Общество: размисли, чувства, позиции

[KaraKitan]

Г-н rex, жалко е да ви наблюдава човек как в тази целенасочено предизвикана от вас дискусия, се опитвате да прикриете видимо липсващата ви аргументация, като носите с решето вода от девет странични дерета.
 

[KaraKitan]

Диалектика на красивата душа
"Dialectique de la belle âme"

Автор: Luc Ferry, сп.“Le Figaro”

линк към оригинала: https://www.lefigaro.fr/vox/monde/luc-ferry-dialectique-de-la-belle-ame-20220330


Люк Фери е бивш Министър на младежта, националното образование и науката на Франция.
Философ, политик и виден привърженик на светския хуманизъм.



Онзи ден, по Радио "Класик", моят приятел Гийом Дюран, след като заядливо ми напомни, че “все пак” съм интелектуалец, ме попита дали съм “готов да умра за Киев”. Отговорих “не”, първо, защото при всички случаи, армията няма да повика моята възрастова група, след това, защото трябва да направим всичко, за да предотвратим децата ни да отидат да бъдат избити в един абсурден конфликт, който бихме могли да избегнем и който трябва да бъде спрян чрез преговори.

Знам, че тези моралисти, които Хегел наричаше “красиви души”, смятат за недостоeн и “мюнхенски” отказа за влизане във война, като последната е запазена за по-младите от тях и може да доведе, защото е потенциално ядрена, до смъртта на милиони хора. Признавам обаче, че това, което ми се струва недостойно, е, че след две световни войни хората все още са достатъчно глупави да искат трета, която освен това е в името на морала!

Реймон Арон беше този, който насочи вниманието ми към недостатъците на красивата душа. Бях го поканил да говори в курса, който водех по онова време на ул. “Юлм”, в “Екол нормал”, онази благородна институция, от която беше изгонен през Май 68-а от банда маоисти, желаещи да се разплатят с последния разумен интелектуалец, който имаше значение в страната. Той ми каза, че предпочита, подобно на Макс Вебер, етиката на отговорността пред етиката на убеждението, ангажираността към града пред поведението на онези, които раздават морални уроци, приканвайки другите да отидат да умират. Той ми каза, че етиката на убеждението цари, уви, напълно във вселената на интелектуалците, които имат чисти ръце, разбира се, но вече нямат ръце. Тя се съдържа в един лозунг: fiat justicia, pereat mundus, нека бъде справедливост, дори и светът да загине! Той защитава нейните принципи, като същевременно се подиграва с реалността.

Днес красивата душа смята, че преговарянето с Русия би било малодушие, липса на героизъм, тя иска да изпратим самолети в Украйна, а НАТО да затвори въздушното ѝ пространство, с риск тази ескалация да доведе до тотална война. Пълна противоположност на цинизма, етиката на отговорността пази хуманистичните принципи, просто взема предвид реалността, за да ги приложи, дори с цената на компромис, в който красивата душа вижда, разбира се, само компрометиране.

Противно на опростенческия ѝ мироглед, военният и политикът почти никога нямат избор между бяло и черно, между абсолютните добро и зло. Това би било твърде лесно. В земната реалност, която моралистът презира по принцип, те трябва да избират между няколко злини, техният дълг, воден от грижата за общото благо, но и от изискването за трезвост, е да изберат най-малкото зло. С което етиката на отговорността очевидно е единственият морал, достоен за това име, докато етиката на красивата душа парадоксално е само изтънчена форма на удобен цинизъм, начин за прочистване на съвестта за интелектуалеца, който иска да запази хубав имидж и добра репутация.

Оттук, според Хегел, и фактът, че диалектиката на красивата душа води до неразрешимо противоречие: лишена от това, на което се противопоставя с енергията на отчаянието, тя линее и тъй като не може да живее без своя двойник, без мръсника, в чието отсъствие нейните битки губят смисъл, тя трябва постоянно да си измисля нов, когато старият изчезне. След Сталин ѝ трябва Путин, след Хитлер, Саддам или Кадафи, без значение на момента, в който лошият (а той никога не липсва…) ѝ позволява да извади белия кон и искрящата броня, която ще блести на изкуственото слънце на телевизионните снимачни площадки.

Да се ангажира с града, да приеме съдействие, отговорност в политическото дело не е силната страна на красивата душа, тъй като включването в реалността рискува да опетни нейната статуя, на чието изграждане тя е посветила съществуването си.

Нека се върнем към разглеждания случай: докато Путин не нападне страна от НАТО, европейските лидери трябва да засилят санкциите, за да постигнат преговори.
За да успеят, и Макрон го разбра, е най-добре да избягват да обиждат, както направи Байдън, тези, с които трябва да постигнат мир, да се обърнат към неутрални държави, вместо към САЩ, които не бързат да прекратят този конфликт, а да се възползват от него и да продадат самолетите, газа и ядрените си централи в Европа. Няма друг изход. Но, за Бога, нека си спомним либийската и иракската катастрофи преди да послушаме войнолюбците!

[В. Динчев]

Нямам много време и ще си спестя увода.

Намирам статията на Люк Фери във всекидневника „Фигаро“ за претенциозна философоподобна усуканица на псевдоинтелектуалец.

