Форум КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ
News: Желаете да станете член на МАКК?  Вижте тук!
 
*
Welcome, Guest. Please login or register. July 06, 2020, 19:54:55 PM


Login with username, password and session length


Pages: [1]
  Print  
Author Topic: НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ  (Read 12604 times)
0 Members and 1 Guest are viewing this topic.
В. Динчев
Administrator
Jr. Member
*****
Posts: 99


« on: August 19, 2008, 18:52:03 PM »

Представеният тук с известни съкращения материал, беше публикуван в списание "Животновъдни науки"


ПРОУЧВАНИЯ ВЪРХУ ЕКСТЕРИОРА НА КАРАКАЧАНСКОТО КУЧЕ.
1. ЕКСТЕРИОРНИ ИЗМЕРВАНИЯ

Венелин Динчев, Васил Николов*
Международна асоциация “Каракачанско куче”
* Аграрен университет - Пловдив

   Липсата на традиции в областта на кинологията у нас е попречила да бъдат изучени, стандартизирани и систематизирани българските породи кучета. И досега в Международната федерация по кинология (FCI) не е регистрирана нито една наша порода. Същевременно традициите в основни отрасли на животновъдството са способствали за развитието на уникално по своята същност куче – каракачанското (Динчев, 1988).
   Първи научни сведения за Каракачанското куче дава Peters (1938) в публикувана в Германия статия посветена на него. Приблизително в този период (1948), у нас д-р Гайтанджиев се опитва да прокара идеята за нуждата от възраждане на породата, но тя не среща разбиране. Необходими са още няколко десетилетия за да се осъзнае потребността от съхраняване на генетичното разнообразие на Планетата, в това число и на породите като частица от генетичния фонд (Николов, 1999). Започват да се търсят пътища за възпроизводството и на аборигенната домашна фауна (Хинковски и др., 1984;), предлагат се конкретни мерки за нейното съхраняване (Николов и Стоянов, 2002; Инструкция...2003). Наред с това се разбра, че кучетата не са само атрактивен спомен от миналото. Специализираните породи за охрана на селскостопанските животни намират сигурно място в новите природосъобразни технологии в животновъдството (Green и Woodruff, 1990).
   Въпреки ограничеността на научна информация през 1999 г. Dintchev, предлага стандарт на каракачанското куче, а през 2003 е публикувана и селекционна програма за породата (Динчев и др, 2003). Това, както и други публикации в популярната преса, обаче се оказа недостатъчно за да спрат спекулациите относно статута на тази стара българска порода, които дезориентират част от кинофилската общност.
   Необходимостта от по- обширни познания за породата ни накараха да си поставим за цел да проучим историята и съвременното състояние на Каракачанското куче, което ще ни позволи да доразвием разработения стандарт и селекционната програма и ще постави селекционната работа с тази ценна автохтонна порода на научна основа.
   Целта на настоящето изследване е да се направи проучване и анализ на някои основни екстериорни измервания при Каракачанското куче.

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ
   Обект на проучванията бяха 60 мъжки и 54 женски каракачански кучета, от различни райони на страната. Бяха снети 1745 измервания (1454 екстериорни измервания и 291 измервания на дължината на космената покривка в различни топографски области). Измерванията бяха направени по класическите методи, с точност до 0.5 cm. Бяха измервани само завършили растежа си, типични представители на породата, отличаващи се по екстериор и етологична изява от сходните породи – кавказка овчарка, средноазиатска овчарка, шарпланинец, гръцко пастирско куче, турските пастирски кучета, карпатското пастирско куче, крашки овчар и др. (Динчев, 2001). Данните бяха обработени вариационно статистически.

РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ
   Резултатите от направените екстериорни измервания при мъжки и женски индивиди са представени в табл. 1. Видно е, че по голяма част от измерванията Каракачанското куче притежава висока вътрепородна вариабилност, характерна за примитивните породи кучета. Въпреки, че коефициентите на вариране не са много високи, при някои признаци като обхват на китката, дълбочина и обхват на гърдите при мъжките и дължина на муцуната, широчина на главата, широчина и дълбочина на гърдите при женските, разликата между минималните и максималните стойности надхвърлят 50%. При други измервания, като височина до скакателната става, разликата е над 75% и дори над 100%, както е по отношение на широчината на гърдите при мъжките индивиди. За отбелязване е фактът, че в сравнение с Каракачанското куче неговият близък родственик– Туркменският алабай от Централна Азия, демонстрира значително по-малко вариране по всички основни признаци като височина при холката, дължина на главата, височина при кръстеца, дължина на муцуната, обхват на гърдите и др. (Калинин и др., 1992). Подобни са различията на Каракачанските кучета и със Словашкия чувач (Smyczynski, 1981). Различията в консолидацията по отношение на екстериорните измервания вероятно се дължи на различното ниво на селекционната работа провеждана с породите.
   Важна отличителна особеност на каракачанското куче е дължината на главата и отношението на височината при холката към нея. Така например при шарпланинеца дължината на главата при мъжките животни е средно 25.29 cm., а при женските – 25,0 cm (Antić и Milosavljević, 1951). При Каракачанското куче средната дължина на главата при мъжките индивиди (27.3 0.16 cm) е по-голяма от тази при женските (24.50.26), като разликата между половете е достоверна (Р<0.01). Съотношението на височината при холката към дължината на главата формира индекс, който при шарпланинеца е 2.74 за мъжките и 2.5 за женските кучета, а при Каракачанското куче е съответно 2.49 за мъжките и 2.54 за женските.
   Екстериорният профил по отношение на направените измервания на главата на Каракачанското куче е представен на фиг. 1. От нея е видно, че освен по дължина на главата мъжките индивиди превъзхождат женските по всички измервания. Разликите са от 9.5 до 17.0%, но са недостоверни. Най- малка е разликата между половете по отношение на широчината на главата, а най- константен и при двата пола е обхватът на черепа. Като цяло черепът на Каракачанското куче е мезоцефален с известна тенденция при някои екземпляри към скъсяване и приближаване до брахицефалния тип.
   Освен по дължина на главата мъжките и женските каракачански кучета се отличават достоверно и по височините на тялото- при холката и при кръстеца. По отношение на първото измерване Каракачанското куче значително отстъпва на Кавказката овчарка, при която височина при холката е 75,6±4,1 cm за мъжките и 73,5±0,7 cm за женските животни (Андрианова и др., 1992).
   Интересен е фактът, че при Каракачанското куче достоверно свързана с пола (P<0.05) се оказа и височината до скакателните стави. От измерените височини недостоверна е само разликата във височината до лакътя, въпреки че при мъжките животни тя е 10.1% по- голяма, отколкото при женските. Следва да се отбележи, че това е едно от малкото измервания, при които варирането при мъжките и женските животни е сходно- разликата в CV е 5.2%. Подобна е разликата във варирането само по отношение на дължината и обхвата на черепа и малко по- висока по-отношение на обхватите на гърдите и на китката. По всички останали измервания разликата във варирането при мъжките и женските животни е от 16,4 до 41,3%, като по част от признаците (главно на измерванията на главата и височините) по значително е варирането при женските, а при други (главно измерванията на ушите, широчините и обхватите) при мъжките.
   От представения на фиг. 2 екстериорен профил по отношение на височините на тялото е видно, че за разлика от други сходни породи, каракачанското куче не е надстроено. При мъжките животни височините при холката е 0,7% по- голяма от тази при кръстеца, а при женските разликата е 0,5% в полза на последната.
   Както би следвало да се очаква мъжките и женските кучета достоверно (P<0.05) се различават по коса дължина на тялото и широчина на гърдите. Като цяло мъжките индивиди имат по- широко, по- дълбоко и по- удължено тяло (фиг. 3). Тялото на Каракачанското куче е по- късо от това на Кавказката овчарка, като същевременно по обхват на гърдите мъжките кучета от двете породи практически не се различават. По данни на Андрианова и др. (1992) косата дължина на тялото при Кавказката овчарка е 79.0±4.4 cm за мъжките и 76.0±2.8 cm за женските, а обхватът на гърдите при мъжките е 84.2±5.1 cm.
В сравнение с Кавказката овчарка при Каракачанското куче е по- малък и обхватът на китката, като разликата при мъжките животни е 7.4%, а при женските – 6.7%. По отношение на това измерване при каракачанското куче разликата между половете е 8.0% и е недостоверна. Недостоверни, макар и по - големи (фиг.4.) са разликите и по другите по- важни обхвати- на черепа и на гърдите.
   Каракачанското куче се отнася към породите със среднодълъг и дълъг косъм (табл. 2), при които сравнително рядко се наблюдават типични късокосмести животни. Половият диморфизъм по дължината на косъма е ясно изразен (фиг. 5). Разликите между мъжките и женските животни по дължината на косъма в различни части на тялото са от 1.0 до 39.6%, като в три топографски участъка -в прехода между главата и шията, в областта на холката и на кръстеца разликите са достоверни. На почти всички топографски участъци, с изключение на дорзалната третина в основата на ухото и по вентралната част на опашката космите са по- дълги при мъжките кучета, а на споменатите два участъка разликата в полза на женските е съответно 0.1 и 0.6 cm. Следва да се отбележи, че дължината на покривните косми при каракачанското куче значително надвишава предвидената в стандарта за шарпланинеца (Tadić,1990), но варирането е изключително широко. Коефициентът на вариране по дължина на косъма в различни топографски участъци при женските животни е от 14.9 до 23.6% а при мъжките от 15.3 до 34.9%, като разликите между максималните и минималните стойности достигат до три пъти.

