трябва да уточня, че имах предвид борба един срещу един.

edna sluchka v podkrepa na tvyrdenieto ti ,neznam dali e edinstveno togava no togava naistina mai dopuska
,na kolega ne mu se vryshta tele(pochti bik) ,lovec e i si vzema pushkata kak si vyrvial gleda v edno dere vylcho dyrpa teleto za mydite ,uspiava da sleze dolu na dvaise metra, a onia si produljava "nakrai mu svirnah da se drypne ot teleto inak moje i nego da opushkam",teleto si e bilo jivo ,dave i sled tova si jivia prosti se samo s opashkata i dostoinstvata i mnogo rani po butovete no ocelia. neznam dali ne e ot shuma na vodata no nikoga ne bih si predstavil vylk da go doblijish na takova razstoianie ,puk i dokolko znam i kuchetata i vylcite chuvat na shumno slabite zvuci ,demek ot ulisvane ne e chul

Тук имаме случай при нас с една вълчица на която челюста не беше в ред.Много хитра и нагла(сега е препарирана в дома на един ловец)
Та веднъж беше измамила кучетата в едно дере и беше хванала един пръч и той сакат в кръста,все се влачеше след стадото най отзад.Малко над дерето има път по който е вървял мъжа ми.По едно време чул Шабан(тогава на 4-5 месеца беше кутре)че дигнал патардия в дерето и какво да види,хванала вълчицата пръча и се въртят в дерето.Нали и е зле чейнето неможе да го удави и той като че е пробвал да се брани с рогата.Скочил мъжа ми и дори беше успял да я досегне с тоягата :hmm:.И тя не побягнала само се отстранила на 50-тина метра и очите и в пръча.Развикал се мъжа ми на кучетата и чак като дошли близо беше избягала и то през гола поляна покрай асфалтовия път.

kvo da pravi gorkata s tva chene ili gladna umira ili pravi netipichni raboti .....i nakraia pak umira

Много беше хитра иначе,на 3-4 пъти успя да надхитри кучетата,ако беше в ред и можеше да убива щяхме сигурно да си я храним.
На единия път беше оставила само 4 драскотини на една овца на врата,другия път успя да пробие търбуха на една през ноща,на една скъса вимето,пръча имаше и той две жезги на шията и лиги.Вече я познавахме и знаехме че нещо и има,щото здрав вълк хване ли не прощава.Беше доста едра и най интересното е че беше доста по светлосива от другите които се вяскаха.

 :notworthy:

Няма да забравя никога деня, в който за първи път пуснах Багира с овцете..

Не ми даваше мира от месеци. Много ми беше мерак да я видя - ще ходи ли, ще пази ли, ще се сработи ли с другите - как, ще научи ли къде ходи стадото, ще запомни ли кога къде се обръщат, къде какво пасат и как, ще ги изучава ли всяка поотделно, ще си отима ли лични или всички ще й са на едно.. и т.н., и т.н...

Него ден Тодор дойде да пусне козите. Бай Георги почиваше. Венци да поотдъхне малко, го изпрати с овцете. Аз на кошарата - вардя. Оправих стоката къде бяха оставили, запарих качамака на кучетата за вечерта и отивам при кучката си. Гледам слънцето още не е преполовило небето. Без да му мисля взех и каиша, вързах я и тръгнах по Венци.
След около час и половина настигам овцете. Гледам ги - сами са. Ни Венци, ни Венцевица. Свиря, рукам - отникъде отговор. Подкарах ги лекичко отзад към ливадите.. Те вървят и се обръщат, спират се, после пак тръгват. Мене ме познават, ама това голото куче - какъв ли е вълк? Магарицата се ерчи и свива уши..
Като стигнахме ливадата я пуснах и тя право в тях - ляга на двайсет метра и ги гледа, като че дебне. Те се скупчват на туфан и Мара пристъпва войнствено - бавно и тежко към Багира.
Скочи тя поедно време, хукна към магарето, излая два- три пъти закачливо, врътна се пред нея и се затича. На игра го обърна. Ревнах аз, да я спра, да разбере, че не е за игра тая работа.. А магарицата като я подгони.. Бягат и се въртят в кръг около овцете /а те въртят глави, опулили очи, сърцата им ще хвръкнат/ и аз по тях бягам и размахвам тоягата - псувам, хвърлям камъни..
Венци се появява. Като вижда олелията и се затичва към нас..
- Що става тука бре? Не мой така, Ина, ке направиш беля!
- Къде ходиш ти бе, да те подпукам и тебе с тая тояга?
- Нужди разни.. Вържи я.
- Няма, тя се кротна. Гледай я.
И като че ли разбра.. Дойде си при мене и седна. Седнах и аз. Заговорих й като на малко дете, а Венци накарах да ги подкара леко, да се поуспокоят и поохладят страстите. Кучетата я познаваха. Кучките застанаха на разстояние /Меца и Шарка бяха с овцете него ден; и Мърчо, Бабаджан и Къшо/ и я дебнеха само, но не смееха да й скочат, нали я виждат че е край мене..
Така повървяхме малко след тях и ги гледахме. Багира почна да си разширява периметъра. Изучаваше територията, миризми, животни.. Отиваше душеше някоя изостанала овца, запознаваше се, гледаше към кучетата и се държеше толкова хладнокръвно.. Все едно ги няма.
Мина още малко време отиде поздрави Мърчо, изръмжа Бабаджан и го отмина и право към Меца. Като че ли времето спря.. Пристъпваха бавно една към друга, изпънати като струни; гърбовете им настръхнали, ушите назад, ръмжат се и се гледат право в очите. Другите не ги изтърват от поглед.
- Я, а! Я стига! За това ли те доведох? Мецо, ай овците! Не ви е работа цирк да правите!
Отидох и я вързах. Реших, че като за първи ден стига.