Той не е честен към фактите и представя желаното за реалност (...защото трябва да направим всичко, за да предотвратим децата ни да отидат да бъдат избити в един абсурден конфликт, който бихме могли да избегнем и който трябва да бъде спрян чрез преговори.) Ми, защо не го избегнахте тогава? И след като не сте успели да го избегнете, кое те кара да мислиш, че можеш да го спреш чрез преговори? И какво правят нападнатите, докато текат преговорите?

Фери не само не е честен към фактите, той ги изопачава, за да създаде несъществуваща реалност, която после да атакува. И този човек дрънка подобни глупости въпреки примера, който има със собствената си страна. Когато Франция е прегазена като от луда крава от Хитлер и маршал Петен подписва примирие и оглавява колаборационисткия режим на Виши, напълно в разбиранията на Фери, „циниците“ от френската съпротива, не познаващи „етиката на отговорността“, която пази хуманистичните принципи, повеждат истинска война с режима. Не били дорасли те за самодостатъчния „хуманизъм“ на Фери, не водели преговори. А самият маршал Петен, макар да спазвал точ в точ „философските“ концепции на Люк, станал символ на предателството.

Люк Фери очевидно е от онази порода философстващи псевдоинтелектуалци, за които нищо не е по-важно от собственото им благополучие. Това, че е бил министър във Франция, говори лошо за самата Франция.

И като е открил, че Щатите „ ... които не бързат да прекратят този конфликт, а да се възползват от него и да продадат самолетите, газа и ядрените си централи в Европа.“, не знае ли, че Русия прави същото, както впрочем и собственика на вестник „Фигаро“, където е отпечатан материала.  Фамилията Дасо, която контролира „Фигаро“ произвежда изтребителите „Рафал“ и също има интерес да ги продава. А те се използват за война, ако не знае Люк!

И още няколко думи за двойния аршин на този лицемер. Когато се предложи т.н. пакет „Мобилност“, известен и като пакет „Макрон“, който предвижда неблагоприятни условия за голяма част от транспортните фирми в някои източноевропейски държави, сред които и България, не съм чул Люк Фери да се е загрижил, че повече от 6500 фирми само у нас могат да фалират. Вероятно за него това няма значение, както няма значение какво се случва в Украйна. Щом може необезпокояван да седне на чаша кафе с пресен кроасан и да размишлява за „светския хуманизъм“, каквото и да означава това.

Стерилен позьор!

[KaraKitan]

СВОБОДНА САГА ЗА СВОБОДАТА

Мартин Карбовски



Казахме вече няколко пъти последните години, усети се, но не се написа - вратата на свободата се затваряше със скърцане и много наивни пръсти премаза тази врата, разкъса човеци и приятелства, мъж от жена раздели тази врата, но в процепа все се прокрадваше светлината на смисъла.

Докато днес, годината е 2022-ра, с войната вратата на свободата и словото щракна.

Щракна като капан.

Хлопат резетата на цензорите, ври олиото на отрицанието и в него се пържат човешките връзки и се разделят братя.

Войната е квинтесенция на омразата и няма думи как всяка война заключва свободата - до деня, в който все някой ще победи и ще напише историята като победител и ще даде пак светлина на смисъла и ще се празнува пак някаква свобода.

Трудно се пише за това. Защото нашето поколение, поколението, което помни съветската не-свобода и разпознава признаците на всяка нова не-свобода - ние видяхме, в живота си разбрахме силно това какво е свобода. Ние ядяхме свобода. Пиехме свобода, дишахме я, прегърщахме я, слушахме я и я съзерцавахме - спяхме и ставахме със свободата като жена - великата западноевропейска свобода, Ренесанс на мечтите.

Тя беше пиршество на технологичния гений и най-вече полет на изкуството за всички непознат преди.

Някога стигаше Свободата до абсурд, но коя свобода не е стигала до абсурд, така и нашата стигаше.

Някои казват, че това ни е достатъчно, че спомените ще ни топлят, че имахме късмет. И че нататък няма нищо. Но трябва да се каже друго.

Свободата не е свързана с някой, който ти я дава. Или който я печата като пари. Или който я налага като служебни правила. И свободата не е потребление. Службата при освободителя не е Свобода, войнстването за неговите ценности и пропаганда ние на нито един освободител не дължим. Нему дължим само почитание и нов разговор за нашите си интереси.

Колкото и да е свързан светът, виждате, че интересите все още, завинаги ще са движещата сила на живота и племената.

Трябва и да се каже, че не винаги западната свобода, която имахме, беше истина. Ние поехме свободата на Запада като дивашка консумация, така тръгнахме, така свикнахме. А самата Свобода е действие. Нещо, което ние дълго, сякаш завинаги - отлагахме. Тя е и колектив, заедност. У нас беше и остава самота. Но тя се оказа и липса на изкушения.

Реално, честно: ние продадохме свободата заради изкушения.

Някои дори стигнаха по-далеч - станаха отново роби на освободителите ни, последните. Или поне глашатаи, клакьори, ибрикчии даже. Просто много българи така разбират свободата - да служиш на последния освободител, да низвергваш всички освободители преди него.