ИЗВОДИ
   Това първо у нас проучване на екстериора на Каракачанското куче позволява то да бъде отнесено към групата на кучетата със среден и над средния ръст, със здрави кости, със среднодълъг и дълъг косъм, при които сравнително рядко се наблюдават типични късокосмести животни.
Черепът на Каракачанското куче е мезоцефален при някои екземпляри с известна тенденция към скъсяване и приближаване до брахицефалния тип.
   За разлика от други сходни породи, каракачанското куче не е надстроено.
   По голяма част от направените измервания половият диморфизъм е добре изразен.
   В систематиката на Международната федерация по кинология – FCI Каракачанското куче би трябвало да се причисли към ІІ група, Секция 2 – догообразни, подсекция 2.2 – горски тип (правилното е планински тип).

ЛИТЕРАТУРА
1.   Андрианова, Н., и др., 1992. Отечественные породы служебных собак. Санкт-Петербург, 287 с.
2.   Динчев, В., 1988. Българското каракачанско куче. Природа, БАН, 6: 52 - 55
3.   Динчев, В., 2001. Световна енциклопедия на кучетата. КК Труд, София, 527 с.
4.   Динчев, В., В. Николов, А. Седефчев, С. Седфчев, С. Стоев, 2003. Селекционна програма за Каракачанското куче, Контраст, Богомилово, 52 с.
5.   Инструкция за водене на развъдната работа при съхраняване на местните (автохтонни) породи в България, 2003. МЗГ, ИАСРЖ, СД Контраст, София, 40 с.
6.   Калинин, В., и др., 1992, Отечественные породы служебных собак азиатского происхождения. Патриот, Москва, 191 с.
7.   Николов, В., 1999. Екологични аспекти на селекцията. II Аспекти на селекцията, Животновъдни науки, 3-4: 118-122.
8.   Николов, В., Б. Стоянов, 2002. Методика за разработване на инструкция за развъдната работа при съхраняване на автохтонните породи говеда. СД “Контраст” Богомилово, 29 с.
9.    Хинковски, Ц. Ц. Макавеев, Й. Данчев, 1984. Местни форми домашни животни. Земиздат, София, 155 с.
10.   Antić, S., S. Milosavljević, 1951, Prilog poznavanju planinskog ovčarskog psa Srbije, SANU Zbornik radova, knjiga XIII
11.   Dinchev, V., 1999, Standard of the Karakachan Dog. Bulgarian Journal of Agricultural Science, V.5; №3: 542 – 545
12.   Green, J.S., R.A. Woodruff, 1990. Livestock Guarding Dogs: Protecting Sheep from Predators. Us Department of Agriculture, Agriculture Information Bulletin 588, Washington DC, USA.
13.   Peters, H., 1938, Der Karakatschan Hund, Zeitschrift für Hundeforschung, XIII, 55 – 62
14.   Smyczynski, L., 1981, Psy – rasy i wychowanie, Panstwowe Wydawnictwo Rolnicze i Lesne, Warszawa, 451 р.
15.   Tadić, M., 1990, Jugoslovenske Rase Pasa, Nolit, Beograd, 158 р.
 

