Форум КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ
News: Желаете да станете член на МАКК?  Вижте тук!
 
*
Welcome, Guest. Please login or register. October 22, 2021, 00:19:35 AM


Login with username, password and session length


Pages: 1 [2] 3 4 5
  Print  
Author Topic: Измервания на настоящата популация  (Read 38542 times)
0 Members and 1 Guest are viewing this topic.
Mad Max
Hero Member
*****
Gender: Female
Posts: 6164



« Reply #15 on: July 16, 2013, 11:15:28 AM »

1 (4а14)
Динчев, В., В. Николов, 2007.
Проучване върху екстериора на Каракачанското куче. ІІ. Индекси на телосложението.
Животновъдни науки,
3: 23 - 28.

Резюме:
Индексите на телосложението, изчислени на основата на екстериорните измервания при 114 животни, показват, че Каракачанското куче е сравнително висококрако, сбито и масивно. Тялото е дълбоко, достатъчно широко и не е надстроено. Главата е широка, пропорционална на тялото, муцуната и шията са сравнително къси, масивни и обемни. Ушите са по-скоро малки, къси и широки. Животните от двата пола имат добре раз
вити кости и муцуна, мъжките са по-масивни и по-сбити от женските, имат по-голяма глава и по-масивна муцуна, а женските са по-удължени и по-широкочели. Като цяло коефициентите на вариране на индексите на телосложението са с ниски стойности, но при част от тях разликите между минималните и максималните стойности са значителни. По масивност и сбитост, мъжките каракачански кучета превъзхождат кучетата от стария тип на Средноазиатската овчарка и шарпланинеца, но отстъпват на Торняка. Женските каракачански кучета са по-нежни от тези от породата Шарпланинец и Торняк. Това, първо изчисляване на индекси на телосложението на Каракачанското куче показва, че животните от тази древна, българска порода до голяма степен са запазили първичния си вид.

Въпрос:
- Може ли да се публикуват индексите за масивност и сбитост на "стария тип на Средноазиатската овчарка и шарпланинеца" и Торняка, за да видим как днес биха се отнесли те към индексите които предстои да изчислим на настоящата популация?
- Какво означава "запазили първичния си вид"? Как се установява това?
Logged

Mad Max
Hero Member
*****
Gender: Female
Posts: 6164



« Reply #16 on: July 16, 2013, 11:24:09 AM »

46 (4б3) Динчев, В., В. Николов, А. Седефчев, С. Седефчев, С. Стоев, 2003.
Селекционна програма за Каракачанското куче, Контраст, Богомилово, 52с.

Резюме:
Това е първата развъдна програма за автохтонната порода Каракачанско куче и първата развъдна програма в областта на кинологията у нас. Разработена е под научното ръководство на автора. В програмата се съдържа информация за произхода, усъвършенстването и съвременното състояние на Каракачанското куче, стандарта на породата. В нея са определени развъдната цел и основните селекционни признаци, приведена е генеалогичната структура, описани са биологичните параметри на популацията. Разработена е схема за преценка и селекция на разплодните животни-контрол на продуктивните качества, преценка на развъдната стойност, селекция на животните. Определена е схемата на организация на развъдната дейност. На основата на развъдната програма, развъдната организация „Международна асоциация Каракачанско куче” е получила разрешение за извършване на развъдна дейност, от министъра на
земеделието и храните No24/20.02.2007, като развъдната програма е част от
разрешението.

Въпрос:
- Къде може да се открие тази информация: "В програмата се съдържа информация за произхода, усъвършенстването и съвременното състояние на Каракачанското куче", "селекционни признаци"?
- Какво означава "биологични параметри на популацията"?
- Къде може да се открие информация относно: "Разработена е схема за преценка и селекция на разплодните животни-контрол на продуктивните качества, преценка на развъдната стойност, селекция на животните."?
Logged

kennel Vucho
Global Moderator
Hero Member
*****
Posts: 4256



« Reply #17 on: July 16, 2013, 16:47:36 PM »

Съжалявам но нета ми е много слаб и трудно мога да кача дипломната работа тук сега, но като имам възможност ще го направя. По въпросите:
Измерванията на Ерли са при собственика и и ако той реши може да ги публикува тук.
С термина надстроеност се означава по голямата височина при кръстеца сравнена с тази при холката. При каракачанското куче това е рядко срещано явление и обикновено се проявява съвместно с по изправени ставни ъгли на задните крайници.
Въпросите свързани с развъдната програма могат да се видят в нея - там е обяснено подробно.
билогични параметри на популацията са общ брой, брой женски, брой мъжки, линии, фамилии и т.н.
Индексите на телосложението при стария тип азиати и кавказци могат да се извадят от някои публикации на руските автори работели с аборигенни представители на популациите.
Logged
Mad Max
Hero Member
*****
Gender: Female
Posts: 6164



« Reply #18 on: July 16, 2013, 17:42:56 PM »

А може ли да ми отговориш и на въпросите относно измерванията, или да питам други колеги?

