Recent Posts

[Фантастиче]

Не вярвам да върлува чак такава амнезия, че да сме забравили за „приятелските компромиси“ - да не ги изброявам всичките, че някой може да получи гадни дежа вю - та на тема Правилник за селекция и развъждане. Та преди да тръгнем да вървим под мотото „На гол … зелен бъз“, е хубаво е да си спомним, че многобройни примери за горното все още стоят на страниците на този някога (много отдавна) приятен форум.

Иначе конкретно по темата – възможни са два сценария за изпълнение на евродирективата:
1.   Фантастичен – в популацията под селекционен контрол се намират две неродствени разнополови кучета, от които се произвежда аутбредно кучило;
2.   Реалистичен – на неустановена дестинация в пазарджишко кацат извънземни. С антигравитационен метод разтоварват колби, епруветки и ДНК-принтери. С посочената апарутара  тутакси спретват чисто нова, наотакована популация на КК.
От храстите се надига представител на човешкия вид – станал неволен свидетел на сътворението, докато е задоволявал голяма физиологична нужда., Докато си закопчава гащите, същия произнася с треперещ глас : „ Ужас, ужас!“

Браво Божко, изненадващо честен отговор! С него на практика казваш в прав текст това, което ти спестих в първия си коментар – че системата е болна, а ръководителите ѝ предпочитат удобно бездействие.

Напълно разбирам гледната ти точка, че практиката се разминава с теорията – винаги е така, въпросът е точно колко. Иска ми се да погледнем към самите механизми, които всъщност съществуват. Например, Правилника за селекция и развъждане на самата МАКК – нали, същата тази организация, за чиито принципи вече носиш отговорност. Защото черно на бяло в този правилник нещата са разписани доста сериозно: има и механизми, а и контрол!

В тази връзка, понеже ти си от вътрешната страна на нещата и имаш реален поглед върху процесите, може ли да споделиш как се случва това на практика при вас:
- Тези описани разрешения от Комисията по селекция и развъждане за по-тесен инбридинг официално ли се оформят документално, или всичко остава на ниво устни уговорки между тесния кръг от хора?
- Кой в момента оглавява и какъв есъстава на Комисията по селекция и развъждане и как изглеждат на практика тези задължителни годишни доклади за състоянието на генофонда, където любители могат да се запознаят с тях?

Ще се радвам да осветлиш тези детайли, защото ако правилата вече са на хартия, логично е да погледнем как работи механизмът им на реализация, не мислиш ли ?

Не мисля, че се налага, а и не е редно да споделям принципи на работа или друга информация касаеща взимане на решенията в МАКК , това касае само и единствено ръководния състав и членовете на самата организация. Такъв тип информация може и се разисква на общи събрания. Колкото до състоянието на генофонда, плюсове и минуси от даден тип развъждане, може да се види и научи от семинарите които организира МАКК. От друга страна всички любители и симпатизанти могат да добиват информация от електронния регистър или да се свързват с избрания от тях развъдник да си гостуват и да се запознават с работата от първо лице. Поздрави

Браво Божко, изненадващо честен отговор! С него на практика казваш в прав текст това, което ти спестих в първия си коментар – че системата е болна, а ръководителите ѝ предпочитат удобно бездействие.

Напълно разбирам гледната ти точка, че практиката се разминава с теорията – винаги е така, въпросът е точно колко. Иска ми се да погледнем към самите механизми, които всъщност съществуват. Например, Правилника за селекция и развъждане на самата МАКК – нали, същата тази организация, за чиито принципи вече носиш отговорност. Защото черно на бяло в този правилник нещата са разписани доста сериозно: има и механизми, а и контрол!

В тази връзка, понеже ти си от вътрешната страна на нещата и имаш реален поглед върху процесите, може ли да споделиш как се случва това на практика при вас:
- Тези описани разрешения от Комисията по селекция и развъждане за по-тесен инбридинг официално ли се оформят документално, или всичко остава на ниво устни уговорки между тесния кръг от хора?
- Кой в момента оглавява и какъв есъстава на Комисията по селекция и развъждане и как изглеждат на практика тези задължителни годишни доклади за състоянието на генофонда, където любители могат да се запознаят с тях?

Ще се радвам да осветлиш тези детайли, защото ако правилата вече са на хартия, логично е да погледнем как работи механизмът им на реализация, не мислиш ли ?