Затова днес, наспорти всички военновременни медии, ако сме свободни хора е време да признаем, че загубихме свободата. Хронични изкушения, предателства, мързел и унижения като високоволтово мъчение съсипаха свободата и я принудиха да воюва за територия. Територия, завзета от перфидна смяна най-вече на историческа истина плюс технологично и рекламно, ако щете, предимство на лъжата пред истината.

Нещо, което сега се случва с Русия и Украйна, но ще важи и за нас.

За нас и Македония, примерно.

В тази война Свободата никога не разполага с ресурса на Пропагандата, Неистината и Принудата. Няма как. Но четящият човек тук знае - Каква свобода може да е рекламираната и финансираната свобода, кажете?! А трябва да знаете, всички вие другите, които времето навежда към оцеляване и служба на злото, че Свободата един ден пак ще е възможна, искряща и неопитомена. Няма задължителна свобода. Никога няма да има.

И въпреки, че днес Свободата е обкръжена и представяна за зло, утре отново ще я има.

Ще има събуждане, вяра, действие и заслужени почести към свободата, реалната. Ще я има, ще видите. Ще я разпознаете лесно. Тя е там, където е неофициално. Ще трябва да я разпознавате, защото от това зависи живота ви. Разберете го.

[KaraKitan]

Във времето, в което живеем все по-често се сблъскваме със ситуации излизащи извън всякакви граници на нормалното. Като в някакво идиотско фентъзи, което спокойно можем да наречем "Приказки от света на Абсурдия"
По-долу ви представям една такава приказка.

"Стан: Искам да бъда жена. Отсега нататък искам всички да ме наричате Лорета. Това е мое право като мъж.
Джудит: Защо искаш да бъдеш Лорета, Стан?
Стан: Защото искам да раждам бебета.
Редж: Искаш ли да раждаш бебета?!?!?!
Стан: Право на всеки мъж е да ражда бебета!
Режд: Но ти не можеш да раждаш бебета.
Стан: Не ме потискай.
Редж: Не те потискам, Стан - ти нямаш утроба. Къде ще расте плодът? В кутия ли ще го държиш?
(Стан започва да плаче.)
Джудит: Ето! Имам идея. Нека се съгласим, че Стан не може да ражда бебета, защото няма утроба, но има правото да ражда бебета!
Франсис: Добра идея, Джудит. Ще се борим с потисниците за правото на мъжете да раждат бебета!
Редж: Но какъв е смисълът да се борим за правото му да ражда бебета, когато той просто не може да ражда бебета?
Франсис: Това е символ на нашата борба срещу потисничеството.
***
Това е един от знаменитите диалози на Монти Пайтън от "Животът на Брайън". Както е написал един потребител под филма в youtube "Навремето този диалог беше връх на абсурда. Можехме ли да знаем, че всъщност е бил предсказание".
От година насам J.K.Rowling е подложена на унищожителна cancel кампания (кампания за заличаване). Големият й грях беше изказването ѝ, че "само жените могат да менструират". Оттогава се случи какво ли не - актьорите, които тя направи милионери с филмите за Хари Потър, публично се отрекоха от нея, а транс активисти във Великобритания първо я заляха с хиляди заплахи за убийство, а после публикуваха адреса ѝ.
Rowling се оказа мъжко момиче и не се отказа. Виждам, че днес е разкостила решението на шотландската полиция, която, ВНИМАНИЕ: "Оттук нататък ще регистрира всяко изнасилване като извършено от жена, ако изнасилвачът се идентифицира като жена, дори ако не е претърпял операция за смяна на пола". Думите на писателката в Twitter: "Индивидът с пенис, който ви изнасили, е жена".
Прощавам ѝ тъпотията с момичето Бана от Сирия. Rowling доказа една доста стара теза, а именно, че революцията изяжда първо собствените си деца. А либералната революция е от най-грозните. Скоро ще й се радваме и в България, с любезната подкрепа на всички либерални партии."
/Ирини Зикидис,  facebook/

[rex]

     Другарю KaraKitan, искрено ме учудва снижаващото се ниво, което упорито демонстрираш от няколко години насам. Учудва ме в смисъл такъв, дали се дължи на достигнат праг някакъв или е целенасочено пикиране надолу. Но както и да е.
     Дискусията тук бе провокирана, най-вече поради актуалността и бих казал наболялостта на световната тема – и преди месец, и сега. И поради факта, че тук винаги се е вземало отношение по подобни проблеми. Мислех, че има какво да кажеш по въпроса – особено след като BLM и MT (с всичките си кусури), така дълбоко са те развълнували. Ако това „дразни” филтъра на социалната ти чувствителност, определено би трябвало да имаш какво да кажеш за зверствата, на които ставаме свидетели.
     Но ти избра коренно различен път – да се криеш зад прекопирани статии с чужди мнения, без да изразиш собственото си с една дума дори. С горепосочените „холивудски” примери работата придоби комичен вид с опорки в стила на стария виц „ами вие защо биете негрите”.
     Преди ми е било чудно защо народ като нашия е позволил да бъде тъпкан почти 150 години (с кратки прекъсвания) от руснаците.  Е, сега си отговорих на доста въпроси. Защото известна част от народа ни иска диктаторски ботуш на врата, а не свобода. Свободата го плаши, той не знае какво да прави с нея. Стресирано се озърта като въртоглаво шиле, пуснато от кошарата след месеци тъпчене в собствените си лайна. Или го обръща на свободия. Изключително му е непонятно, а и неразбираемо, че свободата изисква самоконтрол – и носене на лична отговорност. И същевременно дава възможност за личностно и колективно развитие. Ама къде по-добре да се плува в блатото на колективната безотговорност. Да се псуват „извращения” като BLM и MT, а да се припява пропагандата за общославянските, още християнски, мале ценности. Е – всички сме свидетели на проявлението на последните на терен. С всичките му зверства – умишлени убийства на цивилни, изнасилвания, мародерства, разруха, глад. Колко християнско!
     И въпреки всичко това, въпреки че картината в момента е изключително черно-бяла, ние като общество още сме в дилема какво да мислим и правим. Чудим се кой е виновен – дали този, който нощем влиза в дома на семейство за да убива, краде и насилва. Или самите стопани?!? И част от нас припяват абсурдните мантри – ами той стопанина е убил жена си и детето си, за да опетни имиджа на крадеца и убиеца!?!