Quote
някои публикации на руските автори работели с аборигенни представители на популациите

Предполагам, че имаш броевете, в които е изброена ползваната литература. Ще бъдеш ли така добър да ми посочиш кои автори и кои техни публикации, аз ще си ги потърся оттам нататък.  cheers
Logged

kennel Vucho
Global Moderator
Hero Member
*****
Posts: 4256



« Reply #19 on: July 16, 2013, 18:30:49 PM »

Ето ти някои
Калинин, В. А. 1992. Отечественьiе породьi служебньiх собак. Санкт Петербург, 288 с.
Мазовер, А. 1954. Племенное дело в служебном собаководстве, Москва, ДОСААФ
Мьiчко, Е.,В. Беленкий. 1998, Среднеазиатская овчарка. Москва, издателство "Ипол”.

Logged
kennel Vucho
Global Moderator
Hero Member
*****
Posts: 4256



« Reply #20 on: July 16, 2013, 18:32:58 PM »

ето и извадка от дипломната работа ЕКСТЕРИОРНИ ИЗМЕРВАНИЯ ПРИ КАРАКАЧАНСКИ КУЧЕТА ОТ РАЗЛИЧНИ ГЕНЕОЛОГИЧНИ ЛИНИИ.

5. РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ

5.1. Екстериорни измервания при мъжки Каракачански кучета от различни генеалогични линии.

