Насе, подобно чувство за хумор по принцип е освежаващо, но ако това с Пехливан не е майтап, е най-малкото смущаващо.

Не мога да се съглася нито с теб, нито с Росен, че кучета с подобни елиминиращи дефекти като обратни захапки, вродени липси на зъби, сини очи, костни генетични проблеми и т.н. трябва да се издигат в култ. По скоро това изисква ревизия и то със стара дата. Така мисля аз.
А за селекция и развъждане да не говорим, ти най-добре знаеш, че подбора на разплодници е първото стъпало. В тази връзка много харесвам една мисъл: "Когато се качваш по стълбата на горе и пропуснеш стъпало, никога не мисли, че то ти е простило."
Споделям мнението си най-приятелски смутен от факта, че този карцином може да получи разсейки.
Мислех да замълча, но си помислих същото.
Амин
Подобни опасения биха имали смисъл, ако разполагахме с доказателства или дори достатъчно ясни съмнения относно "елиминиращия" характер на признаци като обратната захапка, вродената липса на някои зъби и сините очи.
Краниологичната характеристика на каракачанското куче, която направихме след доста прецизно изследване и обработка на прилично количество материал доказа, че за породата като цяло е характерно скъсяване на лицевия дял на черепа, а то е предпоставка за сравнително ранното появяване на клещовидна захапка (преди третата година) и при някои кучета води до развитие на обратна захапка, но не и на булдогообразна такава. Тези захапки са характерни за много породи със сходни морфологични характеристики и няма информация да влияят негативно върху ползователните качества на кучетата.
Когато говорим за липса на зъби е много важно да определим за кои точно зъби става дума. Първия предкътник и третия кътник на долната челюст се приемат за рудиментарни при кучетата и липсата им няма особено значение, дори и в някои доста "строги" стандарти. Друг е въпросът, ако говорим за резци, кучешки и особено за големите "разкъсвачи" - четвърти предкътник на горната челюст и първи кътник на долната.
Що се отнася до сините очи, тъй като точно те бяха повода за вашите разсъждения, унаследяването им при различните породи не следва една обща схема и преди да решим дали са дефект, още повече "елиминиращ" трябва да направим някои уточнения. Сините очи, свързани с частична албиноидност и като правило с вродена глухота с пълно право трябва да се отнесът към описаната от вас категория, но също толкова сигурно не можем да включим в нея сините очи, които се унаследяват извън описаната схема, каквито са например сините очи при хъскитата и австралийската овчарка. Доколкото ми е известно появата, макар и рядко на синьо око при каракачанците не е била свързана с описания по-горе дефект.
Всичко това трябва да покаже, че към възприемането на каквито и да било ограничения, касаещи генофонда на каракачанеца трябва да се отнасяме изключително внимателно, предвид факта, че не разполагаме с неизчерпаем ресурс. И за да не се превърнем в "по-католици от папата", просто не трябва да забравяме, че водещо начало в нашата организация е функционалността. Всичко, което не пречи на кучето да "работи" е маловажно.