     ПП Не мога да коментирам Карбовски, защото ме е гнус. Другият път, след като ще прекопираш статии, може да пробваш с Муратов или Акунин. Примерно.

[KaraKitan]

Камарад rex, за притежаащия елементарно мислене, света винаги ще си остане строго двуполюсен само в черно и бяло. Още повече ако такъв тон за песен се подава и от някой голям "брат". Преди той бе от изток, сега от запад, утре... Само послушковците и агитаторите тук все са си едни и същи. И са доста повратливи в стремежа си все да са на гребена на актуалната вълна.

[rex]

     Да де, другарю KaraKitan, само дето в историята има моменти – като този, в който нещата са черно-бели и нищо повече. В такъв черно-бял дискурс маските падат и е невъзможно да се скриеш. Или си на страната на доброто, или подкрепяш злото, с всичко което то носи – смърт, разруха, страдание.
     Точно затова много кремълски подлоги се опитват да изкарат нещата далеч по-многопластови, отколкото са в действителност. С илюзорната надежда да се скрият някъде между пластовете и да шикалкавят – „да, ама то”, „така е, обаче”. Гърчат се горките като глист на буца – и ни така, ни онака. Да си признаеш какво наистина мислиш – страх голям, че обществената нормалност ще те порицае. Да си изкривиш червената душичка и да осъдиш немотивираната и непровокирана военна агресия – душата пък не сака. И накрая от цялато това нещо излиза едно полугласно и неадресирано мъцане и бецане - жалка, унизителна работа ...

[KaraKitan]

Камараде rex, мира е добро, войната е зло. Това е нормалната позиция, на нормалния човек. В един идеален свят. Но реалността е по-различна, защото човеците са изтъкани от страсти, сред които и егоизъм, страх, стремеж към власт..
 
В една война реално няма само черно и бяло. Но пък всяка от страните съзнателно се стреми да представя нещата крайно опростено. Като наративът винаги е - ние сме в бяло, противникът е черен.
Защо нещата не са толкова опростени? За да се стигне до въоръжен конфликт и двете видими страни, както и поддържащите ги кукловоди системно са игнорирали поредица възможности за решаване на нещата по мирен път и са тласкали процесите именно към въоръжена язва. И стигаме до римската класика "Кой има полза?"
Кой има полза два съседни, родствени народа да са насъскани да се избиват взаимно?
Кой има полза от допълнителна милитаризация, а не от демилитаризация на конфликта?
Кой има полза ЕС да бъде откъснат от традиционната си суровинна база и да попадне в тежка криза и зависимост от един играч?
Кой има интерес задълбочаващата се световна финансова криза да бъде прикрита и изпрана зад продължителен сериозен въоръжен конфликт с глобални последици?
Кой едностранно прегазва принципите на свободната търговия и свободната конкуренция, чрез силово налагане на санкции на всяка чужда компания/страна, която предложи на пазара по ефективен продукт?
Кой се опитва да компенсира собствена неконкурентоспособност чрез санкционен икономически протекционизъм опакован в целофан от шпиономания и неомакартизъм?
Кой налага икономическите си интереси в различни точки по света, чрез демонстрация на военна мощ или чрез менажиране на "горещи" зони?

Cui bono? Не и обикновените хора в Украина и Русия. Не и обикновените хора в страните от ЕС.

[rex]

     Ето, че дискусията ни постигна съществен наредък! Тоест ти обяви най-накрая виждането си по въпроса, а то е – САЩ са виновни за войната в Украйна!
     Поправи ме  ако бъркам, но до колкото разбирам ти каза точно това.

[KaraKitan]

Г-н rex,  ето че пак четете и разбирате преднамерено и избирателно написания от опонента ви текст. Филтрирайки постоянно входящата информация рискувате да се самоподдържите в удобен "облак" от самозаблуждение.
Призовавам все пак "еленовъда" да стане първо внимателен читател, преди да се пробва като списвател.