Posted by: Ariman
Insert Quote
   Божко, благодаря ти за отговора, макар че той само открехва вратата към темата, вместо да я разгледа сериозно. Поставената от теб „лента“ си остава точно това: повърхностно поднесена информация в стил „да се знае, колкото да не е без хикс“, отчиташ присъствие, без да засягаш реалния проблем.
   Наблюдавайки последните ти публикации и начина, по който наричаш Акин Тюлюбаш „колега“, си личи едно доста удобно флиртуване с антисистемната му риторика. Така и тезата ти, че ЕС(ако щеш и МФК) едва ли не няма механизми да контролира развъдниците (по света и у нас), си идва на мястото.
   Божко, редовно регистрираните организации и професионални развъдници не са ли най-лесно поддаващите се на контрол субекти, защото (се предполага, че) работите на светло - с официални документи и регистри, за разлика от нелегалните „изби“? Не ти ли звучи като чиста стратегия на щрауса,  да се разчита, че законите не важат и да чакаме „да ни хванат“, което всъщност е проба широко затваряне на очите пред генетичното здраве на самите породи?
   Интересно ми е да разбера ти самият каква позиция заемаш. Като новоизбран ръководител, какъв е твоят личен подход към инбридинга и какво правите или ще правите на практика, за да се промени тази порочност?

1.Хипотетично на книга Да, но на практика не мисля, че към този момент е възможно да се налага контрол в тази насока. И това не става дума за хората работещи  на "светло" или Не
 Естеството на работа при клубовете в евро държавите е на принципа:
- Екстериорна оценка или оценки
-Опис на произход ( най вече за да се види, че кучетата назад фигурират в регистъра на клуба)
- Платен членски внос
Всичко извън по горе описаното няма значение за развъдниците или организациите.
 Не мисля, че има механизми с които да бъдат насърчавани или ограничавани организациите, клубовете и развъдниците да използват или да не използват близкородствените връзки. Също така ще подчертая, че не мисля, че по някакъв начин може да се въздейства на членовете на която и да е организация у нас или в останалата част на ЕС как да водят развъдната си дейност ( държава към клуб, клуб към развъдник)  и по скоро регулатора мисля, че се свежда до интереса към дадено развъждане, това виждам където и да отида.
За мен е хубаво хората които се занимават с развъждане и селекция да имат образование в тази насока, може би в краен случай поне да имат присъствие на семинари или екстериорни прегледи,  но и това не е масово за съжаление.
2.И ако предположим, че има такива механизми, които да влияят на развъдната дейност,  защото към днешна дата няма, то кой би налагал контрол и на какъв принцип ще бъде избиран подобен орган.
3. Нашата държава и законодателство, а и ЕС се интересуват само и единствено от пари. Организация, клуб, развъдник, приют или заден двор да има валидна регистрация и да бъде платен и пащани на време такси и данъците за да се трупат пари. Нищо друго няма значение за държавата и държавите от ЕС .
 4.В моята работа, също залагам на близкородствени връзки.

   Божко, благодаря ти за отговора, макар че той само открехва вратата към темата, вместо да я разгледа сериозно. Поставената от теб „лента“ си остава точно това: повърхностно поднесена информация в стил „да се знае, колкото да не е без хикс“, отчиташ присъствие, без да засягаш реалния проблем.
   Наблюдавайки последните ти публикации и начина, по който наричаш Акин Тюлюбаш „колега“, си личи едно доста удобно флиртуване с антисистемната му риторика. Така и тезата ти, че ЕС(ако щеш и МФК) едва ли не няма механизми да контролира развъдниците (по света и у нас), си идва на мястото.
   Божко, редовно регистрираните организации и професионални развъдници не са ли най-лесно поддаващите се на контрол субекти, защото (се предполага, че) работите на светло - с официални документи и регистри, за разлика от нелегалните „изби“? Не ти ли звучи като чиста стратегия на щрауса,  да се разчита, че законите не важат и да чакаме „да ни хванат“, което всъщност е проба широко затваряне на очите пред генетичното здраве на самите породи?
   Интересно ми е да разбера ти самият каква позиция заемаш. Като новоизбран ръководител, какъв е твоят личен подход към инбридинга и какво правите или ще правите на практика, за да се промени тази порочност?

Здравейте колеги!!!
  
На 19 септ. 2026г. (събота)  ще се проведе традиционния събор на местните породи животни в местността Паниците край Калофер.