Таблица 1.
Екстериорни измервания при мъжки каракачански кучета:
1. Дължина на главата   27.3
2. Дължина на муцуната   11.3
3. Широчина на главата   15.0
4. Широчина на муцуната   8.34
5. Обхват на черепа   50.9
6. Обхват на муцуната   29.6
7. Дължина на ухото   13.2
8. Широчина на ухото   9.1
9. Дължина на шията   19.8
10. Обхват на шията   50.1
11. Височина при холката   67.9
12. Височина при кръстеца   67.4
13. Коса дължина на тялото   71.1
14. Дълбочина на гърдите   34.1
15. Широчина на гърдите   24.4
16. Обхват на гърдите   84.5
17. Височина до лакътя   36.0
18. Височина до скакателната става   18.9
19. Обхват на китката   13.7


Екстериорни измервания при женски каракачански кучета:
1. Дължина на главата   24.5
2. Дължина на муцуната   10.2
3. Широчина на главата   13.7
4. Широчина на муцуната   7.3
5. Обхват на черепа   44.9
6. Обхват на муцуната   25.3
7. Дължина на ухото   12.0
8. Широчина на ухото   8.0
9. Дължина на шията   19.3
10. Обхват на шията   47.0
11. Височина при холката   62.2
12. Височина при кръстеца   62.5
13. Коса дължина на тялото   66.9
14. Дълбочина на гърдите   30.7
15. Широчина на гърдите   21.0
16. Обхват на гърдите   73.2
17. Височина до лакътя   32.7
18. Височина до скакателната става   16.7
19. Обхват на китката   12.6


Табл. 2. Топографски различия в дължината на космената покривка (cm) при Каракачанското куче

При мъжки каракачански кучета:
1. Дължина на косъма в прехода между главата и шията   12.9
2. Дължина на косъма в дорзалната третина в основата на ухото   9.8
3. Дължина на косъма в областта на холката   15.9
4. Дължина на косъма в каудалната част на подрамото   12.3
5. Дължина на косъма по гърба   10.5
6. Дължина на косъма в областта на кръстеца   15.7
7. Дължина на косъма в каудалната част на бедрото   20.5
8. Дължина на косъма в каудалната част на метатарзуса   6.0
9. Дължина на косъма по вентралната част на опашката   20.5

При женски каракачански кучета:
1. Дължина на косъма в прехода между главата и шията   11.4
2. Дължина на косъма в дорзалната третина в основата на ухото   9.9
3. Дължина на косъма в областта на холката   13.0
4. Дължина на косъма в каудалната част на подрамото   8.81
5. Дължина на косъма по гърба   8.87
6. Дължина на косъма в областта на кръстеца   12.3
7. Дължина на косъма в каудалната част на бедрото   19.4
8. Дължина на косъма в каудалната част на метатарзуса   5.9
9. Дължина на косъма по вентралната част на опашката   21.1