[rex]

     Не виждам да отричаш това, което констатирах – а и няма как след такова подробно описание от твоя страна. Предполагам, че не говориш по принцип, а за конкетна държава, не просто за Филанкишията? Но хайде да поразсъждаваме малко върху изложените от тебе опорки, подозрително съвпадащи с мненията на дълбоки „радетели за свобода и демокрация” като Волгин, Дърева и Христов.
     Въобще няма такива работи като братски народи, избиващи се един друг. Има суверенна държава-жертва,  нападната с преднамерена и с нищо непредизвикана агресия. Руската федерация започна тази вероломна война и ще понесе съответните санкции. Достатъчно хабилитирани от международното право институции вече събират доказателства на терен, достатъчно са и оторизираните наказателни органи, които да ги разгледат и отсъдят. В този електронен век на сателити, SIM-карти, електронни разговори и т.н., няма да е особено трудно болшинството извършители, а и поръчителите на  зверствата, да бъдат идентифицирани поименно.
     Ясно се вижда кой има полза от допълнителна милитаризация на конфликта – агресорът. Този, който ежедневно сипе тонове бомби, остави стотици бронирани машини на скрап, стреля от три държави, от един незаконно анексиран полуостров, от десетки кораби и стотици самолети. Фактите показват това. Няма как да се очаква жертвата да спре да се защитава и покорно да положи врат на дръвника. Нападната на собствена територия,  бранейки собствените си деца, тя е в  пълното си право да се отбранява! В това отношение международното право отново е изцяло на нейна страна, както и на страните, които и оказват помощ.
     Не знам до колко следиш икономическите процеси на макро ниво, но първенеца по БВП в света няма как да бъде застрашен от  13 пъти по-малка икономика в реални измерители, нали ... Хайде да се държим сериозно все пак!  С почти 25%  от световния БВП не виждам коя държава чак толкова би я окъсала, при каквато и да е криза.. Отделен въпрос е вече една такава мегаструктура каква защитна диверсификация има – по отношение на капиталовите пазари, инвестиции, производство, търговия и т.н. Виж, да ми кажеш, че някой с 2 % е за притеснение, по-съм склонен да повярвам. Така, че по-сериозно по темата!
     Не знам как (и защо) си представяш, че лидерите на ЕС са някакви хванати от гората хора, които всеки може да ги води за носа и да им казва какво от кого и кога да купуват. Зад всеки важен стратегически ход стоят хиляди и хиляди часове аналитичен труд, което се вижда и на практика. ЕС е втората икономическа сила в света – ако мислиш, че това е случайно, в голяма ошибка си!  В икономическото съревнование прекрасно се вижда кой е прост и кой  умен ...
     Тва за санкционният контрол, налаган насила не го разбрах твърде. Предполагам, че нещо си сънувал ... И сънят ти е много далеч от търговските спорове, регламентирани от национални и наднационалните законодателства.
    За демонстрацията на военна мощ и горещи точки предполагам имаш предвид Приднестровие, Нагорно Карабах, Южна Осетия, Чечня? А колко РФ е обичана от успелите да се освободят от нея бивши републики и такива били в зоната и на влияние – можем да съдим по отношението към нея в Прибалтика, Полша, Чехия, Словакия, България, Молдова, Азербайджан, Грузия (...) и самата Украйна. Интересно защо ли?

     Според тебе едните са много прости, а другият е хитър като гущера Димитър. Обаче на мене ми се струва, че има голяма вероятност да се получи следното – вследствие на направеното от РФ, тя да потъне в дълбока и всестранна изолация подобно на Северна Корея. Което ще дължи единствено и само на себе си. Дано горещата подкрепа към Путин храни, защото кльопачката ще е голям проблем там. И далеч не само тя! Особено след като доставките на въглища, горива и газ се прелокират. Все повече държави ще заявят (а и вече заявяват) СВОБОДНАТА СИ ВОЛЯ да станат членове на ЕС и НАТО. Никой нормален човек не иска да е под ботуш, да бъде бит и арестуван само затова, че има собствено мнение. И да живее в бедност, граничеща с мизерия.  Разломът между народите на Украйна и Русия, който Путин прорязва с кървав ятаган, няма да зарастне с поколения. Много вероятно е да има трибунали (живеем във век на повсеместен електронен отпечатък с доказателствена стойност),  да се плащат репарации..  Моралната цена, която ще се плати, сигурно ще е още по-висока. А за руските зверства в Украйна ще пише във всички учебници по история.  Колкото до Путин – него ще го има в учебниците за политика, предполагам в раздела „Не правете така, защото това няма да завърши добре”.

[KaraKitan]

г-н rex, като ви чете човек, пред него започва да се материализира жалния образ на едно доста тривиално КЛИШЕ. Явно толкоз си можете. За ваше съжаление, с почерняне, думите ви не получават по-голяма тежест, а си остават само част от актуално мейнстрийм клише.


п.п. пак ще напомня, че за "еленовъда" е полезно първо да стане читател и след това да изпада в графоманска екзалтация и ексцесия.

[KaraKitan]

Мила родна картинке! За тебе едни умирАха, докато други те краднАха...