Резултатите от направените екстериорни измервания при мъжките екземпляри (общо за изследваната извадка) са представени в табл. 1. От получените стойности е видно че в изследваната извадка, се наблюдава известно вариране при някои признаци. Това е в съответствие с установеното от Динчев и Николов (2004). Варирането при някои признаци и известна неизравненост на екстериора е характерно за автохтонните породи, плод на народна селекция. Каракачанското куче е със средна до дълга космена покривка, като минималните и максималните стойности при изследваните животни са съответно 10 cm и 20 cm. Дължината на покривните косми при каракачанското куче значително надвишава предвидената в стандарта за шарпланинеца (Tadić,1990; по Динчев и Николов 2004), но варирането е изключително широко. Най–висок вариационен кофициент се отчита при признака дължина на косъма при холката – 24.84 %, Изключителното разнообразие по отношение на признака дължина на косъма в извадката е отражение на вътрепородното вариране  по този признак. Още при изготвяне на развъдна програма за породата Каракачанско куче, се разграничат три типа – дългокосмест, късокосмест и среден (Динчев и др., 2003). Височината при холката на изследваните мъжки Каракачански кучета е средно 64.4 cm. По този признак, каракачанските кучета от изследваната извадка, отстъпват на аборигенните кавказки овчарки при които височината е съответно 75.6 cm при мъжките (Калинин, 1992). Получените от нас резултати отстъпват и на тези получени от Мазовер (1954) при туркменски Алабай. Авторът посочва минимална височина при холката 63 cm.
Каракачанското куче има сравнително масивни крайници. Средно за мъжките кучета от изследваната извадка обхвата на китката е 13.44 см. Като минималните и максималните стойности са съответно 13 cm и 15.5 cm. По този признак каракачанското куче отстъпва на сходните породи Кавказка овчарка и Туркменски Алабай. При тях Мазовер (1954) установява че обхвата на китката варира от 14 cm, до 17 cm. Дължината на предния крайник при мъжките каракачански кучета е средно за извадката 35.0 cm (min 31.0 cm; max.-39.0 cm). Туркменския Алабай е по-висококрак, като дължината на предния крайник при мъжките варира от 38 cm, до 40 см (Калинин, 1992). Получените от нас резултати показват че мъжките каракачански кучета са със сравнително широки гърди – 23.2 cm (min.-21 cm;max.-26 cm). Калинин (1992) установява по ниски стойности на този признак при Алабая 18.5 -20.0 см за мъжките екземпляри. Въпреки по малката ширина на гърдите алабаите превъзхождат каракачанското куче по обхват на гърдите (85 cm-93 cm). Обхвата на гърдите при мъжките каракачански кучета от изследваната извадка е 79.0 cm (min. 72 cm; max. 88 cm).
По отношение на някои индекси на телосложението (таблица 2), изследваните мъжки каракачански кучета имат формат близък до квадрат – индекс за формат е 109.22. В сравнение с родствените породи Кавказка овчарка и Средноазиатска овчарка, Каракачанското куче се доближава по формат повече до кавказката овчарка ( индекс за формат -108), и с по издължен формат в сравнение със Средноазиатската овчарка - индекс за формат – 102 (Калинин, 1992). Нашите резултати сочат че мъжките Каракачански кучта имат сходни стойности на индекса за развитие на костите (20.5), сравнени с този при мъжките овчарските кучета от Централна Азия и Кавказ – съответно 20.0 и 22.0.
    Екстериора на главата и съответно екстериорните параметри на тази област са „запазена марка” за всяка порода.    Важна отличителна особеност на каракачанското куче е дължината на главата и отношението на височината при холката към нея. Така например при шарпланинеца дължината на главата при мъжките животни е средно 25.29 cm., а при женските – 25,0 cm (Antić и Milosavljević, 1951; по Динчев и Николов 2004). Средно за извадката дължината на главата при мъжките Каракачански кучета е 26.44 cm, а ширината на главата 13.83 cm. Интерес представлява факта, че при изследваната извадка от мъжки каракачански кучета най-висок процент на вариране се наблюдава при стойностите на признаците ширина на муцуната и обхват на муцуната, съответно – 14.15 % и 8,76%. Минималните и максималните стойности на признака ширина на муцуната са 6 cm и 9 cm, а тези при обхвата на муцуната съответно 24- 44 cm  и 33-55 cm. Това вариране се обяснява с обособените вътрепородни типове по развитие на муцуната установено от Вучков (2005). По степента на развитие на лицевия дял се разграничават кучета с масивна муцуна, с лека муцуна и междинен тип. Интересно е да се отчете, че в извадката от изследваните екземпляри, само по признаците свързани с масивността на муцуната се наблюдава такова високо вариране. При другите параметри на главата, като дължина на глава, дължина на муцуна, обхват на главата, вариационния коефициент е с ниски стойности.
Нашето проучване показва че вътре в отделните линии, вариационния коефициент е нисък при признака ширина на муцуна и обхват на муцуна. Това показва че типа на кучетата според развитието на муцуната се запазва при екземплярите от изследваните линии и може да се счита за типична линейна характеристика.



« Last Edit: July 16, 2013, 18:41:58 PM by kennel Vucho » Logged
kennel Vucho
Global Moderator
Hero Member
*****
Posts: 4256



« Reply #21 on: July 16, 2013, 18:45:02 PM »