(http://www.photoalbum.org/images/4713/5329/00000012.jpg)

Ей го е. Венци Помочкото.
(http://www.photoalbum.org/images/4713/5387/00000017.jpg)

Идвало ми е жив да го заровя.
Що стока затри.. Повечето хора - само спъвачки дае..!

Мад,как според теб се социализира едно непознато куче към стадо(Багира е непозната за това стадо)
Появяването на Багира в това стадо било ли е стрес за овцете от това стадо?
След всеки стрес знаеш ли какво се случва с овцете,например как се отразява стреса на млеконадоя.

Като се откара едно куче, що годе поотраснало, при стадо животни най-напред се връзва някъде до къщата и до кошарата едновременно. Хем да не го давят другите кучета и да му убият мерака, хем да свиква с обстановката, да може да се запознае по миризма с всичко наоколо, със ситуацията. Един-два пъти да се нахрани там е достатъчно - та да разбере и стопанина и стопанството. После, като се увериш че не може да стане някой сакатлък с местните /много рядко чобански кучета ще тръгнат да давят някое вързнао/ се връзва на разстояние от портата на кошарата.. За два-три дена.. Да огледа внимателно какво заварва, пък и другите - новодошлия. Кой какъв е, как се държат.. Ако покаже че не е злонамерено и спокойно приема видяното се мести в кошарата. Там поседява около една неделя - гледа те какво работиш, прави си изводите..
След това най-хубаво е, като решиш, че е узряло за момента да го пуснеш със стоката да има опитен чобанин там, дето се е сблъсквал с такива ситуации, пък и стоката да го познава и кучетата..
Изкарваш го заедно със стадото, ама вързано - да не ги сецнеш, да не останат гладни.. По-дивите овце по-трудно се социализират към новодошли, а стреса може да ги поболее. Млякото може да им спре.. Другите кучета да усетят и да се нахвърлят.. Хубаво е да е търпелив човек. Ако може тъй, два три дена да го изкара и да го прибере..
Ако видиш, че кучето му е мерак да ходи и не създава проблеми на четвъртия ден го пускаш и го гледаш. Много е важно да знаеш кога да го коригираш и как. Трябва хем да му поощряваш мерака, хем да му стане ясно какво се иска от него. Така два-три месеца без да прекъсваш и отсичаш - ще го бъде ли, или не.
То само си подсказва.

"Като стигнахме ливадата я пуснах и тя право в тях - ляга на двайсет метра и ги гледа, като че дебне. Те се скупчват на туфан и Мара пристъпва войнствено - бавно и тежко към Багира.
Скочи тя поедно време, хукна към магарето, излая два- три пъти закачливо, врътна се пред нея и се затича. На игра го обърна. Ревнах аз, да я спра, да разбере, че не е за игра тая работа.. А магарицата като я подгони.. Бягат и се въртят в кръг около овцете /а те въртят глави, опулили очи, сърцата им ще хвръкнат/ и аз по тях бягам и размахвам тоягата - псувам, хвърлям камъни.."

"Изкарваш го заедно със стадото, ама вързано - да не ги сецнеш, да не останат гладни.."
 :confused: :confused: :confused:

Не можах да се стърпя. Признавам.
Пък и Сидер трябваше да си идва на другия ден.

С него още в началото се бяхме разбрали - без такива своеволия.

Човек се учи докато е жив.
Криех от него, че я пускам как ми дойде..

После разбра. Аз си му казах. Скара ми се, че не съм си удържала на думата.
Мина време.. Един ден бяхме заедно на Влахи. Той имаше работа, а аз трябваше да пусна овцете. Питах го дали може да взема кучката с мене - разреши ми, само каза да внимавам..
И нямах проблеми. И овцете нямаха, и Багира, и кучетата. Вече бяха си свикнали от стресовите ситуации които им предизвиквах иди доди скришом /не ги дояхме тогава овцете, повечето се бяха пресушили другите натам отиваха, малко преди да ги качват в Балкана.. съобразих се, ама до някъде - добре че кучето ми е по-разбрано от мене  :lol:/   :blush:

Спомняш ли си като ми беше на гости и срещнахме Бай Диньо със селския билюк край село,като ни видя с Багира ,че не позволи да отидем при него.И беше прав.Защото опитните овчари знаят,че стоката трябва да възможно най спокойна и да пасе без сътресения(сплашвания).Защото примерно ако вали пороен дъжд и гълми гръмотевиците стряскат овцете и от това 10% от млякото е загубено.Ако се подплашат нощтно време,когато преминават през гората-5%,от едно гръмване на пушка-3%,от кучешко сплашване,обаче от тяхните си кучета,например кучето лежи в стадото и скочи рязко и те се съберат на камара-2%,а от чуждо куче хищтник -5%,дори ако рязко и грубо смениш посоката им на движение ,когато стадото пасе-2%.
На втория и третия ден след сплашването изгубеното мляко се възвръща,но не в такъв размер както преди(или ако овцете са изгубили 5%,след успокоението ще дадат 3%)
Това е нищо ще каже някой,но на 100 литра примерно това са 3 литра мляко,за месец два се набира,а това мляко никога не се връща.