« Last Edit: April 03, 2009, 01:00:04 AM by KaraKitan » Logged
В. Динчев
Administrator
Jr. Member
*****
Posts: 99


« Reply #1 on: August 22, 2008, 20:57:14 PM »

ПРОУЧВАНИЯ ВЪРХУ ЕКСТЕРИОРА НА КАРАКАЧАНСКОТО КУЧЕ.
ІІ. ИНДЕКСИ НА ТЕЛОСЛОЖЕНИЕТО

Венелин Динчев, Васил Николов
Аграрен университет – Пловдив

   След официалното признаване на Каракачанското куче като автохтонна порода селскостопанско животно от Държавната комисия по породи животни към Министерството на земеделието и патентоването на Стандарта на породата в Патентното ведомство на Република България, пред селекционерите с още по-голяма острота се изправи проблема за по-прецизно диференциране на екстериорните характеристики. Залегналото в Стандарта изискване от разплод да се изключват кучета сходни фенотипно на близки по екстериор породи като кавказка овчарка, средноазиатска овчарка, шарпланинец, лендзир и др., породи необходимостта от по-точно определяне на екстериорните параметри.
   Един от класическите методи за определяне на тези параметри,освен екстериорните измервания е метода на индексите. Него използват при стандартизацията и на средноазиатската и кавказката овчарка (Калинин, В. и др., 1992). При тези породи обаче са използвани твърде ограничен брой индекси на телосложението - 2 , индекс на формата и индекс за развитие на костите.
   За да охарактеризираме максимално точно и пълно екстериорния профил на каракачанското куче ние предлагаме и изчислихме освен широко използваните и познати в животновъдството индекси на телосложението и някои нови индекси, които по наше мнение биха спомогнали  по-коректното диференциране на каракачанското куче от породите кучета със сходни характеристики и общ произход, използвани като пазачи на стадата.
   
МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ
   Обект на проучванията бяха 60 мъжки и 54 женски каракачански кучета, от различни райони на страната. Бяха използвани данните от 1454 екстериорни измервания (Динчев и др., 2004),  направени по класическите методи, с точност до 0.5 cm., снети от завършили растежа си, типични представители на породата, отличаващи се по екстериор и етологична изява от сходните породи – кавказка овчарка, средноазиатска овчарка, шарпланинец, гръцко пастирско куче, турските пастирски кучета, карпатското пастирско куче, крашки овчар и др. (Динчев, 2001).  С тези данни бяха изведени следните :
индекси на телосложението
1.   Индекс за дългокракост - вис. до лакътя/вис. при холката . 100
2.   Индекс на формàта - коса дълж. тяло/вис. при холката . 100
3.   Индекс за  надстроеност - вис.кръстец/вис. при холката . 100
4.   Индекс за  масивност - обхват гърди/вис. при холката . 100
5.   Индекс за  сбитост - обхват гърди/ коса дълж. тяло . 100
6.   Индекс гръден -  шир. гърди/дълбоч. гърди . 100
7.   Индекс за  развитие на костите - обхват китка/вис. при холката . 100
8.   Индекс за  големина на главата - дълж. глава/вис. при холката . 100
9.   Индекс за  широкочелост - шир. глава/дълж. глава . 100
10. Индекс за  развитие на муцуната - дълж.муцуна/дълж. глава . 100
11. Индекс за  масивност на муцуната - широч.муцуна/широч. глава . 100
12. Индекс за  обем на муцуната - обхват муцуна/обхват глава . 100
13. Индекс за  дългоухост - дълж. ухо/дълж. глава . 100
14. Индекс за  широчина на ушите - широч. ухо/дълж. ухо . 100
15. Индекс за  масивност 2 - обхват метакарпус/ обхват глава . 100
16. Индекс за  развитие на шията - дълж. шия/дълж. глава . 100
17. Индекс за  развитие на шията  2 - дълж. шия/вис. при холката . 100
18. Индекс за  развитие на шията  3 - дълж. шия/ коса дълж. тяло . 100
19. Индекс за  развитие на шията  4 - обхват шия/ обхват глава . 100
20. Индекс за  развитие на шията  5 - обхват шия/ обхват гърди . 100
21. Индекс гръден 2 - дълбоч. гърди/ вис. при лакътя . 100
22. Индекс за  дългокракост 2 - вис. до скакат. става/вис.кръстец . 100
Получените резултати бяха обработени вариационно статистически.

РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ
   Резултатите от изчислените индекси на телосложението при мъжки и женски индивиди са представени в таблици 1 и 2.

Табл. 1. Индекси на телосложението при мъжки каракачански кучета

Индекси на телосложението   X
1   Индекс за дългокракост   53.07
2   Индекс на формàта   104.98
3   Индекс за  надстроеност   99.49
4   Индекс за  масивност   124.97
5   Индекс за  сбитост   118.52
6   Индекс гръден   72.28
7   Индекс за  развитие на костите   20.22
8   Индекс за  големина на главата   40.22
9   Индекс за  широкочелост   55.13
10   Индекс за  развитие на муцуната   41.56
11   Индекс за  масивност на муцуната   60.64
12   Индекс за  обем на муцуната   57.85
13   Индекс за  дългоухост   48.61
14   Индекс за  широчина на ушите   70.31
15   Индекс за  масивност 2   27.60
16   Индекс за  развитие на шията   72.53
17   Индекс за  развитие на шията  2   28.94
18   Индекс за  развитие на шията  3   27.56
19   Индекс за  развитие на шията  4   98.79
20   Индекс за  развитие на шията  5   60.21
21   Индекс гръден 2   95.09
22   Индекс за  дългокракост 2   27.98






Табл. 2. Индекси на телосложението при женски каракачански кучета

Индекси на телосложението   X
1   Индекс за дългокракост   52.69
2   Индекс на формàта   107.80
3   Индекс за  надстроеност   100.39
4   Индекс за  масивност   118.00
5   Индекс за  сбитост   109.52
6   Индекс гръден   68.49
7   Индекс за  развитие на костите   20.27
8   Индекс за  големина на главата   39.43
9   Индекс за  широкочелост   56.10
10   Индекс за  развитие на муцуната   41.56
11   Индекс за  масивност на муцуната   57.50
12   Индекс за  обем на муцуната   56.10
13   Индекс за  дългоухост   49.79
14   Индекс за  широчина на ушите   67.54
15   Индекс за  масивност 2   27.51
16   Индекс за  развитие на шията   80.42
17   Индекс за  развитие на шията  2   32.04
18   Индекс за  развитие на шията  3   28.76
19   Индекс за  развитие на шията  4   104.60
20   Индекс за  развитие на шията  5   64.43
21   Индекс гръден 2   93.86
22   Индекс за  дългокракост 2   26.35

Видно е, че по голяма част от изчислените индекси Каракачанското куче притежава висока вътрепородна вариабилност, характерна за примитивните породи кучета. Въпреки, че коефициентите на вариране в общи линии не са високи, при някои индекси като индекс за развитие на костите, за широкочелост, гръден 2 и за дългокракост 2 при мъжките и индекс за широкочелост, гръден 2 и за дългокракост 2 при женските, разликата между минималните и максималните стойности надхвърлят 50%. При други индекси разликата е дори над 100%, както е по отношение на гръдния индекс и при мъжките и при женските индивиди. Интересно е, че само по 6 от общо 22 индекса на телосложението разликите между мъжките и женските са достоверни (P< 0.05 ).
За отбелязване е фактът, че в сравнение с Каракачанското куче неговият близък родственик – Средноазиатската овчарка от Централна Азия, демонстрира по-ниски стойности при повечето ( 6 от 9 ) индекси на телосложението, изчислени по данни на Мазовер от 1957 година (Андрианова и др., 1992). От таблица 3 е видно, че Средноазиатската овчарка от онзи период е твърде близо в екстериорно отношение до съвременното Каракачанското куче и му отстъпва по редица важни екстериорни параметри като индекс за масивност, за сбитост, при гръдния индекс и индекса за големина на главата. Тези данни изглеждат странни на фона на съвременните “изложбени” представители на Средноазиатската овчарка. И това има своето обяснение. Селекцията на прекалено високи и едри, подходящи за изложбения ринг кучета, промени чувствително примитивния тип на Средноазиатската овчарка (с цялата условност на това сборно понятие, включващо голям брой местни форми пастирски кучета за охрана, използвани в Централна Азия).