МАКК има покана от организаторите да бъде представено Каракачанско куче от членове на организацията. При желание за участие в дефилето за представянето на КК, моля свържете се с мен.
Ангажирах се по официалния път да информирам и колегите от НОКК и МОКК, като към този момент се очаква отговор от тяхна страна, дали желаят или не желаят да участват.

Божко, браво! Удобно поднесена информация в стил „да се знае, колкото да не е без хикс“. Тъй като приетия нов регламент на ЕС, който ще регулира и/или забранява инбридинга (семейно дърво вече толкова сплело се, че прилича повече на кръг), предвижда преходни периоди за адаптация на професионалните развъдници, та да те питам - планирате ли предприемането на конкретни стъпки, за да покриете тези стандарти, извън досегашната практика?

-" Удобно поднесена информация в стил „да се знае, колкото да не е без хикс“." - Това не го разбрах в какъв смисъл дойде.
-"Тъй като приетия нов регламент на ЕС, който ще регулира и/или забранява инбридинга (семейно дърво вече толкова сплело се, че прилича повече на кръг), предвижда преходни периоди за адаптация на професионалните развъдници" - Аз лично на този етап не мисля, че ЕС може да контролира по някакъв начин  случващото се в кучкарските клубове и развъдници в България или в която и да е друга страна от ЕС. Лично с това впечатление оставам на база, на това което виждам когато съм на различни посещения при колеги в ЕС и извън него.
От тук следва, че от наша страна все още не се налага да правим каквито и да било стъпка в тази насока.

Божко, браво! Удобно поднесена информация в стил „да се знае, колкото да не е без хикс“. Тъй като приетия нов регламент на ЕС, който ще регулира и/или забранява инбридинга (семейно дърво вече толкова сплело се, че прилича повече на кръг), предвижда преходни периоди за адаптация на професионалните развъдници, та да те питам - планирате ли предприемането на конкретни стъпки, за да покриете тези стандарти, извън досегашната практика?

Към момента е само във фейсбук, като лента, дано да се отваря. 

https://www.facebook.com/share/r/1BrQ8Dy7Mr/

[Едни разсъждения на колегата Akin Tulubas. Дали са правилни оставям всеки сам да прецени. Надявам се да е било полезно четиво.]

Едни разсъждения на колегата Akin Tulubas.
 Дали са правилни оставям всеки сам да прецени. Надявам се да е било полезно четиво.


Зададени са много въпроси за FCI. Поради тази причина бих искал ясно да обясня нашата гледна точка и процеса, който преживяхме.

Първо, нека кажа това. Ние бяхме първата организация в Türkiye, която установи официален контакт с FCI. Днес обаче не работим с FCI, защото философията и системата му не са подходящи за турската нация.

Системата FCI основно работи така. Отива в държава, преглежда кучетата там, а кинологът, назначен от ФСИ, решава кой тип е правилният. Този човек пише стандарта за породата, придава му стандартен номер FCI и декларира: „Това е стандартът за породата С други думи, философията в центъра на системата FCI е, че тя определя стандартите за породата за кучета във всяка страна по света.

Ние не приехме това. Тези кучета принадлежат на тези земи. Първо написахме собствени стандарти за породата. След това, заедно с Управителния съвет на WAD (World Anatolian Dogs), нашите експертни съдии и истински кангали, посветили дълги години от живота си на тази порода, седнахме, обсъдихме ги, оценихме ги и официално ги регистрирахме чрез нашата асоциация. След това ги внесохме в нашата федерация. Те бяха разгледани от отдел „Родни породи“ и Научния комитет, състоящ се от професори от четири различни университета. Служа и в този научен комитет като кинолог и като председател на отдел "Родни породи". Стандартите бяха одобрени. Стандартите за породата и основните характеристики, определящи правилния тип, са установени съвместно от Управителния съвет на WAD (World Anatolian Dogs), нашите експертни съдии, Научния комитет и отдел „Родни породи“ на Международната Е Тези стандарти са подготвени заедно с хора, които живеят, работят и разбират истински автентичния Кангал на полето.

По-късно, с одобрението на Научния комитет и официалния подпис и печат на нашата федерация, внесохме пет турски породи на Alliance Canine Worldwide през 2018 година: Кангал, Акбаш, турското овчарско куче Боз, Малакли и Черноморското овчарско куче. Техните стандарти, описания, обя и снимките са представени като официални файлове. Тези породи са регистрирани като породи, принадлежащи на Türkiye според тези фенотипове и тези стандарти за порода. Alliance Canine Worldwide е силна международна организация, която действа с уважение към културата и ценностите на всяка нация.