Помня.  :notworthy:

пс. За това гледах отстрани. Не можах да се запозная с него тогава. ..чак на следващата година ти ме заведе специално за това на мандрата.  :notworthy:

Ех, как ми е хубаво с тебе като съм. Сред хубави хора. Истински и открити.
По тези планини. Сред животните.. Не мога да го опиша!

Поболях се тука, заеби..

Тук овчарите не позволяват да им плашиш стоката,за това и бой се яде.Дори като пасеш стадо да го завърнеш неправилно и да го "разбъркаш" може да отнесеш яко псувни и да те пратят в почивка.
Всеки овчар храни(или пасе) стоката да и види хаира на тая стока,агнета,мляко и т.н., или да докаже на собствениците на овцете че е способен да даде повече мляко от този които е бил преди него да кажем.

 :thumbup:

Дънди, помниш ли, че за пръв път Багира видя овца при тебе?  :lol:
Началото на ноември месец беше, 2006та.
 :smile:

Помня,горе долу,помниш ли как погна яретата,ако те познавах тогава от преди щеше да си изпатиш :smile:

(http://www.photoalbum.org/images/4713/5332/00000018.jpg)

 :lol: :lol: :lol:
сефте ли е? що бой съм подминала  :naughty:  :lol:

Ами когато изяде на Влахи най-хубавия петел на Сидер  :lol: :lol: :lol:
...
Ужас ти казвам! Такъв срам брах..
А тя си отнесе тоягата на местопрестъплението. Повече не закачи - ни кокошка, ни петел..

Сега и с котарака е горе долу тъй.
Беше на десет месеца като уби на комшията котката. Сутринта по пижама и чехли съм ходила да я копам.. Сега котарака спи отгоре й.

(http://www.photoalbum.org/images/4713/5335/00000035.jpg)

(http://www.photoalbum.org/images/4713/5335/00000034.jpg)

(http://www.photoalbum.org/images/4713/5335/00000036.jpg)

(http://www.photoalbum.org/images/4713/5335/00000037.jpg)

(http://www.photoalbum.org/images/4713/5335/00000038.jpg)

(http://www.photoalbum.org/images/4713/5335/00000039.jpg)

(http://www.photoalbum.org/images/4713/5335/00000040.jpg)

(http://www.photoalbum.org/images/4713/5335/00000041.jpg)

(http://www.photoalbum.org/images/4713/5335/00000042.jpg)

(http://www.photoalbum.org/images/4713/5335/00000043.jpg)

(http://www.photoalbum.org/images/4713/5335/00000044.jpg)

(http://www.photoalbum.org/images/4713/5335/00000045.jpg)

(http://www.photoalbum.org/images/4713/5335/00000046.jpg)

(http://www.photoalbum.org/images/4713/5335/00000047.jpg)

(http://www.photoalbum.org/images/4713/5335/00000048.jpg)

(http://www.photoalbum.org/images/4713/5335/00000049.jpg)

(http://www.photoalbum.org/images/4713/5335/00000050.jpg)

А някоя нова случка няма ли? Много хубаво и увлекателно разказвате и за един човек като мен, по цял ден затворен в офис, тези истории са направо мед за душата

Аз не съм си разказала старите още,а има и нови.Но не остава време напоследък да седна да разкажа....

 ;)
http://www.youtube.com/watch?v=y9nPreMgADw

Ама аиде де,от кога чакам нови разкази?Моля Дънди и Мад да се активизират че нямам търпение :smile:

Да се активизирам,ама как се пита в задачата :smile:
Все нещо има да се върши ,не остава време за много писане.Че и непредвидени неща,като например,оня ден се наложи да местим овцете на друга кошара заради многото дъждове,в кошара дето път няма.Пък то си е все едно дом да местиш на самар с кон.Завивки,кърмило,фураж за кучешки качамак,копани,храна,дърва .........всеки с дертовете си.

Разбирам но все пак ще чакам с интерес :naughty:

Така така,нещо предколедни подараци няма,е дано покрай коледа има нещичко па макар и дребно :smile:
Надеждата умира последна :lol:

ААА!Ша са скараме ми се струва :duel: няма нещо ново от доста време,коледа отдавна мина-нищо!Великден ли да чакаме?Читателите са нетърпеливи,нека поддържаме читателския интерес ;)

 :crybaby:

nqma veche iztorii svarshili sa i vulcite i mechkite hishnici nqma nasheto karakachansko kuche gi e progonilo  ;) :biggrin:

А така Мирославе,докат се не разбонтуваме няма да ни огрее,аз от кога се мъча ама няма и няма,а нее като да липсват хора дето им се отдава писането,дано най-накрая се смилят над нас(вече знам че не съм сам :cheers:)

Тези кучета не са ловни,а са пазачи на стадо, но понякога се случва и това...
(http://s40.radikal.ru/i089/1003/e3/6b2824e30a34.jpg)

(http://i012.radikal.ru/1003/a3/39008be6b40f.jpg)

na men istorii sa mi razpravani am koi da slusha togava malak beh nepodozirah che kuchetata che stanat edno tolkova vajno neshto ot moq dulag jivot ..   15  leta minaha veche  :biggrin:

одобряваш маи подобни случки?

Няма и няма,е ще чакаме,пък дано стане чудо най-накрая ;)

От мен.......да ти кажа ли програмата си за деня?
Ставане към 6 после доене ,след това някой пуска овцете,оставя ги все още на кучетата защото ливадите все още не се бранят и може да са и сами за час два,връща да храни агнетата и кюрпекините ,другия кара млякото-аз(третия ходи на училище).Като се върна от млякото къщна рабата все има куп,каквото успея свършвам.След това я на овцете я при агнетата ,по двора чистене да са на сухо овцете....и  после пак доене та до към 9.30 вечер.
М/у това заграждахме и кошара докато валеше да местим овцете ат едната в другата да не са в подкаляното,правихме яма да минават за гнилец..........незнам дали разбираш.
Та кажи ми кога да седна да пиша.
Може би като се дигнат овцете,но в къщи ще ми останат кочовете, шилетата общо около 70 бр,но ще ми е по ненатоварено.