5.1.1. Екстериорни особености при мъжки кучета, продължители на линия «Китан №00050».
При изследваните 6 продължители на линия Китан №00050, се наблюдава широка масивна муцуна. При поглед дорзално, муцуната практически не се стеснява по посока на носа, като запазва ширината си по цялата дължина. При поглед латерално, муцуната е с форма на правоъгълник, като горната линия е успоредна на долната. Устните са дебели и плътни като горните леко провисват и покриват долните. Прехода от лицев към мозъчен дял на главата е много слабо изразен като при някои от екземплярите стопа липсва напълно (фиг. 1). От трите проучвани линии, при изследваните екземпляри от линията на Китан № 00050, отчитаме най-масивни муцуни. Ширината на муцуната варира от 7.5 cm до 9 cm. Като средно за продължителите на линията този признак е 7,8 cm. Вариационния коефициент при този признак е с ниски стойности вътре в линията – съответно - 6,5%. Обхвата на муцуната на продължителите на линията е най-голям сравнен с останалите линии, обект на настоящото проучване, и e 30.2 cm (min. -28 cm, max.- 33 cm). Като вариационния коефициент е нисък – 6,620 %. В сравнение с останалите две изследвани линии, отчитаме превъзходство и по признака обхват на главата при продължителите на линията на Китан  - 51.5 cm. Разликите не са доказани. На базата на получените резултати, може да се предположи положителна корелация между признаците обхват на муцуната и обхват на главата.
При някои от продължителите на линията се наблюдава тенденция към скъсяване на муцуната спрямо мозъчния дял на главата. Като средни стойности за дължина на муцуната при  линията на Китан отчитаме 12.3 cm, при дължина на главата – 27.3 cm. Средната дължина на ушите за продължителите на линията е 13.8 cm. При този признак отчитаме по високи стойности сравнени със средните за извадката като цяло – 12.7 cm. Индексът за дългоухост за линията е 50.16.
Кучетата от линията на Китан са сравнително едри. Височината при холката средно за продължителите на линията е 67.2 cm (min. – 66.0 cm, max. – 72.0 cm). Характерна е и тенденцията за по-компактен формат на тялото, доближаващ се до квадрат. Косата дължина на тялото е средно 72.3 cm, а индексът за формат за представителите на линията е 106 (минимални стойности – 102.9, максимални – 110.Cool. Вариационния коефициент за признака коса дължина на тялото, е сравнително нисък – 4.8.
Шията при продължителите на тази линия е мощна и нископоставена, с характерна дъговидна извивка на дорзалната линия на врата. Мощната мускулатура определя сравнително големия обхват на шията – 51.8 cm, като минималната стойност е 47.0 cm, а максималната – 59.0 cm. Дължината на шията е 20.8 cm.
Гръдния кош при мъжките каракачански кучета от линията на Китан е отлично развит в ширина и дълбочина, като параметрите показват че сечението на гръдния кош е по-скоро продълговато, отколкото доближаващо се до кръглото. Прекомерно широкия гръден кош оказва отрицателен ефект при продължително усилено движение. Ширината на гърдите е 24.2 cm (мин. – 23.0 cm, макс. – 26 cm), а дълбочината – 31.7 cm (мин. – 28.0 cm, макс. – 36  cm). 
Характерно за линията е грубата костна система. Обхвата на китката е 14.5 cm, индекс за развитие на костите – 21.16.
Най-дълга космена покривка отчитаме при представители от тази линия. Дължината на косъма при холката е 16.2 cm, като минималната отчетена дължина е 10 cm, а максималната – 20 cm. Варирането по този принак е значително – 26.93. Като правило продължителите на линия Китан са дългокосмести.
При отчитане на типа на окраската в линията, преобладава шарения (петнистия) тип. Изразява се в преобладаващи тъмни петна на бял фон. При нито един от изследваните продължители на отчетохме гривест тип на окраска (преобладаващо пигментирана космена покривка).
Цвета на космената покривка е силно вариращ в линията – срещат се сиво-бял цвят, черно-бял, рижо-бял. (Приложение 1).
При линията на Китан отчитаме голям процент на вродена късоопашатост. От шестте проучвани продължители на линията този признак е проявен при четири от тях. Едва при два мъжки екземпляра от изследваните, опашката е с нормална дължина, достигаща скакателните стави. (Приложение 1).

Logged
kennel Vucho
Global Moderator
Hero Member
*****
Posts: 4256



« Reply #22 on: July 16, 2013, 18:48:02 PM »

5.1.2. Екстериорни особености при мъжки кучета, продължители на линия «Мечо Караборун №00507».