Министерство на културата със скандален проект за "реновиране" на Свещарската гробница
Велиана Христова

линк към оригинала: https://glasove.com/na-fokus/ministerstvoto-na-kulturata-sas-skandalen-konkurs-za-renovirane-na-sveshtarskata-grobnitsa


Престъпното безхаберие към културно-историческото ни наследство е пример за некадърността на управляващите

Сещате ли се какво би могла да направи и колко би могла да печели държава като България, която е призната като трета в Европа по богатство на културно-историческото наследство по нейните земи. По официални данни ние притежаваме значимия ресурс от около 40 хиляди недвижими културни ценности и над 6 милиона експоната в музеите и художествените галерии. Не е и случаен лафът, че у нас където копнеш, история излиза. 

Имаме обилни свидетелства за цивилизационните постижения от праисторията, през античността, тракийския и римския период, Средновековието и до Възраждането. Ако наистина проучваме, опазваме, реставрираме и експонираме по подходящ начин това богатство, можем да сме не по-малко обект на културен туризъм от Гърция и Италия. Ала не сме.

И се знае защо. Защото, когато се каже култура, последното, за което се сещат властите през последните три десетилетия, са културно-историческите паметници. Всеки българин знае за Казанлъшката тракийска гробница; за Свещарската гробница с кариатидите - световен обект на ЮНЕСКО; за Долината на одриските царе; за Рилския манастир или за църквите в Несебър. Само че всички тези знаменитости са проучени и представени пред публика в онзи „престъпен“ социалистически период. А ако неизкушената широка публика се сеща за нещо, направено в последните десетилетия, това са може би само гробниците в могилата Голямата косматка под Шипка и частично тези в Старосел. Толкоз. А иначе табели за обекти по проекти от европейски програми – бол. Само че като свършат парите по проекта, нещата там си и остават. Факт е, че, въпреки всички красиви приказки и обещания, и за 2022 г. държавата ни инвестира в култура изобщо едва 0,6 % от БВП. А в прогнозата на настоящето правителство до 2024 г. се предвижда този процент да… намалее на 0,5%!

В същото време според данните на Евростат от март т.г., в общността средният процент за култура е 1,3 от БВП. Само Ирландия инвестира по-малко от нас. А понеже дейностите по проучването, опазването и експонирането на паметниците на културата според Венецианската харта за консервация и реставрация на паметниците на културата и забележителните места (1965 г.),  са комплексна научна дейност, нека да отчетем и публичните пари за наука – 0,4% от БВП у нас при средно 2,3% за ЕС като цяло.  Какво да коментираш за „приоритетите“ на културата и образованието в България и за мястото им в държавната политика?

Да се спрем на един конкретен пример от последните дни, който казва много за ситуацията с културното ни наследство в момента. На 14 април трябваше да бъде представена „реновираната и обновена“ гробница в Свещари, Исперихско – същата, която е световен обект от списъка на ЮНЕСКО, след като бе обект на един проект на фондация „Кредо Бонум“ на Цветелина Бориславова. Е, проектът не бе отчетен, но не в това е проблемът. Още през 2018 г. екип на известната археоложка, специалист по тракийската епоха, проф. Диана Гергова печели проект за Свещари чрез „Кредо Бонум“ с финансиране от американския Посланически фонд за опазване на културното наследство със 184 000 щатски долара. Добре известно е, че нашите археолози и реставратори по принцип правят и невъзможното да спечелят чуждо финансиране, понеже българската държава не ги има за нищо, простете за израза. Помним, че не така отдавна из медиите прогърмя например реставрацията на уникални мозайки в Пловдив с пари на благодетеля „Америка за България“...

Проф. Гергова участва в проучването на Свещарската гробница на северните траки – гетите, от откриването й през 1982 г. , а и на резервата „Сборяново“ изобщо, от който гробницата е основна част. Била е на гетския владетел Дромихет (ІІІ в. пр.Хр.). Там е и всеизвестната Омуртагова могила, където през 2012 г. археоложката откри  атрактивно златно съкровище. Сега проучванията на Омуртаговата могила буксуват, поради липсата на пари. Пак там до алианското Демир баба теке бе открито тракийско светилище, но заради мераците на депутата от ДПС Рамадан Аталай към текето светилището бе престъпно залято с бетон и де факто унищожено!  На депутата, разбира се, нищо не му се случи.

Съдържанието на проекта през 2018 г. е „Консервация, реставрация и експониране на тракийската гробница при с. Свещари: завръщане  към автентичността на обекта“. Според авторите, проектът е подготвян години по-рано, целта е да завършат дейностите по първия етап на експониране на гробницата от 2000 г., консервация и реставрация  на оригинални архитектурни елементи и поставянето им на място с оглед автентичния вид на световния паметник (каменен акротерий върху свода, възглавия върху погребалните ложета, експониране на уникалния наискос – предшественик на християнските олтари). По думите на проф. Гергова, наискосът е поставен в гробницата по-късно, не при самото й построяване. Освен това – подмяна на електрическата инсталация, която е в окаян вид и създаване на деликатно и прикрито художествено осветление така, че всеки кът и експонат да се възприема максимално добре от окото. И нещо, което е малко известно – да се види астрономическата ориентация на гробницата по посоката на зимното слънцестоене, когато слънчев лъч е прониквал през отвор, за да обезсмърти култовата сцена на обезсмъртяването на владетеля. 
Екипът е предвиждал и премахване на следите от непрофесионална и нерегламентирана намеса върху паметника с финансиране от програмата ФАР през 2004 г., както и върху наискоса чрез частичното му експониране и създаване на невярна представа за неговите функции.