Разбирам,работа колкото щеш и малко отгоре,но все пак когато имаш време(или някой друг който има какво да разкаже)драсни няколко реда,нетърпеливите ще чакаме,ко да се прави :cheers:

Ееее значи съвсем забравихте да разказвате  :no:

Забравихме я,аз доре вече не помня кое съм разказала вече :blush:
Да разкажеш се иска спокойствие и време,да седнеш ,да се върнеш в някоя от миналите ти години и да разкажеш нещо така че да те разберат.Така са ме учили-една работа или я вършиш както трябва или хич не се захващаш.Тъй и с писането.
Пък и какво да разказваш........все за коравото на хляба се сещам напоследък.За трудностите в овчарството тогава и сега.За това ,че заложиш ли си главата връщане няма......
За това като те оставят с дни в планината и никой не идва и ядеш син хляб и ти се струва че кучешкия качамак кото да е по благ и по на вкусно мирише....За това как веднъж от някакъв киселинен дъжд ли беше,от що ли на овцете устите  само струпи станаха и кото се наведат да пасат кръв им шурне,дигнат главите и право в теб гледат,че са гладни-що сланина измазах по устите им тогава.....
За дъждовно време като сега ли,кото стане кал до колене,караш да доят и едва стъпваш ,че калта и в ботушите влиза и като се намокриш с дни ,понякога със седмици все си си мокър.Изсъхнеш нощем под козяка или вълненото одеало.Че след тая кал като се разкуцат овцете.....добър ден,добър ден....като си заклатят главите нагоре надолу все едно те поздравяват пък на теб ти се плаче,че трябва да хващаш всичките една по едно и да ги решеш,лекуваш иначе ни можеш да ги пасеш,ни ще са овце като овце,ни млякота ще им е мляко....
За това как една година пък хвана суша и пашата стана все едно огън е минал,всичко изгоря и се чудиш къде да ги караш тия овце та да не ти вкараш гладни вечерта.....
Кой се интересува от това,кой го разбира....

Ще пиша нещо ненатоварващо ,но честно незнам кога ще е

Ще го чакаме с нетърпение  :smile:

Чакай и аз да разкажа нещо дето се сетих че са ми разказвали,да не кажете че само искаме а нищо не даваме.
Било е одавна,даже не е сигорно дали съм се бил родил тогава,още дядо ми е ходил овчар със заредата.
Та ходил той и какво да прави цял ден събирал се с другите овчари на приказка и са се измешвали и кюметата докато са си говорили и после като се разделят-дялят и кюметата сами,всяко си тръгва по овчара.Да ама един път една овца от др кюме тръгва с това на дядо ми без да я усетят,чак после в кошарата са видели че има чужда овца.Казали са че има чужда овца и са започнали да търсят собственика и така цяло лято нито те са го намерили нито той я потърсил.Есента всеки си прибира стоката и само тая овца остава и какво решават-определят там някакъв срок и ако до тогава никой не си я прибере,събират се всички овчари от заредата,колят я и я изяждат дружно.А овцата останала в нашата кошара та кой дойде да я гледа и ако докаже че е негова да си я взима.Да ама никой не я взел, които идвали или не била тяхна или не можели да докажат че е тяхна и така срока наближил и присъдата била пред изпълнение.Тук обаче проработил овчия късмет,малко преди гилотината се появил някакъв човек твърдейки че е негова и че може да го докаже-а именно че овцата има херния и ако и се обади ще го познае по гласа и ще се обади и тя.Дядо ми го нямало ама прабаба ми(лека и пръст)била вкъщи заедно с майка ми та тя завела човека при кошарата.И тук е същината на историята.Лиза(бях споменавал някъде за нея)нашата кучка(жълтокафяв вълчак)още преди като са идвали другите хора,явно се е теглила много,е била изтънила кайшката пък се е и била изнервила.Та и тоя път е лавнала и се е замятала.Тоя път кайшката не издържа,къса се и Лиза се спуска към хората без да я интересуват виковете на изненаданите ми прабаба и майка.И какво прави,не се нахвърля на човека,а застава между него и кошарата(той тъкмо е отивал на там),застинала ръмжейки,готова ако продължи да му скочи.Прабаба ми се е спуснала да я хване,(без да очаква кой знае какво подчинение,щото дядо си се е разправял с нея и него си го е слушала,а за другите не е било много сигорно)като я хванала за врата и кучката и легнала в краката,все още готова ако я предизвикат да се изскубне от държача си и да покаже на чичката че от тука така лесно,без бой,овца се не взима.С триста зора я е задържала докато са излезли гостите навънка и тогава вече я е пуснала.Ама тая нашта инат,не се отказала от побойническите си намерения,почнала да скача по портата и да прави опити да я прескача та се е наложило да се дръпнат по настрана.Вързали са я някак и човека пристъпил най-накрая до кошарата,знаело се за хернията,че найстина я има и останало само да се потвърди това за гласа.И вярно обадил се той и овцата изблеяла.
Та така беката отървала кожата,а Лиза си заслужила уважението на нашите и от тогава до смъртта си остана гордостта на Дядо и баба.А аз се радвам че макар и бегли все пак имам някакви спомени за нея,ходех с баба да я храним,бях доста малък когато я отровиха(бях споменавал в една от др теми)

 :whistle: :whistle: :whistle: :whistle: :whistle: :whistle: :whistle: :whistle: :whistle: :whistle: :whistle: :whistle:

Тодоре удари едно рамо,че като съм сам не привличам много внимание-бунт,бунт :lol:

:hammer: :hammer: :hammer: :hammer: :hammer:  ЕЕЕЕЕ значи време е да се поразпишете и тук  :hammer: :hammer: :hammer: :hammer: :hammer:

Може ли снимка на въпросния Перелик(таз не се вижда  :wallbash:)?