При изследваните 6 продължители на линията «Мечо Караборун, родословен номер 00507», се наблюдават екземпляри с изразен «лупоиден» тип на главите (с по-леки муцуни). По развитие на лицевия спрямо мозъчния дял на главата, изследваните кучета се определят като мезоцефални – дължината на муцуната е почти равна на дължината на главата.
В таблица 5, са представени екстериорните измервания на мъжки каракачански кучета от линия Мечо Караборун. Дължината на муцуната е 12.2 cm , а дължината на главата – съответно 25.8 cm. Индексът за развитие на муцуната е 48.3 (таблица 6). Муцуната е по-лека и нежна, като при дорзален поглед се стеснява по посока на носната гъба. При поглед латерално муцуната има форма на пресечен клин. Устните са сухи, плътни, без да провисват, както при кучетата от линията на Китан (фиг. 2.). Прехода между лицев и мозъчен дял е плавен и стопът е слабо изразен. Ширината на муцуната средно за продължителите на линията е 6.3 cm. От трите проучвани линии, при продължителите на линия Мечо Караборун, ние отчитаме най-тесни муцуни. Варирането по този признак вътре в линията е ниско, като минималните и максималните стойности са съответно 6 cm и 6.5 cm. Индексът за масивност на муцуната е с най-ниска стойност, именно при линията на Мечо Караборун, в сравнение с трите изследвани линии (таблица 6). Обхвата на муцуната също е със сравнително ниски стойности – 26.3 cm. Обхвата на главата е 46.3 cm. Прави впечатление че при кучетата от тази линия ушите са по скоро малки – средно за продължителите дължината на ухото е 12.2 cm, а ширината – 9.3 cm. Индексът за дългоухост за представителите на тази линия е с по ниска стойност от този за продължителите на линията на Китан – 47.0, срещу 50.1.
Представителите на линията са със среден ръст за породата. Височината при холката е средно 63.6 cm, като минималните и максималните стойности са съответно 62.0 cm и 66.0 cm. Стойностите за признака коса дължина на тялото (69.0 cm),  показват известна тенденция към разстягане на формата на тялото. Индексът за формата, представен в таблица 6, потвърждава това и средната му стойност за линията е 108.0. (минимални стойности – 106.2, максимални стойности – 111.2).
Гръдния кош при кучетата от линията на Мечо Караборун е по слабо развит сравнен с тези от линията на Китан, като разликите не са доказани. Параметрите за ширина и дълбочина показват известна тенденция към закръгляне на сечението на гръдния кош.    Широчината на гърдите средно за линията е 22.5 cm, а дълбочината – 26.3 cm. Обхватът на гърдите е 74.2 cm. 
Шията при всички представители на линията е ниско поставена и сравнително къса. Обложена е със суха и плътна мускулатура, без да са изразени кожни гънки по вентралната част. Дължината и варира от 19.0 cm, до 21.0 cm. Средно за линията е 20.2 cm. Обхватът на шията е 44.3 cm. 
При мъжките каракачански кучета продължители на линията, отчитаме сравнително по-тънка костна система. Обхвата на китката е средно 13.2 cm като минималната и максимална стойност са съответно – 13.0 cm и 13.5 cm. Индексът за развитие на костите е 20.0.   
Характерен признак за линията е среднодългата и груба, космена покривка. Дължината на косъма при холката е средно 12.8 cm. Като минималните стойности са 11.0 cm, а максималните 15.0 cm. Типично за линията е че косъмът е груб и стърчащ, и не поляга по гърба и страните на тялото.  При описаните екземпляри от линията на Мечо Караборун, не отчетохме дългокосмести такива с дължина на косъма превишаващи 15 cm.
Преобладаващият тип окраска сред изследваните продължители е гривестият тип – космената покривка е предимно пигментирана, като се наблюдават отделни зони на депигментация, които остават бели – на гърдите, врата, долната част на крайниците и върха на опашката. От шестте изследвани екземпляра – само при един отчетохме наличие на шарена окраска (на петна). Цвета на космената покривка е вариращ като преобладаващ за линията е черно-гривестия цвят – 3 от продължителите, 1 сиво-гривест, 1 чапрачест и 1 бяло черен (приложение 2).
По отношение на  дължината на опашката при изследваните продължители линията на Мечо Караборун не отчетохме наличие на вродена късоопашатост. При шестте екземпляра опашката беше с нормална дължина, достигаща скакателните стави. (приложение 2).


Logged
kennel Vucho
Global Moderator
Hero Member
*****
Posts: 4256



« Reply #23 on: July 16, 2013, 18:50:57 PM »

5.1.3. Екстериорни особености при мъжки кучета, продължители на линия «Мечо от Мулдава №00045».