Всичко това досега щеше вече да е направено. Да, ама не. На специална пресконференция авторите на проекта съобщиха, че той е бил неправомерно отхвърлен, част от него е открадната и вписана към нов проект, а екипът е бил подменен с друг. Според изявление на „Кредо Бонум“,  договорът с проф. Гергова е бил прекратен поради това, че не е бил одобрен от Министерството на културата, бил е отхвърлен от Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКС) на 19.06.2020 г.  на основание, че не съдържа достатъчно информация и не отговаря на съвременните методи на реставрация. Затова фондацията като получател на парите е сменила екипа и се е ангажирала с нов проект под заглавие „Свещари в нова светлина“. Незабавно одобрен от МК. Фондацията щяла да сключи договор с Историческия музей в Исперих, който според нея стопанисва националния резерват „Сборяново“.  Пък в този музей няма дори експозиционна зала, та находките от разкопките на проф. Гергова в „Сборяново“ от последните години се съхраняват и показват по договорка с Регионалния музей в Разград. 

А като приказваме празни приказки за културен туризъм, сеща ли се някой, че това е специфична дейност, която е завършък на научната дейност, на подготовката на специалисти, на реставратори, на екскурзоводи дори.  А не гидът на германска група туристи, минаваща с автобус покрай разкопките във Велики Преслав, да моли някой наоколо да разкаже какви са тия „камъни“ и що е то векът на Симеон. Или миловидното момиче в Голямата косматка под Шипка да не знае какво общо има Севт ІІІ със Севтополис и къде се намира тази одриска столица! Знае се, че научният ръководител на проекта проф. Диана Гергова е световноизвестен археолог, изследовател е на Свещари от 1982 г., носител е на почетен знак на БАН за приноси в изследването и опазването на културното наследство, на много други награди и на държавен „Орден на изгряващото слънце - златни лъчи с розета“ на японския император (2019 г.).  В екипа на проекта влизат археолози, реставратори, инженери на художествено осветление, други специалисти по експониране на паметници, всичките – с десетилетен опит и доказани резултати. Затова започва да  изглежда твърде съмнително отхвърлянето на проекта от страна на МК.  На нарочната пресконференция проф. Гергова и екипът й бяха категорични – подмяната е замислена отдалеч и е осъществена с помощта на чиновници в МК. След първоначални адмирации за проекта ненадейно са започнали всякакви спънки от типа на това, че екипът трябва да се съобрази с мониторинг на гробницата от Националния институт за недвижимото културно наследство, който обаче е предоставен със закъснение от 10 месеца. Поставени са нелепи условия, като например „наличие на противопожарна инсталация“ да се замени с „доказване на изправност. Което пък наложило отлагане на първоначалните срокове. В протокола на СЕСОНКС пък не са били включени всички изказвания в полза на проекта; цитирани са становища против, без да има такива; пренебрегнати са рецензиите и оценката на въздействието, изисквана от ЮНЕСКО. Освен това, от папката на проекта са извадени трите чуждестранни рецензии в подкрепа на проекта (от общо 10  положителни рецензии), липсва и одобрението от обществени организации, подменен е дискът на проекта, подменено е съдържанието на придружителните писма.  Заради тези абсурди екипът ще се обърне към прокуратурата. След отказа проф. Гергова е внесла в СЕСОНКС основателни въпроси, на които не е отговорено. Едва ли някой в МК сега, когато министърът на културата след примитивните си изпълнения е обект единствено на майтапи и ирония,  ще изпълни искането на екипа проектът все пак да бъде отговорно разгледан и одобрен.

Освен всичко това обаче си струва да кажем и още няколко неща. В новия проект е записано, че той е за „реновиране и обновяване“ на гробницата. В Закона за културното наследство изрично и категорично са посочени дейностите, допустими при дейности по културно-историческите ценности. Всъщност, допустими за проучване, реставрация и консервация при максимално опазване на паметниците, но никъде  не се споменава нищо нито за „реновиране“, нито за „обновяване“. При експонирането на историческото наследство, а и за целите на културния туризъм, най-ценни са останките от старините, запазени и показани в автентичен вид. Тази максима в България все повече се заличава. Дали пък „реновирането“ на Свещари няма да изглежда като прословутия и скандален кич на стоманобетонните плочи по крепостта Кракра или като бутафорните „бойници“ в Созопол?

За да се опази един обект максимално в оригиналния си вид, категорично трябва да се произнесат археолозите и историците, проучващи източниците за съответния паметник и епоха. Само че у нас допитването до решаващата дума на специалистите е последна грижа. Едва ли някога ще забравя епичната битка, която водихме със знаменития археолог Георги Китов за спасяване на откритата от него уникална тракийска гробница при с. Александрово, Хасковско. След като той буквално я спаси от иманярите през 2000 г., с години никой не си мръдна пръста за консервация и реставрация на уникалните стенописи в нея. А тези стенописи в края на коридора и по стените на двете камери са с изключителна художествена и научна стойност,  съпоставими единствено с тези в Казанлъшката гробница, но за разлика от тях  -  безспорно автентични тракийски по стил,  сюжет и изпълнение. Тонове хартия бяха изписани и срещу прокопаването на уж „защитен“ тунел около гробницата, но – всуе!