Може
(http://www.photoalbum.org/images/3330/6359/00000048.JPG)

(http://www.photoalbum.org/images/3330/6359/00000045.JPG)

Ама за тоз Перелик ли става дума  :notworthy: :notworthy: ЕЕЕЕЕЕЕЕЕ dandi да ти е жив и здрав :cheers: :cheers:
На колко години стана?

За същия,на 8 години май трябва да стана,преди да дайде при нас беше при на бай Диньо брат му.Но останаха без работа с жена му  селота и трябваше да се мести в града.Останали му бяха 2 овце.Перелик също,макар че доста бяха ходили да го купуват.
Обади се една вечер ,дали ще има как зимата с наште да гледаме и неговите 2 овце.Съгласихме се където 200 там и 202.Докара и Перелик (кучето с овцете си върви то е ясно) и каза че ни го завещава,че е куче което е родено за стока и трябва със стока да е.И стотинка да няма не би го продал на хора дето не ги знае какви са.

Евала на човека(найстина си обича стоката),поклон и на вас :notworthy:
Перелик ли е тартора на глутницата?

;)
Да се включа и аз(вече като стара пушка :lol:) Шабан е шефа,освен ако е нямало преврат :naughty:
Дънди ще каже :cheers:

Шабан е

Държи още фронта значи :cheers:малките камъчета са най-остри;малък но съковит :naughty:
Абе дано си им хванете соя и да си имате наследници и от Шабан и от Балабан,Перелик и т.н. Нали в крайна сметка това е смисъла запазване на кк като тип и качества ;) вашите на вид са хубави,а за качествата е много просто-ако не са били добри да не сте ги държали,особено с тия нахални мечки дето се навъдиха при вас.За тях си трябва сериозен отпор.
Шаренки,че и серт,какво повече да иска човек :cheers:

Все се надявах Перелик да е(фаворит си ми е) ;) Инак си прав,че са си сой кучетата  :naughty:

dandi по кой кучета върви Перелик? Може ли снимки на наследниците му (на Перелик)

Аз пак да се намеся :biggrin: понеже в момента Дънди я няма,да помагам.Баща на Перелик май беше Медун,дядо Буян(КараКитан)ама не съм 100% сигурен.Някъде назад в темата за пазачи на стада мисля,че беше обяснявано,прегледай като имаш време.Тогава,ако не ме лъже паметта,Ариман питаше.

П.П. Разводняваме темата и ще се карат,да се пренесем в пазачи на стадата,там може да се развихрим :lol: :cheers:

                    НА ВНИМАНИЕТО НА ВСИЧКИ МЕРАКЛИИ


Организирам бунт :kewlpics: :lol_sign: :rockon: :stupid: :offtopic: :dots: :oops: :spam: :beta: :ban:
Набирам чета от съмишленици-мераклии които искат повече внимание,с цел удовлетворяване на нуждите им от знания.

ЦЕЛИ на бунта са: Да бъде постигнато по-редовното включване във форума на титулярите на развъдници и на по-запознатите с КК и дейността на МАКК.Да бъдат давани отговори на всички въпроси,без изключение.Да бъдат публикувани редовно снимки на кучета от развъдниците,техните малки и информация за линии,наследници,как се развиват и т.н.Да се появят нови истории от"чобанския живот",каквито знаем че има,читателския интерес е голям и не бива да бъде разочарован повече.

При неизпълнение на исканията ни ще обявим гражданско(форумско) неподчинение и гладна стачка.

Всички които са съгласни с целите на бунта моля да го подкрепят като се разпишат под поста.

Верни неща казваш,има развъдници,които не са представяли информация със снимки от страшно много време,къде се затриха?! Но титулярните форумници,развъдчици се включват,веднага след ежедневните си задължения,за това не може да им се сърдим,всеки си има ангажименти  :smile: интересно ми е,нежеланието на някои кенели да не си представят работата тук нагледно във форума(Аркан,Ортаборунза Шибил аз лично знам) трябва да се прави реклама.
Ехо,Бяла роза,Титан!!! Какво става?!  ;)

А иначе,DonKrasi,брой ме за четата!  :cheers: :lol: ;)

 :lol_sign: :lol_sign: :lol_sign: :kewlpics: :kewlpics: :rockon: :rockon: :lol_sign: :lol_sign: :lol_sign:

с теб сме DonKrasi :cheers: :cheers: :cheers:

Така,така  :cheers:
Знаех си,че мога да разчитам на вас :notworthy:
Събрахме се ръководството-комитета по преговорите,остава да наберем още членове.