Табл. 3. Някои индекси на телосложението при мъжки каракачански кучета и средноазиатски овчарки - САО*.

Индекси на телосложението                 каракачанско куче            САО*
1   Индекс за дългокракост                           53.07                      52,54
2   Индекс на формàта                             104.98                103,95
3   Индекс за  надстроеност                            99.49                      100,28
4   Индекс за  масивност                            124.97               117,51
5   Индекс за  сбитост                              118.52                 113,04
6   Индекс гръден                                        72.28                    68,75
7   Индекс за  развитие на костите                 20.22                     21,19
8   Индекс за  големина на главата                 40.22                     38,14
10   Индекс за  развитие на муцуната               41.56                   45,93

- индексите на САО* са изчислени по данни на Мазовер, 1957 по Андрианова, Н., и др., 1992.

Важна отличителна особеност на каракачанското куче е размерът на ушите. Изчислените за пръв път индекси за дългоухост и за широчина на ушите, чиито вариационни коефициенти имат съответно стойности 6,09 и 3,36, доказват константността на тези признаци и коректната формулировка на стандарта, определящ ушите като “по-скоро малки” (Dintchev, V., 1999).
   Сравнителният анализ на индексите на телосложението на мъжки и женски Каракачански кучета показва, че при 10 индекса, стойностите са по-големи за мъжките кучета, при 3 индекса стойностите са равни и при 9 индекса стойностите са в полза на женските. Както можеше да се предположи по-високите стойности са нормални за мъжките животни при индекса за масивност, за сбитост, гръдния индекс, за големина на главата, за масивност  и обем на муцуната. Докато индексът за развитие на костите, за развитие на муцуната и индексът за масивност 2 имат почти еднакви стойности при кучетата от двата пола. Очаквано индексът на формàта е по-голям при женските, изненадващо обаче индексът за широкочелост се оказа с по-висока стойност отново при кучките.
   В сравнение с близките си родственици от Балканския полуостров – Торняка и Шарпланинеца, Каракачанското куче има по-ниски стойности на повечето индекси, както при мъжките, така и при женските животни. Изложените в таблици 4 и 5 данни показват, че при мъжките животни, каракачанското куче отстъпва при всички индекси с изключение на индекса за сбитост при шарпланинеца и индекса за развитие на муцуната при торняка. При кучките единствено индекса за развитие на муцуната е с по-голяма стойност при Каракачанското куче в сравнение с индексите при другите две породи.

Табл. 4. Някои индекси на телосложението при мъжки каракачански кучета, торняци и шарпланинци.

Индекси на телосложението                каракачанско куче           торняк*         шарпланинец**
2   Индекс на формàта                             104.98                 108,57          109,38
4   Индекс за  масивност                             124.97                130,20          124,32
5   Индекс за  сбитост                               118.52                  119,93            113,66
7   Индекс за  развитие на костите                  20.22                      22,75                   -
8   Индекс за  големина на главата                  40.22                      41,95                43,72
10   Индекс за  развитие на муцуната                41.56                    40,06                 -

- индексите на торняка* са изчислени по данни на Salkić и др., 2000,
а на шарпланинеца ** по данни на Urošević и Latinović, 1987

Табл. 5. Някои индекси на телосложението при женски каракачански кучета, торняци и шарпланинци.