Продължителите на линия «Мечо от Мулдава» (родосл. № 00045), обект на настоящото проучване са със добре развити муцуни със сухи плътни устни. Според развитието на муцуната изследваните екземпляри, заемат междинно положение сравнени с представителите на другите две линии «Китан» и «Мечо Караборун». При лицевия дял на мъжките кучета от линия «Мечо от Мулдава», се наблюдават признаци отчасти характерни за тежкия, и за лекия тип. Поради това по масивност на муцуната, продължителите на тази линия ги определяме като междинен тип.
От представените резултати в таблица 7, се вижда че муцуната при продължителите на линията е сравнително широка – 7.3 cm. Като варирането вътре в линията е сравнително ниско при този признак (вариационен коефициент – 7.0.). Минималните отчетени стойности на признака са 7.0 cm, а максималните – 8.0 cm.
По ширина на муцуната, продължителите на линия Мечо от Мулдава превъзхождат продължителите на линия Мечо Караборун (6.3 cm), и са със сравнително по-тесни муцуни от продължителите на линия Китан (7.8 cm). Разликите не са доказани.
При поглед дорзално муцуната на продължителите на линия Мечо от Мулдава, почти не се стесняват по посока на носа, както е при кучетата с тежка муцуна. При поглед латерално муцуната има форма на пресечен клин, като дорзалната и вентралната линия на муцуната не са успоредни и конвергират по посока на носа, подобно на кучетата с лека муцуна. Устните са дебели, плътни и сухи, но не провисват както при кучетата с тежка муцуна (фиг. 3).
Обхвата на муцуната за линията е средно 26.5 cm. Вариационния коефициент за този признак в линията също е със сравнително ниски стойности – 7.8. По този признак мъжките кучета от линията заемат също междинно положение в сравнение с дрегите две линии, обект на настоящата разработка.
По тип на главата, продължителите на линията се отнасят към представителите на мезоцефалните тип – лицевия дял на главата е почти равен по дължина на мозъчния. Прехода между лицевия дял на главата и мозъчния е слабо изразен. При някои представители на линията стопът практически липсва и профилът е плосък.
Дължината на главата средно за линията е 26.1 cm. Варирането по този признак е ниско – коефициент на вариране е 4.4. Минималните и максимални стойности са съответно 25.5 cm и 28.0 cm. Дължината на муцуната е средно12.2 cm.
От представените индекси на телосложението в таблица 8., прави впечатление сравнително високия индекс за големина на главата при продължителите на линия Мечо от Мулдава – 41.8, сравнен с останилите две изследвани линии. Това изглежда логично имайки предвид че кучетата от тази линия са с изразено по-ниска височина при холката в сравнение с останалите, а признака дължина на главата е със сравнително близки стойности за изследваните линии.
От представените резултати в таблица 7, се вижда че мъжките кучета от линията на «Мечо от Мулдава», са сравнително по-ниски от представителите на другите две линии, обект на настоящото проучване («Китан» и «Мечо Караборун»). Височината при холката средно за линията е 61.8 cm. Варирането вътре в линията е ниско – вариационния коефициент е 1.16. Минималните стойности са 60.0 cm, а максималните 63.0 cm. От получените резултати се вижда че за кучетата от линия «Мечо от Мулдава», е характерен по-издължения формат на тялото. Косата дължина на тялото е средно за линията – 70.5 cm. Индексът за формат при продължителите на линията е  113.5.
От резултатите при измерването на дължината на преден крайник до лакътната става, се вижда че мъжките кучета от линията на «Мечо от Мулдава» са със сравнително по-къси предни крайници, сравнени с кучетата от другите две линии. Височината до лакътната става е 33.3 cm. Изразената късокракост, в комбинация със по-ниската височина при холката, определят разтеглянето на формата при продължителите на линията.
Мъжките кучета от тази линия могат да се определят добре развит гръден кош. Ширината на гърдите на изследваните екземпляри е 22.8 cm, като минималната и максимална отчетени стойности са съответно 21.0 cm, и 25.0 cm. Дълбочината на гърдите е средно 27.3 cm (мин. – 25.0 cm, макс. – 29.0 cm).
Обхвата на гърдите, средно за линията е 79.0 cm., като минималната и максимална стойности са съответно 74.0 cm, и 85.0 cm. Индексът за масивност на тялото е с най-висока стойност, сравнен с останалите две проучвани линии - 127.3 (таблица Cool.  Като правило, мъжките кучета от линията на «Мечо от Мулдава» са широкотели.
Врата при кучетата от тази линия е обилно замускулен и поради тази причина изглежда по-къс. Измерванията показват, че при признака дължина на шията, получените стойности са сходни със получените при другите две линии – 20.5 cm. Обхвата на шията е сравнително голям – 48.5 cm. На фона на сравнително по-малката височина при холката, продължителите на линията имат масивни вратове.
Мъжките кучета продължители на линията, имат сравнително масивни кости. Обхвата на китката средно е 12.8 cm (мин. – 12.0 cm, макс. – 14.0 cm). Поради факта че крайниците са сравнително по-къси, като цяло впечатлението което е характерно за продължителите на линията е за масивни и груби крака.
Високо вариране вътре в линията отчитаме при признака дължина на косъма. Вариационния коефициент на този признак за линията е 21.08. Преобладаващия тип окосмяване срещаща се при продължителите на линията е със средна дължина на косъма, но при изследваните екземпляри отчитаме и два дългокосмести екземпляра с дължина на косъма при холката над 15 cm. Средната дължина на косъма при холката е 12.0 cm, като минималната и максимална отчетена дължина е съответно - 10 cm и 17 cm. По отношение на качеството, косъмът при всички продължители на линията е груб, твърд. При екземплярите със средна дължина на космената покривка, косъмът излиза перпендикулярно от повърхността на кожата във всички топографски области на тялото и придава известен «настръхнал» вид на космената покривка. При екземплярите с дълга космена покривка косъмът е полегнал по гърба и холката. Обилно изявено окосмяване се наблюдава по задната част на предните крайници, оформящо богати ресни.
Преобладаващият тип окраска сред изследваните продължители е гривестият тип – космената покривка е предимно пигментирана, като се наблюдават отделни зони на депигментация, които остават бели – на гърдите, врата, долната част на крайниците и върха на опашката.
И при шестте изследвани продължители на линията на «Мечо от Мулдава», цвета на космената покривка е черно-гривест, с преобладаване на пигментираните зони в различна степен. При някои от екземплярите зоните на депигментация обхващаха само областта до китката на предните крайници, а при други обхващаха целите крайници и гърдите (приложение 3).
При признака дължина на на опашката при изследваните продължители линията на «Мечо от Мулдава», само при един екземпляр отчетохме наличие на вродена късоопашатост. При останалите екземпляри опашката беше с нормална дължина, достигаща скакателните стави. (приложение 3).