 Да ви отговоря ли по Гербаджийски на мераците за стачки? :biggrin:

DonKrasi , и останалите членове на новосформираната РЗС-КК партия  да запитам нещичко аз между другото ....
    Колко от вас са заети с овце,крави,кози,коне и т.н подобни индивиди от тази група?
Или по по друг начин да ви кажа..ПОчвате да обикаляте по оборите и да помагате на стопаните с работата  и да ги заместите ,че те да отидат да починат малко,да поснимат да си подредят документацията,да сортират снимките или изобщо да ги открият от бардака и куп други неща и повярвайте другари форума ще гръмне от снимки и инфо за кучета и истории и незнам още какво...
  И друго има..
 Не мислите ли че за една голяма част от стопани на КК не представлява интерес толкова да го снимат колкото да му се радват на кучето...

Едно предложение...Можете да дадете вашия дял за породата като тръгнете спокойно по всички райони на БГ и снимате всички кучета и опишете и след това да публикувате материалите...Но си носете и доста ракия ,че стокар без такава не сяда на маса.А пък като я има мохабетите за животните става три дни и нощи
 

Виж сега Тито,това за заетостта покрай стоката ми е известно и в нас имаше стока.Но съгласи се,че далеч не всички дето имат кучета имат и стока.Пък и да имат няма да спят при нея я.Тук изключваме случаите покрай агнилни кампании и други подобни ангажименти,които налагат присъствието на стопанина.Все някога ще намалее работата и ще има поне малко свободно време-било зимата или лятото,колкото и да е зает човек все един път в годината ще има възможност да пише.Ти си идеалния пример.Обяснявам:имаш стока и работа доста то се вижда и от снимките ти,но ето,че намираш време чат-пат та се включваш,за което имаш адмирации но има хора дето ни стока ни нищо нямат и пак не се включват(не визирам никой конкретно). Та това е мисълта ми-все 5-6 минути ще се намерят,ако не днес-то утре или след седмица но ще има.
Колкото до обикалянето ако имах възможност да не съм чакал покана от никой-и при теб да съм дошъл и при д-р Вучков,във Влахи да съм цъфнал,при Дънди,Вулкан,Розата и навсякъде където съм чул за кучета и стока.Тогава сигорно да са ми спрели достъпа до сайта,че съм го залял със снимки :biggrin: Ако след време ми се отдаде такава възможност не се и съмнявай че ще я свърша тая,а ти ще си един от първите упарени от моето невинно нахалство :naughty:съмнява ме,че няма да ме изтърпиш дълго :lol: стане ли въпрос за стока и разкази мога дълго да седя и слушам,а и ракия ще си нося достатъчно :smile:

П.П. Не сме партия,а дружина свободна от всякакви политически ангажименти,бореща се за информационно благополучие на "болни"мераклии-да си получат "лекарството".

 Като чета какво пишете, момчета във връзка с мерака,все сещам  за Хайтов : " Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш " и само бих добавил "Щото и жив да си – нямаш ли си го мерака, си мъртъв!".

Истински ми хареса това Краси,жив и здрав бъдеш! :cheers:

   ТИТО на теб мога да кажа съвсем приятелски ,че си от малцината щастливци,които имат възможност да "работят" това, което искат,ако вобще може да се нарече работа,защото бюлюка, кучетата, хората,историите... - това е друго тесто,дефицит вече,(а  сега като изляза на билото - тишина, а не беше така..)Признай,че по - сладка умора от тази,след цял ден покрай стоката няма, така че не съди хората остро,това е тяхното спасение...

Напълно съм съгласен с Краси,все 5 минути ще се намерят............
А инак Росен добре знае,че съм досаден и снимки правя,но найстина инфото за линийте изостава доста(и не само за тях)............ Идеята на форума,според мен е да информира и да запалва повече хора по КК,нали? Без достатъчно информация феновете негодуват ;)

На мен пък това ми хареса Аримане :cheers: предполагам и ти се присъединяваш към начинанието ни?


И аз това казвам ;) :cheers:

Щом пишеме тука,пазиме искрата...

Никой не е казал,че само ще си стоим пред компютрите и ще молим за снимки и информация,няма такова нещо.Чакам малко да се поосвободя от ежедневните задачи,лекции,семейни проблеми,работа и съм обещал,че ще отида първо до два района (и два развъдника) първото място на което ще отида е развъдник Шибил(лично съм обещал и пролет-лято съм там). Там изниква един въпрос,който ще задам към МАКК,но когато събера снимков материал.  :smile:
Желаещите ще дойдат с мен и ще е познавателна и интересна разходка из различни линии каракачански кучета.

   Не съдя хората бе съпартийциииии...
Съгласих се с вас но и вие трябва да се съгласите че не всички трябва да са като вас.Не всички виждат смисъл в форума и снимки -и да ви кажа от една страна за хубаво...Нямам нито един колега досега с който да не съм говорил и да не сравнява форума с заразна болест я грип я временен вирус а за някои хронична болест,за други лек срещу комплексарщината и т.н. То форумите  и малко хубави кучета направиха лоши и мелези. В повечето случай са скарали хората отколкото да ги съберат.
 Аз по-скоро виждам повече смисъл в полевата работа но разбирасе това е мое мнение. Тоест повече да се набляга върху кучетата и развъдната дейност отколкото снимките . И затова съм много за изложбите -защото за мен там е мястото където всеки може да покаже какво е постигнал с труда си. Снимките понякога могат да излъжат и не само понякога а друго си е на живо..

 Знам че форума в определени насоки е полезен за КК но форума не е КК. НЯкои хора именно в последно време си мислят вече ,че КК се ражда едва ли не от компа...Е не море -ако ставаше така а?

