"Оги, моля обоснови си тезите като дадеш пояснения:
- Какъв е номерът с поддържащата селекция, който извехтявал и се изчерпвал?"
-Изхождайки от правилника за селекция и развъждане/ПСР/ съобразен с рамковите изисквания на FCI и задължителен за членовете на МАКК, ми се ще да внесем по-голяма яснота относно развитието на планомерната селекция и развъждане на КК.
В МОКК прилагайки метода на поддържаща селекция според колегите се съхранява кучето и като че ли с това се изчерпва всичко.
Докато в МАКК правилника за селекция и развъждане служи не само за съхраняване на кучето, а и за развитие на породата. Именно за това развитие на породата става въпрос.
Факт е фенотипнто разнообразие, което може да бъде отчетено само като богатство и ресурс.
Въпросът е може ли това многообразие на този етап, след близо 20 годишно размножаване и селекция(подбор на най-доброто) да бъде отнесено към една порода по стандартите на FСI.
Какво е моментното състояние на поголовието каракачански кучета контролирано от МАКК.
Имам предвид:
Можем ли да говорим към този момент при наличния ресурс от произведени кучета за вече формирани независими семейства, в които да присъстват минимум по 2 мъжки кучета и 6 женски при, които кръвното родство между родословните линии е допустимо само между кучета, които ги разделят минимум 3 поколения (прародители). В смисъл 2 мъжки и 6 женски, които НЕ произхождат от едни и същи родители. И ако има общи предци, то те не са с еднакви родословия - на пръв поглед звучи малко сложно, но от втори прочит се разбира.

Много по-ясно би станало ако се приведът примери с конкретни кучета и схемата за тяхното подреждане в определено семейство според рамковите изисквания на FCI, с които е съобразен ПСР на МАКК.
Казвам всичко това защото ми прави впечатление(може и да не съм прав),че малко хора си дават сметка колко сложен изключително отговорен и изискващ дисциплина и познания е този процес.
Струва ми се, че по-големия процент от развъдчиците(притежатели на поне едно женско куче) работят по правилото на генеалогичната линия: включваща всички потомци на определен мъжки разплодник, без да се търсят у тях други изисквания, освен кръвното родство с разплодника.
Или по-често срещаната имбредна линия: прилагане на близко родствено развъждане по мъжкия разплодник, основоположник на дадената линия (изключвам кръвосмешението и тясното родство: I-II, II-II, II-I, I-III, II-III, III-III пояс), което изисква специално разрешение.
Много често дори се наблюдава и развъждане заради самото развъждане без аргоментирано и целенасочено предварително планиране. Планиране с цел формирането на въпросните независими семейства или тяхното поддържане.
И пак казвам с конкретни примери би били много по-ясно какво трябва да се прави, какво не трябва да се прави и всъщност какаво се прави в момента. Кое е напразно хабене на "патрони" и енергия и кое е смислено в името на породата и нейното развитие.
Мисля, че след около 20 годишен труд по съхраняване и опазване на каракачанското куче можем да коментираме подобни въпроси касаещи по-нататашното развитие и перспективи на породата.
Поздрави !
За КК