Logged
kennel Vucho
Global Moderator
Hero Member
*****
Posts: 4256



« Reply #24 on: July 16, 2013, 18:52:16 PM »

1.   ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ.
На базата на извършените изследвания може да се направят следните изводи:

1.   При проучваните три генеалогични линии в породата Каракачанско куче, най–високи стойности на вариациония кофициент се отчита при признака дължина на косъма при холката – 24.84 %, като варирането се запазва във високи граници и в отделните линии. За изследваната извадка дължината на косъма при холката е средно 13.6 cm (мин. -10.0 cm; макс. – 20.0 cm)
2.   При изследваните мъжки кучета (общо), се отчита висока степен на вариране при признаците ширина на муцуната и обхват на муцуната – 14.15 % и 8.76 %, същевременно вътрелинейното вариране на същите признаци е ниско.
3.   От проучваните линии, продължителите на линия «Китан родосл. №00050», са с най-масивни муцуни. Средната ширина на муцуната е 7.8 cm, а обхвата на муцуната е 30.2 cm.
4.   От проучваните линии, продължителите на линия «Мечо Караборун родосл. №00507», са със сравнително най-леки муцуни. Средната ширина на муцуната за линията е 6.3 cm, а обхвата съответно – 26.3 cm.
5.   Продължителите на линия «Китан родосл.№000050», са сравнително едри. Височината при холката е 67.8 cm (мин. – 66.0 cm; макс.- 72.0 cm). Обхвата на гърдите средно за представителите на линията е 83.8 cm.
6.   Продължителите на линия «Мечо от Мулдава родосл. №00045», са сравнително ниски и с масивно тяло. Средната височина при холката за представителите на линията е 61.8 cm (мин. – 60.0 cm; макс. – 63.0 cm). Индаксът за масивност на тялото е с най-високи стойности при представителите на линията – 127.3.

На базата на получените резултати и направените изводи могат да се дадат следните препоръки за бъдещата селекционна дейност с породата Каракачанско куче:
1.   Линейното развъждане подържа генетичното разнообразие в породата и прави възможна селекционната работа занапред.
2.   По отношение на развитието на лицевия дял на главата при Каракачанското куче, могат да се отдиференцират 3 вътрепородни типа:
- кучета с тежка муцуна;
- кучета с лека муцуна;
- междинен тип.
Logged
Mad Max
Hero Member
*****
Gender: Female
Posts: 6164



« Reply #25 on: July 17, 2013, 09:06:13 AM »

Много ценен труд! Браво и благодаря за споделянето му!  cheers

Възникват следните въпроси:
1. Как се определя постава на шията? Кое определя постава на шията и как влияе на анатомията на кучето?
2. Как се измерва обхвата на шията?
3. Колко са изследваните продължители на линията "МЕЧО от Мулдава"?
4. Как се измерва обхвата на главата?
5. Как се измерва широчината на муцуната?
6. Как се измерва широчината и дължината на ушите?
7. Как се измерва дължината на косъма и как се определя неговия тип?