Ааа виж какво,да не се отклоняваме излишно,мисля,че щом сте го създали тоя форум трябва и да си го поддържате.Съмишленици се печелят първо във форума,не всеки знае къде има кучета и не всеки е близко до кошари та да разучи.Докато тук е мястото да се представят тия нища и след това да се търси и контакт на живо.Или мислиш,че преди да разбера за форума съм знаел нещо за МАКК?Въобще и не бях чувал ни за МАКК ни за някой друг.Колкото до болестта мисля,че фейсбука е болест,не форума.До сега не съм чул никой да говори толкова за форуми колкото да плямпат за фейсбуци,и в телефони и във всичко има достъп до фейсбук,така че не съм съгласен с теб.Ако човек се пристрасти-виновен си е той,защото го е допуснал,не нещото към което се е пристрастил.Относно съгласието ясно казах,че съм съгласен с липсата на време и със смисъла,който всеки сам за себе си влага във форума,но си има и известни отговорности.След като си се регистрирал като развъдник и си към еди коя си организация/асоциация трябва да се представиш,да покажеш какво вършиш и периодично да взимаш участие било в нета било на изложба.Иначе какво я вълнува аудиторията,че някой си има развъдник ако не си покаже кучетата?Ми жив и здрав ама интереса се насочва към тия дето го правят.А,че са се изпокарали много хора във нета-това говори за умствения им багаж,за завист,лакомия и неспособност да си разрешат проблемите по друг начин,освен със караници и обиди и то публично,че да им гледат сеира всички хора.
Както и да е,прекалено задълбаваме в излишни дискусии и се отклоняваме от същината на въпроса.Не искаме нищо,което да не е редно да се прави и за което вече да няма открита тема.Щом преди е можело да се взема участие значи пак ще може.Нито сме опрели на някой нож нито нищо,просто искаме да се взима участие когато има възможност,а не да чакаме с месеци за неща отнемащи минути.
Поздрави.

Не мисля,че трябва да има спор по темата,мерака ни не е за днес или утре,разбира се,че нещата които се правят,трябва да се показват,рекламата е важно нещо,ето,ние се учим,искаме да попиваме знания,както казах,обещал съм на хората да ида да видя,ще снимам и ще покажа тук(което ми позволят) нищо лошо няма в това,мерак-да и то голям,така се започва,търсиш,четеш,ходиш,разпитваш,до сега никой не ми е отказал съдействие.Ние не сме "форумци" в лошия смисъл(седейки по цял ден,да дразним този-онзи) според мен така се започва и никак не е лошо.Не сме се отказали от изложбите,напротив,разбира се,че практиката е най-важна,но ръка за ръка с теорията.
Пример:разглеждаш снимките на развъдник "Някой си" хареса ти кучетата или някое точно определено,отидеш на изложба,познаеш го и му се радваш,после следиш поколението,това е нашия мерак,лошо няма,не съм седнал да вредя на някой.Хубаво е на онагледяваш работата си.
Ето сега има малко разминаване с някои линии,едни са приети,други не са,ще ходя да видя на място,оплакват се хора,които държат развъдник,видях в нета кучетата им,харесаха ми,ще отида да видя какво предлагат.

След като си се регистрирал като развъдник и си към еди коя си организация/асоциация трябва да се представиш,да покажеш какво вършиш и периодично да взимаш участие било в нета било на изложба.Иначе какво я вълнува аудиторията,че някой си има развъдник ако не си покаже кучетата?



ЗА повечето неща сте прави но и аз не съм съгласен с по-горе написаното..Даже ако трябва да бъда откровен ме антистимулира като развъдник. Това което пишеш ми звучи като червения строй.
 Активноста в форума се определя от желанието на човека в случая.Никой  не може д абъде задължен  да се представя ,публикува снимки и т.н. В случая мен МАКК може да ме задължи в развъждането по устава на МАКК, отчетността ми но самата визия на р-ка и кучетата ,снимки и т.н. а сори де...Самата дума /трябва/ ми звучи като задължение.В случая който обсъждаме явно имаме различни мнения но да не отводняваме темата.
   Понякога се изразявам остро за което се извинявам.Иначе съм ЗА, да има повече снимков материал но наистина не всеки може. Със сигурност има хора които искат да публикуват но не могат.БИло заради техническа неграмотност а пък от къде да знае човек може и фотоапарати да нямат. Затова пък има други като Тодор които помагат в такива случаи.Ами не мога да снимам.ДАже ако някой дойде да снима моите кучета аз ще почерпя а не той. Тодор ми е обещал още да снима а да видим кога?
поздрави на всички

Явно не съм се изразил добре,под "трябва" имам предвид,че е "препоръчително" да се направи,но в никакъв случай не и задължително,никого не можеш да задължиш,а и не бива.Но ако не го направи губи само той.
Иначе излиза,че като цяло сме на едно мнение,което ме радва :cheers:

 :cheers:

Подновяваме движението и няма да отстъпим от исканията си
 Бунт  :kewlpics:Бунт :lol_sign:Бунт :rockon:Бунт :stupid:Бунт :offtopic:Бунт :dots:Бунт :oops:Бунт :spam:Бунт :beta:Бунт :ban:Бунт

:lol_sign: :lol_sign: :lol_sign: :rockon: :rockon: :rockon: :stupid: :stupid: :stupid:
ДВАМА СМЕ (минимум)
:lol_sign: :lol_sign: :lol_sign: :rockon: :rockon: :rockon: :stupid: :stupid: :stupid:

Кат е бунт да е бунт.........
Също така искаме да се обърне малко по-голямо внимание на основоположниците на линий и фамилий (ИСКАМЕ ОТГОВОРИ)

