Дънди ти викаш врява вдигат кучетата, а комшиите се сърдят. Покрай тия празници /то нали повечето българи стават българи след маса/ много бомбички се изгърмяха /то поне да имаше защо, да имаше и ясна цел.. а нашето пак - въздух под налягане/.. Апак като чуе да се гърми и търчи по гърмежа, по искрите. Залайва с онова специфичното буботене, дето го правят овчарските кучета като се спускат по баир връз някого /само че с неговият си, все още фалцетен лапешки глас - способен да те разплаче от смях/ и се блъска в тази ограда. Очите му кръв червени стават.
Снощи, на комшийката детето - да вземе да събере всички деца от махалата и да си купят кутия с бомбички. И застанали от едната страна на къщата и гърмят. Моя се хвърля - ще си счупи главата, корема си ще разпори по телта на оградата от бяс. На вратата /която се намира от другата страна на двора/ ми звъни комшийката и започва да ми крещи: "Ще кажа на мъжът си да го отрепе ей!" /той е ловец, имат ловни кучета/ и започва да ми вика как и те имали кучета ама това на нищо не приличало и тъй нататък.. Изчаках я търпеливо да привърши репликите и й показах от другата страна на оградата какво прави синът й с другите хлапетии. Това още повече я вбеси. Сега пак ще събира подписка да ме гонят.

Нова година - нов късмет, кой знае..

А да ти кажа.. И мене ме дразни с този фалцетен глас! Кучката и цял живот да лае без да спира - мед ми капе на душата, ама тоя козльо...

Като заприказвах за гласища, запиши го Кемал като лае да ми напълни душата! /когато имаш време, разбира се/