Поздрави,
Logged

kennel Vucho
Global Moderator
Hero Member
*****
Posts: 4256



« Reply #26 on: July 17, 2013, 09:34:35 AM »

Чак пък много ценен труд, но интересното тук е че когато цифрите говорят се доказва това което си приказваме от доста време. А именно линейното развъждане е единствения правилен път за подържането на вътрепородното разнообразие а от тук и генетичното разнообразие в популацията. Както е видно при признака ширина на муцуна и обхват на муцуна, варирането общо за извадката е сравнително високо, докато разгледани стойностите на същите признаци вътре в отделните линии варирането е изключително ниско.
По въпросите:
Постава на шията се обуславя от ъгъла който сключват мислените надлъжни линии на шиините прешлени и гръдните прешлени на гръбначния стълб. От тук имаме високо поставена шия при ъгъл доближаващ се до 90 градуса. При такава постановка главата се носи високо (представете си гордо носената глава на немски дог). Нископоставената шия при доста по отворен ъгъл, обуславя по ниско носене на главата. Постава на шията, спрямо гръдния кош има важна роля при определяне на центъра на тежеста на тялото като цяло. Следователно от тук е определящо за движението на кучето в различни алюри - тръс, галоп, тичане "с нисък нос"  и т.н.
Обхвата на шията ние я измервахме в средата по нейната дължина, посредством мерителна лента, с известно пристягане, но не прекалено. Целта е да се избегне противодействието на обилната космена покривка в тази област при каракачанеца.
Всички изследвани животни в проучването са 18 - по 6 продължители от избраните линии.
Обвата на главата се измерва посредством мерителна лента в най широката част на теменната част на главата (при скулите).
Шрина на муцуната се измерва посредством пергел на Вилкенс в областта на първи молар на горната челюст (при затворени чюсти).
дължна и ширина на ухото измервахме с мерителна лента. Измерваше се ушната мида в най-дългата и в най-широката и част.
Дължина на косъм мерехме в две локации - при холка и при крупа. Чрез изпъване на влакната перпендикулярно от излизането им от кожата се снемаше дължината им. Качеството на косъма се определяше окомерно.
Logged
Mad Max
Hero Member
*****
Gender: Female
Posts: 6164



« Reply #27 on: July 17, 2013, 09:44:34 AM »

Благодаря  notworthy

Какво отклонение може да се допусне, ако се използва шивашки метър вместо мерителна лента и пергел за обхвата на муцуната? Мога ли да ползвам летви и дъски, или Г-образни рамки за снемане на останалите размери - като например за определяне широчината и дълбочината на гръдния кош?

Моля, посъветвай ме как най-точно да си направя измерванията в домашни условия с подръчни материали.
« Last Edit: July 17, 2013, 09:45:19 AM by Mad Max » Logged

vano
Guest
« Reply #28 on: July 17, 2013, 09:53:09 AM »

Явно повечето измервания могат да се направят с подръчни материали, но за някои ще е доста трудно - всички тези които измерват разстояние между две мислени линии.

Относно представените данни от проучването ми прави впечатление, че и от тази дипломна работа се вижда, че кучетата над 70 см, са по-скоро изключение, отколкото правило. Също така се вижда че дори и от родители, които са почти на горната граница, какъвто е Китан (доколкото знам) рядко се раждат кучета които да ги надминат, което доказва че това може да се счита наистина за горна граница във височината. Също така ми направи впечатление и малката вариация на муцуната, както беше споменато по-горе, в самите линии, което ме навежда на мисълта, че ще е доста интересно да видим как са нещата и при други линии - особено при Шаро Пепеляновия.

Ако не е някаква тайна, може ли да кажете кои са измерваните наследници от всяка една от 3-те линии и каква е точно родствената им връзка с основоположника?

Също така би ми било много интересно, ако има такива, да бъдат публикувании данни от измервания на така наречените основоположници на линии.
« Last Edit: July 17, 2013, 09:54:34 AM by vano » Logged
Mad Max
Hero Member
*****
Gender: Female
Posts: 6164



« Reply #29 on: July 17, 2013, 09:54:58 AM »

Чак пък много ценен труд,

Ами ценен е, защото дава пример как се анализират дадени основни резултати.  smile
Logged

Pages: 1 [2] 3 4 5
  Print  
 
Jump to:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2015, Simple Machines

Valid XHTML 1.0! Valid CSS! Dilber MC Theme by HarzeM