:lol_sign: :lol_sign: :lol_sign: :rockon: :rockon: :rockon: :stupid: :stupid: :stupid::lol_sign: :lol_sign: :lol_sign: :rockon: :rockon: :rockon: :stupid: :stupid: :stupid::lol_sign: :lol_sign: :lol_sign: :rockon: :rockon: :rockon: :stupid: :stupid: :stupid:

Бунтът настанааа...... :boxing:

Еййй няма оттърване бре,от мен няма как да е преди май месец,имам написани на тетрадка от преди но ще ги пиша отново

Ами от кърлежи оттърване няма :lol: а да видим,ние ще те подсетим ако забравиш,не се притеснявай :naughty:

п.п. другите да не се отпускат и да разчитат на Дънди да отбие номера и заради тях-инвазията продължава ;)

Ооо Дънди,вече сме Май месец :naughty:
Хайде зарадвай ни :smile:

Еййй ама помниш  :notworthy:

Как да ви зарадвам като ми е страшно натоварено напоследък.
Овцете,заради лошото време и ужасната кал която стана на двора ги качихме на лятна паша нестригани. 3 дни с мъжа ми стригахме от сутрин до вечер за да ги острижем,аз сутрин имам 50 шилета да храня в къщи дамазлък,вечер след стригане пак в къщи,че няма кой да ме смени.Само до писане ми е да ви кажа. :no:

Онзи ден като се връщах от овчарника за село видях вълче,младо годиначе да беше на 200-300метра по надолу от овчарника.Забелязано е в района от още 2-ма души преди месец.Днес пък кучетата са вдигнали мечка и Мечкул е пострадал,върнал се е по рано на овчарника.Тепърва ще се види дали се е изплашил или ще става куче.
Та случки няма да липсват,време дано има за писане,че не е като да напишеш 2-3 реда,а да предадеш какво точно се е случило.

Дано не е пострадал сериозно,иначе доколкото си спомням от твоите разкази и баща му и дядо му са почнали така-с мечката с бой ;)
Така че просто продължава традицията на рода си :smile:
А като ти остане време някога...ти си знаеш :biggrin:

Дънди как е младия войн?Оправя ли се след битката?

Още малко и ще закриете темата :excl:
Толкоз ли пък никой няма какво да разкаже?Няма кучета май?Или не вършат работа :naughty:
Хайде най-накрая отделете 15-20 минути и напишете нещо,няма вечно да се моля като сираче ;)

 :lol:

явно вече на никой не му се разказват случки макар че сигурно има доста !!!

Ето една случка, разказана от една фермерка в САЩ, собственичка на КК:

Cindy Smiley Kolb: Jackie, I don't have a video, but I do have a great story to share! One early morning in April, Pirin and Gizda woke me up, making a terrible ruckus. Since the Karakachan LGDs only sound off when there is a problem, I knew that something was in their field where I have about 20 does and 40 kids. As I came to their pasture, they had pushed the does and doelings to the top of the hill and had moved them into a far corner. Both dogs were running as hard as they could to the top of the hill to check on them, and then back down to the edge of the woods, barking and snarling as they went. When I entered the pasture, they quickly came towards me, cutting off my path and trying to push me back through the gate. I fussed at them to let me in, but they kept pushing me backwards. About that time, I heard a loud bellow, and I thought that it was our bull. Maybe he had broken the fence down and crossed into their pasture. I managed to get past the dogs, but they kept cutting my legs off in front of me. He bellowed again, and the dogs went crazy, running back down to the edge of the woods. I followed, (just to have them both push me back when I ducked under the limbs of a white pine tree that were low to the ground). I fell down, and when I looked up, there was a huge, angry bear, with his head twisted down at the dogs. He was snapping his teeth, bellowing, and slobber was flying everywhere! Both dogs were trying their best to jump up and grab the bear. Gizda even lept up onto the back of Pirin to try and climb the tree. She is our smallest girl, and so agile! The dogs were so focused on the bear, it took everything that I had to grab them and pull them off of that tree. Once I had them backed up, the bear came down and ran off. He was huge! Not only did I have the majority of kids in this field, but I also had my honey bee hives located in it. I sent a text to my husband to tell him about the bear, and what did he send back? A text asking if I had taken a picture or a video to share with Atila and Sider! It would have been great to have one, but I felt like I was lucky to be alive at that point! None of the goats, their kids, or the honey bees had been harmed at all. I think that the Karakachan LGDs are worth their weight in gold!! I would never have any other type of guardian on our farm. We've had a couple more encounters with bears since then, but I believe the bears know that they are no match for a Karakachan Kuche!

По нови истории няма ли ?  :cheers:

(http://media.snimka.bg/s1/4834/035911095.jpg?r=0)

И при сродните породи правели "автентични" тестове, ама поне са напреднали хората та имат препарирана мечка и количка с дистанционно, а не като БГ тестовете - човек с мечи костюм и маратонки :biggrin:
Та така, ето една документирана "случка от чобанския живот" на един кавказец :clap:

Текста е от Фейсбук д-р Вучков разказва за случилото се. :notworthy:Едно Каракачанско куче, което подържа огъня от легендите жив! Куче което освен че доказа себе си в изложбения ринг, много по-важно - доказа себе си и породата в дивия пущинак на Рила! След схватка с вълци кучето едва оцелява. Сам само кучето не допуска нито една жертва от повереното му стадо нападнато от няколко вълка! Знам че сега много няма да повярват на историята, но тя е факт! След две седмици лечение и лутане между живота и смъртта, отново е на поста си. Шаро на Исмет Мурат! Куче, превръщащо се в Легенда!РЕСПЕКТ