Индекси на телосложението            каракачанско куче        торняк*       шарпланинец**
2   Индекс на формàта                       107.80                   109,07                  111,17
4   Индекс за  масивност                       118.00                      130,10                  129,78
5   Индекс за  сбитост                         109.52                      119,28            116,74
7   Индекс за  развитие на костите             20.27                  18,26                    -
8   Индекс за  големина на главата             39.43                  42,75                  45,18
10   Индекс за  развитие на муцуната           41.56                        40,42                  -

- индексите на торняка*  са изчислени по данни на Salkić и др., 2000,
а на шарпланинеца ** по данни на Urošević и Latinović, 1987


   ИЗВОДИ
   Това първо у нас изчисляване на индекси на телосложението на Каракачанското куче позволява да се намерят по-точни критерии при породното диференциране на кучетата от тази древна българска порода. Стойностите на тези индекси могат да се използват като маркери в сравнителния анализ на кучетата със сходни характеристики и общ произход, използвани като пазачи на стадата. Предложеният обем от индекси на телосложението доста точно и пълно охарактеризира екстериорния профил на Каракачанското куче и с успех може да се използва в Селекционната програма за възстановяването на породата.


ЛИТЕРАТУРА
1.   Андрианова, Н., и др., 1992, Отечественные породы служебных собак. Санкт-Петербург, 287 с.
2.   Динчев, В., 2001, Световна енциклопедия на кучетата. КК Труд, София, 527 с.
3.   Динчев, В., Николов, В.,  Проучвания върху екстериора на каракачанското куче.І. Екстериорни измервания. Животновъдни науки,.
4.   Калинин, В. и др., 1992, Отечественные породы служебных собак азиатского происхождения. Патриот, Москва
5.   Dintchev, V., 1999, Standard of the Karakachan Dog. Bulgarian Journal of Agricultural Science, V.5; №3: 542 – 545
6.   Salkić, A., Urošević, M., Stojić, P., Šakić, V., 2000, Važniji Pokazatelji Porasta Psa Tornjaka, Stočarstvo, 54,6, 427-433
7.   Urošević, M., Latinović, D., 1987, Fenotipska varijabilnost važnijih svojstava telesne grade šarplaninaca, Stočarstvo
















Logged
KaraKitan
Administrator
Hero Member
*****
Posts: 3093



« Reply #2 on: August 09, 2009, 02:00:20 AM »

"Кариологични данни за българската местна порода куче - "Каракачанско куче"

М. Топашка- Анчева, Ц.Герасимова, В. Динчев, К. Димитров, 2009

* Karyology Karakachan.pdf (101.79 KB - downloaded 417 times.)
Logged

"All truth passes through three stages.
 First, it is ridiculed.
 Second, it is violently opposed.
 Third, it is accepted as self-evident"
                         Arthur Schopenhauer
                                     /1788-1860/
KaraKitan
Administrator
Hero Member
*****
Posts: 3093



« Reply #3 on: August 16, 2009, 22:13:36 PM »

Сравнителен кариологичен анализ на Каракачанското куче в рамките на Canis familiaris

В.Динчев, М.Топашка-Анчева, Ц.Герасимова, К.Димитров, 2009.
XI ANNIVERSARY SCIENTIFIC CONFERENCE 120 YEARS OF ACADEMIC EDUCATION IN BIOLOGY
45 YEARS FACULTY OF BIOLOGY

* ComparableAnalysis.pdf (185.03 KB - downloaded 567 times.)
« Last Edit: August 16, 2009, 22:14:20 PM by KaraKitan » Logged

"All truth passes through three stages.
 First, it is ridiculed.
 Second, it is violently opposed.
 Third, it is accepted as self-evident"
                         Arthur Schopenhauer
                                     /1788-1860/
Pages: [1]
  Print  
 
Jump to:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2015, Simple Machines

Valid XHTML 1.0! Valid CSS! Dilber MC Theme by HarzeM