FCI тръгна по различен път.

FCI изпрати кинолог в Türkiye Показахме му правилните кангалски кучета. Той обаче настоява да избере това, което наричаме „лисица“, кучета с малки, къси намордници. Той открито заявява, че кучетата, приети от FCI, ще бъдат кучета, които, когато гледат отпред, имат изражение на лисица и не са големи кучета.

Казахме му много ясно: “В нашата култура не търсим приемане от никого, не искаме одобрение или не се опитваме да направим другите като нас. Кучетата са тук. Това е правилният тип. Напишете стандарта въз основа на тези кучета и регистрирайте тези кучета във FCI. "

Когато дойдоха в Türkiye, дойдоха с нагласа за превъзходство. Техният подход беше: „Ние сме европейци. Ние знаем. Ние сме експертите в кинология. Това, което откриха в Türkiye обаче, беше много различно. Истинските работещи кучета-пазители на добитъка не бяха кучетата, които избра Най-добрите кучета не бяха кучетата, които избраха.

Въпреки това кинологът на FCI написа стандарта за породата въз основа на кучетата, които е избрал. В резултат на това първата реакция на хората, когато видяха тези кучета на изложби и другаде, винаги беше една и съща:

"Това трябва ли да е Кангал? "

Те игнорираха и една много важна историческа реалност. От последните години на Османската империя до ранните години на Република Türkiye страната ни преживява сериозни икономически трудности. Храненето и условията на животновъдство не бяха това, което са днес. Естествено кучетата са засегнати от тези условия. Днес обаче хората осигуряват на кучетата си по-добро хранене, използват правилен вътрешен и външен контрол на паразитите и имат много по-големи възможности да избират най-добрите разплодни Затова е напълно естествено днес добрият Кангал да е с няколко сантиметра по-висок и няколко килограма по-тежък от един от преди тридесет или четиридесет години, защото породата сега се доближава до истинския си

Представителят на FCI измери куче, което вече е работило в ятото приблизително десет часа. Кучето не било социално, а при измерването е паднало приблизително два сантиметра заради умора и несигурност. След това той базира официалния стандарт за височина на раменете на това уморено, клекнало куче.

Той направи много подобни грешки.

Открито възразихме и му казахме много ясно:

"Докато ни има, FCI няма да има власт над тези породи в Türkiye. "

А те не са.

FCI не е официален орган в Türkiye, нито има юридически авторитет у нас. Внесохме цялата съответна документация в министерството и обяснихме неправилните намеси, направени по отношение на породата Кангал.

FCI създаде неправилен стандарт за породата въз основа на грешните кучета. След това се опитва да класифицира всички анадолски овчарски кучета като кангали. Петнадесет години работиха по този подход, но не успяха. Когато се провалили, започнали да дават статут на Кангал на всеки тип анадолско овчарско куче.

Днес това, което се опитват да направят както в Türkiye, така и в Европа, е да развъждат смесени кучета от анадолски овчарски тип заедно с неправилни типове Кангал, в опит да се стигне до правилния Кангал, дефиниран от WAD (World Anatolian Dogs), Кучешки породи.

От кинологична гледна точка това просто не е възможно.

За да стане стабилен правилният тип, тогава самият правилният тип трябва да е в центъра на развъдната програма. С други думи, кучетата, определени от WAD (World Anatolian Dogs), нашите експертни съдии и Международната Евразийска федерация на кучета, трябва да бъдат основата

Честно казано, не мисля, че те самите знаят какво трябва да правят в този момент. Има огромен търговски интерес и значителна финансова стойност около тази тема. Който и път да изберат обаче, рано или късно ще трябва да стигнат до същия извод, който изразяваме от много години.

Колкото до нас, нямаме намерение да преговаряме с тях или да се опитваме да ги убеждаваме. Всеки следва своя път и върши своята работа.

Собствениците на истински работещи кучета-пазители на животновъдство в Анадола никога не са подкрепяли подобен тип организации или се опитват да ги насочат чрез стандарти Аз съм един от тези хора.

Тази вечер имах малко повече свободно време, затова се опитах да помогна с каквото мога.

Искрено се надявам да продължите пътуването си с правилните кучета.

Пожелавам на всички успех.