Японското правителство помогна редом да се направи макет копие на гробницата, в който да влизат посетителите. Само че заради тунела днес автентичната гробница е лишена от естествената си защита чрез могилния насип, в пълна разруха, гъбички и мухъл разяждат и довършват  стенописите. Всеки пристрастен към културния туризъм ще ви каже, че влизането  в бутафорен макет няма нищо общо с разглеждането на автентичното тракийско гробно съоръжение. То е като да слушаш Бетовен на грамофон.

И още нещо – кому е изгодно с отхвърлянето на един безспорно качествен проект и замяната му с друг с нов екип да се противопоставят едни археолози и специалисти на други археолози и специалисти? Както се казва, не сме дошли в професията да се обичаме, но да обичаме страната си и да работим за нейните интереси, сме длъжни. България ли печели от разприте или частни лица? Освен това, проектирането за дейностите по гробницата в Свещари носи авторските права на първоначалните автори, които няма  как да бъдат прехвърлени към нови притежатели и изпълнители.

Няколко думи и за резерватите. Според Конституцията на България, природните и археологическите резервати, определени със закон (какъвто е „Сборяново“), са  изключителна държавна собственост.

Ерго, държавата е тази, която следва да полага грижи за опазването и развитието им. Няма как музеят в Исперих да решава съдбата на резервата. Само че освен общият интерес у нас действат много по-успешно други интереси, които нямат нищо общо с ползите за страната. Съвсем наскоро в НС бе внесен проект на ИТН за промени в законите, според които „старите столици“ на България – също резервати, трябва да се дадат на общините, а не да са под опеката на държавата и на специализирани структури! Е, нали помните какво се случи във Велики Преслав, където с помощта на общината частни предприемачи си направиха туристическа вила с конни атракции току пред уникалната църква от Х век – при това, в територията едновременно на археологическия и природния резерват!  Уж абсолютно защитени от държавата. Едно е вярно – местните музеи са оставени без пари и приходите от туризма в историко-археологическите резервати са добре дошли за кърпене на дупки. Но понеже дупките са много, за задължителната поддръжка и опазване на резерватите рядко остава нещо. Би трябвало, вместо да се измислят шарлатании, да се дадат нормални субсидии поне за нормални заплати в музеите, но видяхме как на корифеите в парламента им се досвидиха едни смешни 12 млн. лв. за музеите.

България би могла да бъде сред най-желаните дестинации за културен туризъм в Европа и да печели много от това.  Би могла, ако я управляват национално отговорни и компетентни хора. Ала пак сме сред последните и пак сме губещи. Уви…

[KaraKitan]

ДОКЪДЕ СМЯТАТЕ, ЧЕ ЩЕ СТИГНЕТЕ?

Автор: Иво Сиромахов, facebook


От няколко години по булевардите на свободния свят започна да ехти грохота от ботушите на една нова армия. Армията на посредствеността. Тази нова армия няма водач. Тя е обединена от омразата към талантливите хора и към свободните прояви на човешкия дух.

В името на някаква фалшива справедливост в момента се поругават паметници на хора, изградили съвременната цивилизация. Посегнаха дори на Сервантес – авторът, който ни е подарил най-красивия герой в историята на литературата – рицаря Дон Кихот.

Тръгнаха да редактират класиката – в новите издания бащата на Пипи Дългото чорапче вече не е негърски крал, Хъкълбери Фин е обвинен в расизъм, Десетте малки негърчета на Агата Кристи вече са преименувани. Не знам как. И не искам да знам как.

Шедьовърът „Отнесени от вихъра“, заради който Маргарет Мичъл е получила „Пулицър“, сега е обявен за неприемлив. Защото разказва за Американската гражданска война. А армията на посредствеността не иска да знае историята. Нещо повече – иска да я пренапише.

КОИ ЩЕ СА СЛЕДВАЩИТЕ ЖЕРТВИ НА АРМИЯТА НА ПОСРЕДСТВЕНОСТТА?

Със сигурност ще бъдат заклеймени романите „Война и мир“ и „Анна Каренина“. Лев Толстой е имал крепостни селяни, мръсникът.

Пиесите на Шекспир са пълни със сюжети, които според армията на посредствеността са политически некоректни. Отело е чернокож, Шейлок е евреин, а Жулиета е на 14 години, следователно е жертва на педофилия. Всъщност тоя Шекспир не е бил никакъв писател, а долен расист, антисемит и педофил. Забранете пиесите му, те обиждат чувството за историческа справедливост на армията на посредствеността.

После трябва да изхвърлим от библиотеките и да изтрием от учебниците древногръцките философи и писатели. Всички те са имали роби. Отвратителни хора, запалете книгите им. Изтрийте думите им, тия хора са били позор за човечеството.

След като приключи варварската саморазправа със световната класика, ще дойде най-хубавото: всеки умен и образован човек ще бъде обявен за престъпник, защото умът му обижда чувствата на тъпаците.

А те са мнозинство. Те вече са армия. И мачкат всички свободни прояви на човешкия дух.